НЕПРАВОМЕРНИ МАНАСТИРСКИ РЕСТИТУЦИИ



Преди няколко дни стана известно, че СУ си върна неправомерно отнет от Църквата имот. Какво точно означава това съобщение най-добре знаят журналистите, които са го публикували, но факт е, че в по-долу приложеното Решение на ВКС от 17.08.2010 г., се съдържат достатъчно доказателства, за да може по-сериозно да се обърне внимание върху отговорността (административна и наказателна) на лицата не само от държавни и общински служби, които фактически са извършили реституцията, но и на представителя на висшия клир, който отговаря за църковното имущество в съответната  Варненска епархия, без чиято благословия едва ли щеше да бъде изпълнена реституцията. 
Най-малкото, което се вижда от Решението на ВКС е, че по несъмнен начин е доказано, как са нарушени императивни правила от имущественото право на църквата. Заменяно е и е отстъпвано право на собственост от страна на църквата, което никой висш клирик, според каноните, няма правомощия да извършва. 
Всичко това би могло да се анализира по-добре, ако се прочете внимателно самото Решение на ВКС. Самият правораздавателен акт на Върховния касационен съд е сигнал, че е крайно време да се пристъпи към ревизиране на тринадесетте митрополии в България.

.................................

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 945/2009 год.

София,  17.08.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

        
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно  заседание на  двадесет и пети ноември две хиляди и девета  година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

   

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело №  2220/2008 година и за да се произнесе, съобрази:



Производството е по чл.218а ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д.в. бр. 59 / 2007г. в сила от 01.03.2008г.

С решение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. Варненският окръжен съд, гражданско отделение е отменил частично решението на Варненския районен съд по гр.д. № 3198/2002г. и е отхвърлил иска на СУ”С” гр. С. за установяване , че М. „С” гр. В. не е собственик на следните имоти: 1. Незастроено дворно място с площ от 5474 кв.м., представляващо част V, в което са включени т.131, т.145, т.141, т.138 и т.136 при граници: част IV, VI, част VII, VIII и част IX; 2. Н. място с площ от 421 кв.м., представляващо част втора, вкл. т.20, т.27, т.26, т.23 и т.24 при граници: част І, ХІ, ІІІ и път; 3. Н. дворно място от 61522 кв.м. представляващо част Х, включващо т.182, т.180, т.119, т.125, т.129, т.39, т.51, т.55 и т.59, при граници: част четвърта, част девета и залесена част; 4. Н. дворно място с площ от 1968 кв.м., представляващо част I, включваща т.1, т.18, т.11, т.10, т.5 и т. З, при граници: част втора, част трета и път; 5.незастроено място с площ от 4227 кв.м., представляващо част III, включващо т.29, т.38, т.35, т.32 и т.31 при граници: част първа, част втора, част единадесета и залесени полета, всички в регулационните граници на Б. градина гр. Варна върху терена с обща площ от 360930 кв.м.

Отхвърлен е и иска на СУ”С” гр. С. против „С” АД гр. В. за установяване, че дружеството не е собственик на следните имоти: 1.незастроено дворно място от 122 778 кв.м., представляващо част IV, включващо т.182, т.110, т.105, т.180, т.101, т.97, т.65, при граници: част трета, част пета, част девета и част десета;. 2. незастроено дворно място с площ от 4000 кв.м., представляващо част VІ с т.146,156,155,154,151,147 при граници част пета, част осма, част девета и път; 3. Н. дворно място от 7446 кв.м. – част VІІ т.160,164,163 и 162 при граници част шеста, част осма и път. 4. незастроено дворно място от 6063 кв.м. представляващо част VІІІ т.165,170,167 и 166 при граници част седма, част пета и път; 5. незастроено дворно място от 4704 кв.м. , представляващо част ІХ , включваща т.171,176,179,175 и 174 при граници цветни декоративни лехи, почивна станция на И. и път ; 6. нива с площ от 12114 кв.м., пета категория ЕКНМ 10135, ПИ 191 по картата на възстановената собственост, отговаряща на част от имот пл. № 141 от 6745 дка и част от имот пл;№ 143 с площ от 5152 дка по К. план от 1956г. при граници ОКЕ № 1* Б. градина, ОКЕ 152, канал, ОКЕ № 1* местен път и землищна градина, 7. нива с площ от 6965 кв.м. ЕКНМ 10135, представляваща поземлен имот 330, отговарящ на част от имот пл. №119 с площ от 0.815 дка, част от имот пл. № 121 с площ от 6.150 дка при граници част ІV и път В. З. пясъци, 8.нива с площ от 2500 кв.м. ЕКНМ 10135 състояща се от две части – нива от 153 кв.м. част от пл. № 115 и втора част с площ от 2347 кв.м. пл. № 116 с площ от 0.929 дка и част от имот пл. № 117 с площ от 1.247 дка при граници ОКЕ № 3* съоръжения за поддържане на държавна собственост О, канал, път, землищна граница по КП от 1956г.

Първоинстанционното решение , с което е отхвърлен насрещният ревандикационния иск на „С” АД гр. В. срещу СУ”С” за предаване владението на същите имоти, предмет на договор за замяна с манастир „С” , оформен с нот.акт № 31/2002г. е оставено в сила.

Решението е обжалвано от ищеца С. „С” в частта, в която са отхвърлени предявените от него отрицателни установителни искове за собственост.

С втора касационна жалба решението е обжалвано и от „С” АД гр. В. в частта по отхвърления насрещен ревандикационен иск.

По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Софийският университет „С” е предявил искове против „С” АД гр. В. и М. „С”гр. Варна за установяване, че ответниците не са собственици на земи, които са включени в района на Б. градина в гр. В.. Т. в исковата молба са, тя е изградена в съответствие с Наредбата за ботаническите градини, дендрариумите и ботаническите кътове /Д.в.бр. 70/1961г. / в сътрудничество между О гр. В. и Софийския университет „С” по договор, сключен между тях за създаване на У. ботаническа градина и че в границите на нейната територия не е имало манастирски земи.

Ответникът М. „С” гр. В. е оспорил иска с възражение, че се касае за земеделски земи на манастира, които подлежат на възстановяване по реда на чл.29 ЗСПЗЗ.

Ответникът „С” АД гр. В. е оспорил иска противопоставяйки право на собственост, придобито по договор за замяна с М. „С” гр. В. като е предявил и насрещен ревандикационен иск срещу Софийския университет „С”.

В. съд е приел, че при въведените в исковата молба твърдения за суброгация в правата на държавата, за ищеца по първоначалния иск С. „С” съществува правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правото на ответниците, основано на титул за собственост върху спорните имоти, който е несъвместим с правата на държавата. Разглеждайки спора по същество съдът е достигнал до извода, че актът за публична държавна собственост № от 1999г. както и цитираното в него писмо обективно не създават твърдяните от ищеца права, тъй като не е било спазено изискването на чл.94 ал.2 от Наредбата за държавните имоти Д.в.бр.79/1975г./отм./ за предаване на имота за управление на Софийския университет „С” със съгласие на П. на К. за наука, технически прогрес и висше образование като висшестоящо на университета ведомство, от което е направен и извод, че С. „С” не е носител на права, засегнати от титула на ответника „ пропъртис” АД гр. В..

По насрещния иск съдът е приел, че е неоснователен, защото „С” АД не е доказал правото собственост на своя праводател М. „С” гр. В. на твърдяното основание – придобивна давност като е изложил съображения, че нито писмените доказателства, нито гласните установяват давностно владение в продължение на повече от двадесет години преди кооперирането на земята, колкото е бил необходимия по действащото по това време право – чл. 34 от отменения Закон за давността.

Решението е валидно и допустимо.

Касационната жалба на Софийския университет „С” е основателна, а касационната жалба на „С” АД гр. В. е неоснователна поради следното:

По правилото на чл.127 ал.1 ГПК/отм./ при действието на който е разгледано делото пред инстанциите по същество ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да докаже своето придобивно основание, както и да изчерпи всичките си възражения, изключващи правото на собственост на ищеца. В случая ответникът се е защитавал не само с възражения, а е предявил и насрещен собственически иск като е поискал ищецът по отрицателния установителен иск да му предаде владението на имотите. Предмет на доказване по насрещния иск също е правото на собственост на „С” АД гр. В.. С. по ревандикационния иск е обуславящ решението по отрицателния установителен иск и затова първо следва да се разгледа жалбата на „С” АД гр. В..

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в производството за възстановяване на собствеността не се разрешават спорове за материално право. При спор за собственост заинтересованата страна, на която се противопоставят вещни права и към сегашния, и към минал момент – кооперирането на земята, може чрез възражение да иска съдът да осъществи косвен контрол както за нищожност, така и за унищожаемост на административния акт, обусловена от съществуването на предпоставките за възстановяване на собствеността. В случая Софийският университет „С” като субституент на държавата е възразил по ревандикационния иск,такива са и твърденията по предявения от него отрицателен установителен иск, че земята не е принадлежала на манастира, а е била общинска впоследствие държавна собственост като предоставена за управление на висше учебно заведение. Следователно ищецът по ревандикацията е бил длъжен да докаже елементите на правопораждащия фактически състав на своя праводател – реституция по ЗСПЗЗ, което включва както правото на собственост към момента на отнемане на земите, така и предпоставките за възстановяването им . При цялостна преценка на доказателствата съдът е направил извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин двадесетгодишно владение на манастира, тъй като показанията на свидетелите са твърде общи. Те са установили , факти, свързани с ползването на земята от манастира и отдаване на имотите под наем за определен период, което е недостатъчно за установяване признаците на владението като елемент от придобивната давност, както и продължителността на срока на владение при данните по делото за записването на имотите като общински и съдебните спорове за тях. При тези фактически констатации са неоснователни доводите на касатора „С” АД гр. В., че съдът е нарушил задълженията си по чл.188 ГПК /отм./ да прецени доказателствата в тяхната съвкупност, както и за необоснованост на решението. В жалбата, а и в писмената защита, в която са доразвити доводите не се обосновава несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и установеното от доказателствата, развитите съображения са свързани с вътрешното убеждение на съда при преценка на доказателствата, което е правомощие единствено на решаващия съд по същество и не подлежи на инстанционен контрол. С оглед на изложното не се налице твърдяното основание за отмяна на решението по жалбата на „С” АД гр. В. в частта, в която е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск и то следва да бъде оставено в сила.

Основателна е жалбата на Софийския университет „С” в частта, в която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск срещу „С”АД гр. В.. И този иск и ревандикационния иск имат един и същ предмет – правото на собственост на „С” АД и поради това не могат да бъдат решени противоречиво като се отрече собствеността и по двата. С отхвърлянето на ревандикационния иск се признава между страните, че ищецът по този иск не е собственик. Точно в това се състои и търсената чрез отрицателния установителен иск правна защита. В случая ищецът се явява субституент на държавата и доказва правото си да управлява предоставеното му държавно имущество на основание чл.14 ал.1 ЗДС с акт за държавна собственост, който удостоверява както правото на държавата, така и предоставянето на имотите за управление на ведомство или друга организация по §2 ПЗР ЗДС. Изводът на съда, че Софийският университет „С” не притежава право на управление по чл. 14 ал.1 от Закона за държавната собственост е незаконосъобразен. При тълкуването на представения по делото договор , сключен между ГНС гр. В. и Софийския университет „С” се налага извода, че е постигнато съгласие за осъществяване на специфична форма на съвместно сътрудничество по изграждането и стопанисването на Б. градина в изпълнение на изискването на чл.4 от Закона за висшето образование /отм./ за подпомагане на висшите училища при тяхната учебно-преподавателска, научноизследователска и практическа дейност при обучението на студентите. Едновременно с това са използвани научните знания на преподавателския състав за организирането и функционирането на Б. градина. При тази форма на съвместно сътрудничство не е било необходимо изрично съгласие и на П. на К. за наука, технически прогрес и висше образовение, който съгласно чл. 2 ал.1 ЗВО в редакция от 1972г. /отм./ е бил надведомствен държавно-обществен орган за ръководство на висшето образование. Като юридическо лице с основна задача да подготвя специалистите с висше образование Софийският университет „С” е имал автономия и не е бил ограничен от ЗВО /отм./ самостоятелно да участва в различни организационни форми , които подпомагат обучението на студентите и предоставят възможност за научни иследвания, включително и чрез собствено финансиране. С оглед на изложеното като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, въззивното решение следва да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ по иска, предявен от Софийския университет „С” като се признае за установено, че ответникът „С”АД гр. В. не е собственик на изброените в исковата молба имоти.

По изложените вече съображения по ревандикационния иск са правилни изводите на въззивния съд, че не е доказано правото на собственост на М. „С” гр. В. към момента на обобществяването на земята и съответно този ответник не може да противопостави права, придобити по реституция, тъй като решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е постановено в административно производство и не може да обвърже неучаствалите в него лица. Освен това предоставените на висше училище имоти са със статут на публична държавна собственост на основание чл. 89 ал.2 от Закона за висшето образование и не подлежат на реституиране като изключени от гражданския оборот съгласно чл.7 от Закона за държавната собственост. Ето защо при извършване на косвен контрол за материална законосъобразност на акта на поземлената комисия следва да се приеме, че ответникът М. „С” гр. В. не е собственик и искът срещу него също следва да бъде уважен, а издадените нотариални актове следва да се отменят на основани чл.431 ал.2 ГПК/отм./.

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции в размер на 10 000лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и

218и ГПК /отм./



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. , с което са отхвърлени отрицателните установителни искове, предявени от Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. против М. „С” гр. В. и „С” АД гр. В. и место него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от СУ” С. К. О. ” гр. С. против М. „С” гр. В., че М. „С” гр. В.

не е собственик на следните недвижими имоти: 1. Незастроено дворно място с площ от 5474 кв.м., представляващо част V, в което са включени т.131, т.145, т.141, т.138 и т.136 при граници: част IV, VI, част VII, VIII и част IX; 2. Н. място с площ от 421 кв.м., представляващо част втора, вкл. т.20, т.27, т.26, т.23 и т.24 при граници: част І, ХІ, ІІІ и път; 3. Н. дворно място от 61522 кв.м. представляващо част Х, включващо т.182, т.180, т.119, т.125, т.129, т.39, т.51, т.55 и т.59, при граници: част четвърта, част девета и залесена част;4. Н. дворно място с площ от 1968 кв.м., представляващо част I, включваща т.1, т.18, т.11, т.10, т.5 и т. З, при граници: част втора, част трета и път; 5.незастроено място с площ от 4227 кв.м., представляващо част III, включващо т.29, т.38, т.35, т.32 и т.31 при граници: част първа, част втора, част единадесета и залесени полета, всички в регулационните граници на Б. градина гр. Варна върху терена с обща площ от 360930 кв.м.

ОТМЕНЯВА на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ нотариални актове №№ 19 том 2 нот.дело 217/2002г., нот.акт №17 том 2 нот.дело 215/2002г., нот.акт №15 т.2 нот.д.213/2002г., нот.акт № 14 т.2 нот.дело 212/2002г., нот.акт № 13 т.2 нот.дело 211/2002г., нот.акт 24 т.2 по нот.дело 222/2002г., нот.акт № 25 т.2 по нот.дело 223/2002г., нот.акт № 12 т.2 по нот.дело 210/2002г., нот.акт № 21 т.2 по нот.дело 219/2002г., нот.акт № 20 т.2 нот.дело 218/2002г., нот.акт № 22 т.2 нот.дело 220/2002г., нот.акт № 18 т.2 по нот.дело 216 /2002г. по нот.дело 229/2002г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. против „С” АД гр. В., че „С” АД гр. В. не е собственик на следните недвижими имоти 1.незастроено дворно място от 122 778 кв.м., представляващо част IV, включващо т.182, т.110, т.105, т.180, т.101, т.97, т.65, при граници: част трета, част пета, част девета и част десета;. 2. незастроено дворно място с площ от 4000 кв.м., представляващо част VІ с т.146,156,155,154,151,147 при граници част пета, част осма, част девета и път; 3. Н. дворно място от 7446 кв.м. – част VІІ т.160,164,163 и 162 при граници част шеста, част осма и път. 4. незастроено дворно място от 6063 кв.м. представляващо част VІІІ т.165,170,167 и 166 при граници част седма, част пета и път; 5. незастроено дворно място от 4704 кв.м. , представляващо част ІХ , включваща т.171,176,179,175 и 174 при граници цветни декоративни лехи, почивна станция на И. и път ; 6. нива с площ от 12114 кв.м., пета категория ЕКНМ 10135, ПИ 191 по картата на възстановената собственост, отговаряща на част от имот пл. № 141 от 6745 дка и част от имот пл;№ 143 с площ от 5152 дка по К. план от 1956г. при граници ОКЕ № 1* Б. градина, ОКЕ 152, канал, ОКЕ № 1* местен път и землищна градина, 7. нива с площ от 6965 кв.м. ЕКНМ 10135, представляваща поземлен имот 330, отговарящ на част от имот пл. №119 с площ от 0.815 дка, част от имот пл. № 121 с площ от 6.150 дка при граници част ІV и път В. З. пясъци, 8.нива с площ от 2500 кв.м. ЕКНМ 10135 състояща се от две части – нива от 153 кв.м. част от пл. № 115 и втора част с площ от 2347 кв.м. пл. № 116 с площ от 0.929 дка и част от имот пл. № 117 с площ от 1.247 дка при граници ОКЕ № 3* съоръжения за поддържане на държавна собственост О, канал, път, землищна граница по КП от 1956г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. , с което е отхвърлен равендикационния иск, предявен от „С” АД гр. В. против Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С..

ОСЪЖДА М. „С” гр. В. и „С” АД гр. В. да заплатят общо на Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:




0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |