Патриаршески Томос - Цариград - 7-ми Декември 1965 г.

Pro Oriente [Wien], (Hrsg.), Tomos agapis [deutsch], Dokumentation zum Dialog d. Liebe zwischen d. Hl. Stuhl u.d. Ökumenischen Patriarchat. 1958-76. Deutsche Übers. d. Dokumentationsbd über d. Austausch von Besuchen, Dokumenten u. Botschaften zwischen d. Vatikan u.d. Phanar ..., sowie über e. Ökumenische Akad., welche ... am 24. u. 25. Jänner 1976 in Graz stattfand, Verlagsanstalt Tyrolia, 1978, S. 88-89 (ISBN 3-7022-1298-1).

7-ми Декември 1965 г.Патриаршески Томос, с който патриарх Атинагор и Св. Синод на Вселенската патриаршия отстраняват анатемата от 1054 г. от паметта и сърцевината на Църквата. Този Томос е прочетен от Вселенския патриарх Атинагор в патриаршеската катедрала във Фенер (оригинален текст: гръцки)*.

Атинагор,
По милост Божия архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски патриарх.В името на светата, единосъщна, животодаряваща и неделима Троица.
„Бог е любов” (1 Йн 4:9), и любовта е богодарено свойство на Христовите ученици и свързващата сила на Неговата Църква, принцип на мира, на единството и реда, които съществуват в нея като вечнотрайно откровение на Светия Дух. За тази „връзка на целостта” (Кол 3:14) е необходима грижата и на Доверениците на Бога за управлението на Неговата Църква, тя трябва винаги да се ползва, с най-голямо внимание, грижливост и старателност. И ако някога се случи, че любовта изстине и единството в Господа се разкъса, тогава е необходимо злината да бъде възприета по най-бързия начин и да се търси нейния цяр.
Защото сега, след решенията от 1054 г., които Господ знае, Църквата трябваше да се върне в дома и всеобщите и взаимните връзки на църквите от Рим и Константинопол, които бяха доведени до опасност и любовта, която ги свързваше, беше наранена в такива размери, че в Господнята Църква анатемата зае мястото, легатите от Рим, кардинал Умберто и неговите спътници анатемосаха патриарх Михаил Керуларий и неговите двама сътрудници, а Михаил Керуларий и Синодът му също анатемосаха писанието на легатите от Рим, съставителите и техните сътрудници, заради тези всички събития се наложи и задължението за църквите на Рим, и Константинопол да възстановят по примера на Бога добротата и човеколюбието.
Понеже сега, в последни времена добрата воля на Бога ни достигна чрез Неговото откровение и ни показа пътя на прошката и примирието, също и чрез благословената и плодотворна насрещна грижа на стария и нашия Нов Рим за поддържане на взаимни братски връзки, което и те смятаха за правилно, да се върви напред и да се възстанови миналото, и доколкото да е възможно, допълнителни пречки да се отстраняват, доколкото могат да бъдат отстранявани, за насърчаване, растеж, съграждане и преизпълване на любовта.
И така ние сега, наша скромност, заедно с Ваши Блаженства, високопреосвещените митрополити, нашите обични братя в Христа и съепископи, съзряхме като от Господа придошло благовремие, решихме да се съберем в Синода и да обсъдим, след като сходни действия и мисли в Стария Рим също са настъпили и ние решихме да отстраним гореспоменатата анатемата, излязла от патриарх Михаил Керуларий Константинополски и неговия Синод, от паметта и сърцевината на Църквата.
Затова декларираме писмено, че присъдената през спасителната 1054 г., в месец юли, индикт седми, във великата служба на нашата голяма Църква от сега нататък да важи като отстранена от паметта и сърцевината на Църквата и от всички да се разглежда като такава, чрез милосърдието и всемилостивия Бог, Който заади молитвите на нашата пресвета Богородица и всепребъдваща Дева Мария, Светия и велик Апостол Петър, първосветителя и Андрей, първозвания, и вси Светии на Църквата, да ни дарява мир, като я запази за вечността.За удостоверяване на това и всепребъдващо доказателство, както и за вечно свидетелство, се написа и подписа настоящия патриаршески и синодален Томос в Светия регистър на нашата Света Църква, а буквален препис се препрати на Светата Църква в Стария Рим, за запознаване и запазване в техните архиви.


В лето Господне 1965, месец Декември, 7 на четвърти индикт.

_


Патриарх на Константинопол Атинагор.

Тома Халкедонски

Хризостомос Неокесарийски

Йероним Родополски

Симеон Иринуполски

Доротей Принкипоостровни

Максим Лаодикийски

Хризостом Мирски

Кирил Халдейски

Мелитон Хелиуполски и Тирски

Емилиан Милетски
____________
* Превод от немски – Христо П. Беров

0 Kommentare:

Публикуване на коментар



Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |