Министерство на образованието срещу българските християни*



Повече от 75 хиляди ученика пишат матури в Неделя.
_
Eine deutsche Fassung findet sich hier.
- Христо П. Беров -


През 2008 г. – деветнадесет години след политическите промени, когато първото “родено в свободата” поколение абсолвира средното си образование, вече на практика е трудно или почти невъзможно да се съгласим, че България изобщо е страна, в която християнинът може практически и необезпокоявано да осъществява насъщните си потребности за нормален църковен живот. След множеството индикации в тази насока, поредното неопровержимо доказателство ще бъде дадено на 1-ви юни тази година – Шеста Неделя след Пасха.


Със Заповед № РД 09–1129 / 14.09.2007 г. на министъра на образованието и науката са определени датите за Държавните зрелостни изпити за придобиването на средно образование след успешно завършен 12. клас и графикът на дейностите за тяхната организация, провеждане и оценяване.
Чрез възложената от министър Даниел Вълчев на зам. министъра му Кирчо Атанасов заповед се осъществява конкретна практическа пречка за всички християни да спазят четвъртата Божия Заповед: “Помни съботния ден (за християните денят на Христовото Възкресение – т.е. НЕДЕЛЯ), за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е […] на Господа, твоя Бог”.
Разбира се, опропастена е възможността за участие в неделното богослужение на шеста неделя след Пасха.
Засегнатите от Вълчевата заповед са ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ: абитуриенти, учители-квестори, полицейски служители за охрана, помощен персонал по цялата територия на Република България, ПОВСЕМЕСТНО и ПОГОЛОВНО, навсякъде, където ще се проведат матури в неделния ден. Това е едно от най-масовите нарушения на индивидуалното и същевременно колективното право на свобода на вероизповедание чрез министерска заповед в най-новата българска история.
Всички засегнати християни, които ще изпълняват министерската заповед, са поставени и в неравностойно положение – учениците, учителите, служителите и работниците от помощния персонал: първите трябва да избират между религиозната свобода и дипломата, останалите между религиозната свобода и дисциплинарното наказание, принудени от МОН да вървят срещу верските си убеждения.
Кои правни норми се потъпкват най-безцеремонно от министъра на образованието?
На първо място Чл. 37 (1) от Конституцията: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Нещо повече, според чл. 57 (3) от Конституцията дори при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение чл. 37 не може да бъде ограничаван с временен закон. Министърът на образованието успява да го стори със заповедта си.
Погазено е и предписанието на чл. 4 (3) от Закона за вероизповеданията: Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание… и т.н. разпоредби.
Не са отчетени норми на международното право, по което РБ е страна: чл. 18 от Пакта за граждански и политически права на ООН, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и чл. 10 от Хартата за правата на човека от Ница, която е част от законодателството на ЕС.Не е взета предвид правната уредба относно традиционността на източноправославното вероизповедание представляваща предписанията на чл. 13 (3) от Конституцията: “Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание” и чл. 10 (1) изр. 1 от Закона за вероизповеданията: “Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие”, което според мнението на Конституционния съд от Решение на КС 2/1998 г. т. 16, буква “д” от мотивите, а именно че смисълът на чл. 13 (3) се изразява в: “културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот, отразено най-вече в системата на официалните празници - всички НЕДЕЛНИ ДНИ, (sic! - бел. авт.) НОВА ГОДИНА, Възкресение Христово, Рождество Христово)”. Системата на официалните празници е монопол на българската държава. Част от уредбата й се намира в Кодекса на труда. Според неговия чл. 153 (1): при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Законодателят, за разлика от Конституционния съд не определя неделния ден изрично като празник. Той говори макар само “по начало”, въпреки това за неделя!
Погазени са също и редица антидискриминационни разпоредби от Закона за защита срещу дискриминацията и т.н. и т.н.
Със заповедта си, министърът на образованието Д. Вълчев, който като хабилитиран юрист добре знае каква йерархия на правните норми съществува в Република България и че Конституцията е Основният закон в страната, ограничи най-безцеремонно свободата на изповядване на религия на всички български християни и потъпка техните религиозни чувства.


____________





0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |