Пределно е ясно, че неспазването на чл. 13, ал. 4 от Конституцията от 1991 г. не е преставало да бъде константен факт, резониращ с различен интензитет, независимо от управляващите партии и останалите обстоятелства в РБ за последните 19 години. Едвам ли скоро ще може да престане. Въпрос на поколения от духовници, политици и вярващи.
Като част от обществения живот, религиозните общности в лицето на техни изявени или по-неизвестни представители понякога доста явно взаимодействат на различни нива с политически партии и учения.
Обратната релация също е налице. Обикновено нещата видимо излизат извън контрол, когато активисти на религиозните общности (или по-скоро части от тях) и представители на политическите партии попрекалят с лобирането на едни в други - двупосочно.
Поместената по-долу Декларация на ДПС от 24.09.2010 г. носи в себе си интересни моменти и отразява съвременната българска специфика на трудността за прилагането на гореспоменатото конституционно предписание.
::
СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 24 септември 2010 г.
Открито в 11,06 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.От името на парламентарна група има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Упълномощен съм от Парламентарната група на Движението за права и свободи да направя следната „ДЕКЛАРАЦИЯ
В деня на националния протест бяха връчени писма до всички български институции, в това число и в Народното събрание. Протестните писма бяха съпроводени със събрани за кратко време над 213 хил. подписа в защита на легитимното ръководство, избрано на последната Ислямска конференция. Вече втори месец институциите не реагират на тези писма и напрежението в общността расте. Проблемът, който стои в основата на това напрежение, се отнася до гарантиране на формално уреденото в Закона за вероизповеданията право на вярващите да избират свободно своите религиозни водачи. На практика спрямо мюсюлманите в Република България това право е нарушено, защото компетентните български институции отказват да регистрират резултатите от седем национални мюсюлмански конференции, проведени в периода от 1996 г. до 2009 г.
Все още няма решение за регистрация и на резултатите от последната конференция, проведена в края на м. октомври миналата година, на която бяха избрани членове на Висшия духовен мюсюлмански съвет и господин Мустафа Хаджи за главен мюфтия на религиозната общност. Вместо това, след цели 14 години, за легитимни се признават резултатите от конференция, проведена в далечната 1996 г. и, забележете, това се случва при мандат от три години за всяко новоизбрано ръководство, съгласно устава, и при липса на каквато и да е представителност на този форум.
Мюсюлманската общност в Република България приема този акт, първо, като груба външна намеса във вътрешните дела на изповеданието и като откровена гавра с религиозните им чувства. Особено силно са засегнати тези чувства от факта, че за ръководители на изповеданието се натрапват безспорно компрометирани персони, извадени от нафталина на едно мрачно и заклеймено от съвременното демократично българско общество време.
Едва ли има представител на мюсюлманската общност в България, който да не знае, че господин Генджев е служебно назначен за главен мюфтия от комунистическия режим в годините на тоталитарната власт и има личен принос в асимилаторската политика на режима по време на така наречения възродителен процес. Този всеизвестен факт от
тъмното минало на господин Генджев изцяло обяснява крайното възмущение на над 1 милион мюсюлмани, изразено в многохилядните протести в цялата страна, включително и в столицата. В момента се правят предизвикателни опити за узурпиране от страна на хората на Недим Генджев на административните структури на вероизповеданието от Главното мюфтийство до джамийските настоятелства в стотиците български села и градове, където живеят мюсюлмани. Вместо да се съобразят с основния протест на общността и да предприемат действия за трайно и справедливо решение на изкуствено създадения проблем, компетентните държавни институции с отказа си да регистрират легитимното ръководство, на практика оказват мълчаливо съдействие и окуражават узурпаторите. Има много тревожни доказателства за ескалация на напрежението.
На 3 септември 2010 г., преди петъчната молитва, бе осъществен опит за силово завладяване на административната сграда на Главното мюфтийство от специално наети за целта въоръжени охранители. В продължение на близо седмица Главното мюфтийство беше практически блокирано.
На 14 септември 2010 г. политическата намеса във вътрешните дела на мюсюлманското вероизповедание придоби съвършено ярък израз. В сградата на Областното мюфтийство в Разград – втората по компактност с мюсюлманско население област в страната, бе атакувана с взлом от въоръжени служители на охранителна фирма „Нерон”. Собственикът на тази фирма е Георги Димитров Георгиев – областен координатор на парламентарно представената и съуправляваща националистическа партия „Атака”. Господин Георгиев, под предлог че представлява охранителната фирма, насилствено прибира ключовете на мюсюлманския храм като властно оповестява на събралото се множество възмутени вярващи, че той ще реши кого да допусне в джамията.
Фактът, че областният координатор на Партия „Атака”, която определено не е известна в страната и в чужбина със своята толерантност към малцинствата, може да контролира един мюсюлмански храм, е достатъчен, за да се оцени ситуацията като особено тревожна и да се предприемат решителни мерки за недопускане на ескалация на напрежението.
Мълчанието и бездействието от страна на компетентните институции не е решение на проблема, защото това не е проблем само на религиозната общност. Eто защо, като отговорни политици, демократи и патриоти, ние не можем да мълчим!
Парламентарната група на ДПС вече информира и поиска да бъдат ангажирани с решаването на този проблем Европейският парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и комисарят по правосъдие, основни права и гражданство госпожа Вивиан Рединг. Смятаме за необходимо да продължим активния диалог и с други международни организации, имащи пряко отношение към този проблем в името на
социалния мир и икономически просперитет на Република България. Благодаря.
(Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар