Няколко бележки относно промените в Устава на БПЦ



Христо П. Беров

I. Общи забележки


Известно е, че Уставът на БПЦ е от голямо значение за нормалното функциониране на БПЦ в съвременността. От гледна точка на правната теория, той има силата на подзаконов нормативен акт на основание чл. 10 ал. 2 изр. 2 във връзка с чл. 14 и чл. 4 ал. 1 изр. 1 от Закона за вероизповеданията. Уставът има императивен характер за всички лица (и физически и юридически), принадлежащи към Българската Православна Църква. И за да се приеме нормално и с разбиране от всички адресати, за които се отнася, той трябва да е богоугоден, добър и справедлив.


До момента се доказаха различни факти и събития, както и спекулации с устава, точно защото той се прилагаше, пък и се прилага все още избирателно от едни или други съображения. Ще се спра само емблематично на няколко момента от бъдещата работа по устава, както и на конкретни елементи, които според мен трябва да намерят отражение в нея при следващия съвършено нов устав – когато и да бъде приет той.


1. За трудностите по изработване на нов проектоустав
Изработването на сериозен законопроект, а и проектоустав на БПЦ изисква достатъчно време, спокойна и висококвалифицирана работа с необходимите специалисти, провеждане на широка и толерантна дискусия, и разбира се на първо място създаване на нормално-функционираща комисия за изработването му, която да може да работи плодотворно и да има добре мотивирани и обосновани предложения.


На съмненията за изпълнението на изброените предпоставки, нека всеки отговори сам за себе си. Най-важен в случая е въпросът:


- доколко е оправдано само редакционното новелиране на съществуващата правна норма или е необходимо изработването на съвършено нова.


При това е всеизвестен факт например, как редакционни поправки и отпадане на определени предписания от Закона за изповеданията не успяха да го подобрят, а логично доведоха до приемането на нов Закон за вероизповеданията. Подобна е аналогията в цялото българско законодателство.


Козметични редакционни промени в правните, а и в църковно-правните норми водят единствено до объркване и неадекватност. Винаги остава нещо от старата редакция, което не може да отговаря напълно на внесените промени. По същия начин биха изглеждали нещата и с редакционните новели, които са предложени в проектоустава, когато те влязат в сила.


Затова след приемането на промените в Устава на БПЦ в рамките на Шестия събор е необходимо е изработването на един съвършено нов проектоустав.
2. По структурата на проектоустава


Настоящата структура на устава е незадоволителна. Неправилно е да се започне с избор на Патриарх и със Св. Синод, а е необходимо да се наблегне на принципа на съборността. Дори Codex Iuris Canonici не започва със статута на папската институция, въпреки, че съществуват достатъчно такива основания в учението на католическата църква!


В предложените уставни промени за БПЦ не се споменава кой точно може да е и е член на БПЦ, какви са неговите права и задължения, на какви условия трябва да отговаря живота му и т.н. Не съществуват ясни критерии какви лица в ролята си на миряни могат да заемат цивилни длъжности в църковните канцеларии или църковните организации (изключение има само напр. за секретаря и чиновниците в канцеларията на митрополита – богословско образование). Освен образователен ценз е необходимо „чиновниците” да са въцърковени и практикуващи вярващи! Необходимо е изработването на един съвършено нов проектоустав с ясна структура и ясни права и задължения и за целокупния Божий народ.
3. По терминологията и терминологичните неясноти


Трябва да се обърне внимание на синонимната употреба на термини като "член на БПЦ", "мирянин", "християнин" и т.н., като се уточни дали между тях съществуват разлики. Изобщо правилното дефиниране е безусловно най-важният критерий за безупречното изработване и благонадеждно функциониране на всяка правна норма.


Съществуват достатъчно други терминологични отживелици и неясноти, които е наложително да бъдат актуализирани. И по тази причина е необходимо изработването на един съвършено нов проектоустав, който да задоволява терминологичните изисквания на съвременния църковно-административен живот.
4. За възможността по изработване на по-добър проектоустав


С прискърбие трябва да се отбележи, че управлението на БПЦ не функционира винаги по начин, който да създава впечатление за единство в името на Господните повели. В тази връзка стана видно, че нито една досегашна синодална комисия по изработването на адекватен проектоустав не е в състояние да представи задоволителни резултати. В работата остават празноти и неясноти. Ясно е,че за голямо съжаление Св. Синод не може към момента да се справи сам, без академична подкрепа, не на последно място поради самоизолацията в работата и човешки страсти и лични интереси. И от работата на заседанията на Събора бе доказано, че за това кратко време от няколко десетки часа не може нито да се състави, нито да се гласува един напълно приемлив проект.


Единствената нормална възможност за изготвянето на приемлив и съвършено нов проектоустав със задоволителна структура, ясна терминология и конкретно фиксирани права и задължения на църковните членове и църковно управление е свикването от страна на Св. Синод на експертна комисия от най-малко десетина богослови, канонисти и юристи с високи академични постижения и сериозен опит в теорията на правото, канонистиката, които познават законодателството и на останалите поместни сестри църкви, които в срок до две години да предложат един детайлно мотивиран и конкретно и понормено обоснован проект за съвършено нов устав на БПЦ.
Дали всички проектопредписания от предложенията, за които става дума, ще бъдат приети от Събора, това е въпрос на Божията воля и на гласуване по съвест и убеждение. За това е необходима, разбира се изначално волеизявление от страна на Св. Синод, който да декларира желание да свика официално квалифицирани специалисти, които да отговарят за качеството на работата.
Но понеже каквато е тенденцията в момента в работата на Събора, едвам ли делегатите ще успеят да предложат и приемат подобно решение – т.е. че след приемане на промените в Устава на БПЦ от 1950 г. да се създаде съответна широка експертна комисия под надзора на членове от Св. Синод, която да изработи съвършено нов проектоустав, се налага да бъде обърнато внимание още от сега на няколко неизбежни конкретни предложения, в противен случай и новите кръпки в стария устав ще доведат до нулеви подобрения, а вероятно ще се продължи грубото нарушение на закона и на самия устав, заради самото му качество:
II. Конкретни предложения
Известно е, че правило 1-во за работата в работилницата по устава на Двери.бг включва категорично само предложения след чл. 33. Съобразявам се и с факта, че делегатите не желаят да се връщат назад, но въпреки огромната си ерудиция и въпреки наличието на крупни и мастити юристи, включая и (!) вносителя на самия Закон за вероизповеданията, са били допуснати няколко сериозни пропуска относно противоречия или направо игнориране на закона:Законът за вероизповеданията нормира императивно един минимум за съдържанието на устава на вероизповеданията в чл. 17, който трябва да бъде пред очите на делегатите, за да не пропуснат нещо. И ако все пак БПЦ желае да не игнорира закон, който бе приет специално за нея, трябва да го има предвид. В противен случай, един закон, който не се прилага, просто трябва да отпадне. А за неспазването му е предвидена административна отговорност.


Въпреки различния подход за придобиване на качеството на юридическо лице на БПЦ (ex lege) от останалите вероизповедания, БПЦ не може да пренебрегва общовалидни постановки на законови предписания или да игнорира последните. Законите на страната важат за всички - вкл. и юридически лица (ex lege).
Какво имам предвид:
1. В съдържанието на първите 33 „окончателни” предписания на устава липсват предпоставките на чл. 17 от Закона за вероизповеданията, т. 1 (за седалището), т. 2 (изложение на верското убеждение и богослужената практика) на БПЦ.


Затова напомням най-сериозно и отговорно за въвеждането на:
* Чл. 1а Символът на вярата на БПЦ представлява… Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. И в Духа Святаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
* Чл. 1б Богослужебната практика в БПЦ почива на основите на …
* Чл. 2а Седалището на БПЦ е…София
*Повтарям, че ми е известно, че не се придържам към правило 1-во за работата в работилницата по чудесната идея на митрополит Йосиф. Но все пак да не забравяме, че бих могъл да предложа тези членове и като 34а и 34б и т.н., а за всеки е известно, че тяхното място е точно в началото!


Призовавам в тази връзка най-любезно делегатите на Събора да не нарушават Закона за вероизповеданията и да мислят абстрактно и резултатно!
2. *Чл. 90 УБПЦ, или 91 от проектоустава но и навсякъде формулата „всеки български гражданин”,български поданик и т.н. трябва да отпадне, а да остане само „всеки православен християнин от български произход”. Обосновката е, че във всички църковни общини в чужбина това обстоятелство просто много мъчно може да се спазва. Има и свещеници, които не са български граждани. Гражданството е характеристика за държавна, а не за църковна принадлежност. Прост пример е и църковната община Св. Стефан в Истанбул, но навсякъде из Европа и Америка е така. И в България след 2007 г. има свобода на придвижване към и от чужбина, което на практика се осъществява и често много вярващи от чисто бългаски произход не притежават българско гражданство. Има и български православни манастири с монаси и монахини, които не са български граждани. А и не може да се спазва, защото и в България в определени градове има достатъчно отговорни вярващи православни (руснаци, гърци, румънци и др.), които също участват активно в църковния живот.
Аномалия е напр. уставите на църковните общини от чужбина да противоречат на УБПЦ.
Нелепо е, ако за да се става член на Св. Българска Православна Църква и да се участва в настоятелството трябва да се доказва българско гражданство представяйки лична карта, а не кръщелно свидетелство, издадено от БПЦ!


В исторически план и на Учредителното събрание на Екзархията е нямало български поданици (защото още е нямало българска държава). Делегатите тогава са били от български произход, а не български граждани.
3. Необходимо е да се обърне особено внимание на всички скандали около клира на БПЦ, които напоследък зачестяват. Най-важна в този случай е по-високата отговорност, особено за митрополита и енорийския свещеник. Все пак тези служения са отговорности, а не самовлястия и самочиния, затова:
* Чл. 144 т. 24 Епархийски архиерей, за когото по безспорен начин се установят факти, изобличаващи го в антихристиянско и антицърковно поведение с действие или бездействие носи дисциплинарна отговорност по църковно-съдебен ред.
* Чл. 155 т. 19 (незнайно защо тази разпоредба е предвидена да отпадне в предложения проектоустав - странно е изобщо, че текстът, обявен в електронните медии като оригинален всъщност в известна степен е съкратен и изменен и не отразява текстовете на Устава от 1950 г.) Енорийският свещеник да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от църоквните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на задълженията си отговаря и за безспорно установени факти, изобличаващи го в антихристиянско и антицърковно поведение с действие или бездействие, да носи дисциплинарна отговорност по църковно-съдебен ред.
III. В заключение


При всички положения, за да може БПЦ да придобие един добър устав и да спазва нормативните си предписания последователно, а не пожелателно е необходимо решение на втората сесия, че ще бъде създадена експертна комисия, която в срок от две години да изработи мотивирано и обосновано предложение за нов проектоустав, който да бъде обсъждан и приет от следващия Събор. Защо да се заблуждаваме, че сме свършили нещо добре, когато можем да го свършим и по-добре?




0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |