От средата на 2007 г. много хора в България и извън нея узнаха, че преамбюлният текст на Закона за вероизповеданията от 2002 г. е преписан от руския му аналог. Лютви Местан е народният представител привел това "реципиране" в действие: http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=153
На много хора се искаше да вярват, че тази преамбюлна история се дължи по-скоро не на умисъл, а на небрежност.
Въпросът, дали и кой точно от "отговорните играчи" в тогавашния парламент е знаел, не променя по никакъв начин самия факт на рецепцията, който всъщност резултат е многозначителен (в много отношения) за българската законодателна работа. Въпреки това, към самия процес на "реципиране" на чуждестранни разпоредби в толкова знаков закон, интерес проявиха немалко хора. Затова възникна необходимостта от настоящата публикация.
Благодарение на философа, г-н Ангел Грънчаров*, който задавайки няколко полемични въпроса в публичното интернет-пространство на вносителя на Законопроекта за вероизповеданията - г-н Борислав Цеков, получи два емоционално пропитите отговора**, в които последният даде възможност за окончателното изчистване на най-големите въпросителни от самия процес на приемането на руската рецепция.
I. Настоящият текст ще бъде разделен на две части, първата от които ще започне с един откъс от телевизионно участие, а втората ще завърши със същото. Те няма да бъдат коментирани, защото сами говорят за себе си.
RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:50 ч. (българско време)
ІІ. Полемиката, която се е разиграла на страниците на т.нар. социална мрежа Homo politicus показа по несъмнен начин няколко неща, най-важното от които е, че г-н Борислав Цеков съвършено добре е знаел както за предложението на Лютви Местан, така и за произхода на този злополучен текст. Няма да се спираме на разликите между политически компромис и пазарлъка (примерно на т.нар. Четвъртък пазар, находящ се до бул. "Руски" в Пловдив).
На много хора се искаше да вярват, че тази преамбюлна история се дължи по-скоро не на умисъл, а на небрежност.
Въпросът, дали и кой точно от "отговорните играчи" в тогавашния парламент е знаел, не променя по никакъв начин самия факт на рецепцията, който всъщност резултат е многозначителен (в много отношения) за българската законодателна работа. Въпреки това, към самия процес на "реципиране" на чуждестранни разпоредби в толкова знаков закон, интерес проявиха немалко хора. Затова възникна необходимостта от настоящата публикация.
Благодарение на философа, г-н Ангел Грънчаров*, който задавайки няколко полемични въпроса в публичното интернет-пространство на вносителя на Законопроекта за вероизповеданията - г-н Борислав Цеков, получи два емоционално пропитите отговора**, в които последният даде възможност за окончателното изчистване на най-големите въпросителни от самия процес на приемането на руската рецепция.
I. Настоящият текст ще бъде разделен на две части, първата от които ще започне с един откъс от телевизионно участие, а втората ще завърши със същото. Те няма да бъдат коментирани, защото сами говорят за себе си.
RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:50 ч. (българско време)
ІІ. Полемиката, която се е разиграла на страниците на т.нар. социална мрежа Homo politicus показа по несъмнен начин няколко неща, най-важното от които е, че г-н Борислав Цеков съвършено добре е знаел както за предложението на Лютви Местан, така и за произхода на този злополучен текст. Няма да се спираме на разликите между политически компромис и пазарлъка (примерно на т.нар. Четвъртък пазар, находящ се до бул. "Руски" в Пловдив).
Би могло да се обобщи, че руският преамбюл е бил залогът за превръщането на една оспорена в пленарната зала постановка от законопроекта в законово предписание. При това с пълното знание и съзнание на определени депутати, несподелили го публично в пленарната зала.
ІІІ. Самата полемика и резултатите от нея
Г-н Ангел Грънчаров задава следния въпрос като коментар под публикацията на г-н Цеков (видна от графиката по-долу). Цитат***:
" [...] каквото и да се усуква, резилът е пълен и БПЦ е в такава унизителна
криза, в каквато никога не е била. Кашата забърка тъкмо Симеон, и то само защото тодорживковия партиарх лицемерно на няколко пъти му рече "Ваше Величество". Срам и резил! Да си му берат срама тия, дето са виновни за него! Европейският съд даде присъдата си и тя трябва да бъде изпълнена.Г-н Цеков, към Вас лично един въпрос: Вие лично знаете ли, че сега действащият закон за вероизповеданията е просто преписан от... руския такъв закон? Ето и доказателството. Интересно ми е какво ще речете по повод на този унизителен акт... "
Отговорите-коментари на г-н Цеков са два (срв. графиката горе). Първият е със следното съдържание - Цитат:
" Г-н Грънчаров, действищият закон съм го писал аз в голяма та му част, така че
прекрасно знам какво пише в него! Глупостите на въпросния Берков никак не ме вълнуват. Този човек е дълбоко некомпетентен, а освен това няма и най-малка представа как се пише и приема закон в един парламент. Това не е някакво кабинетно творение, а изисква съчетаването на множество мнения, интереси, намерения и прочие. И ето какво ще ви кажа за въпросния преамбюл. Когато се стигна до обсъждането на член 10 относно статута на БПЦ, от страна на ДПС и главното мюфтийство се отправи настойчиво искане, ислямът да бъде също вписан като вероизповедание, което се признава за юридическо лице ex lege. Естествено се противопоставих остро на тази идея, защото законовият стату на БПЦ има своето конституционно основание в текста, който определя източното православие за традиционно за България. А ислямът и всички останали не са такива! Тогава Лютви Местан, воден от намерението, да се намери съгласие и ДПС да оттеглят тези идеи, предложи въпросният преамбюл, който е заимствал от руския закон. Той каза и официално откъде го е заимствал със съответните адаптации.След като анализирахме текста, видяхме, че в него няма нищо лошо. В него се изтъква уважение и към другите основни религии в страната и след като консултирахме и с главиня равин и с другите основни вероизповедания го приехме. Така че това са били публично известни неща и някой днес неграмотник да ги представя като "разкрития" е толкова комично, че говори просто за степента на неговата осведеменост. Но най-важното е - бихте ли ми казал какво точно има, което да не сте съгласен във въпросния преамбюл. Посочете ми една идея, един ред, една дума. Силно се съмнявам, че ще посочите такива - защото в него се прокламират общочовешки и демократични идеи. Така, че хайде стига с простотиите на този или онзи. Ето го и текста на преамбюла за справка:"[...]"СРЕЩУ КАКВО ОТ ТОЗИ ТЕКСТ СТЕ ПРОТИВ, ЧЕ ДА МИ ЦИТИРАТЕ МНЕНИЕТО НА РАЗНИ
НЕГРАМОТНИЦИ?????????????????????????????
Вторият отговор е (срв. графиката горе). Цитат:
" И не пишете глупости, че законът бил преписан от руския. Защото лично с двете си ръце съм го писал на личния си компютър!!!Съжалявам, че с приказките си срещу Църквата се съпричастявате към цялата мръсна паплач, която се опита да направи преврат в църквата и да се направи "синя църква", започваща с филип димитров, фори светулката, татарев, соколов и целия седесариат; към антибългарската клика, наречена "български хелзинкски комитет", която освен агресията към Църквата си измисли и "македонско малцинство" в България...Казвам ви обаче едно: опитът за преврат в Църквата беше веднъж и завинаги осуетен. Точка. "
Отговорът на г-н Грънчаров***** към горецитираниете коментари на Цеков са наситени с автентична емоционалност, която обаче при всички случаи е строго показателна за разбираемото възмущение от подобни отговори на публично-ангажирани с политиката личности.
ІV. Коментарите на вносителя на законопроекта поставят много въпроси**** и най-вече въпроса за осведомеността на обикновения адресат на закона по произхода на текстове. Бихме могли да обобщим прочетеното като елементарна липса от необходимост на определени "отговорни" фигури да споделят открито пред мандатодателите си за подобни казуси. Т.е. форма на безотчетност. Явление, добре познато от близкото минало. В по-далечни времена характерно за абсолютните монарси.
Важен е обаче и въпросът за искреността на политика. Съществуват достатъчно доказателства (най-вече писмени), които безсъмнено свитедетелстват, че множество хора, професионално свързани с въпросите на вероизповеданията (най-вече държавни служители, но и духовници) които не са знаели факта на преписването. Но това е страничен подвъпрос, на който няма да се спираме.
Ще припомним само, че са налице достатъчно възражения и спорни моменти относно стойността и безпроблемността на преамбюлния текст, разгледани по-обстойно през лятото на 2008 г.: http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=153
В обобщение би могло да се направи извода, че чл. 26 от Закона за нормативните актове, който изисква, при изготвяне на законопроекти, да се съблюдават принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, което пък предпоставя да се цитира точно кое откъде е преписано, не е бил спазен.
:: КЪМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - ВТОРА И ПОСЛЕДНА ЧАСТ НА РАЗВРЪЗКАТА
_____________
* Ангел Грънчаров е български философ, човек с особено силно усещане за откритост, справедливост и взискателност към отговорните за управлението на страната. Популярен е с множество издания, предимно на философски теми, особено важното от които е историко-философско-саморефлектиращо "Страстите и бесовете български", изд. 2008. Той е първият български видео-блогър и изключително активен в интернет пространството с "медийната си империя", както сам я нарича. Основната му интернет-странция е: http://aig-humanus.blogspot.com/
** Б. Цеков е отстранил всички коментари от дискусията, като секцията е била затворена в нощта м/у 14. и 15.03.09, възстановяването би могло да стане чрез кеш-а на следния интернет адрес: http://bgpolitics.ning.com/profiles/blog/show?id=2367308%3ABlogPost%3A4241&page=1#comment-2367308_Comment_4323
*** Срв. http://aig-humanus.blogspot.com/2009/03/blog-post_15.html
**** Между тях и въпросът за инфантилността на подобно поведение, с което се "слага точка" по въпроси, по които хората се интересуват издават достатъчно индиции за степента на "зрялост и толерантност". Съвсем отделен е въпросът, дали едно подобно поведение отговаря на длъжностната характеристика на "главния секретар на омбудсмана".
***** Срв. http://aig-humanus.blogspot.com/2009/03/blog-post_15.html
0 Kommentare:
Публикуване на коментар