Отново за промените на Устава на БПЦ

Христо П. Беров

След по-малко от месец би следвало да започне Втората сесия на открития през месец май т.г. Църковен събор. Ако все пак делегатите, още на първото им заседание не са в състояние да обърнат по-сериозно внимание на изискванията за легитимност на Събора или пък напр. могат да се абстрахират от процедурните нередовности по свикването на Събора, изложени от доц. Д. Николчев тук:

http://www.dveri.bg/content/view/6970/64/, все пак известни усилия за преценката на фактическата обстановка би следвало да ги доведе до размисъл в няколко пункта, споменати по-долу.

Продължавам да съм на мнение (а вече и някои делегати, които едвам ли ще успеят да вземат думата), както вече публикувах тук, че за да може БПЦ да придобие един адекватен устав и да може да спазва собствените си нормативни предписания последователно и добротворно, е необходимо приемането на едно решение на втората сесия от Шестия Събор, което да предвиди, че ще бъде създадена нарочна експертна комисия, която в срок от две години да изработи мотивирано и обосновано предложение за съвършено нов проектоустав, който да бъде обсъждан и приет от следващия Събор.


*До съставянето на споменатата специална комисия, която да изработи един съвършено нов проектоустав, който да бъде разгледан на следващия Събор продължават да бъдат най-належащи следните промени:


I. В досега приетите редакции на първите 33 членове са допуснати пропуски - липсват предпоставките на чл. 17 от Закона за вероизповеданията, който важи и за БПЦ. Това предписание е императивно (съдържа думата "задължително" и неспазването му би довело до последиците УПБЦ да бъде противозаконен.

Закон за вероизповеданията: Чл. 17. Уставът на вероизповеданието трябва да съдържа задължително:
1. наименованието и седалището на вероизповеданието;
2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика;
3. структурата и органите на вероизповеданието;
4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат;
5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, и начина за определянето им;
6. начините, по които се вземат решения, и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието;
7. начини на финансиране и имущество;
8. начина на прекратяване и ликвидацията.

Следователно, необходими са следните допълнения към УБПЦ:


* Чл. 1а Символът на вярата на БПЦ представлява… Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. И в Духа Святаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.




* Чл. 1б Богослужебната практика в БПЦ почива на основите на …




* Чл. 2а Седалището на БПЦ е…София (въпреки чл. 14, изр. 2 УБПЦ)

II. Принципни положения в работата на втората сесия от Шестия събор


1. Въпросите около качествата (вкл. и образованието) на православните водачи. Макар да знаем, че нивото на образованост не винаги е критерий за боговерност и благонравие, считам, че е желателно всеки архиерей, който занапред бъде ръкополаган да бъде високограмотен (напр. да е придобил поне една докторска степен). В тази връзка считам за необходимо, че и поне половината от миряните, участващи в църковни настоятелства, епархийски съвет и църковен събор да са най-малкото с едно завършено висше образование.


2. Въпросите за дефиницията на членовете на БПЦ. В сегашната редакция на Устава се срещат следните понятия: мирянин, мирско лице, енориаш, християнин, православен християнин, член на енория, член на БПЦ. Необходимо е установяване на точна дефиниция кой е член на БПЦ, както и конкретна дефиниция, която би могла да фиксира и правата и задълженията на членовете на БПЦ - напр. следва да се укаже, че всички изборни длъжности за миряните - членове на БПЦ предпоставят воденето на църковносъобразен живот.


3. Чл. 54 Служението на митрополита е до навършването на неговата 80-та годишнина, освен ако по здравословни или други сериозни съображения не се наложи оттеглянето му преди това. Изключение се прави за вече избраните митрополити, които остават в пожизнено служение.


4. Чл. 144 т. 24 Епархийски архиерей, за когото по безспорен начин се установят факти, изобличаващи го в антихристиянско и антицърковно поведение с действие или бездействие носи дисциплинарна отговорност по църковно-съдебен ред.


5. Чл. 155 т. 19 Енорийският свещеник да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от църоквните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на задълженията си отговаря и за безспорно установени факти, изобличаващи го в антихристиянско и антицърковно поведение с действие или бездействие, да носи дисциплинарна отговорност по църковно-съдебен ред.

ІІІ. Изгледи

Дали и как работата в рамките на предстоящата втора сесия на Шестия Събор на БПЦ ще продължи, остава засега напълно неизвестно. Странно е, най-малкото, че вече по-малко от месец остава до откриването на Втората сесия на Събора, а все пак липсва информация относно проектоустава.

Старата песен по "яснотата на уставните промени" може да се запее на нов глас?! Както е известно: Repetitio mater studiorum est.