На фона на всичко това обаче се проявява един особен феномен, който показва, че във Българската православна църква - Българска патриаршия на първо място действа принципът на безпринципност:
- Може да се обещае, да се подпише, после да се откаже и да се оттегли подпис. Важното е времето да мине и да се забрави проблемът. Понякога това работи доста ефективно - напр. много от хората вече забравиха за проблема около порнографските изпълнения на т.нар. „Агатоникийски епископ“ Борис.
След това се активира принципът на „едноличното решаване на проблеми“:
- Показателна е липсата от необходимост за свикване на редовни събори в БПЦ-БП. Свикват се само свещенически конференции, които по-скоро са оперативки в трудовоправния смисъл на думата. Останалите въпроси изясняват отделни лица - самодейци, които мислят, че имат директен мандат от Господа да представляват съборно Българската православна църква, а последните са всъщност просто редови свещено- или църковни служители.
Наблюдаваният феномен обяснява и тенденциите за развитието на БПЦ-БП в бъдеще: безотговорна себеправедност на голямата част от синода и заклеймяване на всеки и всичко, който/което поставя под въпрос собствения самодостатъчен, но облечен в „църковност“ произвол от отделни (нещо като дежурни) свещено- или църковни служители.
Всичко това се вижда много ясно и открито в дискусията, която може да се проследи по-долу. И ако не беше трагично и жалко но много сериозно, може би щеше да бъде смешно, за да му се обръща внимание.
Проф. Калин Янакиев КРАТКО КАНОНИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ
Прот. Михаил Ковачев ЗА ДОГМАТИЧНИТЕ ИЗВОДИ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ: КРАТКО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ.
Д-р Десислава Панайотова „Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата" - за природата и статута на ересите
