КАК НЕ БЕШЕ ПРИЕТ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ОТ 2010 г.?

Преди броени дни в "МЮСЮЛМАНИТЕ И ЗАКОНЪТ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА - 2010 г." обърнахме внимание на факта, че проблемът с легитимността на ръководството на мюсюлманското изповедание в България е изключително сериозен. Положението към момента е патово, така ще бъде и занапред, именно поради неприложимостта на партийно-политически решения по въпроси, които имат не законодателни, институционални, а съвсем други измерения, именно със съдържание, което не е "от този свят". Това са правоотношения, градящи се на духовни взаимовръзки и трансцедентна опитност, в които доверието към управлението на религиозни институции не е политическо доверие, а верско, свързано с вяра от страна на верните - вяра в Бога и доверие в управлението на общността.

На това място публикуваме извадка от стенограмата по дебатите върху ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ОТ 2010 г.

СТО ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ 
София, сряда, 3 ноември 2010 г. 
Открито в 9,04 ч. http://is.gd/gVzck
 


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) 
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е първата пленарна сряда за месец ноември. Съгласно нашия правилник програмата за тази пленарна седмица се определя от парламентарните групи извън групата на ГЕРБ. Постъпили са своевременно предложения по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: От парламентарната група на Движението за права и свободи – предложение за включване като точка - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители са Тунчер Кърджалиев и Четин Казак. От парламентарната група на партия „Атака” и парламентарната група на Синята коалиция с оглед поредността на ротацията няма постъпили предложения.
[...]
 
Следва: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. Вносители са Тунчер Кърджалиев и Четин Казак. Законопроектът е разпределен на водещата Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси. С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят й господин Бакалов.
 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен на 3 септември 2010 г. от народния представител Тунчер Мехмедов Кърджалиев и народния представител Четин Казак. 
 На редовно заседание, проведено на 30 септември 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен на 3 септември 2010 г. от народния представител Тунчер Мехмедов Кърджалиев и народния представител Четин Казак. На заседанието присъстваха: Емил Велинов господин – директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, и представители на неправителствени организации. От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Тунчер Кърджалиев. Той подчерта, че допълнението в действащия закон – създаването на ал. 6 в чл. 19 се прави във връзка с възникнал конкретен казус при мюсюлманското вероизповедание. Становището на вносителите е, че има сериозен пропуск в Закона за вероизповеданията и в уставите на основните религиозни общности в Република България, който довежда в редки случаи до практическа невъзможност „свободно и безпрепятствено да се упражнява вероизповеданието”, както е регламентирано в чл. 4, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. Основният замисъл на исканата промяна е възможността Софийският градски съд по искане на повече от половината от регистрираните местни поделения на вероизповеданието, при настъпването на извънредни обстоятелства да може да свика върховния орган на религиозната общност. Както става ясно от мотивите на вносителите, конкретният повод за проектозакона са настъпили, според тях, проблеми в едно конкретно вероизповедание – мюсюлманското – и твърдяната невъзможност да се свика върховният орган на вероизповеданието. Предлаганата промяна обаче ще засегне всички регистрирани религиозни институции, а тяхното институционално устройство не може да бъде унифицирано, защото то се корени в религиозната традиция, канони и догми, уредени в уставите им. Директорът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, господин Емил Велинов, подчерта, че при изготвяне на своето отрицателно становище Дирекцията по вероизповеданията се е ръководила и от подобния казус по проблемите на Българската православна църква, решен съвсем наскоро в Страсбург. В мотивите си Съдът в Страсбург настоява за допълнителни гаранции в Закона за вероизповеданията, с които българската държава да не се намесва във вътрешните дела на всяка една вероизповедна общност. Във връзка с възникналия спор в мюсюлманското вероизповедание правомощията на държавата се свеждат само до това, да бъде посредник между спорещите и да им създаде възможност да преговарят помежду си. Според някои народни представители предлаганият текст не противоречи на духа на Конституцията за ненамесата на държавата в религиозните институции и общности, а би следвало да се интерпретира в смисъл, че „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” и не става въпрос за пряката й намеса, тъй като Софийският градски съд е единственият упълномощен легитимен държавен орган, който има право да регистрира вероизповеданията и може да взима решения от задължително правен характер. Други народни представители застъпиха твърдото становище, че предложеното допълнение противоречи на чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България. Освен това, за възможността Софийският градски съд да свика върховния орган на вероизповеданието е необходимо наличието на извънредни обстоятелства, водещи до невъзможност за прилагане разпоредбите на Устава. Тази предпоставка няма обективно съдържание и дава възможност за произволни интерпретации, и оттам и до противозаконна намеса в дейността на независимите религиозни общности. Изказванията на представителите на неправителствените организации се обединиха около тезата, че България е светска държава. Основният закон на Република България постановява ясното разграничение между държавата и религията и поради тази причина религиите трябва да намират сами възможност да решават вътрешните си проблеми. След проведеното обсъждане, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 3 гласа „въздържали се” и 8 гласа „против”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от Тунчер Кърджалиев и Четин Казак на 3 септември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.С доклада на Правната комисия ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
 ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнениена Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесенот Тунчер Мехмедов Кърджалиев и Четин Хюсеин Казакна 3 септември 2010 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 23 септември 2010 г. Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Четин Казак. С него се цели преодоляването на законова празнота в Закона за вероизповеданията и в уставите на основните религиозни общности в Република България, която може да доведе в определени случаи до практическа невъзможност за функциониране на съответното вероизповедание. Практиката показва, че е възможно да възникнат обстоятелства, които да доведат до ситуация, в която не може свободно и безпрепятствено да се упражнява вероизповеданието. Негативното развитие на съдебната сага около мюсюлманското вероизповедание през последните 20 години, което води до смут, напрежение и несигурност при свободното вероизповедание. Този проблем може да възникне за всички вероизповедания в Република България, когато поради непредвидени в закона и уставите причини, върховният орган на вероизповеданието да не може да се свика, да приема и променя решения и Устава на вероизповеданието, както и да провежда избор на органи на управление. Предложената промяна цели превенция на риска от блокиране на дейността на всички вероизповедания при определени непредвидени обстоятелства и регламентиране на правна възможност при обстоятелства, водещи до невъзможност за прилагане разпоредбите на действащите устави на съответните вероизповедания, по искане на повече от половината регистрирани в общините местни поделения на вероизповеданието да може да се свика