ПРАВО НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, РЕЛИГИОЗНИ СВОБОДИ И МЕСТНА ВЛАСТ СПОРЕД ОМБУДСМАНСКИТЕ ДОКЛАДИ ЗА 2008 и 2009 г.


vgw19
Напоследък беше отделено известно внимание на правоотношенията между общини и вероизповедания в България, а така също и на правните основания на „общинска” регистрация на вероизповедания
Цялата тази тематика е твърде обширна и има много и различни аспекти. По-долу са поместени извлечения от омбудсманските доклади за годините 2008 и 2009, през които (за разлика от предхождащите ги няколко) е отдадено значение на правото на вероизповедание, заедно с религиозната свобода под произвола на общинските власти. 
Разбира се, конкретната неефективност на държавен орган като омбудсманския, не се дължи само на политически и номенклатурно натоварената личност на сегашния омбудсманин. Творците на Конституцията от 1991 г. (сред които е именно и посленият) още тогава са предвидили възможността, основните човешки права да се докладват от различни органи, но да не се защитават по най-сериозния и най-авторитетен начин от и единствено само от най-върховна съдебна инстанция. Съвсем отделен е въпросът, дали България е държавата, в която органът омбудсман може да има онази роля и значение за гражданите, която той има в държавата, където е възникнал неговия правен институт.
Затова, колкото и да са важни цитираните по-долу омбудсмански думи, те най-вероятно ще си останат само думи и пожелания и ще играят роля за изледователите на правната история и теория.  Защото на практика: Никой от местната администрация, за която става въпрос в докладите, не е понесъл никаква отговорност. Но това е друга дълга тема. Все пак, най-малкото на теория, заключенията от доклада са резонни и в голяма степен съобразени с международни разпоредби, по които България е страна.



Факсимиле от страница 15 от Доклада на омбудсмана за 2008 г.




Факсимиле от страница 22 от Доклада на омбудсмана за 2009 г


Извлечения от Докладите:
Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 година
СПРАВЕДЛИВОСТТА Е ДУШАТА НА ВСЯКА АДМИНИСТРАЦИЯ*



НЯКОИ ПРОЯВИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ ПРАВОТО НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ (с. 15-16)

Омбудсманът винаги е смятал, че борбата с дискриминацията е част от неговия конституционен мандат и обществен ангажимент в защита правата на гражданите. Доброто управление означава наличие на реални гаранции срещу проявите на дискриминация. Всички български граждани, съставляващи единната българска гражданска нация, независимо от своите етнически, религиозни или културни различия, трябва не само да бъдат равни пред закона, но и практиката на публичните институции трябва да гарантира еднаквото им третиране и отношение към тях, равен достъп до услуги и пр.
Измежду многобройните жалби и сигнали, адресирани до омбудсмана през 2008 г., макар и само в няколко изолирани случая, се констатираха някои дискриминационни прояви от страна на държавни и общински органи по отношение упражняване на правото на вероизповедание. Те се подчертават тук, не защото определят облика на отношението на българските власти към свободата на религиите, а само защото представляват тревожен симптом за неразбиране от страна на някои отделни администрации на принципни и законови положения, гарантиращи свободното изповядване на религиозните убеждения на гражданите.  Пример за подобно дискриминационно отношение е случаят в община Бургас, където през април 2008 г. кметската управа и органите на полицията са предприели недопустими действия за ограничаване на религиозната дейност на някои протестантски деноминации, които са законно регистрирани. Разпространена е била сред училищата „Информационна справка относно активизацията на нетрадиционни за страната ни християнски вероизповедания, във връзка с предстоящите Великденски празници.” На училищните директори е било разпоредено да запознаят учениците с нея и да проучат техните реакции и нагласи. След като беше сезиран с този случай, омбудсманът отправи изрична препоръка до местните власти, която имат принципен характер и следва да се има предвид от страна на  всички органи на властта: 
- Конституцията на Република България и Законът за вероизповеданията от 2002 г., в съзвучие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните права на Европейския съюз, гарантират свободата на религиите в нашата страна и правото на всеки гражданин да упражнява свободно и без ограничения своето вероизповедание.
- Ограничения на свободата на вероизповедание, в т.ч. на изразяването на религиозни убеждения и на тяхното разпространение са допустими според международните актове и нашия Закон за вероизповеданията само при заплаха за националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и при използването на религията за политически цели. Недопустимо е общински органи, а още по-малко полицията да се произнасят и да предприемат административни действия по жалби на граждани, които се оплакват за нарушени религиозни права или за дейност на религиозни организации в нарушение на Закона за вероизповеданията. По силата на този закон компетентен за това орган е Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет, която може да налага административни наказания, ако констатира нарушения или да сезира прокуратурата, ако деянията съставляват престъпления.
- Омбудсманът подчертава, че конституционно и законово е забранена
държавната намеса в делата на отделените от държавата религиозни институции и организации и е гарантирана равнопоставеността на всички вероизповедания. Дълг на всички държавни и общински органи е да осигуряват „условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” и да съдействат „за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи” (чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията). Държавните и общински органи трябва да спазват конституционно гарантираната автономия и отделеност на вероизповеданията от държавата и да се съобразяват и зачитат решенията на легитимно регистрираните вероизповедания по техни вътрешни устройствени и религиозни въпроси, включително, когато тези решения се отнасят до лица, които са се отделили от дадено вероизповедание.
- Омбудсманът обръща внимание на органите на полицията, че съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (чл. 157) е изрично забранено на полицейските органи да събират информация за религиозните убеждения на гражданите и за членството им в религиозни организации.




Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 година
ПРАВОТО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ, КРИЗАТА В ИКОНОМИКАТА И ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВНОСТТА**

2. Продължават нарушенията на религиозните свободи на гражданите от страна на органи на местната власт (с. 22-25)
 
В своя предходен Годишен доклад пред Народното събрание за 2008 г., омбудсманът посочи някои случаи на нарушения на религиозните свободи от страна на държавни и общински органи. Макар и само изолирани, тези случаи бяха оценени от омбудсмана като тревожен симптом за неразбиране от страна на някои отделни администрации на принципни и законови положения, гарантиращи свободното изповядване на религиозните убеждения на гражданите. По тази причина, още в първата глава на Годишния доклад на омбудсмана за 2008 г., омбудсманът очерта основните правозащитни стандарти, които гарантират свободното упражняване на религиозните убеждения на гражданите. За съжаление и през 2009 година до омбудсмана бяха отправяни редица оплаквания от граждани, чието право на вероизповедание е било неправомерно ограничавано от местни власти. Така например, представители на „Свидетели на Йехова” информираха за случаи, в които правата им са били засегнати по недопустим начин. Вземайки повод от тези оплаквания и от други подобни случаи, които са били на вниманието на институцията, омбудсманът категорично се противопоставя на лошите административни практики, които са в противоречие с конституционно защитеното право на вероизповедание.

а) Относно поставяне на изискване за „регистриране на вероизповеданието” като условие за упражняване на правото на вероизповедание на територията на общината

В оплакванията си до омбудсмана, например, представителите на „Свидетели на Йехова” посочват случай, в който мирно събрание на закрито в Сандански е прекъснато от полицейски служители с искане да се представи удостоверение за местната регистрация на вероизповеданието. Отделно от този случай, омбудсманът установява, че в голяма част от общините действат наредби за обществения ред или нарочни наредби за вероизповеданията, които поставят изискване вероизповеданието да е регистрирано като условие за упражняване на правото на вероизповедание на територията на общината. Националният омбудсман обръща внимание на местните власти, че подобно ограничение е недопустимо и е в противоречие със Закона за вероизповеданията. Съгласно чл. 2, ал. 2 от този закон, всеки може да упражнява правото си на вероизповедание индивидуално или колективно. Колективното упражняване може да се извършва и от граждани, обединени в неформална религиозна общност, за която законът не изисква никаква регистрация. Регистрацията в закона е предвидена не като задължение, а като правна възможност за група граждани, които желаят да регистрират религиозна институция и да придобият по този начин статут на юридическо лице. По усмотрение единствено на самата религиозна институция, тя може да регистрира свои местни поделения като режимът за това е уведомителен и кметовете не могат да откажат вписването им съответния регистър. По тази причина всяко изискване за регистрация, предвидено в местен нормативен акт като условие за упражняване на правото на вероизповедание, е недопустимо и е в противоречие със закона. В конкретния случай в община Сандански, с мълчаливия си отказ да регистрира местно поделение на „Свидетели на Йехова” в законовия 7-дневен срок, кметът на общината е нарушил чл. 19, ал. 2 от Закона за вероизповеданията. В нарушение на закона са действали и полицейските служители, които са поискали да се удостовери местна регистрация на вероизповеданието, без такава да се дължи и недопустимо са ограничили правото на вероизповедание и на мирно събрание на гражданите, при това на закрито.

