Превод и резюме на решението: БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - www.blhr.org
чл. 44, т. 2 ЕКПЧ
------------------------
По делото Лотер и Лотер срещу България, Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), в състав: Г-н Х. Л. Розакис - председател, Г-н П. Лоренцен, Г-жа Ф. Тюлкенс, Г-жа С. Ботушарова, Г-н А. Ковлер, Г-н В. Загребелски, Г-н К. Хаджиев - съдии, Г-жа Е. Щайнер - заместник-съдия, и Г-н С. Нилсен - секретар на отделение след закрито заседание на 24 април 2004 г. постанови следното решение, прието на същата дата:
По процедурата
1. Начало на производството поставя жалба № 39015/97 срещу Република България, депозирана пред Европейската комисия по правата на човека ("Комисията") в съответствие с предишния чл. 25 от Конвенцията за защита правата на човека ("Конвенцията") от двамата австрийски граждани г-н Алфред Лотер и г-жа Едит Лотер (Бернхарт) ("жалбоподателите") на 5 ноември 1997г.
2. Жалбоподателите са представлявани от г-н А. Гаре, адвокат, практикуващ в Париж и на по-късен етап от г-н Р. Колхофер, адвокат, практикуващ във Виена.
Българското правителство ("правителството") е представлявано от своите агенти г-жа М. Самарас, г-жа М. Димова и г-жа М. Коцева от Министерството на правосъдието.
3. Като се позовават на чл. 9 и чл. 14 от Конвенцията жалбоподателите твърдят, че българските власти са действали произволно и незаконосъобразно и са им наредили да напуснат България единствено поради факта, че са последователи на "Свидетели на Йехова".
4. Жалбата е внесена в Съда на 1 ноември 1998 г. по силата на чл. 5, т. 2 от Протокол 11 към Конвенцията.
5. На 6 февруари 2003 г., след като получил становищата на страните, Съдът с решение обявил жалбата за допустима.
6. На 16 октомври 2003 г., правителството и жалбоподателите, поотделно са заявили, че са достигнали до извънсъдебно споразумение и са представили неговия текст.
7. На 24 февруари 2004 г. споразумението е било потвърдено от Министерския съвет на Република България.
По фактите
8. Жалбоподателите, г-н Алфред Лотер и г-жа Едит Лотер (Бернхарт) са австрийски граждани, родени съответно през 1956 г. и 1962 г. През разглеждания период те са били женени. Жалбоподателите са Свидетели на Йехова.
9. Жалбоподателите са посетили България за първи път през декември 1992 г. Те влезли в България отново на 1 март 1993 г. и останали в страната през следващите няколко години. През април и юли 1993 г. са получили временни разрешителни за пребиваване валидни до 6 ноември 1995 г.
10. На 22 април 1993 г. следствените органи образували наказателно производство за разследване на дейността на Свидетелите на Йехова. През април и юли 1993 г. първият жалбоподател и други последователи на Свидетелите на Йехова били разпитвани.
11. През юни 1994 г., след изменения на нормативната уредба, изискващи пререгистрация на религиозните сдружения, с решение на Министерския съвет на Република България на известен брой такива сдружения, включително и на организацията на Свидетелите на Йехова в България била отказана пререгистрация (вж. Християнско сдружение "Свидетели на Йехова" срещу България №28626/98, решение на Комисията от 3 юли 1997 г., Decisions and Reports (DR) 90, стр. 77).
Въпреки че жалбоподателите не са били членове на закритото сдружение, в България била установена административна практика да се счита, че решението на Министерски съвет от юни 1994 г. прави незаконна всяка религиозна дейност, свързана с култа на "Свидетели на Йехова".
12. На 1 декември 1995 г., въз основа на писмо на Службата за сигурност - гр.Пловдив, полицията отнела разрешителните за пребиваване на жалбоподателите и им наредила да напуснат България до 29 декември 1995 г. Решенията на полицията се основават единствено на чл. 31, ал. 1 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България, според който на чужденец може да бъде отказано правото да пребивава в България при условие, че той или тя застрашава сигурността и интересите на държавата или неговите или нейните действия могат да представляват заплаха в тази връзка. Решенията не били мотивирани.
13. Жалбоподателите обжалвали пред Пловдивския окръжен съд. С решение от 15 март 1996 г. съдът постановил, че не е в неговата юрисдикция да разгледа жалбата, защото съгласно чл. 34 ал. 1 от Закона за административното производство мерки, свързани с националната сигурност, не подлежат на съдебен контрол.
14. Жалбоподателите обжалвали пред Върховния съд. На 6 май 1996 г. Върховният съд, който междувременно бил преобразуван във Върховен административен съд, отхвърлил жалбите.
15. Първият жалбоподател напуснал България в края на 1997 г. Изглежда, че жалбоподателите са се развели. Втората жалбоподателка сключила брак с български гражданин и останала в България.
16. След няколко месеца преговори през февруари 1998г. българското правителство и представители на разпуснатото дружество "Свидетели на Йехова" сключили приятелско споразумение в производството пред предишната Комисия (вж. Християнско сдружение "Свидетели на Йехова" срещу България №28626/95, доклад на Комисията от 9 март 1998 г., DR 92, стр. 44). От октомври 1998г. Свидетели на Йехова в България се ползва със статута на религиозно вероизповедание
По отношение на правото
17. На 26 октомври 2003 г. Съдът е получил споразумението, подписано от представителите на страните на 6 август 2003 г. в София, в присъствието на директора на Дирекция Вероизповедания към Министерски съвет на Република България.
Споразумението е потвърдено с решение на Министерски съвет от 24 февруари 2004 г.
Текстът на споразумението, доколкото е относим, гласи:
"Като се има предвид, че чл. 9 от (Конвенцията), практиката на Съда и Конституцията на Република България защитават свободата на вероизповеданията и религиозния плурализъм, включително доколкото "Свидетели на Йехова" са засегнати: Като се има предвид, че на 9 март 1998 г. България и "Свидетели на Йехова" са постигнали приятелско споразумение по жалба № 28656/95 под ръководството на Европейската комисия по правата на човека, в което се заявява, че "Свидетели на Йехова" ще бъде регистрирана официално като религия, Като се има предвид, че в преамбюла на новия Закона за вероизповеданията (от декември 2002 г.) се потвърждава правото на всеки индивид на свобода на ... религията ... (и се забранява преследването въз основа на религиозните вярвания), Като се има предвид, че (култът "Свидетели на Йехова" е регистриран като религиозно вероизповедание в България),
Като се има предвид, че на 6 февруари 2003 г. Европейският съд (за правата на човека) е обявил (тази) жалба за допустима,
В резултат на това страните се съгласяват:
1. Ответното правителство да заплати на жалбоподателите Алфред Лотер и Едит Бернхарт 3000 Евро (три хиляди евро) за неимуществени вреди (по 1500 Евро на всеки) и 5000 евро за разноски.
2. Ответното правителство да отмени заповеди №1759 и №1761 от 1 декември 1995 г., издадени от директора на Регионална дирекция на вътрешните работи - гр. Пловдив, съгласно които са били отнети разрешителните за пребиваване на жалбоподателите.
3. Ответното правителство да представи на Съда ... допълнителни сведения, относно законодателните и административните промени в България, засягащи "Свидетели на Йехова".
4. Поради факта, че българското правителство напълно се съгласява с гореизброените в т. 1, 2 и 3 условия, жалбоподателите се съгласяват да оттеглят своите жалби срещу България, внесени в Европейския съд по правата на човека."
18. На 23 март 2004 г. правителството е направило следната декларация:
"В допълнение към приятелското споразумение между жалбоподателите и правителството: българското правителство потвърждава, че няма да иска преразглеждане на делото от Голямото отделение, на основание чл. 43, т. 1 от Конвенцията след постановяването на решението на Съда."
На 29 март 2004 г. жалбоподателите са направили следната декларация:
"В допълнение към приятелското споразумение между жалбоподателите и правителството ... жалбоподателите потвърждават, че няма да искат преразглеждане на делото от Голямото отделение, на основание чл. 43, т. 1 от Конвенцията след постановяване на решението на Съда."
19. Съдът взима под внимание постигнатото между страните споразумение (чл. 39 от Конвенцията). Той е удовлетворен, че споразумението се основава на уважението към правата на човека, така както те са определени в Конвенцията и нейните протоколи (чл. 37, ал. 1 in fine от Конвенцията и Правило 62, ал. 3 от Правилата на Съда).
20. Следователно, делото трябва да бъде заличено от списъка.
Поради тези съображения съдът единодушно
1. Реши делото да бъде заличено от списъка;
2. Отбелязва ангажимента поет от страните да не търсят преразглеждане на делото пред Голямото отделение
0 Kommentare:
Публикуване на коментар