ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЦА, ПОЛУЧАВАЩИ ДОХОДИ НА ИЗБОРНИ ДЛЪЖНОСТИ И КАТО СЛУЖИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ДРУГИ РЕГИСТРИРАНИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ ПО ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Автор: Румяна Станчева – гл. експерт в НОИ
Източник: Правно-информационна система Сиела към 22.08.2004 г.
С промяната в Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2004 г. се разшири кръгът на лицата подлежащи на осигуряване за всички осигурени социални рискове, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от кодекса. Съгласно новосъздадената т. 8 на чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Като лица получаващи доходи от трудова дейност те не бяха изключени от осигуряване преди създаването на тази разпоредба, но не бяха обособени в самостоятелна група. Осигуряваха се или по реда, определен за работещите по трудови правоотношение или като лица работещи без трудови правоотношения по договор с възложител. Следва да се има предвид, че новата разпоредба не включва изпълнителите на договори за управление и контрол на търговски дружества, тъй като те се осигуряват по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса се осигуряват лицата, получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията в случаите, когато в резултат на избора не е възникнало трудово или служебно правоотношение. В кръга на лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване се включват:
1. Лица, получаващи доходи като председатели на общински съвети, общински съветници и общински посредници. Съгласно чл. 30 от Закона за местното самоуправление и местната администрация пълномощията на общинските съветници възникват от деня на полагане на клетвата. Те изпълняват функциите си до полагане на клетвата от новоизбраните общински съветници. За тези лица до 31 декември 2003 г. вноските за социално осигуряване се внасят по реда, определен за лица, работещи без трудови правоотношения по договор с възложител. Здравноосигурителните вноски за същия период се внасят също по реда, определен за работещи без трудови правоотношения в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
От 1 януари 2004 г. тези лица подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове, а здравното им осигуряване се провежда по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
2. Лица, получаващи доходи на изборни длъжности като кметове на райони в Столична община и градовете с районно деление, народните представители от Народното събрание, управителя на НОИ, директора на Агенцията за чуждестранна помощ, управителя и подуправителя на БНБ, председателят, заместник председателите и членовете на Комисията за финансов надзор, директора на Националната следствена служба и др. ръководители на изборни длъжности във ведомства и организации. Тези лица работят по "приравнени трудови правоотношения" без да е възникнало трудово правоотношение и ползват редица разпоредби на Кодекса на труда.
До 31 декември 2003 г. тези лица се осигуряваха също за всички осигурени социални рискове, но по реда, определен за работниците и служителите в чл. 4 ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Здравното им осигуряване се провежда по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
3. Лицата, които получават доходи на изборни длъжности в юридически лица /фондации, партии и др./, които не са регистрирани по Търговския закон.
До 1 януари 2004 г. получаващите доходи на изборни длъжности в юридически лица, които не са регистрирани по Търговския закон, в случаите при които нямат сключено трудово правоотношение се осигуряваха по реда, определен за лица, работещи без трудови правоотношения в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване. За този период те се осигуряват само за пенсия. Осигурителни вноски в размера, определен за фонд "Пенсии" се внасят при положение, че полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е по-голямо или равно на минималната работна заплата за страната. Когато такова лице, през месеца е осигурено и на друго основание върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността се дължат осигурителни вноски за фонд "Пенсии" независимо от неговия размер. До 1 януари 2004 г. пенсионерите, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения на изборни длъжности във фондации и дружества, които не са регистрирани по Търговския закон се осигуряват по свое желание за фонд "Пенсии". До 31.12.2003 г. за един месец осигурителен стаж на тези лица се зачита месецът, през който лицето е получило възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението върху, което се внесени осигурителни вноски е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителния стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата.
За периода до 31.12.2003 г. здравното осигуряване на тези лица се провежда по реда, определен за лицата, работещи без трудови правоотношения в чл. 40, ал. 1, т. 3 от закона за здравното осигуряване.
От 1 януари 2004 г. лицата, получаващи доходи на изборни длъжности за управление и контрол и за участие в управителни и контролни органи на предприятия и юридически лица с нестопанска цел, които не са регистрирани по Търговския закон задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове. Осигурителните вноски се изчисляват върху полученото възнаграждение преди приспадане на нормативно признатите разходи, когато са предвидени такива по Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Здравното осигуряване на тази група лица за 2004 г. продължава да се провежда по реда, предвиден за осигуряване на лица, работещи без трудови правоотношения в чл. 40, ал. 1, т. 3. от Закона за здравното осигуряване Месечния доход, върху който се изчисляват здравноосигурителните вноски е полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността. През 2004 г. месечния доход за здравно осигуряване на получаващите доходи на изборни длъжности в юридически лица, които не са регистрирани по Търговския закон е различен от месечния осигурителен доход за социално осигуряване.
4. Служители с духовно звание на Българската православна църква, както и на други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, които получават възнаграждения.
По силата на чл. 29 от Закона за вероизповеданията свещениците се считат за лица, работещи по трудови правоотношения. Свещениците и преди промяната и след 1 януари 2004 г. задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове по реда определен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
До 31 декември 2003 г. служителите с духовно звание на Българската православна църква, получаващи доходи като патриарх, митрополити, епископи, архимандрити, игумени и др. се осигуряват като лица получаващи доходи без трудови правоотношения по реда, определен в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се изчисляват върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи. За този период здравното им осигуряване се провежда по реда, определен за работещите без трудови правоотношения в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
От 1 януари 2004 г. тези лица подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Осигурителните вноски се внасят върху полученото брутно възнаграждение без да се приспадат нормативно признати разходи. Върху дохода върху който се внасят вноски за социално осигуряване се изчисляват и вноски за здравно осигуряване и се внасят по реда, определен за работниците и служителите в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване от 1 януари се внасят осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разпределят в съотношение между осигурителят и осигуреното лице 75:25, а осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителя. За лицата, родени след 31.12.1959 г. се внасят и вноски за универсален пенсионен фонд. Вноските за четирите фонда на държавното обществено осигуряване за лицата, родени преди 31.12.1959 г.се внасят по § 080101, а за тези родени след тази дата по § 080131 от Единната бюджетна класификация. Вноските за универсален пенсионен фонд се внасят по § 080123. Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителите се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
В Кодекса за социално осигуряване тези лица се включват в групата лица, за които се определят ежегодно минимални осигурителни прагове. Месечните осигурителни вноски се изчисляват върху полученото брутно месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за съответната квалификационна група професии, определен в таблицата към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Максималния месечен осигурителен доход за всички осигурени лица през 2004 г. не може да бъде по-голям от 1200 лв.
Когато лицата, получаващи доходи на изборни длъжности получават възнаграждение само за участие в заседания, осигурителните вноски се дължат върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, намален пропорционално на броя на дните, за които е изплатено възнаграждението.
В случаите при които, лице упражнява дейност на изборна длъжност и същевременно получава други месечни доходи по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване месечните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Лицето само определя доходите от кои правоотношения да са с предимство при определяне на максималния месечен осигурителен доход, но трябва да има предвид, че доходите с постоянен характер са с приоритет. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в по-голям размер от определения максимален месечен осигурителен доход.
Когато лице подлежи на осигуряване но реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване и същевременно през месеца е получило доходи за работа без трудово правоотношение възложителят на договора внася осигурителни вноски за фонд "Пенсии" върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността независимо от размера на полученото възнаграждение.
За лицата на изборна длъжност, които упражняват дейност и като самоосигуряващи се осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване се дължат и на двете основания. Правоотношенията въз основа на избор имат характер на трудови правоотношения и месечния осигурителен доход се формира първо от получения доход за дейността на изборна длъжност и се допълва с избрания осигурителен доход като самоосигуряващо се лице.
Като осигурени за всички осигурени социални рискове, лицата получаващи доходи от изборни длъжности и като служители с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията от 1 януари 2004 г имат право на всички обезщетения и помощи предвидени в Кодекса за социално осигуряване.
За тях за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност. За встъпилите в длъжност като председатели на общински съвети, общински съветници и общински посредници след 26 октомври 2003 г. - датата на последните избори за местно самоуправление, осигурителния стаж при пенсиониране се удостоверява с удостоверение УП.-3, а осигурителния доход с удостоверение УП-2. В удостоверение УП.-3 се заверява и осигурителния стаж на лицата на изборни длъжности, за които се счита, че работят по приравнени трудови правоотношения. В осигурителни книжки се заверява осигурителния стаж на получаващите доходи на изборни длъжности в юридически лица, които не са регистрирани по Търговския закон.
Осигурителните книжки се получават от съответното териториално поделение на осигурителния институт по местоживеене.
За всички тези лица ежемесечно се подават данни за осигуряването по Инструкция № 1 на осигурителния институт. Данните се подават с Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" за всеки месец не по-късно от деня следващ датата на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец. Окончателно дължими са вноските при изплащане на трудовите възнаграждения за месеца. Данните се подават с попълнен код 82 в т. 12 "Вид осигурен". В позиции 4 и 5 на т. 16 "Работни дни в осигуряване- общо" се попълва 0.
За всички лица, за които месечния осигурителен доход за социално осигуряване се различава от месечния осигурителен доход за здравно осигуряване за месеца се подават две декларации - едната с попълнени данни за социално осигуряване и другата с попълнени данни за здравно осигуряване. В декларацията с попълнени данни само за здравно осигуряване се попълва код 82 в т. 12 "Вид осигурен" и не се попълват данни в т. 16 "Работни дни в осигуряване - общо". Осигурителния доход за здравно осигуряване се попълва в т. 21 "Осигурителен доход върху, който се дължат осигурителни вноски".
--------------------------
КОИ ЛИЦА ПОДЛЕЖАТ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОСИГУРЯВАНЕ В НАЦИОНАЛНАТА ОСИГУРИТЕЛНА КАСА?
Автор: Румяна Станчева
Публикувано в правно-информационна система Сиела
Към 20.08.2009 г.
Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон. За 2009 г. размерът на здрвноосигурителната вноска е определен на 8 на сто. Набирането на здравноосигурителните вноски се осъществявано от НАП. Управлението и разходванетона набраните следства за здравни дейности се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения - РЗОК.
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство са определени в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1 от закона задължително осигурени в НЗОК са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. За чуждите граждани и лицата без гражданство задължението за осигуряване възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
От 1 януари 2007 г. освен изброените лица на задължително здравно осигуряване по българското законодателство подлежат и всички, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Това са граждани на държави членки на Европейския съюз, Европейското икономически пространство или на конфедерация Швейцария, които работят в страната, с изключение на командированите. В § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО се дава дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност". Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Европейската Общност (наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които не са здравно осигурени на друго основание), с Регламент (ЕИО) No 574/72, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) No 1408/71 и всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. На основание чл. 33 ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чужденците - граждани на държава членка на Европейския съюз, които съгласно Регламент № 1408/71 са подчинени на българското законодателство. Задължението за осигуряване възниква от датата на възникване на основанието за осигуряване, но не по-рано от датата, от която законодателството на първата държава членка е престанало да се прилага.
Задължението за осигуряване на всички български граждани започва от влизането на закона в сила /1 юли 1999 г./ а за новородените - от датата на раждането. На задължително осигуряване в НЗОК подлежат и българските граждани, които постоянно живеят на територията на Република България, но са граждани и на друга държава. За постоянно живеещи в Република България се считат българските граждани, които пребивават повече от 183 дни през една календарна година на територията на страната. За тези лица задължението за осигуряване възниква от установяването им постоянно в страната.
Редът на здравно осигуряване на лицата, които подлежат на задължително осигуряване и имат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски е определен в чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. В зависимост от вида на получаваните доходи са обособени следните групи лица:
1. За получаващите доходи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони; работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества; лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности; служителите на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ и за членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията здравноосигурителните вноски се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване.
И през 2009 г. за работниците и служителите, работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества; лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности; служителите на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ и за членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията, здравноосигурителните вноски се внасят в съотношение 60 на сто за сметка на осигурителя и 40 на сто за сметка на осигуренито лице.
За времето, през което лицата по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са в неплатен отпуск здравноосигурителните вноски се внасят върху, половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО при положение, че не подлежат на осигуряване на друго основание. В случаите, при които неплатеният отпуск е по желание на осигуреното лице вноската е изцяло за негова сметка. Когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой вноската е изцяло за сметка на работодателя. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
Когато лицата, обхванати от чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете здравноосигурителните вноски се изчисляват и внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение.
2. Лицата, които упражняват дейност и получават доходи като еднолични търговци, физически лица, образували ЕООД, съдружници в търговски дружества и като, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност внасят здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка. Месечните осигурителни вноски се внасят върху доход не по-мълък от минималният осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със ЗБДОО за съответната година – за 2009 г. 260 лв. След изтичане на календарната година те определят окончателен размер на осигурителния си доход върху декларираните с данъчната декларация облагаеми доходи от дейността и доходите, получени за работа без трудови правоотношения, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. За своя сметка внасят здравноосигуритените си вноски и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. За регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители минималният месечен размер на осигурителния доход е 50 на сто от минималният осигурителен доход за останалите самоосигуряващи се лица – за 2009 г. 130 лв. За земеделските производители и тютюнопроизводители, които упражняват единствено земеделска дейност минималният месечен осигурителен доход е 25 на сто от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – за 2009 г. 65 лв.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
За периодите, през които самоосигуряващите се лица са във временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете здравноосигурителните вноски се внасят също върху минималния осигурителен доход, определен за тях.
3. За лицата, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения, задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е в зависимост от размера на изплатеното възнаграждение. Здравноосигурителни вноски се внасят от възложителите на договори, когато:
- изплатеното възнаграждение след приспадане на нормативно определените разходи по ЗДДФЛ е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за съответния период (нормативно определените разходи по чл. 29, ал. 2 от ЗДДФЛ са 25 на сто а минималната работна заплата за 2009 г. е определена в размер на 240 лв.);
- лицето е осигурено на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО осигурителни вноски за здравно осигуряване се внасят независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
4. За пенсионерите здравноосигурителните вноски са за сметка на републиканския бюджет и се изчисляват върху размера на пенсията.
5. За лицата, получаващи обезщетение за безработица, здравноосигурителните вноски се определят върху изплатеното парично обезщетение и от 1 януари 2009 г. са за сметка на републиканския бюджет;
6. За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност здравноосигурителните вноски се изчисляват върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО осигуряване и се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание.
На лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за безработни и по данъчните декларации по ЗДДФЛ. Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със ЗБДОО.
В алинея 2 и 3 на чл. 40 от ЗЗО са определени лицата, които нямат доходи, върху които се дължат осигурителни вноски и здравното им осигуряване се поема от републиканския бюджет.
На основание ал. 2 на чл. 40, от закона за сметка на републиканския бюджет се осигуряват ветерани от войните и военноинвалиди, инвалиди, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.
В ал. 3 на 40 от закона са изброени, лицата, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет при положение, че не подлежат на осигуряване на друго основание. Това са:
1. Лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средно образование.
2. Студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка.
3. От 1 януари 2007 г. на осигуряване по българското законодателство подлежат чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България
С постановление № 103 от 1993 г. на Министерски съвет е определен редът за приемане в български висши учебни заведения и научни организации редовно обучение на студенти и докторанти, които са чуждестранни граждани или лица без гражданство, но са от българска народност и живеят поотделно или в български общности в чужбина.
С ПМС № 228 от 1997 г. е определен редът за приемане редовно обучение в българските висши учебни заведения и научни организации на студенти и докторанти, които са гражданите на Република Македония и живеят постоянно на територията на републиката.
Тези лица подлежат на осигуряване по българското законодателство от датата на възникване на основание за осигуряване – т.е. датата на записването им в съответното висше учебно заведение или организация
4. Гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване;
5. Задържаните под стража или лишените от свобода.
6. Лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище. По смисъла на Закона за здравното осигуряване "Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец" е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му. За тези лица основанието за здравно осигуряване по българското законодателство възниква от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
7. Родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
8. съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 233 от ЗОВСРБ - за периода на получаване на обезщетението.
Всички, които нямат доходи върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет внасят сами здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Те се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
От 21 декември 2004 г. съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО от 1 януари 2007 г. не са задължително осигурени в НЗКО българските граждани, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на Европейския съюз. При завръщане в страната времето, през което тези лица са били осигурявани по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз се доказват с т. н. Е-формуляри. За изясняване на здравноосигурителния статус се използват формулярите Е-101, Е-102, Е-103, Е-104, и Е-121.
Лицата, които ще се осигуряват здравно в държава членка на Европейския съюз подават заявление по чл. 40а, само при положение, че към момента на подаването не са подчинени на законодателството на друга държава членка.
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство са определени в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1 от закона задължително осигурени в НЗОК са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. За чуждите граждани и лицата без гражданство задължението за осигуряване възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
От 1 януари 2007 г. освен изброените лица на задължително здравно осигуряване по българското законодателство подлежат и всички, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Това са граждани на държави членки на Европейския съюз, Европейското икономически пространство или на конфедерация Швейцария, които работят в страната, с изключение на командированите. В § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО се дава дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност". Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Европейската Общност (наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които не са здравно осигурени на друго основание), с Регламент (ЕИО) No 574/72, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) No 1408/71 и всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. На основание чл. 33 ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чужденците - граждани на държава членка на Европейския съюз, които съгласно Регламент № 1408/71 са подчинени на българското законодателство. Задължението за осигуряване възниква от датата на възникване на основанието за осигуряване, но не по-рано от датата, от която законодателството на първата държава членка е престанало да се прилага.
Задължението за осигуряване на всички български граждани започва от влизането на закона в сила /1 юли 1999 г./ а за новородените - от датата на раждането. На задължително осигуряване в НЗОК подлежат и българските граждани, които постоянно живеят на територията на Република България, но са граждани и на друга държава. За постоянно живеещи в Република България се считат българските граждани, които пребивават повече от 183 дни през една календарна година на територията на страната. За тези лица задължението за осигуряване възниква от установяването им постоянно в страната.
Редът на здравно осигуряване на лицата, които подлежат на задължително осигуряване и имат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски е определен в чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. В зависимост от вида на получаваните доходи са обособени следните групи лица:
1. За получаващите доходи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони; работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества; лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности; служителите на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ и за членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията здравноосигурителните вноски се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване.
И през 2009 г. за работниците и служителите, работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества; лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности; служителите на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ и за членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията, здравноосигурителните вноски се внасят в съотношение 60 на сто за сметка на осигурителя и 40 на сто за сметка на осигуренито лице.
За времето, през което лицата по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са в неплатен отпуск здравноосигурителните вноски се внасят върху, половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО при положение, че не подлежат на осигуряване на друго основание. В случаите, при които неплатеният отпуск е по желание на осигуреното лице вноската е изцяло за негова сметка. Когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой вноската е изцяло за сметка на работодателя. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
Когато лицата, обхванати от чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете здравноосигурителните вноски се изчисляват и внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение.
2. Лицата, които упражняват дейност и получават доходи като еднолични търговци, физически лица, образували ЕООД, съдружници в търговски дружества и като, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност внасят здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка. Месечните осигурителни вноски се внасят върху доход не по-мълък от минималният осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със ЗБДОО за съответната година – за 2009 г. 260 лв. След изтичане на календарната година те определят окончателен размер на осигурителния си доход върху декларираните с данъчната декларация облагаеми доходи от дейността и доходите, получени за работа без трудови правоотношения, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. За своя сметка внасят здравноосигуритените си вноски и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. За регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители минималният месечен размер на осигурителния доход е 50 на сто от минималният осигурителен доход за останалите самоосигуряващи се лица – за 2009 г. 130 лв. За земеделските производители и тютюнопроизводители, които упражняват единствено земеделска дейност минималният месечен осигурителен доход е 25 на сто от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – за 2009 г. 65 лв.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
За периодите, през които самоосигуряващите се лица са във временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете здравноосигурителните вноски се внасят също върху минималния осигурителен доход, определен за тях.
3. За лицата, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения, задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е в зависимост от размера на изплатеното възнаграждение. Здравноосигурителни вноски се внасят от възложителите на договори, когато:
- изплатеното възнаграждение след приспадане на нормативно определените разходи по ЗДДФЛ е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за съответния период (нормативно определените разходи по чл. 29, ал. 2 от ЗДДФЛ са 25 на сто а минималната работна заплата за 2009 г. е определена в размер на 240 лв.);
- лицето е осигурено на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО осигурителни вноски за здравно осигуряване се внасят независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
4. За пенсионерите здравноосигурителните вноски са за сметка на републиканския бюджет и се изчисляват върху размера на пенсията.
5. За лицата, получаващи обезщетение за безработица, здравноосигурителните вноски се определят върху изплатеното парично обезщетение и от 1 януари 2009 г. са за сметка на републиканския бюджет;
6. За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност здравноосигурителните вноски се изчисляват върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО осигуряване и се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание.
На лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за безработни и по данъчните декларации по ЗДДФЛ. Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със ЗБДОО.
В алинея 2 и 3 на чл. 40 от ЗЗО са определени лицата, които нямат доходи, върху които се дължат осигурителни вноски и здравното им осигуряване се поема от републиканския бюджет.
На основание ал. 2 на чл. 40, от закона за сметка на републиканския бюджет се осигуряват ветерани от войните и военноинвалиди, инвалиди, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.
В ал. 3 на 40 от закона са изброени, лицата, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет при положение, че не подлежат на осигуряване на друго основание. Това са:
1. Лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средно образование.
2. Студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка.
3. От 1 януари 2007 г. на осигуряване по българското законодателство подлежат чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България
С постановление № 103 от 1993 г. на Министерски съвет е определен редът за приемане в български висши учебни заведения и научни организации редовно обучение на студенти и докторанти, които са чуждестранни граждани или лица без гражданство, но са от българска народност и живеят поотделно или в български общности в чужбина.
С ПМС № 228 от 1997 г. е определен редът за приемане редовно обучение в българските висши учебни заведения и научни организации на студенти и докторанти, които са гражданите на Република Македония и живеят постоянно на територията на републиката.
Тези лица подлежат на осигуряване по българското законодателство от датата на възникване на основание за осигуряване – т.е. датата на записването им в съответното висше учебно заведение или организация
4. Гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване;
5. Задържаните под стража или лишените от свобода.
6. Лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище. По смисъла на Закона за здравното осигуряване "Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец" е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му. За тези лица основанието за здравно осигуряване по българското законодателство възниква от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
7. Родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
8. съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 233 от ЗОВСРБ - за периода на получаване на обезщетението.
Всички, които нямат доходи върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет внасят сами здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Те се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
От 21 декември 2004 г. съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО от 1 януари 2007 г. не са задължително осигурени в НЗКО българските граждани, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на Европейския съюз. При завръщане в страната времето, през което тези лица са били осигурявани по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз се доказват с т. н. Е-формуляри. За изясняване на здравноосигурителния статус се използват формулярите Е-101, Е-102, Е-103, Е-104, и Е-121.
Лицата, които ще се осигуряват здравно в държава членка на Европейския съюз подават заявление по чл. 40а, само при положение, че към момента на подаването не са подчинени на законодателството на друга държава членка.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар