В края на миналата 2008 г. беше публикувана една графична схема, ясно показваща противоречия в текстовете на Закона за читалищата:
http://hpberov.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html
През януари и февруари беше публикувано, макар отчасти и накратко изследването, касаещо същия закон:
(1) Понятието „секта” в българското държавно законодателство 1897-2008, в. Про и Анти, бр. 3 / 2009 (23-29 януари 2009), с. 13, ISSN: 1312-255X,
(2) online reprint със съкращения:
http://pastir.org/index.php/archives/239
(3) online reprint със съкращения:http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=50
През април Министерството на културата е готово със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет на 3-ти април 2009 г. със сигнатура: 902-01-20 в Народното събрание (парламентарна Комисия по културата).
Осъществяването на този проект до преди седмица изглеждаше почти невъзможно:
http://hpberov.blogspot.com/2009/04/3.html
Днес (5-ти юни 2009 г.) измененията в Закона за читалищата са оповестени в Държавен вестник (ДВ 49/2009, с. 13). От текста на Закона за читалищата отпадна понятието „секти”. В настоящата версия на закона са допуснати са няколко други нерационални съотношения в понятийния апарат, но все пак решението за отпадането на невъзможното за легална дефиниция в условията на религиозно-неутрална и плуралистична държава понятие „секта” е по-важно и разбира се съвсем резонно. По този начин отпада и една от възможностите за злоупотреба с неуточнени понятия, предизвикващи напрежение чрез враждебен език и разпространяване на псевдохристиянски ксенофобски възгледи в обществото. Принципът: «lex dubia non obligat» важи както в църковното, така и в светското право. Аргументите, изхождащи от него са сериозни, най-малкото защото без ясна обективна дефиниция няма как да се очаква обективно правоприлагане.
При тези обстоятелства - към момента - в системата на актуалното българско държавно законодателство (без местната администрация) понятието «секта» остава употребено единствено в една норма на Закона за пощенските услуги, обн. ДВ бр. 64/2000, посл. доп. ДВ бр. 109/2007, в този му вид в сила от 1.1.2008 г.
http://hpberov.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html
През януари и февруари беше публикувано, макар отчасти и накратко изследването, касаещо същия закон:
(1) Понятието „секта” в българското държавно законодателство 1897-2008, в. Про и Анти, бр. 3 / 2009 (23-29 януари 2009), с. 13, ISSN: 1312-255X,
(2) online reprint със съкращения:
http://pastir.org/index.php/archives/239
(3) online reprint със съкращения:http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=50
През април Министерството на културата е готово със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет на 3-ти април 2009 г. със сигнатура: 902-01-20 в Народното събрание (парламентарна Комисия по културата).
Осъществяването на този проект до преди седмица изглеждаше почти невъзможно:
http://hpberov.blogspot.com/2009/04/3.html
Днес (5-ти юни 2009 г.) измененията в Закона за читалищата са оповестени в Държавен вестник (ДВ 49/2009, с. 13). От текста на Закона за читалищата отпадна понятието „секти”. В настоящата версия на закона са допуснати са няколко други нерационални съотношения в понятийния апарат, но все пак решението за отпадането на невъзможното за легална дефиниция в условията на религиозно-неутрална и плуралистична държава понятие „секта” е по-важно и разбира се съвсем резонно. По този начин отпада и една от възможностите за злоупотреба с неуточнени понятия, предизвикващи напрежение чрез враждебен език и разпространяване на псевдохристиянски ксенофобски възгледи в обществото. Принципът: «lex dubia non obligat» важи както в църковното, така и в светското право. Аргументите, изхождащи от него са сериозни, най-малкото защото без ясна обективна дефиниция няма как да се очаква обективно правоприлагане.
При тези обстоятелства - към момента - в системата на актуалното българско държавно законодателство (без местната администрация) понятието «секта» остава употребено единствено в една норма на Закона за пощенските услуги, обн. ДВ бр. 64/2000, посл. доп. ДВ бр. 109/2007, в този му вид в сила от 1.1.2008 г.
* Все пак, въпреки целия хаос в законодателните представи на политически партии и законодателни активисти - някои кратки и добре аргументирани моменти (вкл. и от интернет) бяха взети под внимание…
0 Kommentare:
Публикуване на коментар