върховният законодателен орган на религиозната общност. Предлаганата промяна ще засегне всички регистрирани религиозни институции до момента, а законодателят е предвидил специален закон за тях – Законът за вероизповеданията. Тяхното институционално устройство не може да бъде унифицирано, защото то се корени в религиозната традиция, канони и догми. Предложението противоречи и на чл. 13 от Конституцията на Република България, според който „вероизповеданията са свободни и религиозните институции са отделени от държавата”. В становището си Министерство на правосъдието сочи, че законодателното предложение за свикване на върховния орган на религиозната общност от Софийски градски съд е в противоречие с принципа, провъзгласен в чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България и с принципа за ненамеса на държавата във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции, визиран в чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията. Правните отношения между държавата и религиозната институция ограничават правомощията на съда само до регистрацията на религиозната институция, като основание за нейното възникване. В дискусията, проведена в Комисията по правни въпроси, взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Искра Фидосова, Митхат Метин, Тодор Димитров и Павел Димитров. Изразиха се становища в подкрепа на постъпилите в Комисията по правни въпроси становища от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет и Министерство на правосъдието, както и че при така действащото законодателство и приемането на предложения текст, то той би бил противоконституционен. Заяви се, че в мотивите на законопроекта вносителите изтъкват като основание за предложеното допълнение съществуващ пропуск в закона и действащите устави на регистрираните вероизповедания и реалната невъзможност за функционирането им, поради наличието на „форсмажорни причини”, при които не е възможно свикването на „върховния орган на съответната религиозна общност”. В текста на вносителите за ал. 6 са посочени „извънредни обстоятелства”. В общоприетия смисъл на понятието „форсмажорни обстоятелства” и „форсмажор” е обстоятелство (събитие), изцяло зависещо и дължащо се на непредвидими или непрогнозируеми събития или фактори, независещи от волята или действията на едно или повече лица и в този смисъл, неподлежащи на предотвратяване, като природни бедствия, пожари, епидемии, стачки, военни действия и др. В случая липсва яснота относно това, кои са обстоятелствата, посочени в § 1 като „извънредни”. Необходимо е с отделен параграф в подразделението „Допълнителна разпоредба” да се въведе определение на „извънредни обстоятелства” по смисъла на Закона за вероизповеданията. Държавна намеса в делата на вероизповеданията е допустима само в изрично изброените хипотези на чл. 37, ал. 2 на Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8 от Закона за вероизповеданията. Това са норми, които са възпроизведени от Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи. Извън тези хипотези държавна намеса в делата на религиозните общности е недопустима и противоконституционна.
 След проведеното обсъждане и гласуване с 3 гласа „за”, 3 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от народните представители Тунчер Мехмедов Кърджалиев и Четин Хюсеин Казак на 3 септември 2010 г.” Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова. От името на вносителите – желае ли някой? Заповядайте, господин Кърджалиев.
  
 ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Много ми се иска този законопроект, който ние предлагаме с колегата Четин Казак, да бъде разгледан в тази зала без политически пристрастия, без предварителни предубеждения, защото темата е достатъчно деликатна – касае такива неща, че политиката тук е меко казано противопродуктивна. Ние целяхме две неща с този законопроект. Първата ни цел очевидно се реализира, а именно: първата цел беше да се опитаме да ангажираме вниманието на обществото и на институциите на тази държава с този така сериозно ескалирал в последните месеци проблем, който не само не се нормализира, ами напротив – още по-неубедително става становището по отношение на добрия финал на този казус. Второто ни намерение, разбира се, беше да сме полезни и да предложим една алтернатива за решаване на този въпрос. За какво точно става дума? Според нас има пропуск в Закона за вероизповеданията, който пропуск възпрепятства при определени обстоятелства функционирането, дори води до блокиране на съответното вероизповедание. За съжаление този пропуск засяга всички религии в Република България. По-нататък ще ви дам примери за това нещо от техните устави. Става дума за следното. Поради обстоятелства, които настъпват независимо от Устава, независимо от нормативната уредба в България, няма възможност да се свика Върховният законодателен орган, който е в повечето случаи конференция във всички религии. В повечето случаи тази конференция може да се свика единствено и само от централния оперативен орган на съответното вероизповедание. Идеята е, при такъв правно обстоятелствен тупик, да има възможност за отблокиране на това вероизповедание, като при две протектиращи обстоятелства от своеволия, от спекулации, да има възможност местните поделения, които са регистрирани по чл. 19 на Закона за вероизповеданията, да инициират свикването на този законодателен орган. Повтарям изрично, че има две протектиращи обстоятелства, а именно: едното обстоятелство е, когато уставът не може да бъде спазен, тоест уставът не може да бъде изпълнен с всичките му разпоредби, а второто обстоятелство е – повече от половината от тези регистрирани по чл. 19 местни поделения да са се подписали под инициативата за свикване на законодателен орган.Разбира се, аргументът в подкрепа, върху който сме се спрели, предлагайки този законопроект, идва от мюсюлманското вероизповедание, но има и втори аргумент и него ще ви го кажа. За какво точно и конкретно става дума? Всички знаете, че мюсюлманското вероизповедание е втората религия по численост в България. Като относителен дял представлява над 12% от хората и над 1 милион са хората, които изповядват тази религия. След решение на Софийския градски съд м. май т.г. се наложи, забележете, според нас точната дума и дефиниция е „наложи”, Висш мюсюлмански духовен съвет със съответния председател от далечната 1996 г. До какво доведе това зачеркване на 14 години мюсюлманска религия в Република България? Имайки предвид няколко функции на този оперативен орган на религията на мюсюлманското вероизповедание, това доведе до затруднение във функционирането, дори блокиране на тази религия. Висшият мюсюлмански духовен съвет е единственият орган, който може да се занимава с регионални бюджети, с централен бюджет, с обучението на кадри в тази религия. По-нататък единствено той може да избира шериатски съд, а този съд го има във всички религии, но забележете, единствено Висшият мюсюлмански духовен съвет може да избира главни мюфтии и единствено той може в крайна сметка да свика законодателния орган на вероизповеданието, който да променя или приема нов устав. За да е легитимен обаче този Висш мюсюлмански духовен съвет по действащия устав от 1996 г., трябва от 30 човека, които са упоменати в този устав, на тази конференция – от 1996 г., да присъстват поне две трети, а половината от присъстващите вече могат да вземат легитимно решение. Тук идва проблемът, който е направляван от Божиите ръце – имайки предвид дистанцията на времето, повечето от тези 30 човека- членове не са между живите. От тях в този мюсюлмански духовен съвет има само 14 живи хора и само по себе си това значи, че Висшият духовен мюсюлмански съвет не може да заседава и да взема легитимни решения. Това обрича мюсюлманското вероизповедание на ситуация, в която тази религия не може да функционира в Република България. Ние прегледахме уставите и на другите вероизповедания. Знаете, те са 4-5 в България, които са по-сериозно представени. Подред ще ви прочета там как стои положението по отношение на свикването на този орган при тези затруднения. Източно-православно вероизповедание – върховният орган е Църковният събор. 
 Свиква се от пълния състав на Светия Синод, няма презумпция, няма алтернативна възможност при такива особени ситуации местните поделения да са инициатори на такава идея, за която говоря. Католическото вероизповедание, макар и само 0,6% да са хората, които изповядват тази религия. Взехме Устава на Християнска, вселенска и апостолска църква. Там Върховният орган е Съвет за администриране делата на църквата, като може да се свика от Върховен организационен съвет и председателя – също няма такава опция. В протестантското вероизповедание, в Устава на Съюза на евангелистката Петдесятница, също няма такава опция. В устава на еврейското вероизповедание, армено-грегорианското вероизповедание също няма такава опция. Имайки предвид, разбира се, главно този казус с мюсюлманската религия, но имайки предвид и едно друго обстоятелство, което нормалната човешка психика трудно допуска да бъде прието, а именно такива случаи като Катин, уважаеми колеги, когато управленският елит на една държава в рамките на няколко минути просто го нямаше, ето заради това, предлагаме и ви молим без предубеждение да погледнете на нашата идея. С какво точно смятаме, че ще сме полезни? Смятаме, че ще сме полезни с това, че ще има, макар и хипотетична, алтернативна възможност, при такива условия проектирана от две обстоятелства, а именно: от устава и това, че се свиква от 50% от местните поделения, да има възможност една религия да бъде отблокирана. Ще завърша с това, че срещу нашия законопроект в двете комисии имаше много контрааргументи. Ние обаче сме се осланяли на текста в Конституцията, който казва, че държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание. Също такъв текст има в Закона за вероизповеданията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напомням Ви, че времето изтече, господин Кърджалиев. ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Още веднъж ви моля, вземайки решение, да вземете предвид всички аргументи, безпристрастно изказани от мен. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да участват в нея, да дадат заявка за това. Заповядайте, господин Стоянов. БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Уважаеми колеги, преди да гласуваме тук мисля, че трябва съвсем ясно и точно всеки от нас да си зададе въпроса: каква е целта на представителите на ДПС с предлагания от тях проект за промяна на Закона за вероизповеданията? Оставяме настрана витиеватите обяснения на вносителите. Основната идея на народните представители от ДПС е една-единствена. Тя е да пренебрегнат влезли в сила съдебни решения и чрез законодателни промени да променят наложено от съда решаване на един чисто правен спор, който ние всички сме свидетели, че тече през последните месеци и в който, за съжаление, подкрепяната от ДПС страна е загубила. Тази поправка неслучайно вече доби гражданственост сред обществото още преди да е влязла в пленарна зала, като поправката „Мустафа хаджи”. Вътрешните спорове в което и да е било вероизповедание – в конкретния случай говорим за мюсюлманското, не би трябвало да са работа на държавата, както това е определено категорично от основния закон на държавата. Това беше споменато и в мотивите на двете комисии, в които мина това обсъждане. Сиреч, не е работа и на Народното събрание или пък на който и да било депутат от него, включително и на представителите на ДПС. Оставям настрана и факта, че ако това нещо бъде прието, както беше споменато при обсъжданията в комисиите, то ще донесе до една абсурдна унифицираност на всички религии в България, което, пак казвам, няма как да стане, тъй като всички сме наясно, че всяко вероизповедание се подчинява на собствени догми, религиозни канони, принципи и т.н., които според сега действащия Закон за вероизповеданията, се уреждат със съответния устав.Така че ние от „Атака” няма как да подкрепим това нещо, защото „Атака” не е нито за Мустафа Хаджи, нито за Недим Генчев, нито за Тунчер Кърджалиев или Четин Казак, или за когото и да било. „Атака” е за едно-единствено нещо – законите в държавата да се спазват от всички, абсолютно от всички, включително и от представителите на ДПС. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Заповядайте за реплика, господин Агуш. АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Явно тук не е разбран смисълът на законопроекта. Не става въпрос нито за Недим Генчев, нито за Мустафа Хаджи. Имаме едно ръководство, което не може да свиква конференции, а то самото не може да работи. Имаме 30 човека Висш мюсюлмански съвет, от които 16 са починали, паднали сме под границата на 50 плюс eдин. Стои това ръководство и нито може да избере главен мюфтия, който е починал, нито може да избере районни мюфтии, нито може да избере мюсюлмански настоятелства. То е избрано на конференция през 1996 г. с мандат четири години. От 1996 г. досега колко по четири години са минали? Дори премиерът Бойко Борисов каза да се направи конференция и да се реши въпросът, но няма кой да я свика. За това става въпрос и за нищо друго! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма. Ще ползвате ли дуплика? Не. За изказване - господин Местан. ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, ние сме доволни, че участвате в тези разисквания. (Оживление в ГЕРБ.) Да, наистина. И ще кажа защо. Уважаеми госпожи и господа народни представители, присъединявам се към призива на господин Кърджалиев за повече неформално, а и политически ангажирано отношение към един проблем, който по принцип би трябвало да стои извън полето на политиката, но стои в полето на законодателната функция на Народното събрание. Аз съм съгласен с призива и няма как въобще да се поставя под съмнение, че всички трябва да се придържаме безусловно към законите. Проблемът, който поставяме обаче, е, че няма приложим закон, няма приложима законова процедура за нормален изход от ситуацията, в която се намира второто по численост вероизповедание в Република България. И това се случва, знаете ли защо? Господин вицепремиер, ние с Вас сме съгласни, че решенията на съда не би следвало да се коментират политически. Затова правим усилия да се въздържаме. Естествено е, че в една демократична държава никоя от властите не може да се осмисля като недосегаема свещена крава, същевременно без това, което казвам, да внушава идея за намеса в независимостта на съда. Но ситуацията, пред която сме изправени и която искаме да решим с внесения от колегите законопроект, се дължи именно на факта, че едно съдебно решение излиза след цели 14 години! Уважаеми колеги, може би не сте достатъчно информирани, но не може едно решение на съда да върне колелото на историята с 14 години назад и да прави усилие да признае за легитимни резултатите от един съмнителен за нас, безспорно нелегитимен, форум, проведен преди 14 години! А през тези 14 години религиозната общност има своя вътрешен живот, провежда цели свои 7 висши форума – национални конференции, избира трима духовни водачи, признати от редица институции на Република България. Избраните получават поздравителни адреси, включително и от председателите на различните издания на българския парламент и седят там, на местата, отредени за тържествени заседания. Това все едно не е било! Изведнъж връщаме колелото на историята с 14 години назад и казваме, че легитимни са резултатите от един форум, избрал едни или други структури, членовете на които, лека им пръст, не са сред живите! Така се стига до тотална невъзможност за прилагане и на вътрешните актове на вероизповеданието, а Законът за вероизповеданията не казва какво се прави при тези извънредни обстоятелства, когато е невъзможно да се прилагат вътрешните актове на вероизповеданието. Уважаеми колеги, не става въпрос дали трябва да се спазват или не законите. Разбира се, че те трябва да се спазват! Става въпрос, че законите не съдържат регулация на проблема, пред който сме изправени. Взех думата, за да ви кажа, че ако е искрено намерението на министър-председателя, затова казах, че се радвам, че сте тук, господин вицепремиер, че ще се действа за намиране на изход от тази ситуация чрез провеждане на извънредна конференция – отварям скоба, за да кажа, че нашата категорична позиция, е, че друг е законосъобразният изход от тази ситуация – да се уважи свободната воля на вярващите в България, на мюсюлманите, които през м. октомври 2009 г. на свой форум избраха по свободната си воля своите духовни водачи. Но понеже се бави решението на съда относно резултатите от този последен форум, стигаме до тази анормална ситуация, в която се намира вероизповеданието. Ако виждането е този въпрос да се реши чрез извънредна конференция, аз питам: по каква процедура ще се проведе тази извънредна конференция? Как и премиерът ще изпълни своя ангажимент да съдейства за провеждането на този извънреден форум, след като я няма легалната процедура за това? Именно поради тази причина предложихме законопроектът, който е на вашето внимание. Ако някой обаче си прави илюзия, че може да възложи организирането на извънредния форум на няколкото души, останали от избраните на откровено нелегитимен форум, членове на Висш духовен мюсюлмански съвет, мисля, че наистина си прави грешни сметки. Това, господин вицепремиер, няма да бъде решение на проблема, а задълбочаване на кризата. Затова отговорът на въпроса по чия инициатива може да се свиква извънредната конференция, ние търсим в правото на повече от половината местни поделения на вероизповеданието. Няма по-демократичен подход от този. Всичко друго ще означава неправомерна намеса чрез фаворизиране на непризнати от общността и нелегитимни остатъчни структури, което ще бъде чиста проба и намеса във вътрешните работи на вероизповеданието.Никой с този законопроект по никакъв начин не засяга интереса на което и да е друго вероизповедание, а тъкмо обратното – не дай си Боже, да се налага да се прибегне до този способ на свикване на извънредни форуми, това може да се случи само при извънредни обстоятелства, при тотална невъзможност да се прилагат вътрешните актове.Мисля, че сме ясни. Необходимо е малко повече воля да бъдем чути и разбрани – не да споделите нашия политически интерес, такъв нямаме. Интересът ни е да се реши проблемът, да се успокои ситуацията във второто по големина вероизповедание, повтарям. И това е в пълно съответствие с българския национален интерес. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте, господин Велчев. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!Уважаеми господин Местан, имайки предвид точно това, което казахте – изключителната важност на въпроса, който поставяте, защото наистина това е второто по големина вероизповедание в България, точно затова ми е чудно и докато Ви слушах, си задавах въпроса, че 14 години вие чакате някакво решение. Може би звучим банално, но всеки един нормален човек си задава въпроса защо сега, защо 14 години съдът не е вземал решение и вие не сте поставяли този въпрос? И въпроса, който си задавам е някой влиял ли е на съда през тези години да не взема решение? Оказван ли е някакъв натиск на този съд? И защо сега вие казвате, че всяко решение би било намеса, ако не удовлетворим това, което вие искате. Точно обратното – аз лично смятам, че по тези процедури не трябва да взимаме никакво отношение. Каквото и отношение да вземем, вие ще го изтълкувате като намеса в работите на вашето изповедание. А това е нещо съкровено. Както аз не бих искал някой друг да се меси в християнството, във вероизповеданието и в нашата Българска църква, така и не смятам, че ние трябва да се намесваме в работата на вашето изповедание. Затова мисля, че ако не вземем решение, ние по никакъв начин не се намесваме. Точно обратното. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Местан. ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Велчев! Ако наистина не искаме да се намесваме във вътрешните дела на вероизповеданието, трябва да подкрепим този законопроект. Защото законопроектът е за ненамеса във вътрешните дела на изповеданието, защото законопроектът казва: повече от половината от местните поделения да решат този проблем, а не някакъв държавен орган, който и да е той. Разбирате ли, ако сте искрени в желанието си да не се намесвате, подкрепяте законопроекта. Неподкрепата на законопроекта създава предпоставки за намеса, защото въпросът ви защо 14 години този съд не се е произнесъл има своята обратна посока и тя е много по-страшна – защо точно сега, при новата власт се взема това откровено неприемливо решение на съда, с оглед на свободната воля на мюсюлманите в България? Защо след 14 години излиза това невъзможно решение, което връща колелото на историята с 14 години назад? Ето този въпрос ще продължава да кънти в публичното пространство и ние не му даваме категоричния отговор от уважение към независимостта на съда. Но ви уверявам, че вярващите в България отдавна знаят отговора на този въпрос. И сега можем да си поправим грешката. Благодаря.ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Заповядайте, господин Казак. ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер!Уважаеми колеги, искам нещата да станат пределно ясни. Никой тук не пледира за намеса на държавата. Напротив, цялото наше предложение цели едно-единствено нещо – да се реши този правен казус, този правен тупик, в който изпадна втората по численост религия в България. Нито по устав, нито по закон има друг начин да се свика национална конференция, която да изкара това вероизповедание от тази ситуация. В момента това вероизповедание няма легитимно ръководство. Това е самата истина. Няма легитимност, цялата организационна структура на вероизповеданието е хвърлена в пълен хаос заради това съдебно решение, което, както стана дума, върна колелото на историята с 14 години. Ние нямаме никаква вина като партия за това, че днес българският съд е взел такова решение. Защото в продължение на тези 14 години това вероизповедание функционираше. Проведоха се, както стана ясно, национални форуми. Там се избра главният мюфтия. Те бяха признати и така нататък. Всичко функционираше добре. Единствено и само българският съд, специално Софийският градски съд и другите инстанции чрез своите решения доведоха до тази ситуация в момента.И аз затова бих искал да чуя някои от представителите на правителството, например господин вицепремиера, който в други ситуации е обвинявал някои прояви на нереформираността на българската съдебна система, някои съдебни решения като доказателство за нереформираност на българския съд, бих искал да чуя подобна квалификация и в този случай, тъй като наистина подобни съдебни решения са в ущърб на демократичното българско общество, тъй като създават с нищо непредизвикано напрежение сред огромна част от българското население. И създават чувството, че държавата чрез някои свои органи нарочно и изкуствено предприема действия за всяване именно на смут, на хаос и на разединение сред мюсюлманската общност в България. От това е продиктуван нашият законопроект. Ние не казваме, че някои от държавните органи трябва да направи нещо конкретно. Ние просто предлагаме механизъм, по който при такива извънредни обстоятелства е парализирано функционирането на едно вероизповедание, неговите местни структури да могат да поискат от Софийския градски съд, който по силата на закона е единственият съд, който се занимава с делата на вероизповеданията – той регистрира техните устави, програми, ръководства и така нататък, да свика форума, на който те свободно да изберат ново ръководство и да решат проблемите си. Никой не иска някаква намеса от държавен орган да каже: вие сте легитимни, а вие не сте. Просто някой трябва да свика форума, на който съответното вероизповедание да си реши проблемите. Това е нещото, което ние искаме. Това е нещото, което, надявам се, споделя и правителството. Министър-председателят Бойко Борисов проведе срещи с всички заинтересовани страни, изразил е готовност за съдействие за решаването на тези проблеми. Ние очакваме този законопроект да бъде подкрепен именно като един от възможните механизми за решаване на проблема, тъй като трудно можем да намерим друг. Ние сме провеждали разговори с колегите от ГЕРБ от Правната комисия, и с Дирекцията по вероизповеданията. Ситуацията е много сложна. Трудно може да се намери друг законов механизъм, по който да се излезе от тази ситуация. Ако имаше такъв, ние да сме го предложили. Ние ще продължим разговорите. Ако вие виждате друг механизъм, при който при действието на сегашния устав, при това ръководство да се излезе от тази ситуация, нека да го видим. Но просто няма. Правната хипотеза в момента е абсурдна. И затова единственият начин е чрез закона да се даде тласък и да се реши този проблем, за да се успокои българското общество. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте, господин Велчев. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, явно че не ме разбрахте. Най не ми харесва, когато става дума за нещо - от Вашето изказване разбрах, че няма виновни, но намекът – виновен едва ли не е съдът и ако може, правителството да помогне. Не мога да се съглася с това твърдение. Вие не разбрахте ли какво ви казах? Не може – осем години! Хайде, минали са четири години от 1996 до 2000. Осем години два парламента бяха на власт! И Вие сега казвате, че няма виновни! Аз мисля, че точно вие сте виновни, защото досега не сте поставили този въпрос, чакате да стане някаква такава криза и започвате отново намеци за етническо напрежение! Ами излезте пред вашите хора и кажете: „Ние сме виновни, защото проспахме тези осем години – създаде се този казус”. Сега чакате правителството или вицепремиерът да произнесе една дума и веднага едната страна, защото при един конфликт винаги има две страни, да каже: „Значи те се намесват в нашето вероизповедание”. Аз лично ще гласувам „въздържал се”, защото нито мога да съм „против”, нито „за” такъв закон – казвам го пред колегите. Не съм чел вашите устави, вашите правила, но когато един орган намалява поради смърт или нещо такова, ами да са попълвали членовете на този орган! Не знам и не ме интересува. Не мога да вземам отношение по вашия устав. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма. Господин Казак, заповядайте за дуплика.ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин Велчев, точно изразът „не ме интересува” не би трябвало да звучи в тази пленарна зала, когато става дума за сериозен обществен проблем, по който всеки народен представител трябва да има своята позиция. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вас не ви интересува осем години! ЧЕТИН КАЗАК: Това съдебно решение, уважаеми господин Велчев, което вся организационния хаос във вероизповеданието, беше произнесено през м. май тази година. Дотогава вероизповеданието функционираше. Така че не ни вменявайте някаква вина - едва ли не защо сте спали осем години?! (Реплики от народните представители Красимир Велчев и Станислав Иванов.) Казвам ви: ситуацията се създаде сега - тази година, с това съдебно решение. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ситуацията се създаде сега! Затова сега трябва да се реши веднъж завинаги този казус.Ние не казваме, че само правителството трябва да се намеси - всички трябва да постигнем някакво общоприемливо решение, защото никой няма полза от напрежение в обществото. Най-малко - правителството, най-малко - управляващата партия. Затова изразът „не ме интересува” е контрапродуктивен. Благодаря. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Устава ви не ме интересува! Аз съм християнин! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Господин Осман, заповядайте за изказване.РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Велчев, този проблем трябва да интересува всеки - в края на краищата това е законодателен орган. Рано или късно възниква някакъв проблем. Този проблем може да се разреши единствено законодателно – за колегите, които споменаха дали по каноните този ред е такъв. Законодателят е за това. Един пример в годините назад. Господин Костов си спомня и като премиер, и като дългогодишен депутат – имаше проблем с подписаните граждански бракове в Русе. Русенските депутати си спомнят. Законодателят предложи законови промени. Единственият начин, за да се проведе национална конференция на ислямската общност, е законодателна промяна! Този проблем ще ви бъде поставен и от ДАНС, и от МВР, и от другите служби, колеги! Някой трябва открито да ви го каже. Това е национален проблем! Тук не става въпрос кой ще е главен мюфтия, кой ще е имам, кой ще е попът! Точно за това става въпрос – трябва да се разглежда даже и в Комисията по национална сигурност! Това е законопроект, който много бързо трябва да бъде приет. Господин Костов, разбира се, Вие имате Вашата позиция, но по никакъв начин не може да се свика национална конференция, по никакъв начин според сегашните текстове, според решението на съда! Като юрист аз също не бих искал да коментирам решението на съда - уважавам това решение. В случая, ако няма законодателна промяна... Този ред е от 2002, 2003 ли беше – религиозните общности отиваха да се регистрират в Софийския градски съд. Вие, когато бяхте вицепремиер, тогавашните премиер и вицепремиер разрешиха този проблем точно в Дирекцията по вероизповеданията! Господин Методиев, помните - имаше разговори при Вас, с Ваше съдействие беше разрешен и се проведе национална конференция. Но тогава регистрацията, господин Велчев, беше в Дирекцията по вероизповеданията! Оттук нататък, ако примерно днес не признават гражданските бракове, които са подписани, и някой е делегирал права на една община, законодателят трябва ли да предложи законови промени? Разбира се! След малко ще разглеждаме някакъв законопроект. По тази логика парламентът изобщо не бива да обсъжда законопроекти! Да кажем: „Да сте предложили в предишния парламент”. По тази логика, колеги, трябва да закрием и законодателния орган. Друг е въпросът дали се споделя, или не се споделя един законопроект. Уважаеми колеги, обръщам се към всеки от парламентарните групи: не е въпросът да приемете, отхвърлите или подкрепите един законопроект. Вземете законопроекта, вземете действащия закон, обсъдете го в ръководствата на парламентарните групи. Преди две седмици бях на официално посещение в Организация „Ислямска конференция” по покана на техния генерален секретар. Знаете, 57 държави членуват в тази организация – втората е след ООН. Знаете, че тази организация има и Парламентарна асамблея. Там членуват две страни, които са постоянни членки на Съвета за сигурност в ООН, страни, които нямат традиционна религия исляма – като водещ! Тези две страни са със статут на наблюдатели в тази организация. Бих споделил това, което сме говорили там по време на моето официално посещение, с всеки от вас, който се интересува. Струва ми се, че не бива така пренебрежително – може би вие сте прави. Някакъв проблем е възникнал. Кой е виновен аз не искам да коментирам. Ние сме законодатели - да изчистим този въпрос. Законът ако казва: „редът е такъв” – когато редът е такъв, ДАНС няма какво да прави, колеги, специалните служби няма какво да правят. Религиозните общности трябва да са партньори на тези специални служби и на държавата, без държавата да се намесва. И е прав тук господин Велчев - с най-добри чувства към всеки колега. Мисля, че господин Местан го каза - когато ние не променяме, оттук нататък не се връщаме назад, законодателно никога не може да се провежда национална конференция! Някой трябва да си носи отговорността. Но ако остане този текст, не е възможно да се провежда конференция. Ако ние наистина искаме да не се намесваме в делата на една религиозна общност, трябва да отворим, да отпушим тапата. Ако не се отпуши, ако не се отвори вратата, тоест този проблем ще бъде затворен в една стая и няма да може да се разреши. Това е, което исках да споделя с вас. Аз нямах намерение да вземам отношение. Ненамесата изисква законодателно да се изчисти – този проблем не е канонически, той е законодателен. Още един път се обръщам към ръководствата на парламентарните групи - най-малкото, да помислят, да прочетат още един път текста, заедно с представителите на специалните служби. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.Реплики? Няма. Господин Костов, заповядайте за изказване. ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Моля ви, не вземайте предвид това за специалните служби, дето го чухте накрая. Все пак става въпрос за вероизповедание, за религиозни чувства, става въпрос за сложни неща. Става въпрос за начина, по който човек идва на света, живее праведно и си отива. Ние, политиците, сме последните, които можем да решим въпроса, най-малко пък питайки специалните служби! Това е, понеже много сте питали специалните служби в миналото - ето докъде сме я докарали. Аз вземам думата, за да дам малко информация на народните представители, които питаха: какво е ставало в тези 10 или 14 години? Ето какво е ставало. Тежките проблеми на вероизповеданието, специално на мюсюлманското, са заварени още от времето на Жан Виденов. В един момент хората бяха изправени един срещу друг. Започнаха да донасят един срещу друг по навици от предишни години. Един не докрай сполучлив опит за решаване на проблема чрез обединителна конференция на мюсюлманите беше направен по време на управлението на Обединените демократични сили. Тогава на тази обединителна конференция мюсюлманите изградиха своите духовни институции, които не издържаха дълго време, това е истината, и бяха разрушени през 2003 г. Две хиляди и трета година се проведе конференция, в която тогава намиращото се в управлението на страната Движение за права и свободи грубо се намеси в проблемите на вероизповеданието. Грубо се намеси в степен, че съдът обяви решенията на тази конференция за незаконни. Затова народните представители, които говорят тук от името на Движението за права и свободи за легитимност, трябва много добре да си спомнят как завърши този техен акт – като обявен за нелегитимен, за незаконен. Движението за права и свободи убеди Националното движение Симеон Втори да внесе закон, с който се намесиха грубо в правата на вероизповеданията въобще. Стигна се до груба намеса и в Българската православна църква, за което България е осъдена и трябва да плаща в момента, защото главният прокурор Филчев прати силите на реда, изгониха хора, включително от църкви, които не бяха собственост на Българската патриаршия и на българския Свети синод. Споменавам го само, за да кажа следното нещо на народните представители, които ще гласуват: всеки опит държавата да се намесва в правата на вероизповеданието в услуга на една от спорещите страни свършва катастрофално. Ще свърши катастрофално и такъв опит, ако бъде направен сега. Вследствие на незаконната конференция, която беше проведена, 2004 г. практически след атака на решенията на конференцията от 2003 г. мюсюлманското изповедание остана без легитимно ръководство. Това е истината. Всъщност оттогава досега 6 - 7 години има съдебни процеси, в които Движението за права и свободи грубо се намесваше и предизвика декларация на Демократи за силна България от тази трибуна. Ето я. Ето, декларацията е пред мен. Вие се намесихте тогава, за да защитите нелегитимната конференция. Шест-седем години с дела се бави каквото и да било произнасяне на съда по въпросите на вероизповеданието. Затова сте абсолютно прави да питате: защо не решихте този въпрос? Въпросът не беше решен, защото се намесиха по много груб политически начин от Движението за права и свободи. Ще се въздържа от всякакви политически оценки защо те се намесват там, но народните представители могат да се сетят защо Движението за права и свободи е толкова чувствително към въпросите на мюсюлманското вероизповедание. Така чувствителни бяха Национално движение Симеон Втори, защото си служеха с тях – получават допълнително легитимност. В политиката, да кажем, всичко е позволено. Сега искам да кажа следната позиция на Синята коалиция: ние сме против всякаква политическа намеса във верските дела. Всякаква политическа намеса във верските дела е противопоказна. Всеки опит политически да се реши въпросът, тоест да се застане на страната на определено решение по отношение на друга спореща страна, наистина ще доведе до това, че другата спореща страна веднага ще обвини политиците за това, че са се намесили във верските им дела. Като ползвам само част от опита, аз се надявам, че това е част от сполучливия опит в миналото, препоръчвам следното решение, уважаеми господин вицепремиер. Вие трябва да поканите спорещите страни – двете крила, защото там са две, вече се формира и трето крило на вероизповедание, да поискате от тях текстове, те да ви дадат решението. Да се договорите, че те ще застанат зад това решение и тогава не от името на Движението за права и свободи, които са едната спореща страна, а от името на всички да се опитате да направите... (Реплика от заместник министър-председателя Цветан Цветанов.) Докладвайте го това. Тогава аз нямаше да се изказвам и да се правя на умен със задна дата. Радвам се, че сте тръгнали по този път. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика? Заповядайте, господин Осман. РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Костов, когато Вие бяхте премиер, вицепремиерът в момента е зад Вас, конференцията беше проведена с Ваше съдействие, но беше отменена от съда. Това намеса на държавата ли беше? Тук става въпрос законодателно да се промени текст, защото оттук нататък правителството няма какво да прави, господин Костов, Вие много добре знаете. Вие сте един добър популист, нищо друго. Правителството не може да променя закон. Законът се променя от парламента – няма президент, няма правителство. Да, по Ваше време се опитвахте и тази конференция е отменена от съда. Защо подвеждате цялото Народно събрание? Не е така. Чест Ви прави, че в интерес на истината двамата с вицепремиера се опитахте да разрешите този проблем. Казвам го пред всички и съм го казвал, но оттук нататък не продължавайте да лъжете хората. Правителството дори да ги покани двадесет пъти, какво ще прави, ще промени ли закона? Няма кой да свика национална конференция, това е проблемът. Господин Костов, задължение на парламента е да промени закона, а не да се намесва в делата на религиозната общност. Промяната на закона не означава, че се намесва в делата на религиозната общност. Да се отпуши този проблем, а те вече да решат за представителите. Аз съм вярващ човек, затова се притеснявам от някои неща. По Ваше време чужди секти, които никога не са стъпвали в България, получаваха подкрепата на Националната служба за сигурност от ген. Атанасов и от вашето правителство. Тези чужденци след това бяха екстрадирани. Това исках да Ви спомена, господин Костов. Колкото да Ви е притеснително, това е истината. Тези чужди секти, тези чужденци говореха срещу Движението за права и свободи. В един момент се обърнаха срещу българската държава, тогава станаха опасни и вие ги екстрадирахте, но беше много късно. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Казак, заповядайте. ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, аз се чудя кога сините – СДС, ДСБ и Синята коалиция, узряха за позицията, че държавата не трябва да се меси във вътрешните работи на едно вероизповедание? Защото аз си спомням времена, когато сините се намесваха много явно и открито – от времето и на Христофор Събев, и на алтернативния синод на Инокентий и т.н. Заради тази намеса на сините Българската православна църква почти двадесет години живееше в пълен разкол. Законът от 2003 г. може да е всякакъв, но едно не може да отрече, надявам се, никой в тази зала – че фактически той успокои страстите и въведе ред в Българската православна църква. Останаха единствено делата в Страсбург, които се ограничиха само и единствено до искане на обезщетения. Така че, уважаеми господин Костов, когато изразяваме тук позиции едва ли не от последна инстанция, нека не забравяме тази история и грешките, които вие допуснахте. Ако 2003 г. конференцията е била отменена, както Вие твърдите, заради някаква ефимерна, хипотетична намеса на ДПС в този казус, аз питам: през 1999 г. националната конференция защо беше отменена от съда? Заради чия намеса и кой тогава беше на власт? Нека да не си прехвърляме топката, а да оценим сериозността на ситуацията и да погледнем конструктивно и добронамерено как може да се излезе от нея. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Господин Божинов – трета реплика. ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Това, че дадохте преди мен думата на уважавания народен представител от ДПС, ме поставя в деликатното положение – поискал репликата, да изложа същите факти и аргументи. Когато Ви слушах, господин Костов, си записах, че новата Ви позиция е достойна за уважение, но тя е твърде различна от добре познатата ни практика, когато лицето Христофор Събев беше народен представител от ръководената от Вас парламентарна фракция и развиваше позорна разколническа дейност спрямо Българската православна църква. (Реплика на Ваньо Шарков.) Тогава Вие не само не проповядвахте тази доктрина, която изложихте днес, а го стимулирахте и това нанесе тежки последствия на традиционното българско вероизповедание. Имаше още един свети отец, който се ползваше от Вашите протекции, който предяви претенции и получи някакво възмездие, но всичко това е в ущърб на политическите пристрастия и по-скоро на Православната църква, предизвикано от Вашите политически действия и пристрастия. Така че новата Ви теза е достойна за уважение, но старата практика е достойна за презрение. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – господин Костов. ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател. Очевидно някои хора не могат да излязат от митовете, които сами са си създали по време на прехода. Това е трагедията на българския политически живот. Тук се събират все по-ограничени хора, споделящи все по-митично съзнание, от което страда реалната политика. Не съм казал, че ние сме решили въпроса. Знам много добре, че съдът отмени решението на Обединителната конференция. Знам го и казах, че не беше успешно, но няма кой да слуша. Очевидно някой трябва да си работи по неговия модел, гдето така си схваща нещата. Този човек е Ремзи Осман. Защото е арогантен, защото е невъзпитан и го е показвал тук осем години от трибуната на това Народно събрание. (Шум и реплики в ДПС.) Ако приложа критериите на господин Лютви Местан, така бих казал. Аз обаче казвам: „Той изрази своето мнение, което не съвпада с моето”. Второ, по отношение на Четин Казак. Вижте, ето ви я завръзката на проблема. Беше депозирана протестна декларация на едната спореща страна, която в момента е Висш мюсюлмански духовен съвет. Това стана през февруари 2005 г. По този повод имаме декларация ние, от Демократи за силна България. Декларацията е по повод на това, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за това (за което вие казвате, че сте направили добре), че е нарушила чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира религиозна свобода. С това решение Европейският съд разреши споровете относно вашето вероизповедание. Вие не сте в час. Не сте проследили нещата или искате да забравите неща, които не са ви изгодни. След това Върховният касационен съд осъди в същата посока и вие не позволихте четири години това осъждане да влезе в действие. Това е истината! Сигурно сте чакали нещо да се промени. Сега виждаме, че не се е променило докрай. (Реплика на Четин Казак.) Пак искам да се обърна към вицепремиера, защото не вярвам, че Народното събрание е в състояние да реши този въпрос. Все пак въпросът трябва да се реши по-инструментално. Господин вицепремиер, Вие казвате, че правителството е направило усилия. Те ще бъдат резултатни, когато има съгласие по текст на решение на проблема, който има в мюсюлманското вероизповедание, когато тези страни се съгласят, а не когато ДПС се съгласи с вас. Когато се съгласят спорещите страни, тогава ще имате и решение. Лично аз заявявам, че Вие сте в състояние по-скоро да изработите такова решение, отколкото Народно събрание предвид стила му, начина му на разсъждение, митологичните му представи и т.н. Благодаря. РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие сте невъзпитаният и незнаещият! Омръзна ни от Вас! За 20 години – 20 партии! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Фидосова. ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Аз няма да правя исторически преглед на събитията от последните 15 години. Няма да правя и политическа оценка, каквато направиха част от моите колеги преди мен. Искам да ви върна към това, че днес ние обсъждаме на първо четене законопроект, който макар и да се състои само от един параграф, повдига множество юридически въпроси, а някои от тях и въпроси за конституционосъобразността на този текст. Ще направя моето изказване като юрист и като председател на Комисията по правни въпроси. Да, колеги от ДПС, ако подкрепим това предложение – ние сме си говорили с вас и на заседанието на комисията, и допълнително по тази тема – това би представлявало категорична намеса на държавата, в конкретния случай – във вътрешната организация на вероизповеданието. Това означава, че при всички неуредени въпроси и празноти в устава на определено вероизповедание, държавата чрез Народното събрание с промяна в съответния закон, в случая Закона за вероизповеданията, трябва да се намесва. И тук поставям въпрос, а и още по-широкия въпрос: във всички пропуснати да се уредят във времето проблеми в определен устав на определена организация, Народното събрание като законодателен орган по Конституция трябва ли да решава тези проблеми? Не, колеги! Трябва да подчертая, че не може да се смесва обективното право на вероизповедание и неговото упражняване с административната организация и функционирането на органите на управлението на вероизповеданията. Правото на вероизповедание е субективно право, записано в нашата Конституция в чл. 13, ал. 1 и ал. 2 на нашата Конституция: „(1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. ”Това е предложение, по което ние, юристите от Комисията по правни въпроси, сме дали становище, че в тази си редакция този текст, предложен от колегите от ДПС, е категорично противоконституционен. Ние като народни представители, като представители на законодателната власт не следва да подкрепим такъв текст. За съжаление целият законопроект се състои единствено и само от този параграф. Следващ аргумент. Освен принципния въпрос, че е недопустимо да се разширява намесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности, нормата на новата ал. 6 е формулирана твърде общо относно настъпване на непредвидени обстоятелства, водещи до прилагане на разпоредбите на действащия устав. На езика на правото това би означавало със закон да се опитваме да решаваме всички пропуски, които не са уредени до този момент в уставите на вероизповеданието. Най-важният аргумент, колеги, който ние отчетохме при обсъждането в Комисията по правни въпроси, бе пропуснат във всички изказвания. И тук се обръщам с въпроси към колегите от Движението за права и свободи – Законът за вероизповеданията е в сила от 2 януари 2003 г. Всяко едно вероизповедание, чийто устав е имал юридически проблеми от какъвто и да е характер, е трябвало да ги съобрази в съответствие с новия Закон за вероизповеданията, още повече, че Законът за вероизповеданията има изключително либерален подход когато казва, че не следва да се пререгистрират тези, които съществуват до 2002 г., а само да се извърши предаване на делото на съответното вероизповедание от Министерския съвет в Софийския градски съд, който е задължен да извърши служебно вписване. Така че всяко едно вероизповедание е могло да поправи пропуските в устава си, а не да изчаква години наред безкрайни съдебни процеси. След като нещо не е решено, самите вие сте имали възможност да го промените и да го решите – нещо изключително важно! Освен това, като юрист, смятам, че предлаганата промяна е некоректна и от правно-техническо равнище поради обстоятелството, че чл. 19 от Закона за вероизповеданията урежда статуса на местните поделения на вероизповеданията, тъй като вие залагате от тях да излязат предложенията и да се формира съставът на общото събрание. Уважаеми колеги, не може да се свиква общо събрание от религиозна общност или от половината от тези местни поделения, които не са правосубектни. Принципът за съществуване на местни поделения по чл. 19 е, че не са юридически лица. Ако вероизповеданието реши неговото местно поделение да е юридическо лице, то следва да се регистрира в съответния окръжен съд. На практика ще се получи, съгласно този проект, който вие предлагате за промяна в Закона за вероизповеданията, че за свикване на общо събрание на вероизповеданието участват неправосубектни поделения, а регистрираните по чл. 20 от действащия закон в съответните окръжни съдилища не участват във формирането на органи. Това е правен нонсенс - нещо, което е недопустимо, уважаеми колеги! Затова от Комисията по правни въпроси сме дали такова. становище. В заключение още веднъж ще маркирам, че предлаганата промяна е неприемлива, тъй като не може външен орган, включително и Софийският градски съд, както сте разписали, да участва в инициирането на управленски въпрос на което и да е вероизповедание поради обстоятелството, че има пропуснати неуредени въпроси от автономното вътрешно право на религиозните общности или съдебно решение, забележете, което не удовлетворява едната или другата страна. Не е коректно едната страна да прави предложение за промяна в закона, тъй като това предложение по някакъв начин ще обслужи едната страна в този спор. От Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ не желаем да влизаме в спора между двете страни, не е редно! Ще се съобразим със становището на ...РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Няма две страни, това е проектозакон! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина и ред в залата! ИСКРА ФИДОСОВА: ... Комисията по правните въпроси, на групата юристи от Парламентарната група на ГЕРБ с тези мотиви, които казах, и няма да подкрепим представения законопроект на първо четене. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря! Реплики? Няма. Няма други изказвания. Закривам дебатите. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията ,№ 054-01-71, внесен от народните представители Тунчер Кърджалиев и Четин Казак на 3 септември 2010 г. Гласували 131 народни представители: за 34, против 28, въздържали се 69. Предложението не се приема. 
По повод приетия дневен ред днес и по-точно по т. 3 вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България господин Цветанов поиска на основание чл. 55 възможността за изказване в Народното събрание. ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Искам процедура за прегласуване. Отдавна вдигам ръка. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, заповядайте за прегласуване. ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): От една минута вдигам ръка, колеги. Просто един поглед трябва наляво. Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз ви моля да прегласуваме това решение, защото в момента една религия в България – втората по големина, не съществува. Няма легитимни институционални органи, няма главен мюфтия, няма легитимни областни мюфтии, няма легитимна администрация нито на областно, нито на централно ниво. Моля ви да прегласуваме не само поради тази причина, че 1 млн. 200 хил. мюсюлмани няма да са щастливи от решението, а поради друга причина – няма други възможности за решаване на този проблем. Има две, но това може би зависи от политическата воля. Използвам и присъствието на господин вицепремиера тук – освен тази алтернатива, ако не се приеме, има само две възможности. Едната е да направим, както е в чл. 10 по отношение на християнската религия, да фаворизираме религията – да я признаем за втора по важност в България. Но по всички личи, че няма възможности за нея, защото е пряка намеса в работата на вероизповеданията. Втората възможност е конференцията от 2009 г. да бъде призната на втора инстанция. Няма трета възможност! Дори и харизмата, всеобхватната харизма и мощта на премиера не може да свика по какъвто и да е начин, защото законово не е подплатен, обединителна конференция. Ето затова ви моля да прегласуваме. Благодаря. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от народните представители Кърджалиев и Казак на 3 септември 2010 г. Гласували 138 народни представители: за 32, против 30, въздържали се 76. Предложението не се приема.
 
[...]


0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |