В него се намира един пасаж, който много кратко, но прецизно характеризира отношенията между българската държава и Българската православна църква:
Въпрос: Революционният устрем, с която и светски лица и владици, се втурнаха да преустройстват православната църква през 90-те, има ли отношение върху номиналното християнство на българите или корените за това явление са по-дълбоки?
Отговор: Революционният устрем оказа влияние, но и номиналното християнство беше причина за този устрем. През 90-те години църквата не бе готова да бъде църква.
Новата българска църква се подготвя от църковно-народен събор, свикан през 1870 г. На него можете да видите калимавки, но повече ще видите фесове, тоест светски лица. Там се събира голяма част от българския интелектуален елит, който тогава е и политически. Решението за обявяването на Екзархата, което става десет години по-късно, е политическо. Това е опит да се създаде държава без да се обявява държава. Опит за създаване на държавно-политическа структура в рамките на друга държавна-политическа структура, каквато е империята. Да признаем, опитът е успешен. Тъй като църквата е зачената в политически акт, тя със спокойствие приема схизмата през 1872 г., със спокойствие през 1879 г. българският парламент и църквата не вземат решение тя да се оттегли от земите извън българските граници, да приберат Екзархата в София. По тази причина ние нямаме общение с останалите православни църкви и едва между 1945-а и 1953-а българската църква получава автономия. През 1953 г. е избран и български патриарх.
Тоест църквата от създаването си до автокефалията е в схизма и е зависима от държавата, а по време на комунизма бе тотално обвързана с държавата, макар че имаше формална самостоятелност. В целия този период нашата църква е държавно-политически инструмент. И в началото на 90-те тя реагира като бурма от държавно-политическата машина. Тази машина се разцепи, какво очаквате от църквата? Фактът, че за последните 10-15 години тя почти успя да стане църква, е огромен напредък на Българската православна църква! В нея вървят оздравителни процеси, тя все повече започва да си гледа църковните работи. Църквата е консервативна машина, затова там промените не могат и не трябва да стават бързо.
Цялото интервю може да се прочете тук:
http://presa.bg/article/Gryah-e-che-podminavame-dobrite-hora/70772/11/34
