Отпадане на понятието «секта» от чл. 3-ти на Закона за народните читалища?

Преди известно време, на тази страница беше публикувана следната графика, касаеща няколко легистични и семантични пропуска в българското законодателство:


Също преди известно време трикратно бяха публикувани в съкратен вид резултати от едно правно-историческо изследване:


(1) Понятието „секта” в българското държавно законодателство 1897-2008, в. Про и Анти, бр. 3 / 2009 (23-29 януари 2009), с. 13, ISSN: 1312-255X,
(2) online reprint със съкращения:
(3) online reprint със съкращения:
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=50


Около месец по-късно стана ясно, че Министерството на културата е изработило Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, който беше внесен от Министерския съвет на 3-ти април 2009 г. със сигнатура: 902-01-20 в Народното събрание (парламентарна Комисия по културата). Цялостният му текст може да се прочете тук.


Текстът за изменение на чл. 3-ти от Законопроекта:
_
§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст думите „Целта на народните читалища е” се заменят с
„Целите на народните читалища са”;
б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се
добавя „социалната и образователната дейност в населеното място, където
осъществяват дейността си”;
в) създава се т. 5:
„5. осигуряване на достъп до информация и знания.”
2. В ал. 2:
а) в основния текст думата „целта” се заменя с „целите”;
б) в т. 1 накрая се добавя „и електронни информационни мрежи”;
в) в т. 3 накрая се добавя „ и младежки дейности”;
г) точка 6 се изменя така:
„6. предоставяне на компютърни и интернет услуги.”

3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба.”
4. Създава се ал. 4:
„(4) Народните читалища нямат право да предоставят собствено или ползвано от тях имущество възмездно или безвъзмездно:

1. за хазартни игри и нощни заведения;
2. за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности;
3. за постоянно ползване от политически партии и организации;
4. на председателя, секретаря, членовете на настоятелството и проверителната комисия и на членовете на техните семейства.”
Ако Законопроектът бъде приет, ще бъде изменен Законът за народните читалища, обн. ДВ бр. 89/1996, посл. изм. ДВ бр. 108/2006 - в този си вид в сила от 1.1.2007 г., заедно с неговата норма:

Чл. 3 (2) За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
[…]
6. извършване и на допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции.
_
В такъв случай е доста вероятно в системата на актуалното българско държавно законодателство понятието «секта» да остане единствено в една норма на Закона за пощенските услуги, обн. ДВ бр. 64/2000, посл. доп. ДВ бр. 109/2007, в този му вид в сила от 1.1.2008 г.

[...]
Чл. 90. (1) Забранено е поставянето във вътрешни и международни пощенски пратки на следните вещества и предмети:[...]
5. религиозни материали на забранени или нерегистрирани в страната секти и организации;[...]
Но поради скорошно изтичане на мандата на сегашния парламент, работата по този въпрос ще остане за 41-то Народно събрание. Интересното в случая обаче е другото, че в Министерство на културата, а и в МС някакви малки графики с кратък коментар са били обект на разглеждане и размисъл. Друг въпрос е, доколко така може достатъчно ефективно да се допринася към прекратяването на системата на безсистемност в българското право на религиозните общности.

0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |