ПРАВО И РЕЛИГИЯ В БЪЛГАРИЯ

СУБСИДИИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА 2012 г.

2012-01-25T04:11:00.000+01:00

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 от
ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 г.
Обн. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.

Субсидии за вероизповеданията,

регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, за 2012 г.

№ Наименование Сума (хил.лв.)

1. За Българските православни църковни общини в чужбина

и на свещенослужителите, работещи зад граница 700,0

2. За Българската православна църква (в страната) 1 660,0

3. За Мюсюлманското вероизповедание в Република България 180,0

4. За Централния Израелтянски духовен съвет 30,0

5. За Арменската Апостолическа православна църква 40,0

6. За други регистрирани вероизповедания 50,0

7. За ремонт на религиозни сгради с национално значение 300,0

8. За издаване на религиозна литература и

представителни научни издания 40,0

Всичко: 3 000,0

ПРОЕКТО-СУБСИДИИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА 2012 г.

2011-11-06T20:15:00.000+01:00

В Законопроекта за държавния бюджет - публикуван в Решение № 788 / 31.10.2011 г. на Министерския съвет за одобряване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. и в неговото

Приложение №3 към чл. 6, ал.7 таблично е представена информация относно

Субсидии за вероизповеданията,

регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2012 г.

		Сума
№	Наименование	(хил. лв.)
1	За Българските православни църковни общини в чужбина и на
	свещенослужителите работещи зад граница	700,0
2	За Българската православна църква (в страната)	1 660,0
3	За Мюсюлманското вероизповедание в Република България	180,0
4	За Централния Израелтянски духовен съвет	30,0
5	За Арменската Апостолическа православна църква	40,0
6	За други регистрирани вероизповедания	50,0
7	За ремонт на църковни сгради с национално значение	300,0
8	За издаване на религиозна литература и представителни научни издания	40,0

	Всичко:	3 000,0

Политика в областта на правото на вероизповедание в Доклада по проектобюджета за 2012 г.

2011-11-02T21:11:00.004+01:00

Източник: Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г

На страница 54-та от Доклада към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. е фиксирано, че са предвидени средства за подпомагане на регистрираните вероизповедания и за дирекция "Вероизповедания".

Там пише следното:

Религиозно дело

В проекта за бюджет за 2012 г. на Министерския съвет, респективно на дирекция „Вероизповедания”, е предвидена субсидия в размер на 3,0 млн.лв. за подпомагане на регистрираните вероизповедания в Република България.

На страница 64-та от същия Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. е определена политиката в областта на правото на вероизповедание по следния начин:

Политика в областта на правото на вероизповедание

Целта на политиката е гарантиране на свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи в дългосрочен план. Чрез тази политика ще се формира активна позиция в областта на вероизповеданията при решаване на въпроси от важно обществено значение, ще продължи историческата традиция на религиозна толерантност в българското общество и ще се затвърди добрият образ на българската държава пред Европейския съюз и международната общност.

БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА СПОРЕД УЧЕНИЕТО НА СТЕФАН ЦАНКОВ

2011-10-05T12:43:00.001+02:00

През изминалия месец излезе от печат юбилейният сборник по повод 80-тата годишнина на проф. Ханс-Дитер Дьопман, съдържащ доклади, изнесени преди две години в Хумболтовия университет в Берлин. Издатели на сборника са проф. Хелмут Шалер (Марбург) и проф. Румяна Златанова (Хайделберг). Книгата е озаглавена:

Symbolae Ecclesiasticae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstages von Hans-Dieter Döpmann.

В нея се съдържа и един доклад на немски език, имащ отношение към църковното право в България, носещ заглавието - БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА СПОРЕД УЧЕНИЕТО НА СТЕФАН ЦАНКОВ.

Пълната му библиография е:

H. P. Berov, Bulgarische Rechtsverhältnisse zwischen Staat und Kirche nach der Lehre von Stefan Cankov, - in: H. Schaler/R. Zlatanova (Hrsg.) Symbolae Ecclesiasticae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstag von Hans-Dieter Döpmann, Otto Sagner Verlag München-Berlin 2011, S. 46- 60.

ПЛОВДИВСКОТО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО АГЕНТУРНОТО МИНАЛО НА КЛИРА НА БПЦ-БП

2011-09-30T05:24:00.002+02:00

Една много добра новина от ръководството на Пловдивска митрополия изненада през изминалите няколко дни, именно решението на Епархийската свещеническа конференция клирът на Пловдивска епархия да подаде молби до Комисията по досиетата, с които да изиска разкриването на зависимите от бившия атеистичен режим свещенослужители.

В съобщението се казва, че "утре, 27.09.2011 г., в София, Митрополит Николай лично ще депозира пред председателя на Комисията по досиетата официалното искане за разкриване на агентурна принадлежност на свещениците от Пловдивска епархия, с подписаните от тях лични декларации за съгласие. Митрополит Николай се надява, че Комисията ще откликне на искането без забавяния и съображения."

От края на месец юли стана известно, че до края на 2011 г., най-вероятно малко преди Рождество Христово досиетата на висшия клир на БПЦ-БП ще бъдат отворени и предоставени на публичен достъп.

Новината от Пловдивска епархия поставя на дневен ред две групи от въпроси, които и след разкриването на въпросните документи за обществеността ще бъдат съществени за още поне едно десетилетие.

1. Законът за за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия предвижда по силата на разпоредбата си в чл. 3, ал. 2, т. 6 да бъдат обявени и сътрудниците на Държавна сигурност, които са ръководители и членовете на управителните органи на религиозни общности. Свещенослужителите на Пловдивска епархия по принцип бидейки предстоятели на църковните настоятелства ex stato (по силата на статута на енориите и енорийските храмове съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 141), би следвало да са ръководители по смисъла на закона, понеже имат ръководна функция в енорийската общност, която е религиозна и вероизповедна общност. Такива общности са и манастирите, на които тук няма да се спираме.

Остава обаче въпросът с останалите членове на управителни органи на религиозната общност - именно тези, които са цивилни лица и не принадлежат в клира, както и църковните служители - миряни, защото на много места именно цивилните лица поставят клира в зависимост от различни държавни или други организации. На епархийско ниво това са Епархийски съвет, на енорийско ниво църковните настоятели заедно с църковни служители, които имат достъп до поверителна информация и понякога са изключително важни материално-отговорни лица.

2. Зависимостта на БПЦ-БП от структурите на ДС е била факт не сама по себе си, т.е. неедностранчиво. Политиката на ДС е била упражнявана чрез специализиран държавен орган. Най-ясната и най-голямата по рода си зависимост е упражнявана чрез т.нар. Дирекция "Вероизповедания" към МС на РБ. По всичко досега публикувано се доказва, че всички лица, заемали длъжността ръководители на Дирекцията, също са били причислени като сътрудници на ДС. Затова за изчистването на въпроса около зависимости на БПЦ-БП към ДС, към съвременния момент е също наложително проверяването на всички служители на Дирекция "Вероизповедания".

Само по този начин ще могат да се изяснят част от взаимовръзките, които са текли и влиянията, които продължават да текат и в момента.

Като цяло обаче, новината от Пловдивска епархия е неочаквано положителна и обнадеждаваща, че все пак клирът на поне една епархия желае яснота по този болезнен за редица вярващи въпрос, преди да е приключила проверката на Комисията по досиетата до няколко месеца.

ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА ДО ОСВЕТЛЯВАНЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ, СЛУЖИЛИ НА АТЕИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

2011-08-23T10:20:00.003+02:00

Докладът за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г., приет на заседание на Парламентарната вътрешна комисия с протокол №175 от 20 юли 2011 г. предвижда в заключителната си част следните задачи за предстоящата отчетна половин година.

Цитат:

Предстои проверка:

 по чл. 26, ал. 1, т. 1 – лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници;

 по чл. 3, ал. 1, т. 28 – лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Североатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;

 по чл. 3, ал. 2, т. 3 – ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;

 по чл. 3, ал. 2, т. 4 – управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст;

 по чл. 3, ал. 2, т. 5 – председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел;

 по чл. 3, ал. 2, т. 6 – ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности.

Това би следвало да означава, че ако Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия спази своя план-график - в периода най-късно до 20 декември 2011 г. ще трябва бъдат обявени имената на служилите на комунистическата Държавна сигурност лидери, ръководители, висши клирици и т.н. служители на религиозни общности в България.

Ако се наблюдава внимателно отчетността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия става ясно, че нейните доклади обхващат периоди между 20-ти юли и 20-ти декември, съответно между 20-ти декември и 20-ти юли. Оттук следва да се направи дори заключението, че малко преди Рождество Христово имената на служилите на атеистическия режим ще станат известни на религиозните общности.

Все още има време за покаяние от срам пред хората!

А за покаяние от страх пред Господа - това е друга дълга и предълга тема!

vgw1

ОКОНЧАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 ОТНОСНО ВЕРОИЗПОВЕДНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ В БЪЛГАРИЯ

2011-08-22T17:48:00.001+02:00

Вероизповедания	в брой лица	в проценти
Общо за страната	5.758.301	100,0
Източноправославно	4.374.135	76,0
Католическо	48.945	0,8
Протестантско	64.476	1,1
Мюсюлманско:
Мюсюлманско сунитско	546.004	9,5
Мюсюлманско шиитско	27.407	0,5
Мюсюлманско	3.728	0,1
Арменско апостолическо православно	1.715	0,0
Израелтянско	706	0,0
Друго	9.023	0,2
Нямам	272.264	4,7
Не се самоопределя	409.898	7,1

_______________
В таблицата са разпределени данните за лицата отговорили на доброволния въпрос за самоопределяне по вероизповедание.
Данните са конфиденциални съгласно Чл. 25 от Закона за статистиката.

Източник: Национален статистически институт nsi.bg

КАНОНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ

2011-07-02T13:48:00.005+02:00

Едно преинтересно излъчване, наименовано:

"Българската църква по време на тоталитарния режим"

по тематиката на канони и тяхното приложение по време на комунистическия режим - вкл. и перспективата и последиците от това състояние в нашата съвременост може да се гледа на интернет-страницата на Българската национална телевизия - Вяра и общество.

http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/15420/vjara_i_obshtestvo_2_uli_2011

:: Един от документите, за които става въпрос в предаването може да се види и прочете тук.

Едно интересно интервю относно Българската православна църква и Държавна сигурност

2011-07-01T08:52:00.003+02:00

в. Гласове, 30.06.2011 г.

Доц. Дилян Николчев: Разколът в Църквата беше активно мероприятие на бившите тайни служби

Димитрина Чернева: Макар Комисията по досиетата все още да не е осветила досиетата на висшия клир на Българската православна църква, днес разполагаме със значително повече информация за сътрудничеството между някои представители на Църквата и комунистическите тайни служби, в сравнение с времето на разкола преди 20 години. На базата на тази информация каква преоценка правите на реакциите и поведението си през 1991–1992 г.?

Доц. Дилян Николчев: За сериозните наблюдатели на всички процеси и събития, свързани с Държавна сигурност преди промените през 1989 г., тази информация не е изненада, въпреки дългото отлагане вече повече от 20 години на разсекретяването на досиетата. За съжаление трябва да кажем, че някаква част от висшия клир на Българската православна църква (БПЦ), както и висши представители на богословската наука и на църковната администрация в своето минало са всъщност хора, които са направили своята кариера и са се издигнали професионално благодарение на ДС. Тези скрити или явни канали на ДС се чувстваха твърде осезаемо още преди промените през 1989 г. За тези, които познаваха живота в БПЦ, беше ясно, че ДС е проникнала много дълбоко в структурите на Църквата и това е съвсем разбираемо с оглед на идеологическата борба на тогавашната тоталитарна система максимално да ограничи въздействието на религията и същевременно да използва БПЦ за свои цели...
Цялото интервю продължава --> ТУК

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ или АЛИШ ХАДЖИ - ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ НА СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД №632/2011 г.

2011-06-27T11:01:00.005+02:00

РЕШЕНИЕ № 632

гр. София, 20. 04. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 6 с-в, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Стефан Гроздев

Членове: Иван Иванов Анелия Цанова

като изслуша докладвано от съдията Гроздев фирмено дело № 854 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.606 и следващите от ГПК.

С решение от 24.02.2011 г., постановено по фирмено дело № 1659/2003 М по описа на Софийски градски съд (СГС), У1-то търговско отделение, 5-ти състав, е отказано на основание чл. 18 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) вписването в регистъра на вероизповеданията по партидата на Мюсюлманско изповедание, заявено със заявление вх. № 1506/15.2.2011 г. и вх. № 1840/22.2.2011 г. от Мустафа Алиш Хаджи в качеството му на Главен мюфтия и представляващ изповеданието относно вписване на обстоятелствата, възникнали по силата на решение на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г., проведена в гр. София, приемане на нов устав и избор на ръководни органи - Главен мюфтия, Висш мюсюлмански съвет - централен колективен ръководен орган.

Решението е обжалвано от Мюсюлманското изповедание, регистрирано по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Братя Миладинови", № 27, чрез представляващия Мустафа Алиш Хаджи на основание чл. 606 от ГПК.

Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на

жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК намира следното: ,

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, във вр. с чл. 606 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид

следното:

Софийски градски съд е бил сезиран заявление от МУСТАФА АЛИШ ХАДЖИ, в качеството на Главен мюфтия и представляващ МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, регистрирано по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС, със седалище и адрес на управление - град София, ул. „Братя Миладинови", № 27, относно вписване на промени по партидата на вероизповеданието, сочейки правно основание по чл. 15, ал. 1 от ЗВ, чл. 596, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.

В заявлението се твърди, че на 12.02.2011 г., в град София, в хотел „Дедеман-Принцес", бул. „Мария Луиза", № 131, се провела Извънредна Национална Мюсюлманска конференция (ИНМК), при дневен ред, както следва:

1. Избор на комисии на ИНМК;

2. Приемане на Устав на Мюсюлманското изповедание;

3.Избор на ръководни органи; 4. Разни.

Видно от представената в Главно мюфтийство и на ИНМК на 12.02.2011 г. подписка, ИНМК била свикана по инициатива и решение на мюсюлманите, изразена с подписка, включваща около 215 000 (двеста и петнадесет хиляди) подписи на пълнолетни мюсюлмани, както и с подписка за свикване и провеждане на 12.02.2011 г., включваща подписи на над 4000 (четири хиляди) членове на мюсюлманските настоятелства и имами, представляващи вероизповедните мюсюлмански общини в Република България, от около 870 (осемстотин и седемдесет) мюсюлмански настоятелства. Налице било и прието решение на Висшия мюсюлмански съвет по т. 2 от дневния ред № 2 по протокол № 4 от 08.12.2010 г. за свикване на ИНМК на 12.02.2011 г. съгласно устава на Мюсюлманското изповедание, като се определяли място, час на провеждане, дневен ред на ИНМК на 12.02.2011 г.

Решението за свикване на ИНМК на 12.02.2011 г. било оповестено чрез публикуване в два национални ежедневника не по-късно от 30 дни преди датата на ИНМК и други подходящи начини, като поставяне на видно място в населените места с мюсюлмански настоятелства, както и на молитвени домове и административни сгради на религиозната институция.

Делегатите на ИНМК били избрани, съгласно устава на Мюсюлманското изповедание, на общо събрание на мюсюлманската общност - по един делегат - член, председател на Мюсюлманско настоятелство или имам.

На проведената на 12.02.2011 г. ИНМК присъствали и 4 лица, избрани за членове на Висшия мюсюлмански духовен съвет (ВМДС) през 1996 г. - Бекир Халил, Фаик Хаджимурад, Мустафа Нури и Юсуф Али. Получена била и декларация от Селядин Рамадан Али, в подкрепа на ИНМК, за активно участие в организирането на конференцията.

Съгласно представени доказателства, проверени от Мандатната комисия, броят на мюсюлманските настоятелства в страната е бил от порядъка на 1217. Броят на редовно избраните делегати на общото събрание на мюсюлманите бил 1053, от които броят на присъстващите делегати на ИНМК, според положените подписи в присъствения списък, възлизал на 939 души.

Съгласно устава на Мюсюлманското изповедание необходимият кворум за провеждане на национална мюсюлманска конференция (редовна или извънредна) бил 2/3 от общия брой на делегатите (съобразно броя на мюсюлманските настоятелства), което в конкретния случай бил 812 души.

ИНМК била проведена при наличие на необходимия кворум, като се имало предвид, че са присъствали и участвали, удостоверено е подписите на делегатите, 939 делегати.

Решенията на ИНМК били приети с голямо мнозинство или с единодушие от участвалите в гласуването делегати. Решенията по т. 2 и т. 3 от дневния ред подлежали на вписване, а именно - приемане на нов устройствен акт (устав) и избиране на ръководни органи на религиозната институция.

Мюсюлманско изповедание било вписано в регистъра на вероизповеданията по силата на § 2, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията (ЗВ) с решение № 1 по ф.д. № 1659 от 2003 г. на СГС, запазвайки статута си на юридическо лице, съгласно § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗВ. Наименованието на вероизповеданието - „Мюсюлманско изповедание", както седалището и адресът на управление оставали непроменени -гр. София, ул. „Братя Миладинови", № 27.

Приетият устав на Мюсюлманското изповедание отговарял на изискванията на закона и в съответствие с него били определени и избрани органите на управление и представителството. На основание чл. 18, т. 3 и т. 4 от ЗВ и чл. 596, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК в регистъра на религиозните общности -юридически лица, при СГС трябвало да се впишат органите на управление и представителството, както и имената на лицата, представляващи религиозната институция.

Ето защо и на основание чл. 26, ал. 4, чл. 41, т. 2 и § 1, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Устава на Мюсюлманското изповедание МУСТАФА АЛИШ ХАДЖИ е внесъл горното заявление с молба за вписване на промени в регистъра на вероизповеданията в СГС по партидата на Мюсюлманското изповедание, както следва:

Устав на Мюсюлманското изповедание, приет от ИНМК на 12.02.2011 г.;

Нови ръководни органи на Мюсюлманското изповедание, както следва: 2.1. Главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563;

2.2.Висш мюсюлмански съвет - централен колективен ръководен орган, в състав:

1.Шабанали Ахмед Дурмушали - Председател, ЕГН 7806032481 2.Мустафа Алиш Хаджи - ЕГН 6203313563 З.Басри Бекир Еминефенди - Член, ЕГН 7710282527 4.Сефер Бекир Хасанов - Член, ЕГН 7106306822 5.Бирали Мюмюн Бирали - Член, ЕГН 6910244060 5.Ниджатин Мустафов Неджипов - Член, ЕГН 7004033026 б.Селятин Ахмед Мухарем - Член, ЕГН 7509190448 7.Хюсеин Хасан Хафъзов - Член, ЕГН 7608260462 8.Месут Мехмедов Хасанов - Член, ЕГН 7709218769 Ю.Ведат Сабри Ахмед - Член, ЕГН 7901088748 11.Енвер Исмаилов Яхов - Член, ЕГН 6911168221 12.Бейхан Мустафов Мехмедов - Член, ЕГН 8102128344 13.Аптула Аптилязим Шевки - Член, ЕГН 5004272480 14.Акиф Зекериев Акифов - Член, ЕГН 7707145766 15.Насуф Халил Насуф - Член, ЕГН 5207132387 14Фаик Емин Мурад - Член, ЕГН 3409028647

17.Мехмед Сали Аля - Член, ЕГН 7007155060 18.Азиз Фикретов Азизов - Член, ЕГН 8002285442 19.Билял Халил Дарджан - Член, ЕГН 7004102620 20.Мюддесир Тахсин Мехмед - Член, ЕГН 7112188009 21.Турхан Бюрхан Мехмед - Член, ЕГН 8402285600 22.Неджми Джамилов Дъбов - Член, ЕГН 7906256084 23.Айдън Несиб Мохамед - Член, ЕГН 7503040029 24.Абдулах Мустафа Салих - Член, ЕГН 6109183484 25.Неджати Али Али - Член, ЕГН 7004258927 26.Шенол Али Мустафа - Член, ЕГН 7409165061 27.0сман Хидает Хилми - Член, ЕГН 7610030687 28.Ибрахим Ахмедов Ялъмов - Член, ЕГН 3401096265 29.Турхан Рюстем Хасан - Член, ЕГН 6809155826 ЗО.Танер Ахмед Вели - Член, ЕГН 7704165028 31-Мурад Сюлейманов Пингов - Член, ЕГН 8304110207

3. Представляващ Мюсюлманското изповедание е Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563.

Претендира се вписване на основание чл. 18, т. 3 и т. 4 от ЗВ и чл. 596, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, посредством постановяване на решение, на заявените и описани по-горе промени в регистъра на вероизповеданията при СГС по партидата на Мюсюлманско изповедание по т. 2 и т. 3, приети от ИНМК, проведена на 12.02.2011 г., а именно:

1.Устав на Мюсюлманското изповедание, приет от ИНМК на

12.02.2011 г.;

2.Нови ръководни органи на Мюсюлманското изповедание, както следва: 2.1. Главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563; 2.2.Висш мюсюлмански съвет - централен колективен ръководен орган, в състав:

1.Шабанали Ахмед Дурмушали - Председател, ЕГН 7806032481 2.Мустафа Алиш Хаджи - ЕГН 6203313563

З.Басри Бекир Еминефенди - Член, ЕГН 7710282527

4.Сефер Бекир Хасанов - Член, ЕГН 7106306822

5.Бирали Мюмюн Бирали - Член, ЕГН 6910244060

б.Ниджатин Мустафов Неджипов - Член, ЕГН 7004033026

7.Селятин Ахмед Мухарем - Член, ЕГН 7509190448

8.Хюсеин Хасан Хафъзов - Член, ЕГН 7608260462

9.Месут Мехмедов Хасанов - Член, ЕГН 7709218769

10.Ведат Сабри Ахмед - Член, ЕГН 7901088748

11 .Енвер Исмаилов Яхов - Член, ЕГН 6911168221

12.Бейхан Мустафов Мехмедов - Член, ЕГН 8102128344

13.Аптула Аптилязим Шевки - Член, ЕГН 5004272480

14.Акиф Зекериев Акифов - Член, ЕГН 7707145766

15.Насуф Халил Насуф - Член, ЕГН 5207132387

16.Фаик Емин Мурад - Член, ЕГН 3409028647

17.Мехмед Сали Аля - Член, ЕГН 7007155060

18.Азиз Фикретов Азизов - Член, ЕГН 8002285442

19.Билял Халил Дарджан - Член, ЕГН 7004102620

20.Мюддесир Тахсин Мехмед - Член, ЕГН 7112188009

21.Турхан Бюрхан Мехмед - Член, ЕГН 8402285600

22.Неджми Джамилов Дъбов - Член, ЕГН 7906256084

23.Айдън Несиб Мохамед - Член, ЕГН 7503040029

24.Абдулах Мустафа Салих - Член, ЕГН 6109183484

25.Неджати Али Али - Член, ЕГН 7004258927

26.Шенол Али Мустафа - Член, ЕГН 7409165061

27.0сман Хидает Хилми - Член, ЕГН 7610030687

28.Ибрахим Ахмедов Ялъмов - Член, ЕГН 3401096265

29.Турхан Рюстем Хасан - Член, ЕГН 6809155826

30.Танер Ахмед Вели - Член, ЕГН 7704165028

31.Мурад Сюлейманов Пингов - Член, ЕГН 8304110207

3.Представляващ Мюсюлманското изповедание е Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563.

Към заявлението са приложени:

1.Препис-извлечение от протокол № 4 от 08. 12. 2010 г. с Решение ВМС за свикване на ИНМК;

2.Заверено копие от обява в два ежедневника - 2 бр.;

3.Препис-извлечение от протокол от ИНМК на 12.02.2011 г.;

4.Протокол на мандатната комисия, избрана от ИНМК на 12.02.2011

г.;

5. Списък на делегатите с подпис за участие;

6. Устав на Мюсюлманското изповедание, приет от ИНМК на 12.02.2011 г., подписан от делегатите;

7. Списък на избраните членове на ВМС;

8.Спесимен от подпис на Главния мюфтия;

Прието от състава на СГС е, че единственият орган, който можел да свика национална конференция бил Висшият мюсюлмански духовен съвет (ВМДС), вписан през 1996 г. Ето защо ИНМК от 12.02.1.2011 г. не била свикана и проведена по решение на ВМДС от 1996 г., който орган бил вписан в регистъра. Налице били правни принципи, предвидени в нормативните актове и вписания устав, които могли да бъдат приложени при свикване на върховен орган на религиозната общност от ВМДС. Фактът, че не са използвани в случая на свикване на разглежданата ИНМК и прилагането на други принципи, не давал основание на съда да приеме, че решенията, които били взети подлежали на вписване, защото те не били взети в съответствие с устава и правните норми.

Нито изводите на СГС, нито разсъжденията, въз основа на които е стигнал до тях, следва да бъдат споделени. Тош се налага от анализа на установената поделото фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция.

От събраните по делото по процесното заявление доказателства е видно следното:

Установява се от препис-извлечение от протокол № 4 от заседание на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) от 08.12.2010 г., че е било проведено заседание на този орган, на което са били взети решения по т. 2. от дневния ред - „Свиква Извънредна национална мюсюлманска конференция (Върховна мюсюлманска шура) на 12.02.2011 г. в гр. София при дневен ред:

Избор на комисии на ИНМК (ВМШ)

Приемане на устав на МИ

3.Избор на ръководни органи."

С този протокол са взети следните решения:

„По т. 3.1 за Извънредна национална мюсюлманска конференция, да се проведе при условията и реда, определени в устава и решението Ш членовете на мюсюлманската общност, а именно: Решението за свикване на конференцията да се оповести по джамии и джамийски настоятелства, както и по подходящ начин в пресата и другите информационни средства.

Т. 3.1.2. Да се изпратят покани до всички членове на ВМДС, избрани на Национална мюсюлманска конференция (Върховна мюсюлманска шура) през 1996 г., до държавни и международни органи, организации и институции, които да бъдат поканени като наблюдатели и гости на конференцията. Да се проведат и срещи с държавните органи в страната с молба за съдействие в изпълнение на Закона Ш вероизповеданията.

Т. 3.2. Делегатите на извънредната национална мюсюлманска конференция се определят по устава - общият брой е 1217 души.

Изборните делегати се определят от общите събрания на настоятелствата -имам, председател или член на настоятелството.

Т. 3.3. Приема доклада относно броя на мюсюлманските джамийски настоятелства според актуалната регистрация на мюсюлманските настоятелства."

Освен това по т. 4 е избрана комисия по организация на ИНМК - 2011 г., комисия по проектоустава.

Упълномощени са избраните комисии и групи да извършват координационни действия по отношение на местните поделения, оперативни функции по отношение контактите с държавни, международни и частни институции, както и с физически лица, които имат отношение към провеждането на ИНМК на 12.02.2011 г.

Във вестник „Дневник" от 12.01.2011 г. е била публикувана обява на Висшия централен ръководен орган за управление на мюсюлманска конференция |Върховна мюсюлманска шура) на 12.02.2011 г.

Представен е протокол от проведената на 12.02.2011 г. ИНМК.

Взето е решение от ИНМК да се декларира и обяви, че се провежда по инициатива и решение на общите събрания на мюсюлманските настоятелства (джамийски настоятелства).

Приет е дневен ред:

1 .Избор на комисии на ИНМК

2. Приемане на Устав на Мюсюлманското изповедание

3. Избор на ръководни органи

4. Разни.

Избрани са:

Мандатна комисия, Комисия по устава, Комисия по избора.

Прието е, че мюсюлманските настоятелства в страната с право да излъчат делегати са 1217. По устав необходимият кворум за редовна конференция е две трети от общия брой на избраните делегати, т.е. 812 , а присъстват 939 души. От тях 502 имами, а 437 председател или член на мюсюлманско настоятелство.

От протокол на Мандатната комисия на ИНМК се установява, че е свикана от инициатива и решение на мюсюлманите, изразена с подписка, включваща 215 000 подписи на пълнолетни мюсюлмани, както и подписка за свикване и провеждане на 12.02.2011 г. на ИНМК, включваща подписи на над 4000 членове на мюсюлманските настоятелства и имами, представляващи вероизповедните мюсюлмански общини в Република България от около 870 мюсюлмански настоятелства.

Посочено е, че членовете на ВМДС, избрани на НМК (ВМШ) от 1996 г. са уведомени за Конференцията чрез писма с обратни разписки, с изключение на живеещите в чужбина. Освен това присъстват 4 души, които са членове на ВМДС през 1996 г. - Бекир Халил, Фаик Хаджимурад, Мустафа Нури и Юсуф Али. Получена е и декларация от Селяйдин Рамадан Али в подкрепа на ИНМК. Поради изтекъл мандат на Висшия мюсюлмански духовен съвет (ВМДС) от 1996 г. се декларира невъзможността на този орган да провежда заседания и приема валидни решения за приемане на решения на ИНМК от 2009 г., както и за активно участие в организирането на ИНМК от 12.02.2011-г.

Взети са решения както следва:

Гласуван е и приет устав.

Впоследствие е избран Главен мюфтия в лицето на Мустафа Алиш Хаджи.

Избран е и председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Шабанали Ахмед Дурмушали и е гласувано предложение за състав и персонален състав от 31 души на ВМС по предложение en bloc:

Шабанали Ахмед Дурмушали - председател , членове: Мустафа Алиш Хаджи, Басри Бекир Еминефенди, Сефер Бекир Хасанов, Бирали Мюмюн Бирали, Ниджатин Мустафов Неджипов, Селятин Ахмед Мухарем, Хюсеин Хасан Хафъзов, Месут Мехмедов Хасанов, Ведат Сабри Ахмед, Енвер Исмаилов Яхов, Бейхан Мустафов Мехмедов, Аптула Аптилязим Шевки, Акиф Зекериев Акифов, Насуф Халил Насуф, Фаик Емин Мурад, Мехмед Сали Аля, Азиз Фикретов Азизов, Билял Халил Дарджан, Мюдцесир Тахсин МехмедДурхан Бюрхан Мехмед,Неджми Джамилов Дъбов, Айдън Несиб Мохамед,Абдулах Мустафа Салих, Неджати Али Али,Шенол Али Мустафа, Осман Хидает Хилми, Ибрахим Ахмедов Ялъмов, Турхан Рюстем Хасан, Танер Ахмед Вели, Мурад Сюлейманов Пингов.

Представен е списък на делегатите, присъствали на ИНМК.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящата инстанция приема следното:

На 12.02.2011 г. е проведена Извънредна национална мюсюлманска конференция (ИНМК), свикана по инициатива и решение на мюсюлманите, изразена с подписка, включваща 215 000 подписи на пълнолетни мюсюлмани, както и подписка за свикване и провеждане на 12.02.2011 г. на ИНМК, включваща подписи на над 4 000 членове на мюсюлманските настоятелства и имами, представляващи вероизповедните мюсюлмански общини в Република България от около 870 мюсюлмански настоятелства.

За провеждане на ИНМК е налице и решение на Висшия мюсюлмански съвет, избран от ИНМК, проведена на 31.10.2009 г., производството по регистрацията на която е висящо, от 08.12.2010 г.

Членовете на ВМДС, избрани на НМК (ВМШ) от 1996 г., са уведомени за ИНМК на 12.02.2011 г. и 4 души от тях - Бекир Халил, Фаик Хаджимурад, Мустафа Нури и Юсуф Али, са присъствали на ИНМК, а освен това са получени писмени декларации в подкрепа на решението за провеждане ИНМК. Поради изтекъл мандат на Висшия мюсюлмански духовен съвет (ВМДС) от 1996 г., те декларират невъзможността на този орган да провежда редовни заседания и да приема валидни решения, както и подкрепата си за свикване и за активно участие в организирането на ИНМК на 12.02.2011 г.

Свикването на ИНМК е оповестено по джамии, настоятелства, чрез средствата за масово осведомяване, включително и чрез публикации в два национални ежедневника - в-к „Дневник" и в-к „Телеграф".

На заседанието на извънредната национална мюсюлманска конференция са присъствали повече от 2/3 от списъчния състав на членовете, съгласно чл. 64, ал. 4 от Устава на изповеданието от 07.08.1996 г. Мюсюлманските настоятелства в страната с право да излъчат делегати са 1217 на брой. Необходимият кворум по устав е 812 души, на заседанието са присъствали 939 души, като участието им е удостоверено с подписите на всеки делегат. Съобразно предварително обявения дневен ред на конференцията е приет нов устав, а в съответствие с него е избран Главен мюфтия и състав на Висшия мюсюлмански съвет - централен орган на управление, а именно: Главен мюфтия в лицето на Мустафа Алиш Хаджи, който да представлява ^религиозната институция, Висш мюсюлмански съвет с конкретно посочен персонален състав.

Мюсюлманското изповедание е вписано в регистъра на СГС служебно, съгласно § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗВ. Нормите на чл. 17 и чл. 18 от ЗВ изискват съставяне на устав и, съгласно него, избор на управителни и представителни органи. Разпоредбата на чл. 18 от ЗВ изчерпателно изброява обстоятелствата, подлежащи на вписване, а именно - съдебното решение за регистрация, наименованието и седалището, органите на управление и представителство, имената на лицата, представляващи религиозната институция. И тъй като правото на вероизповедание, като ценност от висш порядък, включва и възможността за свободно упражняване на вероизповеданията, режимът за вписване на юридическите лица - вероизповедания, следва да се подчинява на правилото за ненамеса във вътрешните работи на вероизповедната общност. Мюсюлманите в Република България, организирани в мюсюлмански настоятелства, са излъчили свои представители-делегати, които да проведат национална конференция, да приемат нов устав на изповеданието и да изберат нови ръководни и представителни органи, каквито решения са приети. В съответствие със закона, чл. 13 от устава постановява, че организацията на мюсюлманското изповедание и дейността на органите му се осъществяват на основание на принципите, завещани от пророка Мухаммед (С.А.С.) и четиримата праведни халифа и вековните традиции на мюсюлманската общност в Република България.

При преценката на доказателствата се налага изводът, че ИНМК е свикана по инициатива и решение на мюсюлманите, които принадлежат към мюсюлманското изповедание, като допълнително и независимо от тяхното решение е прието и решение на ВМС, избран на ИНМК, проведена през 2009 г. Този състав на ВМС не е вписан в съда и няма спор, че към настоящия момент е налице висящо производство по вписване на състава на Висшия мюсюлмански съвет от 2009 г. Видно от чл. 599, ал. 1 от ГПК, решението за вписване в охранителното производство има декларативен характер. Ето защо за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължителни за членовете на юридическото лице, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица Към настоящия момент няма решение на съд, с който да се установява нищожност на решенията на Извънредната национална мюсюлманска конференция, проведена на 31.10.2009 г. и избрала Висшия мюсюлмански съвет. Що се отнася до лицата, поискали свикването и участвали в Извънредна национална мюсюлманска конференция, то те са членове на изповеданието, а не трети лица и за тях решенията на Извънредна национална мюсюлманска конференция от 31.10.2009 г. са правно обвързващи. Освен това с действията си, изразяващи се в участие в организирането и провеждането, включително като делегати на ИНМК, членове на ВМДС, избрани през 1996 г., са потвърдили решението за свикване на ИНМК на 12.02.2011 г.

Не може да се Приеме, че единственият орган за свикване на национална конференция е ВМДС. Съгласно устава от 1996 г. мандатът му е 5-годишен, който към настоящия момент е изтекъл. Няма логика в становището, че независимо от изтеклия мандат, ВМДС е единственият орган за свикване на национална конференция, след като никъде не е казано, че той продължава функциите си до конституирането на нов ВМДС с нов мандат.

Компетентността за вземане на решение за свикване на конференция е съобразено с устава от 1996 г. В него се предвижда състав на ВМДС от 30 членове, които са вписани 25 членове. Видно от решението на САС от 01.12.2010 г. по ф.д. № 74/2010 г., 9 от вписания състав на ВМДС са починали и съответно заличени. Уставът предвижда кворум за провеждане на заседание 2/3 от членовете на ВМДС. Следователно ВМДС не може да формира кворум от 2/3 (20 членове) за провеждане на редовни заседания, за да взема каквито и да са решения, съгласно чл. 71, ал. 1 от устава.

В крайна сметка, на база преценката на доказателствата и фактите по делото в тяхната съвкупност се налага изводът, че общността е тази, която може да приема, изменя и отменя правилата или решенията във връзка с устройството и дейността си, както и за избиране на определени ръководни органи. Определеният орган - колективен или едноличен, не може да има по-големи правомощия от общността, която го е избрала и оправомощила със свои изначално принадлежащи и правомощия. Липсва законова забрана за членовете на изповеданието да приемат устройствените правила, както и да ги променят. С оглед на това следва да се приеме, че след като заявените промени са настъпили вследствие на приети валидни решения на общността и не противоречат на закона и на устава на изповеданието, същите подлежат на вписване.

ИНМК на 12.02.2011 г. е свикана по решение на цялата мюсюлманска общност. Независимо че към момента все още ВМС от 2009 г. не е вписан в съдебния регистър, не може да се приеме, че е била създадена нова органна структура, която да е управляваща и ръководеща изповеданието с оглед на обстоятелството, че за да проведат действие следва да бъдат вписани. Решенията на конференцията са ръководни за религиозната общност, приела ги чрез своите делегати, което ги прави противопоставими за трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 599, ал. 1 ГПК, доколкото предмет на обсъждане не са взаимоотношения на изповеданието с трети лица и предвид липсата на уговорка, която да определя друг времеви момент на влизане в сила или друг срок, сшвд изтичане на който приетото решение да влиза в сила, то следва да се приеме, че решенията на компетентните ръководни органи, както и на общността, влизат в сила от деня на приемането им и имат действие занапред от момента на приемането им. Обвързващата сила на приетите решения се разпростира спрямо всички принадлежащи към мюсюлманското изповедание в страната, включително и спрямо членовете на ВМДС, предвид и чл. 7 от устава.

Отделно от до тук изложеното, следва да се има пред вид, че Устава на изповеданието от 07.08.1996 г. - чл. 63 - предвижда изборност на делегатите. Разпоредбата е ясна и категорична в своето съдържание и тя изисква от джамийско настоятелство да присъства по един представител, който може да бъде имам на джамията, председател или член на настоятелството. Съгласно устава от 1996 г. само те могат да бъдат делегати, независимо кой свиква национална конференция. Изборът на делегати се извършва от общото събрание на мюсюлманите по мюсюлмански настоятелства. Нещо повече, според ЗВ мюсюлманската общност функционира чрез своите 1217 настоятелства, които, съгласно устава от 1996 г., са излъчили своите делегати, за което има надлежно изготвени протоколи, удостоверяващи избора на делегатите.

Ето защо следва да бъде постановено решение, с което бъде уважена волята на делегатите, избрани от мюсюлманската общност при спазване на изискванията на Устава на изповеданието, и ненарушено правото на изповеданието да създава и поддържа религиозната си общност и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им, регламентирано в чл. 13 от Конституцията на Република България (КРБ), съответно, в чл. 6 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), изразено на проведената на 12.02.2011 г. Извънредна национална мюсюлманска конференция. Недопустимо е ограничаване правото на вероизповедание в нарушение на разпоредбите и на чл. 37 КРБ и на чл. 8, ал. 1 от ЗВ, както и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС). Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗВ правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Ограничаването на правото на изповедание е възможно само при изрично посочени условия, съответно в чл. 37, ал. 2 от КРБ и чл. 7 от ЗВ, каквито в случая не се установяват. Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционният съд, че държавата чрез вписване в регистъра, определя начините на представителство и управление на отделни вероизповедания. Приемайки с решението си кой орган е легитимен да свика конференция и кой има право да представлява общността, съдът излиза извън рамките на процесуалните си правомощия по конкретното охранително производство и нарушава прогласения в Конституцията принцип за свобода на вероизповеданията, което е в противоречие също и с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и установената практика на Европейския съд по правата на човека.

По принцип охранителното производство има за основна цел не да разрешава възникнал правен спор, а да осигури осведомяване на третите лица, до които се отнасят подлежащите на вписване обстоятелства.

Като се има предвид, че при провеждането на конференцията са спазени изискванията на Закона за вероизповеданията и правилата и принципите, заложени в Устава на изповеданието от 07.08.1996 г., който законът посочва като основа, определяща дейността на юридическото лице като изразител на религиозната общност, като се отмете високата представителност и категорично изразената воля на цялата мюсюлманска общност, изразена чрез присъствието и чрез гласуването на надлежно избрани делегати на конференцията при приемане на нов Устав на изповеданието, както и относно ръководните органи на изповеданието, включително и избиране на Главен мюфтия на Мюсюлманското изповедание, който представлява изповеданието, при упражняване на правото им по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а именно да създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на

представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им, настоящата инстанция приема, че следва да допусне вписваш на заявените нови обстоятелства за Мюсюлманско изповедание по заявление с вх. № 1506 от 15.02.2011 г., а именно - приемане на нов устройствен акт и избор на органи на религиозната институция, взети на Извънредна национална мюсюлманска конференция, проведена на 12.02.2011 г.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 24.02.2011 г., постановено по фирмено дело № 1659/2003 г. по описа на Софийски градски съд, VI-то търговско отделение, 5-ти състав, с което е отказано на основание чл. 18 от Закона за вероизповеданията вписването в регистъра на вероизповеданията по партидата на Мюсюлманско изповедание, заявено със заявление вх. № 1506/15.2.2011 г. и вх. № 1840/22.2.2011 г. от Мустафа Алиш Хаджи в качеството му на Главен мюфтия и представляващ изповеданието относно вписване на обстоятелствата, възникнали по силата на решение на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г., проведена в гр. София, приемане на нов устав и избор на ръководни органи - Главен мюфтия, Висш мюсюлмански съвет - централен колективен ръководен орган, като вместо това постановява

ДА СЕ ВПИШАТ по партидата на Мюсюлманско изповедание, регистрирано по фирмено дело № 1659/2003 г. по описа на Софийски градски съд нови обстоятелствата, възникнали по силата на решение на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г., проведена в гр. София, а именно:

Устав на Мюсюлманското изповедание, приет от ИНМК на

12.02.2011 г.;

Нови ръководни органи на Мюсюлманското изповедание, както следва: Главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563;

Висш мюсюлмански съвет - централен колективен ръководен орган, в състав:

Шабанали Ахмед Дурмушали - Председател, ЕГН 7806032481

Мустафа Алиш Хаджи - ЕГН 6203313563

Басри Бекир Еминефенди - Член, ЕГН 7710282527

Сефер Бекир Хасанов - Член, ЕГН 7106306822

Бирали Мюмюн Бирали - Член, ЕГН 6910244060

Ниджатин Мустафов Неджипов - Член, ЕГН 7004033026

Селятин Ахмед Мухарем - Член, ЕГН 7509190448

Хюсеин Хасан Хафъзов - Член, ЕГН 7608260462

Месут Мехмедов Хасанов - Член, ЕГН 7709218769

Ведат Сабри Ахмед - Член, ЕГН 7901088748

Енвер Исмаилов Яхов - Член, ЕГН 6911168221

Бейхан Мустафов Мехмедов - Член, ЕГН 8102128344

Аптула Аптилязим Шевки - Член, ЕГН 5004272480

Акиф Зекериев Акифов - Член, ЕГН 7707145766

Насуф Халил Насуф - Член, ЕГН 5207132387

Фаик Емин Мурад - Член, ЕГН 3409028647

Мехмед Сали Аля - Член, ЕГН 7007155060

Азиз Фикретов Азизов - Член, ЕГН 8002285442

Билял Халил Дарджан - Член, ЕГН 7004102620

Мюддесир Тахсин Мехмед - Член, ЕГН 7112188009

Турхан Бюрхан Мехмед - Член, ЕГН 8402285600

Неджми Джамилов Дъбов - Член, ЕГН 7906256084

Айдън Несиб Мохамед - Член, ЕГН 7503040029

Абдулах Мустафа Салих - Член, ЕГН 6109183484

Неджати Али Али - Член, ЕГН 7004258927

Шенол Али Мустафа - Член, ЕГН 7409165061

Осман Хидает Хилми - Член, ЕГН 7610030687

Ибрахим Ахмедов Ялъмов - Член, ЕГН 3401096265

Турхан Рюстем Хасан - Член, ЕГН 6809155826

Танер Ахмед Вели - Член, ЕГН 7704165028

Мурад Сюлейманов Пингов - Член, ЕГН 8304110207

Представляващ Мюсюлманското изповедание е Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, ЕГН 6203313563.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

vgw20

Делата в Страсбург срещу България са над средното за Европа

2011-06-18T18:21:00.004+02:00

от Медиапул: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180888&srcpos=13

Председателят на ЕСПЧ Жан-Пол Коста:

Делата в Страсбург срещу България са над средното за Европа

17 Юни 2011

Имаме много дела срещу България в Страсбург – над средния брой за Европа, каза в петък в София председателят на Европейския съд по правата на човека Жан-Пол Коста на кръгла маса на тема "Субсидиарност и споделена компетентност между ЕСПЧ и националните съдилища. Пилотни решения за мерки за ускоряване на съдебното производство”.

Визитата на Коста е по покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев. В рамките й той се срещна с президента Георги Първанов, а в графика на посещението му бяха предвидени срещи и с председателя на парламента Цецка Цачева и с Комисията по правата на човека, както и с министрите на правосъдието Маргарита Попова и на външните работи Николай Младенов.

В лекцията си председателят на ЕСПЧ каза, че не става въпрос само за продължителността на делата у нас, но и за правата в областта на вероизповеданията, като делото за Светия синод. Според него важен момент са и тежките условия в затвора и сроковете на задържане. Без ефикасно правосъдие другите права ще се превърнат в илюзорни права, смята Коста.

"Съдиите трябва да са независими. Трябва правосъдието да бъде безпристрастно, публично, прозрачно и да бъде под погледите на гражданите", каза още председателят на ЕСПЧ. Според него е необходимо правосъдието да спазва равнопоставеността на пледиращите. В наказателното производство трябва да се спазва презумпцията за невинност, каза съдия Коста.

По повод субсидиарност и споделена компетентност между ЕСПЧ и националните съдилища той обясни, че националните съдилища отговарят за правата и свободите, гарантирани на техните граждани, но има висш контрол, упражняван от 47 страни на европейско равнище. ЕСПЧ не променя пряко решенията, постановени от националните съдилища. Съдът може да сметне, че гарантираните права не са добре опазени.

ДЕФИЦИТЪТ В РАЗБИРАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ВОДИ ДО НАПРЕЖЕНИЯ

2011-06-01T18:21:00.003+02:00

Много често се чува, че българският народ е толерантен, добър съсед, гостоприемен и т.н. Явно тези твърдения напоследък започват да бъдат сериозно оборвани от някои парламентарно представени политически сили. По емпиричен начин, чрез побоища над вярващи, принадлежащи към други етнически групи.

Българският народ по принцип не разбира от религиозна свобода. От свобода той принципно не желае да разбира, защото свободата не се яде и не се пие, нито се продава, а от религия напоследък също разбира малко, за да не кажем, че ако тенденцията продължава, просто след две поколения само някакво малцинство ще има представа за този феномен.

Българският народ не уважава държавността си. В повечето случаи той има право. Защото тази държавност не работи за него, а за други. Това води до резултати, че българският народ не спазва нормативни актове, такива като Конституция, закони, международни договори и конвенции.

Затова имаме вече първите резултати от количествени и качествени натрупвания. Тенденциите са обезпокояващи:

ДЕФИЦИТЪТ В РАЗБИРАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ И ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ.

Интересен коментар, макар и не по този въпрос, е написала Силвия Николова:

Българският народ може и да е християнски по свето кръщение, но трудно може да се каже, че е народ от вярващи в религиозния смисъл на думата. Ако не се броят сватбите и погребенията, за които по традиция нашенецът вика поп, влиза в черква само когато ножът съвсем опре о кокал. Тук не броим паленето на свещи махмурлийската след коледната нощ или традиционното лазене „под масата” на Разпети петък. Нашенецът, независимо че се припознава за православен, трудно уцелва посоките, дори да се прекръсти. Но пък използва православната си принадлежност да хули и обвинява на инославие и чужда вяра всичко, което не разбира. По една единствена причина – сам не проумява какво е вяра, още по-малко че да си християнин не е само въпрос на изповедна принадлежност, но и въпрос на мироглед, тоест – начин на живот.

Не е жалко, а е опасно, когато обикновени полуграмотни ксенофоби се идентифицират с някакво вероизповедание и започват да го използват за свои цели. Още по-опасно е, когато въпросното вероизповедание просто нищо не казва по този въпрос. Особено, когато отлично се знае, че нито национализмът, нито някоя друга политическа идеология има нещо общо с християнството или с която и да е друга световна религия.

vgw20

ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОКОЛО ИКОНОГРАФСКИ ПЛАГИАТСТВАНИЯ

2011-04-13T11:30:00.002+02:00

В българското държавно авторско право не е изрично и изчерпателно уредено правното положение на авторството в сферата на религиозните общности.

Две са споменаванията в Закона за авторското право и сродните му права констелации, които са свързани с дейности на вероизповедния.

Едното положение е в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5, която допуска без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.

Второто положение се намира в предписанието на чл. 24, ал. 1, т. 14, според което е допустимо без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт.

Въпроси, които в други държави и техни религиозни общности са възниквали преди столетия, като напр. във връзка с творчество на иконографи, скулптури, музикални произведения и т.н. просто в България не са били задавани.

Не поради липса на творци или липса на художествени и др. произведения във България, а просто поради липса на достатъчно правна култура у субектите на българското държавно и религиозно право. Дефицитът на усещането за право и справедливост у голяма част от държавното и църковното ръководство несъмнено води началото си от дефицита в домашното възпитание да се уважават усилията на ближния да твори и липсата на респекта и възхищението от резултатите на неговия труд.Всъщност особено симптоматичното положение в българското общество да не се ценят постиженията на ближния е предначертание и характеристика на населението, залегнало сериозно и в народното творчество. Не само шопското.

Затова плагиатството в България не само се приема за нормално поведение, то просто не може да ангажира обществеността в онази нормативност, която има силата на закон в държавата. Защото българското общество се е развило по различен от западната европейска цивилизация начин. Най-вече след 1945 г.

Един интересен казус, който така или иначе ще остане неразрешен, но който поставя резонен въпрос, върху които юристите и църковните правници в България ще трябва един ден да разрешават представлява иконографията на баташките мъченици. По-долу, под иконографското сравнение е и изложението на проблематиката от старостилния предстоятел в България, който се жалва за плагиатство.

_

Един друг много интересен феномен, който също заслужава внимание, но по който проблем като цяло се мълчи и ще продължи да се мълчи, представлява откопирането на църковни символи, икони и т.н. в държавната хералдика или номизматика.

Например върху еднолевовата банкнота – икона от 1789 г. на св. Иван Рилски от църквата „Успение на Пресвета Богородица“ до Рилския манастир. Има много такива примери, които засега оставяме без коментари.

vgw20

Материалното състояние на висшия клир... е тежест за духовността в БПЦ...

2011-04-06T20:30:00.001+02:00

Една документация, в която има прекалено много материал за размисъл върху материалното и духовното състояние на висшия клир на БПЦ. Коментарът е направо излишен.

Обетът за нестяжание явно вече наистина не интересува част от духовенството, което твърди, че като работило 35 години, може да свои приходите от работата си, а не да ги раздава за милостиня.

Т.е. подобни изказвания от духовници несъмнено доказват, че част от монашеството де факто работи по трудови договори, а не за слава Божия.

Тъжна и трагична история.

АГЕНТ ГОЦЕ (т. нар. президент Първанов) СЕ САМОКАНОНИЗИРА КАРИКАТУРНО

2011-04-06T13:50:00.003+02:00

Трудно е да се повярва, че е истина, но сайтът http://georgiparvanov.bg/ не е шега, която някой младеж е спретнал на отиващия си тази година от заемащия президентски пост Първанов.

Обезпокояващото в този сайт е основното изображение, с което се идентифицира Първанов като карикатуризира себе си (в което няма нищо лошо), за сметка обаче на св. Георги Победоносец, чието успение се празнува не само от християните на 6-ти май, но представлява и национален празник за държавата република България.

В българската правна система след българските политически събития, последвали Втората световна война, вече не съществува наказателен състав, осъждащ бласфемията или светотатството.

Достатъчно обаче е да се знае как и доколко изпълняващият функции на държавен глава Първанов "има" усет за християнско целомъдрие, уважение към църковни образи и въобще религиозна сензитивност. Изводите всеки може да направи сам за себе си.

По-интересно е нещо друго - на фона на последната канонизация, извършена в БПЦ, би могло да се приеме, че заявка и амбиция в подобна посока индицира и Първанов сам за себе си. Известно е, че в църковната история множество хора, изпълнявали длъжността на държавен глава са били обявявани за светци. :-)) Някои заслужено, други не толкова.

Интересно е също, дали синодалното ръководство на БПЦ, която смята св. Георги Победоносец за свой закрилник ще реагира и ще порицае Първанов за неуместното, достигащо до присмехулно поведение по спекулация с църковни образи и символи.

Твърде вероятно - съвсем НЕ. Казано е, че по делата им ще се познаят. Важи и за едните и за другите. Всъщност наглостта по заиграването с религия и религиозни символи и действия в България надхвърли поносимото.

21 януари 2003 г., Москва, храм „Христос Спасител“. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори връчва на Георги Първанов наградата „За изключителна дейност по укрепване единството на православните народи“ на стойност 20 хил. долара.

19 януари 2002 г., Народно събрание. Полагане на клетва от Георги Първанов и Ангел Марин като президент и вицепрезидент на Република България

и т.н. и т.н.

А СПЕЦСЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА?

2011-02-27T22:06:00.003+01:00

Темата за специализираните съдилища е много важна и в своя вероизповеден аспект, защото правото на вероизповедание, религиозната свобода и правото на църковно самоуправление са основни човешки права, които трябва да се защитават a priori от държавата.

...
В България от 4 януари вече има правно основание за създаване на т.нар. специализиран наказателен съд - паралелна съдебна структура, която по своя смисъл и съдържание...

e
... Нищо друго освен символ на изначално неуспяло и неуспяващо правосъдие.

Повече по този въпрос може да се прочете в следната публикация:

Хр. П. Беров, Време е за спецсъд за правата на гражданите, в. Дневник от 28.II.2011, с. 6.

- online: ТУК

- в PDF-формат: ТУК

ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ДОСИЕТАТА НА РЪКОВОДИТЕЛИ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ - КЛИР, ЕПИСКОПИ, ПРЕЗВИТЕРИ, ДЯКОНИ, ПАСТОРИ, АПОСТОЛИ, МЮФТИИ, ИМАМИ И Т.Н.

2011-02-16T13:35:00.010+01:00

vgw19

В началото на Януари в телефонен разговор със служител на Комисията за досиетата ни беше съобщено, че поради липса на сериозен обществен интерес, досиетата на Висшия клир на БПЦ, клира на католическата църква и останалите ръководители на религиозните общности скоро нямало да бъдат осветлени.

Кратко време след това синдикален лидер поискал в речта си на конгрес (обществено събитие) проверка на досиетата на синода на БПЦ и на Главно мюфтийство.

Явно общественият интерес, който "липсвал" в началото на Януари 2011 г. изведнъж се засилва, за да се чете съвсем прясно, според една медия как "свещениците треперят и предстоящата проверка на синода разтресе висшия клир".

Съобщава се също, че за да не бъдели изненадани от комисията по досиетата, десетки свещеници сами са си поискали проверка дали са били агенти на Държавна сигурност, разказали източници от комисията.

Във връзка с всичко това, налага се следното уточнение: Рано или късно ще бъдат оповестени всички досиета на религиозни водачи. Просто е въпрос на време, независимо от обществения интерес, защото Законът за досиетата императивно разпорежда това.

Какво е правното основание за осветляването на църковен клир и ръководители на религиозни общности в страната?

- Това е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

- Споменатото правно основание регламентира, че български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности ще се обявяват за принадлежност към ДС, при условията и по реда на този закон.

- Нормата на чл. 3, ал. 2, т. 6 включва ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности към публичните дейности по смисъла на закона.

- Следователно членовете на ръковоството на българските религиозни общности, които са (или тогава са били) български граждани, които са родени преди датата 16.07.1973 г. ще бъдат проверявани ex lege - по силата на самия закон.

- За синодалния състав на БПЦ-БП това означава, че на проверка ще подлежат всички 15 митрополити, защото най-младият им представител е роден през 1969 г. От епископите на БПЦ-БП без митрополитско служение няма да бъдат проверявани само следните двама епископи, защото са родени след 1973 г.: еп. Киприян и еп. Антоний.

Допълнение:

Относно грешки и пропуски на Комисията за досиетата, се знае, че от създаването и, срещу нея са били заведени общо 69 дела. Към съда се обръщат най-често хора, които са били посочени като сътрудници на бившата ДС, а те твърдят, че не са. Досега комисията е спечелила 50 подобни дела, а други 19 са все още висящи. Като цяло комисията не е била осъждана заради грешка при разсекретяването на материали.

Поредно осъдително решение от Страсбург по казус за вероизповедна свобода

2011-02-01T15:48:00.003+01:00

vgw17

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) за пореден път e осъдил България за нарушаване на правото на вероизповедание и свободен религиозен светоглед. Делото: Бойчев и др. срещу България.

Напоследък все по-ясно се вижда, че България се превръща в една от държавите, срещу които съдът в Страсбург е издал най-много присъди за нарушени човешки права след Турция и Русия. По този начин се утвърждава и като една от държавите, плащащи най-много обезщетения за нарушени човешки права. За миналата и по-миналата година например са платени 1.778 млн. евро по над 150 дела. Огромната сума е за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за разноски по процесите на жалбоподателите. От 1992 г. досега България е платила общо над 5 млн. евро за обезщетения по дела в Страсбург, въпреки липсата на официална обобщена статистика.

Списък на делата, по които България е осъдена поради нарушаване на основото право на религиозна свобода може да се разгледа тук.

Делото Бойчев и др. срещу България във френски оригинал може да се прочете тук. С това осъдително решение българската държава включва сред рецидивите си осмото дело от подобен характер.

Кратка анотация:

На 27-ми януари 2011 г. съдът е постановил своето решение по делото "Бойчев и други срещу България", което се отнася до казус, засягащ нахлуване на 6-ти април 1997 г. от страна на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на вероизповедна сбирка на последователи на т. нар. "преподобен" Муун. Към онзи момент тази религиозна общност е нерегистрирана в България, което обстоятелство, според съвременните стандарти за човешки права не е от значение. Събирания по повод богослужебни и ритуални действия в необществени места не подлежат на ригистрационни предпоставки. По време на нахлуването полицията иззела голямо количество книги, документи и видеоматериали. Според прокуратурата, която е разрешила нахлуването, жалбоподателите е следвало да бъдат предпазени от извършване на "тежко престъпление".

ЕСПЧ постановява, че акцията на полицията е напълно лишена от законова основа, тъй като правната рамка, която я регулира, е прекалено неясна и дава на полицията широки възможности, достигащи до произвол.

Съдът, за пореден път посочва, че законодателството в България не създава дължимата яснота за възможността - нерегистрирани религиозни общности да провеждат необезпокоявани събрания, а административната практика често интерпретира такива събрания като незаконни.

По тези причини не е изненадващо, че ЕСПЧ намира в този казус нарушение на член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

ПРОБЛЕМИТЕ НА МОНАШЕСТВОТО В БПЦ НЕ СА ОТ ВЧЕРА

2011-01-27T12:39:00.002+01:00

Българското православно монашество, в началото на третото хилядолетие от Христа, е в изключително окаяно състояние .

Това е положението във всякакви аспекти, в почти всички манастири на територията на България, а и извън нея. Без особено значение е видът на църковната юрисдикция на отшелническите общности - били те ставропигиални или епархийски.
За окаяното състояние на българския монашески клир има много причини - разнообразни и многопластови.

По-интересното е, че това положение не е от вчера, не е и от завчера. Още в началото на миналото столетие - след средата на първата четвърт на 20-ти век започва тенденцията за намаляването на броя на българските подвижници-отшелници и спад на нивото на образованост на кадрите.
В днешно време все повече срещаме по-слабо начетени монашестващи из България, за сметка на увеличаващите се монаси - изпълняващи занимания на говедари, биволари, свещолеяри и др. непросвети и недуховни дейности, без да споменаваме бисери от перманентно повтарящите се скандални казуси, започващи от стрелба с огнестрелни оръжия и достигащи до отявлена пряка дискриминация по отношение на поставени в неравностойно положение лица.
Т.е. повечето манастири в България стават животновъдно-селскостопански и свещопроизводствени центрове, сцени за обществени скандали, отколкото духовно-книжовни и богословски просветни средища. Но пак припомняме, че това не е от вчера, нито от завчера.
Всъщност най-драматичното за БПЦ от всичко казано дотук е, че РЪКОВОДСТВОТО ѝ се излъчва именно от МОНАШЕСКИТЕ СРЕДИ. Т.е. каквото е монашеството сега, такова ще бъде и ръководството на поместната Православна църква. Въпреки, че би следвало веднага да се напомни, че само единици от сегашните епископи и митрополити изобщо са били монашески братя в общежителниците, а по-скоро са само формални отшелници. Което от своя страна може би е по-добре, макар от друга гледна точка да е на ръба, вкл. извън устройствените правила на църквата.
При това положение, почти застрашителен е фактът, че в "новия" Устав на БПЦ-БП от 2009 г. е предвидено, как епископът трябва да е живял най-малко три години в манастир чл. 83, ал. 2, т. 3, т.е. да се е занимавал със споменатите по-горе недуховни дейности в продължение на три години.
Съвсем отделен, много важен, въпрос е доколко епископите и митрополитите на служение извън монашеските общежития продължават да водят живот, съобразен с подвижническите обети. Но за това някой друг път.
Относно състоянието на монашеството и положението на манастирските братства през миналия век пише Ст. Цанков, Българската православна църква отъ освобождението до настояще време, ГБФ т. XVI, 6, 1938/39 г., с.258-265.

IV. Общества и сдружения ). Монастири

Въ България презъ 1936 г. има 101 епархийски монастири — 76 мѫжки и 25 женски съ 26 монаси и 208 монахини, а именно:
въ видинската епархия — 2 женски (съ 9 монахини) и 4 мѫжки (съ 3 монаси); врачанската епарх. — 6 мѫжки (съ 5 монаси);
ловченската епархия — 2 женски (съ 10 монахини) и 4 мѫжки (съ 1 монахъ); неврокопската епархия — 3 мѫжки (безъ монаси);
пловдивската епархия 2 женски (съ 12 монахини) и 11 мѫжки (съ 2 монаси); сливенската епархия — 3 женски (съ 13 монахини) и 3 мѫжки (безъ монаси); софийската епархия — 7 женски (съ 81 монахини), и 35 мѫжки (съ 1 монахъ); старозагорската епархия — 2 женски (съ 23 монахини) и 1 мѫжки (безъ монаси); търновската епархия 7 женски (съ 60 монахини) и 9 мѫжки (съ 14 монаси), варнопреславската и русенската епархии сѫ безъ монастири.
Презъ 1934 год. е имало въ тия монастири 34 монаси и 175 монахини;
презъ 1935 г. — 37 монаси и 177 монахини; презъ 1936 г. 26 монаси и 208 монахини.
Къмъ горнитѣ, монастири трѣбна да се добавятъ четирите ставропигиялни (подведомствени направо на св. Синодь) монастири:
рилскиятъ съ 39 монаси (отъ тѣхъ 22 клирици) и 5 послушници;
бачковскиятъ съ 21 монаси (отъ тѣхъ 9 клирици) и 2 послушници;
и троянскиятъ съ 13 монаси (отъ които 10 клирици) и 10 послушници
и куриловското женско монаст. братство „Бѣлъ кръстъ" съ 4 монахини и 1 послушница.
Значи, презъ 1936 год. има всичко 105 монастири съ 99 монаси и 212 монахини, общо 311.
Презъ 1890 г. е имало 184 монаси и 346 монахини, всичко 530.
Презъ 1918 г. — 147 монаси и 109 монахини, всичко 256.
Презъ 1924 г. – 143 монаси (съ послушницитѣ) и 153 монахини (съ послушничкитѣ), всичко 296.
Съ други думи, като се изключи по-голѣмиятъ брой отъ 1890 г., броятъ на монаситѣ и монахинитѣ се движи (за ок. 100 монастира) все около 300, като въ последно време монахини има повече; а срѣдно на всѣки монастиръ се падатъ по трима монаси (или монахини).
Вече това обстоятелство достатъчно говори за запустяването на монастиритѣ и за голѣмото западане на монашеството у насъ. Епархийскитѣ началства постоянно се жалятъ и общо отъ всички се забелѣзва, че въ следосвободителната епоха желаещи да приематъ монашество или изобщо нѣма, или тѣзи, които се явяватъ да станатъ (и ставатъ) монаси сѫ обикновено хора неграмотни (или полуграмотни), безъ благочестие и вѫтрешно влѣчение къмъ монашеския (аскетически) животъ, хора, които се движатъ отъ грубата житейска полза. Вече скоро подир освобождението една печална картина представлява монашеската община дори на историческата светиня Рилския монастиръ:
братята на тая община сѫ пълна противоположность на всѣкакъвъ аскетизъмъ и водятъ животъ, който е по-скоро отрицание на духовенъ (религиозенъ и мораленъ) животъ.
Такива сѫ и такъвъ животъ водятъ и монахинитѣ въ с. Рила, особено въ връзка съ монаситѣ на близкия на с. Рила - рилски монастиръ.

Пълният текст:

vgw 15

ОТНОВО ЗА СТЕФАН ЦАНКОВ

2011-01-14T11:13:00.003+01:00

Интернет-страницата БГ-БОГОСЛОВИ е полезен ресурс за читатели, интересуващи се от богословие, както и от всичко свързано с него. Списва се от преподаватели в Богословския факултет на Софийския университет. Задължителен информационен масив за богослови, и препоръчителен ресурс за небогослови. Изработен интересно и удобен за ползване.

Напоследък, на същия сайт е поместено и едно резюме, разглеждащо темата за

Правоотношенията между църква и държава според Стефан Цанков и техните съвременни измерения.

Към самата страница - ТУК

Към резюмето в pdf-format - ТУК

Приятно четене и спокоен размисъл!

vgw 14

ПРЕБРОЯВАНЕТО НА ВЯРВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г.

2011-01-05T17:45:00.003+01:00

Наближава преброяването на населението и жилфонда. Това събитие засяга в известна степен и вярващите и религиозните общности, както и атеистите и техните организации. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г., обн. ДВ. бр.39 от 26 Май 2009г., изм. ДВ. бр. 100 от 21 Декември 2010 г. дава основната рамка по преброяването и на вярващите в България:

Кога и как ще се преброяват вярващите?

Според чл. 3, ал. 1-ва, преброяването преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. започва в 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. и приключва в 20,00 ч. на 28 февруари 2011 г. Алинея 2-ра на същата разпоредба предвижда, че от 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. до 24,00 ч. на 9 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва по интернет чрез попълване на електронен формуляр. Този метод ще бъде употребен в България за първи път.

Алинея 3-та на чл. 3 разпорежда, че от 8,00 ч. на 10 февруари 2011 г. до 20,00 часа на 28 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата. Според последната алинея на предписанието на чл. 3 от Закона за преброяване през 2011 г. критичният момент на преброяването е 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. Данните за населението, сградите и жилищата, събрани по време на преброяването, се отнасят към този момент, т.е. информацията, която ще бъде събрана, обработена и публикувана като официална статистика ще бъде актуална към нула часа на 1-ви февруари 2011 г.

Задължително ли е преброяването на вярващите?

Чл. 6. (1) т. 12 предвижда, че за лицата - обект на наблюдение по време на преброяването, се събират данни относно вероизповеданието. Същевременно, обаче разпоредбата на ал. 3-та на същия чл. 6 нормира, че данни на лицата, такива като имена, етническа група, вероизповедание, майчин език и степен на загуба на работоспособност се предоставят доброволно, именно съгласно правилата на чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката.

Следователно, посочването на данни за вярата, както и принадлежност към религиозна общност не е задължително. Преброяваният вярващ може да откаже да предостави тези данни.

За кого е важно да се знае колко са вярващите в България и колко от тях принадлежат към дадена религиозна общност?

Всъщност за много тесен кръг от хора, най-вече специалисти - статистици и научни работници, които така или иначе имат своята представа. Защото резултатите от тези преброявания досега е нямала почти никакво практическо приложение, нито за предоставянето на определен статут на дадена религиозна общност - в Закона за вероизповеданията няма изискване за членска маса за регистрация на вероизповедания в централния регистър в СГС, нито за разпределението на субсидиите за вероизповеданията в Закона за държавния бюджет - напр. Католическата църква в България не получава субсидия, но на твърде по-малката иудейска общност се осигуряват държавни средства.

В резултат на всичко това, всеки вярващ би следвало да може свободно и отговорно, пред собствената си съвест да прецени, дали и какви данни да даде за своята вяра и религиозна принадлежност към своето вероизповедание.

Манипулации и неточности не са изключени. Но е възможно да се сигнализират органите на преброяването по чл. 14-ти от Закона за преброяването:

1. Националният статистически институт;

2. Централната комисия по преброяването;

3. териториалните статистически бюра;

4. областните преброителни комисии;

5. общинските преброителни комисии;

6. контрольорите и преброителите.

vgw13

Религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието

2010-12-23T19:53:00.003+01:00

На 23 Декември 2010 г. Министерският съвет на РБ е разгледал в заседанието си и приел списък с религиозните празници през 2011 г. за вероизповеданията, различни от православието.

Документът има следното съдържание:

Утвърдени са датите на религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието

23 Декември 2010

По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците от тези вероизповедания могат да ползват по свой избор част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са 25 април – вторият ден от Великден, 29 юни – „Св. Апостоли Петър и Павел”, 1 ноември – „Вси Светии”, и 8 декември – Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува деня на рождението на Пророка Мохамед на 14 февруари, Рамазан байрам на 30 и 31 август и Курбан байрам на 7 и 8 ноември.
За религиозната общност на евреите празниците са на 19 април – Песах, 29 септември - Рош Ашана, 8 октомври - Йом Кипур, и Сукот - на 13 октомври.
Арменската апостолическа православна църква ще празнува Бъдни вечер и Рождество Христово на 5 и 6 януари, Св. Вартананк на 3 март, Великата събота и Великден на 23 и 24 април.
Празничните и почивните дни за обществото „Бяло братство” са 22 март - Ден на пролетното равноденствие, Съборните дни - 12 юли и 19 август, и Денят на кончината на Учителя - 27 декември.
Последователите на Църквите на адвентистите от Седмия ден имат на разположение четири съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Празници за Бахайската общност са 21 март – „Ноу-Руз” (Бахайска Нова година), „Резван” на 21 април, Обявяване мисията на Баб на 23 май и Рождението на Бахаулла - на 12 ноември.
Обществото Кришна съзнание отбелязва Гаура Пурнима на 19 март, Нарасимха Чатурдаши на 16 май, Ратха Ятра на 3 юли и Кришна Джанмащами на 22 август.
Последователите на Диамантен път на будизма - България, ще празнуват на 17 май - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда).

Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоминанието за смъртта на Исус Христос на 17 април.
Евангелските църкви отбелязват 31 октомври като Ден на Реформацията, Будистката общност в България – 17 май, Денят на Буда, 5 март - Нова година, 15 юли - Денят Дхарма, и 8 декември - Денят Бодхи.

vgw12

СИНОДАЛНОСТ + СИН(о)ДИКАЛНОСТ = СКАНДАЛНОСТ

2010-12-20T01:01:00.011+01:00

Още в самото начало на това изложение ще направим няколко уговорки. На първо място нямаме никакво лично отношение към КТ Подкрепа или към новоучредения свещенически синдикат. На второ място, трябва да се подчертае, че въпросът за участие в едно или друго мероприятие или организация е въпрос на вътрешно духовно убеждение, което е резултат от свободата на съвестта и светогледа на всеки човек като Божие творение. Проблемът относно самото физическо участие в организация или мероприятие също е резултат на светоусещане - просто външно проявление на вътрешната воля. Това светоусещане като резултат от съвестта - било то христологичен стремеж за възстановяване на някаква справедливост или просто изява на братолюбие - като солидарност, много трудно, почти невъзможно, може да попадне под укора на друга, освен на Божествената власт. Синодалната власт, по самата си същност и сама за себе си не е, не е била и не може да бъде само Божествена. Първо, поради липсата на пълната съборност на църквата в синодално заседание и второ поради граничещото с богохулство синодално (на някои синодали) стремление за пълно главенство в Църквата. Въпреки всичко - Глава на Църквата е един и само един Господ - Иисус Христос. И само Той има място там, където Божието творение - човек - взема едно или друго решение.

Вече се спомена, че трудовото право на църквата е неин специфичен правен отрасъл. С много напластявания, с много разнообразни и често противоречиви разпоредби, защото последните всъщност са микстури от държавно-църковно законодателство, което - дебело трябва да се подчертае - по принцип се спазва избирателно от страна църковното ръководство. Фактът, че свещениците - презвитерите на църквата - са винаги между чук и наковалня се знае добре. Те много често биват упреквани от църковния народ, че не изпълняват правилно задълженията си, същевременно висшият клир очаква от тях да изнесат цялата тежест по разпространението на Христовото благовестие и духовно обгрижване на въцърковените, най-вече чрез продажба на свещи.

В един достатъчно сериозно издържан и силно критичен текст: Който сее беззакония, ще пожъне синдикати са казани много истини. Толкова истини, че наистина болката е голяма. Истината обаче освобождава. Макар и само този, който иска да се освободи.

Почти всичко около анализа за беззаконията и синдикатите се свежда до т.нар. СТАНОВИЩЕ на Св. Синод на БПЦ по повод появилите се в средствата за масово осведомяване сведения за създаване на „свещенически синдикат”.

Понеже синодалното артикулиране по въпросите на син(о)дикалност в трудовото право на БПЦ е от голямо значение, отделяме малко време за неговия анализ, като още на това място правим още една уговорка, че критиката, която на някого би се сторила прекалена е само израз на една голяма болка и загриженост на всички църковни членове - невъзможността за изглаждане на напрежението между различни представители на личния състав на клира на БПЦ по един по-цивилизован и безпроблемен начин, именно по християнски - братолюбиво.

В синодалното становище се казва:

Светият Синод на Българската православна църква се отнася с уважение към правата на българските граждани и правата на човека, гарантирани от Конституцията на българската държава и международните договори, по които Република България е страна, включително и правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и съюзи според конституционната норма на чл. 49, както и правото на стачка според чл. 50, които са в Глава Втора на основния закон - „Основни права и задължения на гражданите”.

Всъщност, ако Светият Синод на Българската православна църква се отнася с уважение към правата на българските граждани и правата на човека, неговото Становище е безпредметно. Просто защото едва ли някой ще отрече, че свещеникът е човек и нему се полагат същите човешки права, които Светият Синод на БПЦ уважава. Синодалният член също е човек. Доводи за ограничаване на човешки права поради религиозни съображения е много спорен момент, особено, ако не почива на свободна съвест. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Закона за вероизповеданията обаче е категоричен, че "Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция."

Впрочем, това е проекцията на чл. 58, ал. 2, от Конституцията, който казва, че "Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите." И с това казусът би могло да се счете за приключен.

Но становището продължава.

Но същевременно Светият Синод държи да припомни на българската общественост, че според член 13, ал. 2 от Конституцията религиозните общности са отделени от държавата, а според чл. 13, ал. 4 от Конституцията Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Неслучайно конституционният законодател е използвал най-общата формулировка „политически цели”, а не извършването на политическа дейност, присъща на политически партии, каквато е забраната на чл. 12, ал. 2 от Конституцията относно сдруженията на гражданите, включително и синдикалните. Забраната за използването на религиозните общности за политически цели се отнася и за синдикални организации, защото най-общо техните цели най-често в добрия смисъл на думата са политически. Да се възприема по-друг начин изричната норма на чл. 13 от Конституцията е превратно тълкуване на Конституцията и злоупотреба с право.

Светият Синод обаче забравя какво казва Решение 13, абз. 4 на IV ЦНС - Православното изповедание в България да получи конституционен статут на официално изповедание на Българската държава. А самото синодално тълкуване на конституционни разпоредби 13, ал. 4 и 12, ал. 2 е наистина превратно, при цялата интересна логика. Св. Синод твърди, че синдикалните организиции имат най-често в добрия смисъл на думата политически цели. Това обаче съобразно Конституцията не е вярно, защото чл. 12, ал. 2 предписва, че сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Същото важи и за религиозните общности и институции по чл. 13, ал. 4. Т.е. най-общо казано и БПЦ и синдикатите не се ползват за политически цели и не извършват политически дейности, защото и двете не са политически партии. И това е съвсем ясно. Оказва се обаче, че синдикатите стоят по-близо до религиозните общности, отколкото до политическите партии. Който аргумент явно се ползва от синдикалните учредители. Превратно тълкуване на чл. 13 от Конституцията и злоупотреба с право би настъпило в хипотезата, когато духовници участват в партийни кампании. Но както вече се видя от чл. 12, ал 2, синдикалните сдружения, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии, т.е. не би имало опасност синдикати да въвличат духовенство в политическа дейност и цели, защото последното им е забранено.

Освен това, Светият Синод държи да подчертае, че свещениците и лицата с духовно звание не са работници и служители по смисъла на общото трудово законодателство и правоотношението, което възниква между патриарха, митрополитите и свещенослужителите не е трудово в общоупотребимия смисъл на думата, защото то се основава на акт със сакрално съдържание – ръкоположение, и затова лицата с духовно звание служат пожизнено. Ето защо това правоотношение – възникване, съдържание и прекратяване, не подлежи на светски контрол, включително и съдебен, защото ръкоположението за служение е пред Бога, а не е формално изпълняване на трудова функция пред работодател. Основателно в чл. 29 от Закона за вероизповеданията е казано, че правата и задълженията на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат на първо място от техните устави и само когато няма специална уредба се прилага трудовото и социалното законодателство и това е по-скоро за социалните и здравни осигуровки, каквито задължения Българската православна църква се старае да изпълнява към държавата.

Вярно е, че свещениците и лицата с духовно звание са на служение, служение на Бога. И правоотношението, което възниква между патриарха, митрополитите и свещенослужителите не е трудово в общоупотребимия смисъл на думата, а църковно-служебно и църковно-трудово. Напр. чл. 227 УБПЦ признава правата на църковните служители (миряни) по Кодекса на труда и други разпоредби на трудовото и осигурителното законодателство, а по чл. 225 УБПЦ регламентира, че свещенослужители, получаващи възнаграждение (явно има и такива без възнаграждение) ще подлежат на осигуряване по светското законодателство. А чл. 29 от Закона за вероизповеданията просто изброява, без да поставя условия, че ако няма регламентация в устава, тогава се прилага държавен закон. Нещо повече, УБПЦ е просто подзаконов нормативен акт и ако противоречи на държавно законодателство, би могло и дори следвало изобщо да не се прилага.

Напомняме, че свещенослужителите, както и епископите на Православните църкви, преди всичко изпълняват каноничните разпоредби и Устави, за БПЦ е нейният Устав, според който в чл. 139, ал. 1 на клирици и монашестващи е забранено да заемат длъжности и да поемат задължения в държавни и местни органи на власт, да участват в партийна дейност и предизборна кампания, както и да се кандидатират за органи на европейско, държавно и местно ниво, а според ал. 2 на клирици и монашестващи е забранено да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата. Според чл. 135, ал. 1, т. 20 от Устава на БПЦ енорийският свещеник е длъжен да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно задълженията си по служба и сан, определени от църковните правила и Устава, и при нарушение на задълженията си да отговаря по съответния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред.

Вече стана достатъчно ясно, че на синдикатите е забранена както политическа дейност, така и политически цели, затова всички притеснения по 139 УБПЦ, вкл. и 135 УБПЦ просто са неоснователни. Синдикатите не излъчват нито депутати, нито евродепутати. Изпълнението на службата добросъвестно не може да зависи от членство на свещенослужител в професионална организация.

Освен това, в Устава на БПЦ-БП има специална част четвърта - Особени правила относно правното положение на служителите в Българската православна църква – Българска Патриаршия, в която подробно е регламентиран особеният правен статус на свещенослужителите, който е съществено различен от този на работниците и служителите по общото трудово законодателство. За БПЦ и нейните лица с духовно звание коректив на поведение са преди всичко Свещеното Писание и Каноните на Православната църква, които следва да се уважават и от държавата и обществените неправителствени организации. По този начин се зачита и защитава правото на вероизповедание по чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като това право означава преди всичко зачитане на автономното право на църквите. Правото на църквата е въпрос на институционален суверенитет на Църквата, който заедно с държавния суверенитет е част от правното пространство.

Както става ясно от медиите, свещенослужителите се организират в синдикат именно поради неуредиците в УБПЦ - особени правила. Поради споменатия чл. 9 ЕКЗПЧОС, който е в много по-голяма степен защитна разпоредба за индивида, т.е. свещеника, отколкото гаранция на църковен суверенитет, граничещ понякога с произвол. Според Решение на КС 2/1998 г. (т. 16, д) държавата е светска. Поради тази причина източниците на църковното право са иррелевантни за държавата и църковното законодателство не задължава държавата. Институционалният суверенитет на Църквата е просто зависим от държавния суверенитет, защото от историята е пределно ясно, че с погиването на българската държава, БПЦ престава да съществува институционално.

Въз основа на Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на св. Апостоли, Свещените канони на Вселенските и Поместните събори, учението на св. Отци и Устава на БПЦ припомняме на свещениците, че са подали доброволна молба за ръкоположение, като преди това са подписали декларация, че ще спазват каноните и Устава на БПЦ.

В нито един от източниците на църковното право: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на св. Апостоли, Свещените канони на Вселенските и Поместните събори, учението на св. Отци и Устава на БПЦ не съществува изрично споменаване на забрана за участие на свещеници в професионални или синдикални организации. На първо място, защото по времето на последно-приетите канони подобен феномен не е бил известен, на второ място именно с подписването на доброволна молба за ръкоположение свещениците спазват каноните и УБПЦ, защото те не ги нарушават, именно защото не съществува забрана за участие в синдикат.

Членуването на свещенослужители в синдикат е против духа на Канона и Устава на БПЦ.
Свещеникът следва:
„Да подава апелация в границите на църковната си област.” (Карт. 25, 125 ср. ІІ, 6, ІV. 9) (Епархийския митрополит, Епархийския съвет, Духовен църковен съд, Свещенически конференции).
„Не трябва да молят царя (светската власт) за светски съдии.” (Карт. 104)
Св. Синод уважава свободното мнение и свободното сдружаване на всички индивиди, но в Църквата има правила, чиито членове при ръкоположение доброволно и съзнателно са дали обет да изпълняват и този обет е пред Бога!

И защото не съществува забрана за участие в синдикат, Св. Синод заявява последното, което му остава - против духа на Канона и Устава на БПЦ. Относно разпоредбите на Картагенските канони - 25, 104 и 125, както и ІІ. 6; ІV. 9, остава да се подчертае, че лишаването на граждани от държавно съдопроизводство, вкл. и по трудови спорове е нарушение на държавно законодателство, защото това е основно международно и конституционно право на всеки човек. Проблематичното в случая е, че всеки клирик и член на църквата е и гражданин на държавата и нормативните актове на последната се отнасят до църковната общност, докато обратното не важи като правило. Освен всичко друго, ако споменатите Картагенски канони се признават за действащи, би следвало да се отменят предписанията 95, т.17, 154, т. 12, 171, т. 23, 176, т. 5, 220 от УБПЦ, защото тези им противоречат. С последната аргументация на Светия Синод, че той уважава свободното мнение и свободното сдружаване на всички индивиди, но в Църквата има правила, явно говори за факта, че всъщност част от висшия клир уважава правата на индивида, но уви не всеки в църквата е индивид или човек, който да се ползва от своите човешки права. Всъщност това е най-проблематичният момент в цялото църковно право. Че ако Бог сам даде свобода на човека, Христос бе разпнат, за да освободи човека от греха и фарисейските постановки, а човешки представители на църквата опитват да търсят правила, които ограничават свободата на личността, не са ли тази част от последните висши клирици онези, които сами работят срещу Бога и Господа?

В заключение следва да се отбележи, че изобщо повдигането на въпроса за синдикално участие на свещеници е по-малко важен, отколкото всички онези принципни христологични въпроси, витаещи в пространството между държава и църква и търсещи отчаяно и болезнено отговори за своето разрешаване. В настоящия текст ясно може да се проследи проблематичността и спорните моменти, най-вече поради дефицита на възможности да се приложи несъществуващ канон върху обществено явление, също несъществувало по времето на съборите. Отворените въпроси остават за всеки читател.

ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ЗА 2011 г.

2010-12-17T07:55:00.013+01:00

В днешния брой на Държавен вестник - 99/2010 г. от 17-ти Декември е промулгиран Законът за държавния бюджет за следващата година. С чл. 6, ал. 7 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2011 г. се одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за идната година. Конкретното разпределение се намира в приложение № 3 на същия закон.

Информация за субсидията за вероизповеданията от предишните години се намира тук.

Субсидии за вероизповеданията, регистрирани по реда

на Закона за вероизповеданията за 2011 г.

№	Наименование	Сума
		(хил.лв.)

1	За Българските православни църковни общини в чужбина и на свещенослужителите, работещи зад граница	700
3	За Българската православна църква (в страната)	1 660,0
4	За Мюсюлманското вероизповедание в Република България	180
5	За Централния Израелтянски духовен съвет	30
6	За Арменската Апостолическа православна църква	40
7	За други регистрирани вероизповедания	40
8	За ремонт на църковни сгради с национално значение	300
9	За издаване на религиозна литература и представителни научни издания	50

	Всичко:	3 000,0

КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ПРАВО НА ЦЪРКВАТА

2010-12-16T13:04:00.006+01:00

Трудовото право на църквата е неин специфичен правен отрасъл. С много напластявания, с много разнообразни и често противоречиви разпоредби, защото последните всъщност са микстури от държавно-църковно законодателство, което по принцип се спазва избирателно от църковното ръководство. Причините за това не са от днес, нито от вчера. Фактът, че свещениците - презвитерите на църквата - са винаги между чук и наковалня се знае добре. Те много често биват упреквани от църковния народ, че не изпълняват правилно задълженията си, същевременно висшият клир очаква от тях да изнесат цялата тежест по разпространението на Христовото благовестие и духовно обгрижване на въцърковените, най-вече чрез продажба на свещи. Това състояние се поизостри в последното десетилетие. Последицата: Свещенически синдикат. Няколко интересни гледни точки бяха изказани в долуцитираното предаване. Въпреки всичко, въпросът е много чувствителен и изключително важен. Важно е най-вече да се артикулират тези наболяли въпроси, защото те както се вижда, търсят отчаяно пътища за своето разрешение.

Цитати

Професията свещеник не е достатъчно уважавана

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 1

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: СИНДИКАТ НА СВЕЩЕНИЦИТЕ Е НАПЪЛНО ЗАКОНЕН, КАКТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ, ТАКА И ПО МЕЖДУНАРОДНИТЕ ЗАКОНИ

"Не сме ние инициатори. Иницатори са хората, които са създали организацията. В това, че са се обърнали към, нас няма нищо неестствено", каза д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа", в "Гореща точка" днес по въпроса за новия синдикат на свещенослужителите.

Целита на организацията лежат върху законите. Законът за вероизповеданията в своя Член 29 гласи, че трудовите взаимотношения на свещенослужителите се уреждат съгласно устава на религиозните институции и съгласно трудовото и социално законодателство, уточни д-р Тренчев.

Той допълни, че условията на работа и трудовите права, както и самите трудови договори на голяма част от свещениците у нас не са справедливи в момента и че това е една класа у нас, която прогресивно намалява. За момента всички хора, занимаващи се с религия професионално от патриарха надолу в Българската православна църква са около 1100, като над 50% от тях са на възраст над 65 години, каза още д-р Тренчев. "Това са всичките социални работи. Ние не спорим за йерархията в църквата, не спорим по реглигиозни въпроси. Поставяме чисто социалните въпроси на тази все по-намаляваща категория хора", допълни той. "Също така има и международно законодатвлство по въпроса, което им разрешава, щом са преценили, че имат проблеми и са решили да обединят усилията си, да го направят".

Д-р Тренчев каза, че един от основните проблеми е, че свещенослужителите у нас работят в унизителни условия и тяхната професия не е достатъчно уважавана. Това е и една от причините да бъде изчезваща професия и да не привлича млади хора. В класификатора на професиите, допълни д-р Тренчев, свещениците са под номер 510, което ги слава в групата на барманите и компаньонките.

Синдикат за справедливост?

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 2

ПРОТОЙЕРЕЙ МАРИО НАЙДЕНОВ: СИНДИКАТЪТ Е СЪЗДАДЕН, ЗА ДА НАРУШИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ДА СЪЗДАДЕ ПРАВДА

"Ако е въпросът да говорим по Библията само в социален аспект, искам да ви кажа, че там също пише, че работникът трябва да получи своята плата. С други думи за един труд трябва да се заплаща достойно, а не да се хвърли на някой един кашон свещи и да му се каже, продай ги и каквото е за тебе. А ако не купуват, да му се каже, ми яж тогава свещи. Не искам да вадя такива пикантни истории като отношение, но за съжаление това е тъжната истина", каза д-р Константин Тренчев.

Д-р Тренчев каза, че ще бъде поискана проверка от съответните институции. Ще се проверят трудовите договори, дали се плащат здравни и пенсионни осигуровки и как стои въпросът с отпуските. Който и да е в тази държава следва да спазва законите на държавата, няма хора, които са извън закона, допълни д-р Тренчев. "Дали Светият синод възприема идеята или не, това лично не ме интересува, защото всеки трябва да спазва закона. Ако говорят, че това е нарушение на канона, нека посочат канона", каза д-р Тренчев. "Ние искаме държавата да проконтролира спазва ли се законът, който тя е посочила, нищо повече"

Протойерей Марио Найденов, секретар на синдиката на свещениците, каза че новият синдикат не се основава, за да руши нещо в църквата. "По-скоро да наруши несправедливостта, да създаде истина, да създаде правда, справедливост и, разбира се, да се бори за отстояване достойнството на свещенослужителите като цяло", каза още той. Според него трябва да се коригира отношението към свещенослужителите в обществото, което отношение е до голяма степен наследено от комунистическо време.

Свещеничеството - призвание, не професия
"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 3

ЙЕРОМОНАХ НИКАНОР: БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИМАТ ВИСЯЩИ ЗА УРЕЖДАНЕ ОТНОШЕНИЯ ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ

Включихме се на живо от манастир "Св. Св. Козма и Дамян", където Йеромонах Никанор изрази мнението си по въпроса за новия свещенически синдикат. Той каза за "Гореща точка", че самата идея за свещенически синдикат звучи страннo и че свещеничеството е призвание, не професия.
"Разбира се, тези хора трябва да имат своето право по някакъв начин, когато от страна на йерархията, волно или неволно, не са добре съблюдавани, да могат да си помагат колективно, да се организират, да подсещат началниците, така да се каже, за себе си", допълни той.

Що се отнася до трудовите договори на свещенослужителите, йеромонах Никанор каза, че от 20 години насам има висящи за уреждане отношения между българската държава и Българската православна църква. "Вече 20 години не може Българската православна църква да седне на масата с българското правителство и да видим как този организъм йерархически, който си има своите канони и правила, да се впише в новите реалности", каза йеромонах Никанор. Той добави, че с новия синдикат е възможно да се получат усложнения, понеже той е част от друга организация, която не е към църквата.

Светият синод и синдикатът
"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 4
Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: НИКОЙ НЯМА ДА СЕ МЕСИ В ДЕЛАТА НА ЦЪРКВАТА
Д-р Константин Тренчев се съгласи с Йеромонах Никанор, че отношенията между църквата и държавата не са достатъчно тясни, за да има добра комуникация. Д-р Тренчев уточни, че синдикатите в конфедерацията са автономни и никой няма право да се намесва в тяхната дейност. От тази гледна точка няма причина за притеснения за външна намеса в делата на църквата, каза д-р Тренчев. "Изцяло акцентът е на социална тематика, никой не намесва другата тема, никой не оспорва йерархията. Въпросът е правата да бъдат ползвани в тяхната цялост, да има кой да ги поставя организирано", допълни той.
За свещеническите съюзи преди и след 10-ти ноември и за това защо чрез синдиката се търси алтернатива на тях, чуйте думите на Протойерей Марио Найденов. Той също каза: "Аз приех да участвам в този синдикат, именно за да не допусна по никакъв начин да има разделение на църквата. В него са само свещеници и свещенослужители от признатия Свети синод", каза той.
Йеромонах Никанор коментира, че идеите са добри и разбираеми, но че пътят на основаване на синдиката, може би е трябвало да мине през малко повече диалог със Светия синод.

ΣΥΜΦΩΝIΑ ET CONSONANTIA IUSTINIANA

2010-12-13T09:20:00.002+01:00

Вече стана въпрос за Учението относно "симфонията" на Юстиниан Първи.
Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”. Това учение в различна степен е маркирало и отношението на държавните управници към православните църкви, както и обратното правоотношение - от ръководствата на православните църкви към правителствата в държавите, където споменатите вероизповедания са най-големи религиозни общности в съвременността.
В латинския текст, който е представен тук, думата симфония е употребена като consonantia.

Българският превод* не е буквален, а пресъздаден така, че да запази максимално смисъла на предговора към VI-та Новела на Юстиниан Първи.
Съвсем отделен въпрос е, доколко и как изобщо Учението относно "симфонията" би могло да бъде приложимо днес в България. За това ще говорим някой друг път.

Maxima quidem in hominibus sunt dona dei a superna collata clementia sacerdotium et imperium, illud quidem divinis ministrans, hoc autem humanis praesidens ac diligentiam exhibens;
ex uno eodemque principio utraque procedentia humanam exornant vitam.

Ideoque nihil sic erit studiosum imperatoribus, sicut sacerdotum honestas, cum utique et pro illis ipsis semper deo supplicent. Nam si hoc quidem inculpabile sit undique et apud deum fiducia plenum, imperium autem recte et competenter exornet traditam sibi rempublicam, erit consonantia quaedam bona, omne quicquid utile est humano conferens generi. [...]

Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство, като първото служи на божественото, а второто насочва и управлява човешките дела;
но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората.

Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род. [...]

~ NOV. VI ~ QUOMODO OPORTEAT EPISCOPOS ET RELIQUOS CLERICOS AD ORDINATIONEM DEDUCI, ET DE EXPENSIS ECCLESIARUM.( AD 535 ) Latin text of Schoell and Kroll's edition, Berlin, 1954. http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Corpus/Nov06.htm.

* Срв. превода в Ал. Омарчевски, Религиозната политика на император Юстиниан I (527-565), С., 2004, с. 3.

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ?

2010-12-03T08:01:00.019+01:00

На литийното шествие на десетте хиляди радетели за въвеждане на задължително вероучение в държавните училища, проведено на 24-ти септември 2010 г. в София, се наблюдаваха много интересни лозунги, плакати, неаргументирани твърдения, достигащи агресивен популизъм, изписани върху плат, знаменца от хартия, и т.н. манифестационни атрибути, точно както преди 1989 г. по Първи май или Девети септември.

След внимателен преглед на част от тези лозунги и плакати, няма начин един* от тях да не привлече вниманието на наблюдателя, занимаващ се с църковно право. Плакатът има за лого отличителен знак на Варненска и Великопреславска митрополия, без това да е от съществено значение, и твърди, че църква плюс държава било равно на златен век**.

Дали обаче това е така? Има ли изобщо някакъв резон в това твърдение?

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ ЗЛАТЕН ВЕК, най-малкото, защото Господ сам каза, че Неговото царство не е от този свят. А едвам ли има съмнения, че държавата е само от този свят. Иисус Христос не е дошъл на земята, за да създава национални държави, „национални“ църкви, да се занимава със златни векове и други там историко-теоретически измишльотини, служещи за манипулация на някакво народонаселение, което да смята душеспасителната функция на църквата за пазач и бранител на национална идентичност.

Христос дойде преди две хилядолетия, за да даде Нов Завет най-вече в две заповеди, съдържащи думата любов и за да изкупи греховете на човечеството. Същото онова човечество, което със своите държави нито обичаше Бога, нито ближния.

Затова:

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ УЧЕНИЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС;

Или още по-ясно:

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ПОЛИТИКО-КЛЕРИКАЛЕН ПРОИЗВОЛ, който е съществувал в една по-различна форма от златовековната българска и по времето на Христос, и който Той Сам неуморно е изобличавал, както се съдържа в св. Писание. Защото е ясно, че държавата не е църква и църквата не е държава.

Същото са изобличавали и апостолите и съборните отци на Църквата. Достатъчно е да се прочетат Апостолски правила: 6-то; 81-во; 83-то; както 7-ми канон на IV-ти Вселенски събор; канон 10-ти на VII-ми Вселенски събор; 11-ти канон на Константинополски поместен събор от 861 г. Друг е въпросът, че именно сливанията на държавна власт и църковна йерархия, съпътствали църковната история, винаги са довеждали до крайно нещастни последствия за истинските вярващи християни. От всички конфесии, без изключение. Не, не става дума за инквицията, а за първата клада, на която са горяли еретици - именно в Константинопол, именно под егидата на кесар и патриарх.

И ако голямата част на ръководството на сегашната православна църква си е същото, макар и по-слабо грамотно, като клира преди хиляда години, то сегашната държава има много по-малко общо със „златовековната“ средновековна България, поради причини, коренящи се най-вече в развитието на човешката мисъл относно теории за устройство на държавността. Човешка, а не Богочовешка.

Затова е интересно да зададем няколко въпроса около този плакат:

1. Дали по времето на Златния век е имало вероучение в държавното училище?
2. По-точно, имало ли е държавно училище, достъпно за всички от тогавашното население?
3. Или – имало ли е някакво друго, невероучително училище след закриването на Атинската академия от страна на Юстиниан?
4. Кой е имал достъп до училище и до ограмотителен процес въобще по времето на златновековието?
5. Защо първите държавни училища в епохата на и след Възраждането са всъщност продължения на църковните?
6. Какво*** се е случвало с хората, които не са били последователи на задължителната вероучителна доктрина по времето на златовековието?

Eдва ли някой от носачите на плакатите са си задавали въпроси около съдържанието на това, което носят.
_________________
* Срв. http://www.dveri.bg/images/stories1/INA1/x/y/z/1/lit2/ .

** „Златен век“ е наименованието на онзи период от историята на българска държава – IX-X в., което е установено извън контекста неговия хронотоп. Т.е. Опитват се някои историци, от гледната точка на съвременността да измерват миналото. Онова време е безвъзвратно отминало. И няма да се върне никога във формата на онова, което е било. И слава Богу, че е така! Във всяко едно отношение.
Ако след няколко века някой историк опита да намери наименованието на века, в който живеем ще му бъде трудно. Ако го интересува критерия териториален обхват на РБ сигурно ще го нарече дървен век. Ако обаче го интересуват възможностите, които обикновения жител на България от 21-ви век има като свободен избор на съвестта си, избор да участва в обществения живот, да се ограмотява, изобщо да чете... включително и св. Писание, да общува, да пътува, да не гладува, да не измръзва през зимата и т.н. въпроси на елементарна екзистенция, тогава може би би било най-малко сребърен век. А по отношение на присъединяването на РБ към ЕС – това си е направо диамантен. Макар не за всички да е така.
*** Срв. титул 1-ви от Закона за съдене на людете (ЗСЛ). Той е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България. Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Борис І (Михаил) или Симеон І. В него са реципирани и избирателно новелирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога.
Титул 1-ви. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.

ЧЕТИРИ КАЗУСА ОКОЛО РЪКОВОДСТВОТО НА БПЦ-БП ОТ НОЕМВРИ 2010 г.

2010-11-26T18:21:00.005+01:00

Месец Ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.

На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път бе осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (=КЗД) de iure et de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията и се обжалват пред Върховния административен съд (=ВАС). Впрочем, самата констатация на КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка 110/2009 и е излязла с Решение №259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата, след влизането му в сила, т.е., ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС) е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини. Извини, т.е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото, все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото разбира се го употребява като чете Евангелията.

Решението на КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще постави за пореден път кадрови въпроси пред ръководството на БПЦ-БП, които както се вижда, няма да се решат и през 2010 г. Но по Решение КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще коментираме, когато то влезе в сила и бъде официално оповестено.

На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. Оборище 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едвам ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всички 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път.
Каноните, които се отнасят до врачанския случай са толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос може да се състои просто от няколко цифри и букви:

35-ти канон на Картагенския събор, във връзка с 12-ти канон на VII-ми Вселенски събор, във връзка с 15-ти канон на Анкирския събор и т.н и т.н. по тълкуванията...;

чл. 229-ти, чл. 135-ти, т. 14, чл. 121, т. 9, и най-накрая чл. 190, т. 6 и т.н. и т.н. от Устава на БПЦ-БП от 2009 г.

Врачанският казус е толкова очеизваден, че просто по-скоро заслужава коментар идващото с неизвестна скорост, ако изобщо някога пристигне, синодално решение с което ще бъдат приложени горните разпоредби спрямо лицата, които не са ги уважили.

На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд, наречена от самия него Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия - 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes - т.е. обвързваща и самия ВКС.
Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно.

Но като цяло Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.

На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена тук. Каквото и да се каже по този въпрос все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т.н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем по-задълбочено внимание в скоро време. Дотогава коментарите по въпроса остават до тук.

ХРАМОСТРОИТЕЛСТВО В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

2010-11-26T17:31:00.004+01:00

Едвам ли, за последните десетилетия, а защо не и столетие е имало българско правителство или управляващо мнозинство, което е вложило толкова неистови усилия в своето религиозно декориране и опити за възкачване по скалата на религиозната ритуалност и церемониалност. Раздаване на частици от Христовия кръст, откриване, промотиране, размяна и разнасяне на мощи, в страната и зад граница, вкл. фото-кампания чрез мощи за привличане на руски туристи. Допълнително - религиозно-обвързани рекламни клипове за евроизбори, посещения и финансиране на манастирски комплекси и манастирско строителство също са документирани факти; сходно е положението и в парламента, където от самото си начало, 41-то НС има освен всичко друго и официален синодален представител, макар и без конкретно правно основание.
Единственото, което може би остава като последна перла в короната на правителството по религиозни политики е устрояване на собствен църковно-министерски храм.
По този начин би могло направо предстоящият Църковен събор през 2012 г. да се проведе директно в сградата на Министерския съвет, както това е правено преди хиляди години с поместни и вселенски събори по императорските дворци на Византия. А защо не и самият събор да не се свика от Министерския съвет и МС да подпомогне работата на Църковния събор през 2012 г.?

––––––––––«»––––––––––

В едно от решенията на Св. Синод на БПЦ от 9-ти ноември 2010 г. се казва следното:

+++

След като разгледа Писмо на Софийска св. митрополия с приложено писмо на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов с молба за изграждане на православен параклис в чест на св. Йоан Рилски в непосредствена близост до гранитната зала на Министерския съвет,

Светият Синод РЕШИ:

Дава благословение да бъде изграден параклис на св. Йоан Рилски в сградата на Министерския съвет.

Софийска св. митрополия да бъде консултант по въпросите, свързани с изграждането и установяването на параклиса.

+++

Въпросите, които възникват около това синодално решение са много. Твърде много, за да могат да бъдат отговорени в сто или двеста думи. Например, дали е само така елементарно, само със синодално решение всичко по строежа на параклис в самия Министерски съвет? Какви други въпроси възникват според каноническото право? А каква е юридическата (в чисто държавно-правно отношение) страна на въпроса?

Засега насочваме вниманието на читателя само към следните разпоредби от Устава на БПЦ: Чл. 95, т. 8 УБПЦ-БП във вр. с чл. 140, т. 8 УБПЦ-БП; а също и към разпоредбите на Конституцията: Чл. 13, ал. 2 и 4 К; както и на Закона за вероизповеданията - чл. 4, чл. 7, ал. 2 и най-вече чл. 12 от Закона за вероизповеданията. Съществуват обаче толкова много църковни канони и постановки на държавна юриспруденция, вкл. и Решение на Конституционния съд №2/1998 г. т. 16, буква д, изр. 1-во), които проблематизират в голяма степен решеното вече синодално храмостроителство в рамките на сградата на Министерския съвет, че за изписването им би било необходимо много, ама много мастило. На това място бихме се ограничили само да обобщим със следния извод:

Синодът на БПЦ не може, а и не може да желае да реши поставения въпрос от министър-председателя по друг начин. Синодът си има цитираното по-горе решение и вече е изразявал дори становище, прокарано на IV-ти Църковно-народен събор от 1997 г., че "БПЦ трябва да бъде официална църква според Конституцията на РБ" (Реш. 13, изр. 4.). Така се саморазбират архиереите на БПЦ - канонични (в смисъл на правилни) ръководители на държавно учреждение - напр. държавна църква.
За ръководството на БПЦ явно нямат значение нито Основен закон, нито каквото и да е друго законодателство на държавата. Прилагането на църковния устав също няма значение. Защото за църковната йерархия - по самото "църковно предание" просто няма явление като правова държава, а съществува абсолютен монархически институт, на чело на който на времето заставал "божий" наместник на земята, който обикновено, както знаем от историята се оказвал в повечето случаи пълен безбожник. Устави по онова средновековно време почти е нямало. Важала е предимно йерархическата воля, преоблечена по-късно в одеждата на светоотечески канони, за да остане невидоизменена до днес. За да може всичко, извън одеждата на йерархическата църковна власт да бъде обявявано за еретизъм и да бъде преследвано от държавата.
Ясно е, че след като последният вселенски канонотворчески светоотечески събор е проведен преди около 14 столетия, да няма нещо по-различно от това, което е било тогава и което наблюдаваме и днес.
Независимо от времето и пространството, в което се намира днес институцията Синод на БПЦ, тя вижда нещата единствено от онзи ъгъл - симфонично -- във времето от шести век, в пространството Византия. Ако случайно пък, както напоследък из православния свят съвсем няма монарх - институцията Синод ще види в лицето на този или онзи управител самодържеца, който и е необходим, за да издържа финансово архиерейската йерархия и да осъществява църковни задачи. Проблемът на днешното време е, че държавата, тази съвременната просто не е онази, която е изпълнявала църковни задачи. И няма как да стане управникът да финансира църковни йерархии, без това да не бъде санкционирано от данъкоплатеца - т.е. от вярващия, който иска данъците му да отиват там, където е и неговото доверие. Както напоследък се вижда, то не е в достатъчна степен в ръководството на БПЦ.
Затова синодалното решение за храмостроителство в МС не е нищо изненадващо, просто е пореден ясен пример от днешно време за проблемите от догматизирането на канони, вследствие на канонизирането на догматика. И разбира се тяхното неспазване. Защото Главата на Църквата - Господ Иисус Христос НЕ дойде да строи храмове по министерски съвети...

Министерската храмостроителна идея не е толкова стара, но не е и много нова. Нейната предистория датира от преди началото на 2010 г., когато е отразена и в масовата преса [1].
Според съобщенията имало два варианта какво да е името на храма в МС - „Св. Борис" или „Свети Иван Рилски". С реализацията бил натоварен съветникът на премиера Св. С. По-нататък научаваме, че според министъра без портфейл, храмът трябвало да се казва „Свети Борис", защото това бил покръстителят на нацията и бил неин защитник. Други близки до премиера настоявали името да е „Свети Иван Рилски", защото той бил духовен покровител на българите и затова трябвало да е патрон на правителствения храм.

Един от основните мотиви на премиерския съветник Св. С. за построяване на храм в МС е, че архитектът, който проектирал сградата - Коста Николов, е вмъкнал фрагменти от Рилския манастир. Имало цели ансамблови части от облика на манастира - сводове и колони, керамични плочки, орнаменти, каменна облицовка, арки. Те били срещу кабинета на премиера. Освен това: Според съветника Св. С., много обществени сгради имали собствени църкви. [1]

От януари се чакало разрешение, както е публикувано в пресата, защото за всяко строителство на параклис, църквата давала разрешение. Според запознати възможно е Бойко Борисов да поиска патриархът лично да освети храма. Правителството щяло да помоли църквата да помогне да се пренесат и мощи на светци в параклиса към Министерския съвет. [2]

Въпреки въпросите, които би следвало да си зададат и МС и Синод на БПЦ, вече всичко е канализирано - има молба до Св. синод, има решение от последния и изглежда, че само трябва да се изпълни намерението на министър-председателя: Министрите, които искат да прокарат важно решение през правителството, скоро ще могат да палят свещ и да се молят на св. Иван Рилски преди заседание.

––––––––––«»––––––––––

С няколко думи би могло да се обобщи, че управляващото държавата политическо мнозинство, избрано през юли 2009 г., има своя ясна церемониал-майсторска и църковно-историческа представа, която като тенденция продължава от предишни правителства.
По-новото е, че тук вече става въпрос не само за водене на някаква религиозна политика, но за себеукраса с църковноподобни декори и сакрализирано вкопаване в подсъзнанието на хората с църковнополезна активност, така, както почти никое друго правителство в България досега.

__________________

[1] Срв. С. Владимирова, Параклис „Св.Борис” градят в МС, в. 168 часа - 29.01-04.02.2010 г., с. 6-7; Срв. също Г. Ганева, Интервю с Знеполски епископ Йоан, викарий на патриарх Максим: Не сме получили молба от премиера 168 часа от 29.01-04.02.2010 г., с. 7.
[2] Пак там.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1 от 2010 г. НА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ОТНОСНО ВПИСВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В ПУБЛИЧНИТЕ РЕГИСТРИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

2010-11-26T17:04:00.003+01:00

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1
гр. София, 23 ноември 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, в съдебно заседание на 16.11.2010 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ:

Любка Илиева	Мария Славчева
Никола Хитров	Елеонора Чаначева
Росица Ковачева	Емил Марков
Лидия Иванова	Камелия Ефремова
Ваня Алексиева	Тотка Калчева
Дария Проданова	Емилия Василева
Радостина Караколева

при участието на секретаря Красимира Атанасова

постави на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2010 год. на ОСТК, докладвано от съдия Дария Проданова

Върховният касационен съд – Търговска колегия е сезиран по реда на чл.125 вр.чл.124 ал.1 т.1 ЗСВ от Министъра на правосъдието на Република България с искане за произнасяне по въпроса:

„Необходимо ли е вписване на БПЦ в публичния регистър на вероизповеданията, който се води в СГС, съгласно чл.18 ЗВ, както и вписване на нейни местни поделения, съгласно чл.20 ЗВ и пререгистрацията им по §2 ал.4 ЗВ с оглед доказване на тяхната правосубектност и представителна власт?”

Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Със Закона за вероизповеданията (ЗВ) от 2002 год. е предвиден съдебен ред за регистрацията на религиозните общности като юридически лица – чл.15 ЗВ. Вписване в публичния регистър по чл.18 ЗВ е предвидено както за нововъзникнали религиозни общности с оглед придобиване статута им на ЮЛ – чл.14 ЗВ, така и за вероизповедания, регистрирани по чл.6 от отменения Закон за изповеданията (ЗИ), запазващи статута си на юридически лица.

С чл.10 ал.2 ЗВ и § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ, изрично е изключена Българската православна църква (БПЦ) от реда за регистрация, предвиден в Глава ІІІ на Закона.

Съгласно чл.124 ал.1 ЗСВ, приемането на тълкувателно решение е обусловено от наличието на неправилна или противоречива практика по прилагането на закона. По отношение на вписването в публичния регистър по чл.18 ЗВ на традиционното източноправославно вероизповедание в Република България, чийто изразител е Българската православна църква, липсва каквато и да е съдебна практика. Никъде в практиката на съдилищата не се е поставял въпроса за необходимост от вписването на БПЦ в регистъра по чл.18 ЗВ нито като нововъзникнало - чл.15 във вр.чл.14 ЗВ, нито като заварено, по смисъла на § 2 ал.1 ПЗР на ЗВ, вероизповедание с оглед придобиване или запазване статута й на юридическо лице. В публичния регистър на вероизповеданията, воден от Софийски градски съд, Българската православна църква не е вписвана и за нея няма открита партида за вписване на обстоятелствата по чл.18 ЗВ.

Поради липсата на предпоставките на чл.124 ал.1 ЗСВ по отношение необходимостта от вписване на Българската православна църква в регистъра на вероизповеданията, който се води от Софийски градски съд съгласно чл.18 ЗВ, искането на Министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по същество по този въпрос следва да бъде отклонено.

С чл.20 ЗВ е предвиден съдебен ред за начална регистрация като юридически лица на нововъзникнали местни поделения на вписаните в регистъра по чл.18 ЗВ вероизповедания. Сезирането на съответния окръжен съд е по преценка на централното ръководство на вероизповеданието, което може, съобразно устава си, да поиска негово местно поделение да бъде вписано като ЮЛ. Изхождайки от разбирането, че местните му поделения са изключени от обсега на чл.20 ЗВ, Централното ръководство на източноправославното вероизповедание, чийто изразител е Българската православна църква, не е сезирало съдилищата с такива искания, поради което и по този въпрос не са налице предпоставките на чл.124 ал.1 ЗСВ и искането на Министъра на правосъдието за произнасяне по същество по него следва да бъде отклонено.

Приетият през 1949 год. Закон за изповеданията (отм.) не предвижда съдебна регистрация нито за вероизповеданията, нито за техните местни поделения. Съгласно чл.6 ЗИ (отм.), вероизповеданията придобиват качеството на юридическо лице от момента на утвърждаване устава им от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет. От този момент качество на ЮЛ добиват и местните поделения на вероизповеданието.

След приемането на ЗВ през 2002 год. заварените местни поделения, които са ЮЛ, подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, запазвайки този си статут съгласно въведения с § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ред.

Противоречивата съдебна практика е в резултат на различното тълкуване от съдилищата на приложимостта на този ред по отношение на заварените местни поделения на Българската православна църква. Съдебните актове, съдържащи противоречивото тълкуване на закона, са постановени както по повод регистърни производства по чл.500 ГПК (отм.), така и при проверка по чл.25 ГПК (отм.) на правосубектност на страна в исково производство.

Едното от застъпените становища е, че заварените местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ, следва да бъдат вписани в регистрите на съответните окръжни съдилища по реда на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, тъй като законът не е изключил приложимостта на охранителното производство по отношение на тях, както е сторил това с вероизповеданието по чл.10 ЗВ - § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ.

Другата, застъпена в съдебната практика теза е, че заварените от ЗВ местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ, не следва да бъдат вписвани в регистрите на съответните окръжни съдилища, тъй като макар законът да не ги е изключил изрично, по отношение на тях се простира изключението по ал.3 на § 2 от ПЗР на ЗВ, доколкото се касае за поделения на вероизповедание за което този режим не се прилага.

По въпроса за приложимостта на процесуалния ред по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ е налице противоречива съдебна практика, обуславяща прилагането на чл.124 ал.1 ЗСВ по отношение на него, поради което ВКС-Търговска колегия дължи произнасяне по същество по този въпрос

Общото събрание на Търговска колегия на ВКС приема за правилно второто от посочените становища.

Легална дефиниция на понятието „местни поделения” в ЗВ липсва. Такава липсва и в отменения с него ЗИ, който с чл.6 ал.1 предл.2 във вр. предл.1 само определя реда за придобиване качеството ЮЛ на местните поделения на изповеданията. Уставът на БПЦ, утвърден през 1949 год., е съобразен със ЗИ. Този Устав не съдържа понятието „местни поделения”. Препращане към чл.6 ЗИ (отм) се съдържа в чл.13 на Устава и според него, „Българската патриаршия и нейните съставни части и учреждения, а също и църковните фондации, институти, сдружения и просветни заведения, които имат утвърдени от Св.Синод устави и се намират под върховното ръководство и надзор на Църквата, са юридически лица (чл.6 от Закона за изповеданията)”.

С приетият през 2009 год. нов Устав на Българска православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) е въведена дефиниция на понятието „местни поделения”. С чл.13 ал.1 на новоприетия Устав, като местни поделения – ЮЛ са посочени митрополиите, църквите и манастирите. Противоречивата съдебна практика по прилагането на § 2 ал.4 ЗВ предхожда приемането на Устава на БПЦ през 2009 год., но доколкото произнасянето на съдилищата е по казуси, свързани с необходимостта от регистрацията и доказването на правосубектността на църкви и манастири, то няма пречка за нуждите на тълкуването по чл.124 ал.1 ЗСВ по настоящето дело, съдът да ползва дефиницията за местни поделения, въведена с този Устав, изключвайки от обсега на произнасяне останалите ЮЛ по чл.13 от отменения Устав. А и както бе посочено, съдебна практика по прилагането на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ по отношение на тях няма.

Становището на ВКС-Търговска колегия, че местните поделения на БПЦ-БП са изключени от режима по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, произтича от следното тълкуване на Закона за вероизповеданията:

Регламентирайки особения статут на БПЦ-БП, с чл.10 от Гл.ІІ законът е изключил традиционното вероизповедание на Република България от режима на регистрацията на вероизповеданията, въведен с Глава ІІІ - чл.14-20 ЗВ. Местните поделения могат да имат статута на ЮЛ или не, като в първия случай те подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, а във втория – в регистъра на съответната община – чл.19 ЗВ. От обсега на питането са изключени тези местни поделения на БПЦ-БП, които не са юридически лица. Редът по чл.20 ЗВ за нововъзникналите местни поделения - ЮЛ е сходен с предвидения в § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ред за заварените такива. Следователно, за заварените ЮЛ - вероизповедания и техни местни поделения е приложим обхватът и процесуалният ред за вписване в съответния съдебен регистър като за нововъзникналите такива – чл.596-607 ГПК. Българската православна църква е изключена от обхвата на Гл.ІІІ ЗВ, както бе посочено по-горе, и изрично е изключена от реда за пререгистрация с § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ. Текстът на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ не прави разграничение относно това, редът за заварените поделения на кои вероизповедания регламентира. Правната логика сочи, че след като регистърният режим е изключен за вероизповеданието, то този режим не се прилага и за неговите местни поделения. Аргумент в полза на такова тълкуване е и разпоредбата на чл.10 ал.2 предл.2 ЗВ, придаваща нормативна сила на Устава на БПЦ, който определя нейното устройство. Местните поделения – съставни части на БПЦ-БП, и техният правен статут като ЮЛ се определят от чл.13 на Устава - заварения от ЗВ Устав от 1949 год. и сега действащия Устав от 2009 год. Процесуалният ред по § 2 ал.4 предл.3 от ПЗР на ЗВ включва и задължителното представяне на документ, обусловен от вписването на вероизповеданието в регистъра по чл.18 ЗВ, какъвто БПЦ-БП не може да представи, тъй като не подлежи на вписване в този регистър.

Поради изложените съображения, Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд приема, че процедурата по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ не се прилага за заварените местни поделения на Българската православна църква – Българска патриаршия.

Произнасянето по въпроса за доказването на правосубектността и представителната власт е обусловено от произнасянето по предходните, поставени от Министъра, въпроси. Правосубектността на БПЦ-БП е предмет на пряко уреждане от закона – чл.10 ал.2 предл.1 ЗВ, поради което тя не подлежи на доказване по реда на чл.27 ГПК. Представителната власт по отношение на БПЦ-БП, също е уредена в закона – чл.10 ал.1 предл.4 ЗВ във вр. чл.30 ал.1 ГПК, като легитимиращ документ е Актът за избор на Българския патриарх – чл.47 ал.4 от Устава на БПЦ-БП.

Местни поделения на Българската православна църква – Българска патриаршия със статут на юридически лица са митрополиите, църквите и манастирите – чл.13 от Устава на БПЦ-БП във вр.чл.10 ал.2 предл.2 ЗВ. Техните законни представители по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК се легитимират като такива с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили: чл.96 ал.3 от Устава - за митрополиите: чл.140 ал.4 от Устава - за църквите и чл.161 ал.3 и ал.4 от Устава - за манастирите.

По изложените съображения, Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТКЛОНЯВА искането на Министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Необходимо ли е вписване на БПЦ в публичния регистър на вероизповеданията, който се води в СГС, съгласно чл.18 ЗВ, както и вписване на нейни местни поделения, съгласно чл.20 ЗВ?”.

МЕСТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ на Българската православна църква – Българска патриаршия не подлежат на пререгистрация по реда на §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ. Правосубектността на Българската православна църква – Българска патриаршия и на нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от закона – чл.10 ал.2 ЗВ. Представителна власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ:

Любка Илиева

Никола Хитров

Росица Ковачева

Лидия Иванова

Ваня Алексиева

Дария Проданова

Радостина Караколева

Мария Славчева

Елеонора Чаначева

Емил Марков

Камелия Ефремова

Тотка Калчева

Емилия Василева

http://www.vks.bg/vks_p10_81.htm