б) Относно случаите на ограничаване на правото на вероизповедание чрез създаване на пречки и/или забрани за публично проповядване от страна на гражданите. В хода на проверките се установиха случаи на намеса и ограничаване на публично проповядване от страна на властите.

На 3 април 2009 година в Горна Оряховица с нареждане на полицейски служител на двама представители на „Свидетели на Йехова” е забранено да проповядват в града; конфискувана е литература от служител на Общинска охрана в Пловдив от представителка на същото вероизповедание; издаден е предупредителен проктокол от служители на общинска охрана в Пловдив на представител на вероизповеданието, който разговаря публично по верски въпроси със заинтересувани хора, както и други подобни случаи. Омбудсманът подчертава, че макар че религиозните свободи са предимно въпрос на вътрешно убеждение, те включват, измежду другото, свобода да се изразяват собствените религиозни убеждения. Съгласно чл. 9 от ЕКЗПЧОС, публичното изразяване на верските убеждения предполага това да става не само в кръга на лица със същите убеждения. Нещо повече, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, това право на изразяване включва и проповядването с цел да се обърне другия във вярата (Кокалис срещу Гърция, 25 май 1993). В противен случай, според Съда в Страсбург, правото свободно да избираш и променяш верските убеждения би останало мъртъв текст. Това право съгласно националното и европейското законодателство, не е абсолютно, но може да бъде ограничавано само при доказана заплаха за националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и при използването на религията за политически цели. Омбудсманът отново припомня, че е недопустимо общински органи, а още по-малко полицията, да се произнасят и да предприемат административни действия, с които да ограничават религиозните свободи в нарушение на Закона за вероизповеданията. По силата на този закон компетентен за това орган е Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет, която може да налага административни наказания, ако констатира нарушения или да сезира прокуратурата, ако деянията съставляват престъпления.

в) Относно публичното изразяване на враждебност към представители на вероизповедания.

В хода на проверките бяха разгледани случаи, в които мирни събрания са били смущавани и в някои случаи препятствани от групи, протестиращи срещу представителите на вероизповеданието. В тези ситуации религиозните свободи на група граждани са в колизия със свободата на изразяване на друга група. Свободата на словото обикновено се ползва с висока степен на защита съгласно Конституцията и ЕКЗПЧОС дори в тези случаи, когато се използва като враждебно или оскърбително за други хора или обществени групи. В редица случаи Съдът в Страсбург е преценявал, че плуралистичното общество предполага изразяването на различни мнения, дори когато те „обиждат, шокират и тревожат”. В този смисъл религиозните общности трябва да са готови да приемат, че техните верски убеждения могат да бъдат поставяни под съмнение и даже оспорвани от други лица. Във всеки случай, обаче, свободата на словото не защитава тези, които го използват, за да внушават нетърпимост към религиозни групи или изполват т.нар. „език на омразата”. За тази оценка трябва да се има предвид и чл. 20, ал.2 от Международния пакт за граждански и политически права съгласно който: „Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”. Омбудсманът припомня на местните власти и органите на реда, че върху тях тежат позитивни задължения да гарантират, че правата на гражданите ще бъдат упражнявани свободно, като за тази цел ограничават и разследват проявите на дискриминация на религиозна основа, враждебно слово и внушаване за нетърпимост.

-----------------
* Срв. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 година "СПРАВЕДЛИВОСТТА Е ДУШАТА НА ВСЯКА АДМИНИСТРАЦИЯ" - http://www.ombudsman.bg/documents/gd2008.pdf
** Срв. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 година "ПРАВОТО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ, КРИЗАТА В ИКОНОМИКАТА И ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВНОСТТА" - http://www.ombudsman.bg/documents/_ombudsman_doklad2009_LR.pdf

2 Kommentare:

Анонимен каза...

ИМЕТА НА БОГА Е НАИСТИНА ЙЕХОВА И ТОВА Е ЕДИНСТВЕННАТА ИСТИНСКА РЕЛИГИЯ.

Анонимен каза...

ЙЕХОВА Е ЕДИНСТВЕННИЯТ ИСТИНСКИ БОГ И НЯМА ДРУГ КАТО НЕГО.

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |