Ролята на патриарха в държавния церемониал?

 

Въпросът за участие на висш духовник от клира на БПЦ в държавния церемониал е комплексен и според българското държавно право има абсолютно противоречиви отговори. Всъщност нищо изненадващо, защото това е резултат от смесване на „принципа за безпринципност в държавно-църковните правоотношения”, изразен прецизно и в права реч от акад. Стефан Цанков още през 1918 г. със системата на безсистемност, която наблюдаваме днес като резултат на стихийно безхаберие на политици и държавници, недоумяващи къде и какво е мястото на БПЦ и изобщо на религиозните общности в религиозно-неутралната светска българска държава. Дали работата на висшия клир е да се нареди върху мавзолея при манифестациите на 9-ти Септември, „демонстрирайки” пред целия свят наличие на религиозна свобода във времето преди 1989 г. и дали ще освещава езически капища на безбожната мутренска държавност явно се решава от политиката. А и ако висшият клир (митроносците) се ласкаят от това внимание – то си е техен проблем - проблем на собствена съвест. Държавността в България е със силна атрофия на своята правовост. Затова и въпросите, касаещи патриаршеското участие в хорото на държавния цирк няма как да са изяснени. Защото не е ясна ролята на един духовник в чисто държавни (вкл. и политически церемонии), понеже:

- Според чл. 13 ал. 2 на Конституцията и чл. 4 ал. 1 изр. 2 на Закона за вероизповеданията, религиозните институции са отделени от държавата.

- Според чл. 13 ал. 4 на Конституцията и чл. 7 ал. 2 на Закона за вероизповеданията, религиозните общности и институции не се ползват за политически цели.

- Според Решение 2 от 1998 г. т. 16 от мотивите Р. България е светска държава.

- Според чл. 10 ал. 3 от Закона за вероизповеданията, това че Източното православие е традиционно вероизповедание (ал. 1, чл. 10) и че БПЦ е юридическо лице ex lege (ал. 2, чл. 10) не може да бъде основание за предоставяне на привилегии или предимства със закон – вкл. и какъвто е Закона за държавния протокол.

- Според чл. 4 ал. 1 на Закона за вероизповеданията, вероизповеданията са равноправни, така че нищо чудно още 99 предстоятеля на вероизповедания в България да проявят желание също да се наредят в редицата на участници в държавните церемонии.

До преди няколко дни патриархът се нареждаше на пето място в церемониала на държавата – според чл. 9 ал. 3 т. 5 на Закона за държавния протокол:

Чл. 9. (1) Официални церемонии се провеждат:

1. на националния празник - 3 март;

2. на официални празници, при честване на исторически събития и личности;

3. по инициатива на органите на държавната власт.

(2) На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят. На официалния прием, даван от президента на републиката по случай националния празник, присъстват председателят на Народното събрание, министър-председателят и министърът на външните работи.

(3) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:

1. президентът на Република България;

2. председателят на Народното събрание;

3. министър-председателят;

4. вицепрезидентът на Република България;

5. патриархът на Българската православна църква;

[...]

и т.н. до 30.

С внесените на 14.5.2009 г. промени в Закона за държавния протокол, чл. 9 е отменен.

Очаква се според мотивите на Законопроекта за изменение на Закона за държавния протокол подредбата да бъде фиксирана в подзаконов нормативен акт – т.е. всяко правителство да може да подрежда и пренарежда церемониалния ред, както намери за добре.

М О Т И В И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол

Законът за държавния протокол е приет от Народното събрание през 2000 г. По същество той регулира основните елементи на дипломатическия протокол и държавния церемониал, като определя най-важните функции в тези сфери. В закона са намерили място и някои конкретни въпроси, като подреждането на официалните лица по време на церемонии. Същевременно липсват други важни елементи на държавния протокол.

[...]

Създадени са нови държавни институции, като национален омбудсман, председател на Икономическия и социален съвет и др., които в сега действащия закон не са посочени.

[...]

Протоколното подреждане при официални церемонии е елемент, който трябва да се изменя с всяка промяна в държавната институционална система. Това означава, че законът следва да се променя при създаването на нови министерства или институции и при промяна на техните наименования. В сега действащия Закон за държавния протокол такава промяна не е извършвана от приемането му, поради което протоколното подреждане не отговаря на възникналите промени. Уреждането на материята в подзаконов нормативен акт ще осигури гъвкав подход при настъпване на промени в държавните институции.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Сергей Станишев)

Така си го представя правителството въпроса с церемониала. Ниво на изказ и логика, колкото на средноуспешен баварски абитуриент. Това е наследството, ако беше друго, нямаше българската държава да е такава, каквато е.
Как си го представят БПЦ и религиозните общности държавния церемониал въобще е въпрос, който едвам ли ще бъде повдиган някога. Та те не повдигат въпроси като писането на матури в неделя, та какво остава за участие в държавния цирк...
Само, че каквото и да бъде обяснението, участието на висш духовник в чисто светски церемонии - и то по силата на държавна принуда - трудно може да бъде адекватно изяснен в условията на съвременното българско законодателство.
Инструментализацията на висшия клир чрез изкушенията на светското  право продължава...