ДАНЪК НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ЗЕМЯ И ПОСТРОЕНИТЕ ВЪРХУ НЕЯ ПАРАКЛИС И КАМБАНАРИЯ

РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 2-363 ОТ 2.02.2007 Г. НА НАП ОТНОСНО: СЛУЧАИТЕ, ПРИ КОИТО ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ЗАПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Въпросът Ви е: Следва ли да се заплаща Данък недвижими имоти за следните недвижими имоти: земя и построените върху нея параклис и камбанария? Камбанарията е отделна сграда, с обособен в нея павилион за продажба на свещи и църковна книжнина.

С оглед представената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, данъчнозадължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците, концесионерите и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти.

В чл. 24 ал. 1 на ЗМДТ са указани случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти. Съгласно точка 9 на този член от заплащането на данък върху недвижимите имоти се освобождават молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната. Съгласно алинея 2 от същата разпоредба освобождаването от ДНИ за молитвените домове се прилага при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на регистрираните вероизповедания.

В Закона за Вероизповеданията е визирано, че вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията/. В чл. 23, ал. 1 на този специален закон е указано, че регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди и тези сделки не следва да се разглеждат като търговски по смисъла на Търговския закон.

С оглед гореизказаното, регистрираното вероизповедание не може да бъде освободено от заплащането на Данък недвижими имоти за притежаваната от него земя.

Облекчението по чл. 24, ал. 1, т. 9 може да се ползва за сграда, представляваща молитвен дом. В конкретния случай, ако молитвеният дом се състои съвкупно от комплекс от сгради /параклис и камбанария/, то той в своята цялост е освободен от заплащането на Данък недвижими имоти. Следва да имате в предвид, че продажбата на свещи и църковна книжнина не следва да се определя като стопанска дейност, тъй като това е дейност свързана с пряката дейност на регистрираните вероизповедания.

Ако молитвеният дом се състои само от параклис, то само тази сграда е освободена от заплащането на Данък недвижими имоти.