Според Върховния касационен съд вписването на БПЦ в регистъра на СГС е задължително

Преди около стотина години (в края на второто десетилетие на миналото столетие) един български канонист и църковен юрист споделя едно пряко впечатление във втората си докторска дисертация, именно:

"Една от основните характерни черти за изграждането на правоотношенията между БПЦ и българската държава представлява принципът на безпринципност".

Оттогава е изминало немалко време. Сменили са се няколко различни обществено-политически порядъка. Принципът на безпринципност в правоотношенията между БПЦ и българската държава, обаче продължава да битува, насърчаван преди всичко от симптоматична юридическа неграмотност, както от страна на лица в ръководството на БПЦ, така от страна на високопоставени държавни органи, но най-вече от законодателя, който за изминалите две десетилетия няма цялостна и ясна визия по въпроса за мястото на БПЦ в обществения живот на страната.

Конкретен повод, който показа ясно принципа на безпринципност в отношенията на БПЦ и държавата е едно синодално становище относно правосубектността на БПЦ-БП и нейните местни поделения. 

На пръв поглед за лаиците в юриспруденцията всичко изглежда ясно и безпроблемно. Но това е само на пръв поглед. Защото въпросното становище, което цитираме по-долу, се намира в сериозно противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд още от 2005 г.

Синодалното становище:

... "Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните местни поделения - митрополии, църкви и манастири и други местни поделения според нейния Устав са юридически лица по силата на закона и за тях не се прилага общият регистрационен режим на гл. III, включително и вписване в публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията, важим за другите вероизповедания, както и чл. 20 относно съдебната регистрация, приложима за местните поделения на вероизповеданията, извън БПЦ... Заварените местни поделения на БПЦ, които са със статус на юридически лица, не подлежат на съдебно вписване в публичен регистър от съответния окръжен съд по седалището им, т.е. те не подлежат на пререгистрация по реда на § 2, ал. 4 във вр. с ал. З от ПЗР на ЗВ.

... нито БПЦ - Българска Патриаршия и нейните поделения чрез представителните си органи могат да поискат регистрация или вписване в съдебен регистър или такъв в общината, нито съдът или кмет на община могат да вписват БПЦ и нейните поделения в съдебен или административен регистър. Ако са извършени такива вписвания те са недопустими. Когато законодателят е признал едно юридически лице ех lege, за него е неприложимо вписването в съдебен публичен регистър, който е част от съдебното регистърно производство...

Ето какво обаче казва Върховният касационен съд относно отразяването на данните по чл. 18, т. 2, 3 и 4 ЗВ за БПЦ:

Решение № 120 от 11.03.2005 г. 

 на ВКС по гр. д. № 496/2004 г., ТК, I о., докладчик съдията Караколева

чл. 10, ал. 1 ЗВ

чл. 18, т. 2, 3 и 4 ЗВ

§ 1, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗВ

§ 2, ал. 4, вр. с ал. 3, изр. 1 от ПЗР на ЗВ

Българската православна църква (БПЦ) като изразител на традиционното вероизповедание в Република България - източното православие, е юридическо лице, което не подлежи на регистрация. СГС води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, независимо от това как е придобит статутът. БПЦ има статут на юридическо лице по силата на закона, но в публичния регистър следва да се отразят данните по чл. 18, т. 2, 3 и 4 ЗВ. При липса на подобно отразяване не може да се прецени заявителят притежава ли изискуемото от закона качество. Производството действително е охранително, но и твърденията в охранителното производство подлежат на доказване от лицето, позоваващо се на същите с изискуемите от закона доказателства. Заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват по заявление на централното ръководство на вероизповеданието, към което се прилага удостоверение за регистрацията на вероизповеданието в СГС, съответно удостоверение, издадено от централното ръководство на вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение.

Изводите, които всеки първокурсник в Юридическите факултети може да си направи:

1. Кой може да тълкува законодателната воля? Върховният касационен съд или Върховният ръководен орган на БПЦ?

2. Защо Върховният ръководен орган на БПЦ, чийто членове, както е добре известно, не изготвят проекто-текстове за становища се доверява на хора, които не са достатъчно запознати със съдебната практика на върховните съдилища?

Същата практика на несъобразяване с никого и нищо не е от вчера. Нито започва от Четвъртия църковно-народен събор, който в своето Решение 13, абз. 4 заявява, че Православното изповедание в България трябва да получи конституционен статут на официално изповедание на Българската държава, въпреки че на тогавашните делегати е ясно, че Конституцията предвижда терминът "традиционно", което е различно от официално.

С няколко думи: Разминаването между желанията на синодалните членове и обективната реалност на юриспруденцията е твърде сериозно и наистина утвърждава принципа на безпринципност в отношенията на БПЦ и българската държава. 

Според различни академични изследвания, разнопосочното говорене и липсата на адекватна и ясна комуникация се дължат най-вече на ниска начетеност и грамотност у двете страни, водещи диалог.

И така, принципът на безпринципност продължава да витае като неотменима характерна черта на българските държавно - вероизповедни правоотношения.