На официалния сайт на община Сливен се намира кратко тълкувание на чл. 19 от Закона за вероизповеданията (http://www.sliven.bg/index.csp?f=Veroizpovedanie):
_
_
То гласи:
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯСъгласно чл. 19 от Закона за вероизповеданията всички са задължени да направят регистрация в Община Сливен.При регистрацията представят документи описани в Закона и се изготвя заповед, която се подписва от кмета и вероизповеданието се счита законно регистрирано в съответното селище.Съгласно Закона за вероизповеданията, след подаване на молбата в седем дневен срок ще извършва регистрацията и се уведомява Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет.
Това тълкуване на смисъла на разпоредбата на чл. 19 от Закона за вероизповеданието противоречи на самото предписание на чл. 19, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, защото според чл. 19, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.
_
Текстът на чл. 19, ал. 1 от Закона за вероизповеданията гласи:
Чл. 19. (1) Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.
Сливенското „… всички са задължени…” е фактически обратното на законовото (според Закона за вероизповеданията) „… могат да имат…”
_
Вреди за граждани и ЮЛ биха могли да настъпят и в резултат на невярна информация. В такива случаи действа Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (Загл. Изм. 2006 г.)
В практически план подобно тълкувание освен понижаване на репутацията на местната власт (поради неразбиране на тематиката за антонимите от учебен предмет Български език на ниво Основно училище), би могло да има и финансово изражение, разбира се за сметка на местния данъкоплатец от Сливен. Впрочем погледнато практически, тук не се касае за липса на юридически опит, а за неразбиране на смисъла на глагола „могат” и на сказуемото като част на речта.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар