Безработните и техните обезщетения като за служители на вероизповеданията в България

© Явор ДИМИТРОВ, © Труд и право, кн. 12/2004 г., с. 43-45

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА НА ЛИЦА, СЛУЖИТЕЛИ С ДУХОВНО ЗВАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ДРУГИ РЕГИСТРИРАНИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ ПО ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Разяснение

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца, преди прекратяване на осигуряването (трудовото правоотношение) и които:

- имат регистрация като безработни в съответната дирекция
„Бюро по труда" по постоянен или настоящ адрес;
- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 54а, ал. 1 КСО).
 
За да се отпусне парично обезщетение за безработица, следва да са изпълнени всички кумулативно свързани условия, изброени по-горе. Неизпълнението само на едно от условията вода до отказване изплащане на обезщетение за безработица.
 
Лицата, служители с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията за периода от 01.01.2000 г. до 01.01. 2004 г. подлежат на задължително осигуряване като работещи по договор с възложител за работа без трудови правоотношения (граждански договор). За този период осигурителните вноски се начисляват след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физически лица.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване те подлежат на задължително осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване за старост Социално осигуряване и подпомагане и за смърт; когато получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец или независимо от размера на полученото възнаграждение, ако са осигурени на друго основание през съответния месец (за 2003 г.).

За периода след 01.01 2004 г. служителите с духовно звание на Българската православна църква, получаващи доходи като: патриарх, митрополити, епископи, архимандрити, игумени и др. подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, включително риска „безработица", независимо от размера на полученото възнаграждение и дали подлежат на осигуряване на друго основание (чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване).

По този ред след 01.01.2004 г. се осигуряват и служителите с духовно звание в други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато получават възнаграждения.

За посочените лица след 01. 01.2004 г. се дължат осигурителни вноски върху получените брутни месечни възнаграждения без приспадане на нормативно признати разходи по Закона за облагане доходите на физически лица, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност и квалификационна група професия и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2004 г. е 1200 лв.

Важно е да се отбележи, че свещениците в Българската православна църква и преди промяната в осигуряването от 01.01. 2004 г. са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, тъй като по силата на чл. 29 от Закона за вероизповеданията техните правоотношения се считат за трудови.

За осигурителен стаж на лицата с духовно звание се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход.

Предвид гореизложеното лицата, служители с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията имат право на обезщетение за безработица, ако отговарят на изискванията на чл. 54а, ал 1 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи, паричното обезщетение за безработица се отпуска от съответната дата - на прекратеното правоотношение или датата на подаденото заявление за отпускане на обезщетение, ако заявлението е подадено след 3-месечния срок от прекратяване на правоотношението, без да са налице уважителни причини.

При подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица към заявлението следва да се приложат:
лична карта, удостоверение с изходящ номер и дата, подпис и печат, с което се удостоверява датата на прекратяване на правоотношението, справка декларация за осигурителния доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, служебна бележка, издадена от дирекция „Бюро по труда", че са регистриран като безработни лица, документи, удостоверяващи трудов стаж - трудова, осигурителна книжка, удостоверение за трудов стаж и др.

Когато упражняването на посочената дейност започва след отпускане на парично обезщетение за безработица, лицата следва да представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен адрес, удостоверение за започване упражняване на дейност като духовно лице, в седемдневен срок от започване на дейността. В този случай, паричното обезщетение за безработица се прекратява от датата на започване на дейността (чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване).
 

Явор ДИМИТРОВ, главен експерт в НОИ