ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ ПО ДЕЛОТО НА БПЦ В СТРАСБУРГ

41-о Народно събрание
СТО ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
Парламентарен контрол
 София, петък,25 юни 2010 г.
Открито в 9,05 ч. 

 [...]

 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на Вежди Рашидов – министър на културата, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, преминаваме към въпрос към Божидар Димитров – министър без портфейл, от народния представител Иван Йорданов Костов относно решение на Европейския съд за правата на човека от 22 януари и 5 юни 2009 г. по дело „Светия Синод на Българската православна църква и други срещу България”.
Господин Костов, имате думата. 


ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър, на 22 януари 2009 г. Европейският съд за правата на човека приема решение по делото „Свети Синод на Българската православна църква, Митрополит Инокентий и други срещу България”, установявайки че е налице нарушаване на правото на свободно вероизповедание, защитено с Европейската харта за правата на човека.
Наред с това съдът заключава, че действията, които засяга жалбата, представляват държавна намеса във вътрешната организация на Българската православна църква. Българското правителство отправя молба за отнасяне пред Голямата камара на Съда на делото, която е обсъдена от състав от 5 съдии и не е приета за разглеждане. Така решението на Пети състав на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г. по делото става окончателно и влиза в сила, считано от 5 юни 2009 г. Съдът постановява срок на страните до 5 септември 2009 г. да предоставят становищата си или постигнато споразумение по поставения за последващо разглеждане въпрос за справедливо обезщетяване по чл. 41 от Конвенцията.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какви действия е предприело правителството във връзка с решението на Европейския съд за правата на човека, тъй като, както разбираме, окончателното влизане в сила става по времето, когато се сменят двете правителства? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Божидар Димитров – министър без портфейл.

МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Костов, независимо, че поставеният от Вас въпрос, както ще стане ясно по-късно, би следвало да бъде отправен по-скоро към министъра на правосъдието, тъй като по силата на задължението ми се даде този въпрос, ще Ви отговоря аз.
Вие сте прав, действително съгласно решение на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г. по жалба 412/03 и 3567/04 правителството е приканено в установените срокове да постигне при възможност споразумение с жалбоподателите по чл. 41 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като въпросният съд, Европейският съд за правата на човека, е констатирал нарушение на чл. 9 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради непропорционална – така е квалифицирал – намеса на държавата в спора. Действително този проблем ние сме унаследили даже не и от правителството на тройната коалиция, а от по-предишното правителство – на господин Симеон Сакскобургготски, който действително наруши един конституционен принцип, а именно че държавата е отделена от църквата.
В стремежа си да бъде намерено приемливо решение и да се постигне споразумение, тъй като Европейският съд приканва към това, са предприети следните действия за обсъждане на възникналите проблеми с жалбоподателите и техните представители.
Първо, създадена е нарочна работна група под ръководството на министъра на правосъдието, която провежда срещи и разговори с жалбоподателите. По време на преговорите, за съжаление, не е постигнато нужното разбирателство. Претенциите на жалбоподателите остават непроменени и същевременно недоказани. Техните материални искания и претенции за морални вреди са определено нереалистични и прекомерни и не почиват на реални доказателства и липсва причинно-следствена връзка с констатираното от съда нарушение.
Второ, предложено е на жалбоподателите да бъдат изплатени обезщетения за вреди в размери, съобразно националното законодателство – Кодекса на труда, там където е приложим. За съжаление, предложението не е прието от жалбоподателите. 
Отделно работна група провежда неколкократни срещи и разговори с представители на Светия Синод на Българската православна църква и патриарх Максим с цел намиране на каноничен път за решаване на въпросите и особено във връзка с едно от исканията – за връщане на свещениците в църквата, макар до момента те да не са персонифицирани от жалбоподателите и техния брой постоянно да се променя, без да почива на реални доказателства и без да се доказва причинно-следствена връзка със събитията от 2004 г.
Светият Синод и патриарх Максим лично излизат неколкократно в публичното пространство и чрез медиите с обръщения и призиви за помирение. Той кани напусналите да се върнат в лоното на Православната църква при условията на каноничното право. Приемането на тази покана обаче е въпрос на личен избор и последващи действия от страна на жалбоподателите. Такива действия са предприети от една част от свещениците на Синода на митрополит Инокентий и те текат непрекъснато, като последното беше една от ключовите фигури в този Синод – небезизвестният епископ Йоан, със светско име Джон Ранков, също целуна ръка на патриарх Максим. Това изисква каноничното право. Покая се, срещу което беше върнат в църквата.
След невъзможност за постигане на споразумение е предприета стъпка за обжалване на решението пред Голямата камара на Европейския съд за правата на човека. Обжалването е отхвърлено и решението влиза в сила от 5 юни. (Председaтелят подава сигнал, че времето е изтекло.) 
При така създалата се ситуация, поради напълно изчерпани ... 


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, минута и 30 секунди сте над времето.
 

МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Съжалявам!
Ще свърша с това, че поради изключително големия обем на становището, ще си позволя да резюмирам как стои сега въпросът. 
Справедливото обезщетение би следвало да отчита неблагоприятните последици в резултат единствено на констатираното нарушение и да не надхвърля обичайното овъзмездяване при сходни случаи. Става дума, че обезщетението общо за пропуснатите ползи от това, че са прогонени от църквите, възлиза на неколкостотин хиляди лева общо за всички вместо исканите от тях 743 млн. евро обезщетение. В това обезщетение се включва и стойността на църквите, което е особено смешно, тъй като те искат пари, да речем, няколко милиона евро и за Роженския манастир, който е построен от Иван Асен ІІ, а не от Синода на митрополит Инокентий. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Костов.


ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за първата част от отговора, в която Вие констатирате сериозността на проблема, който Ви остави правителството на Симеон Сакскобургготски, и се съгласявате, че то е нарушило Конституцията – нещо, което ние тук, в тази зала, многократно сме изразявали, настоявали и сме се опитвали да се борим срещу това посегателство върху свободата на вероизповеданието. В тази част аз съм напълно съгласен с Вас.
Искам да Ви дам възможност в дупликата да продължите да изясните позицията си по въпроса, защото за мен Вашата позиция е много важна, освен позицията на министъра на правосъдието.
Българският Свети Синод не разбира изглежда докрай, че като едно от вероизповеданията в Европейския съюз приема върховенството на европейското право и специално на този съд. В този смисъл ние трябва да разделим двата въпроса – този за това по кое право се решава спорът от вижданията на българския Свети Синод. Правото е европейското право и в последна сметка това право ще бъде наложено през българската държава и на всички, които сме под нейната юрисдикция, защото сме и под европейска юрисдикция. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан със свободното вероизповедание на хората. Аз съм мотивиран да Ви задам въпроса от мой избирател, който заявява, че не могат да извършват службите, които искат да извършват, със свещеника, в който се уповават и с който са свикнали да живеят своя духовен живот, защото нямат, в буквалния смисъл на думата, възможности да го правят. Вие знаете, че имаше тук опит за църква под открито небе. Имаше най-различни начини да се реши този въпрос. Но под всичко останало стоят свещени неща, стои вярата на определени български граждани, които разбират своята вяра по този начин, имат своя духовен водач или своите духовни водачи и желаят чрез тях да изпълняват религиозните си ритуали и да общуват с Бога – нещо, което българската държава трябва да им гарантира, ако е европейска. Благодаря ви.
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Божидар Димитров.

МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Костов, бих искал да Ви припомня, че веднъж държавата допуснала грешки не бива повече да допуска грешки и да нарушава въпросния конституционен принцип за ненамеса или просто за отделяне на държавата от вероизповеданията, тъй като аналогични ситуации възникват или са на път да възникват и с други вероизповедания. 
Ще Ви припомня, че вероизповеданията се регистрират от съда – от независимата съдебна власт, а не от държавата. От Дирекция по вероизповеданията пристигат при нас само за сведение или за писане в списъка. Между другото, когато застъпих на тази длъжност преди единадесет месеца вероизповеданията бяха 101 – в момента са 106 – имаме още пет вероизповедания.
Знаете какво става в момента при мюсюлманите. Съдът постанови, че е легитимен предишният председател на духовното настоятелство. Имаше опасност да се отцепи Западноевропейската епархия от православната църква. Затова мисля, че сега не трябва да се месим. Държавата по този случай ще поеме отговорностите си – отговорности, които са настъпили в резултат на непропорционалните действия по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и нищо повече. Останалото си е вътрешна работа на църквите, които, както казах, са отделени от държавата и ние не бива да се намесваме повече в техните работи.
Ако вашият избирател държи на своя свещеник, по някакъв начин свещеникът би трябвало да обяви своята позиция, своето положение, влизайки в разговор с Патриарх Максим или с патриарх или митрополит Инокентий, но държавата не може да му помогне в този случай и наистина не бива да му помага, за да не ходим за втори-трети-пети-шести път в Страсбург. Благодаря ви. 



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Божидар Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.

[...]

(Закрито в 14,15 ч.)
25.06.2010

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин





http://parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=724

0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |