ХРАМОСТРОИТЕЛСТВО В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ


Едвам ли, за последните десетилетия, а защо не и столетие е имало българско правителство или управляващо мнозинство, което е вложило толкова неистови усилия в своето религиозно декориране и  опити за възкачване по скалата на религиозната ритуалност и церемониалност. Раздаване на частици от Христовия кръстоткриване, промотиранеразмяна и разнасяне на мощи, в страната и зад граница, вкл. фото-кампания чрез мощи за привличане на руски туристи. Допълнително - религиозно-обвързани рекламни клипове за евроизборипосещения и финансиране на манастирски комплекси и манастирско строителство също са документирани факти; сходно е положението и в парламента, където от самото си начало, 41-то НС има освен всичко друго и официален синодален представител, макар и без конкретно правно основание.
Единственото, което може би остава като последна перла в короната на правителството по религиозни политики е устрояване на собствен църковно-министерски храм
По този начин би могло направо предстоящият Църковен събор през 2012 г. да се проведе директно в сградата на Министерския съвет, както това е правено преди хиляди години с поместни и вселенски събори по императорските дворци на Византия. А защо не и самият събор да  не се свика от Министерския съвет и МС да подпомогне работата на Църковния събор през 2012 г.?


––––––––––«»––––––––––

В едно от решенията на Св. Синод на БПЦ от 9-ти ноември 2010 г. се казва следното:

+++

След като разгледа Писмо на Софийска св. митрополия с приложено писмо на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов с молба за изграждане на православен параклис в чест на св. Йоан Рилски в непосредствена близост до гранитната зала на Министерския съвет,

Светият Синод РЕШИ:

Дава благословение да бъде изграден параклис на св. Йоан Рилски в сградата на Министерския съвет.
Софийска св. митрополия да бъде консултант по въпросите, свързани с изграждането и установяването на параклиса.


+++

Въпросите, които възникват около това синодално решение са много. Твърде много, за да могат да бъдат отговорени в сто или двеста думи. Например, дали е само така елементарно, само със синодално решение всичко по строежа на параклис в самия Министерски съвет? Какви други въпроси възникват според каноническото право? А каква е юридическата (в чисто държавно-правно отношение) страна на въпроса?


Засега насочваме вниманието на читателя само към следните разпоредби от Устава на БПЦ: Чл. 95, т. 8 УБПЦ-БП във вр. с чл. 140, т. 8 УБПЦ-БП; а също и към разпоредбите на Конституцията: Чл. 13, ал. 2 и 4 К; както и на Закона за вероизповеданията - чл. 4, чл. 7, ал. 2 и най-вече чл. 12 от Закона за вероизповеданията. Съществуват обаче толкова много църковни канони и постановки на държавна юриспруденция, вкл. и Решение на Конституционния съд №2/1998 г. т. 16, буква д, изр. 1-во), които проблематизират в голяма степен решеното вече синодално храмостроителство в рамките на сградата на Министерския съвет, че за изписването им би било необходимо много, ама много мастило. На това място бихме се ограничили само да обобщим със следния извод:
 
Синодът на БПЦ не може, а и не може да желае да реши поставения въпрос от министър-председателя по друг начин. Синодът си има цитираното по-горе решение и вече е изразявал дори становище, прокарано на IV-ти Църковно-народен събор от 1997 г., че "БПЦ трябва да бъде официална църква според Конституцията на РБ" (Реш. 13, изр. 4.). Така се саморазбират архиереите на БПЦ - канонични (в смисъл на правилни) ръководители на държавно учреждение - напр. държавна църква.  
За ръководството на БПЦ явно нямат значение нито Основен закон, нито каквото и да е друго законодателство на държавата. Прилагането на църковния устав също няма значение. Защото за църковната йерархия - по самото "църковно предание" просто няма явление като правова държава, а съществува абсолютен монархически институт, на чело на който на времето заставал "божий" наместник на земята, който обикновено, както знаем от историята се оказвал в повечето случаи пълен безбожник. Устави по онова средновековно време почти е нямало. Важала е предимно йерархическата воля, преоблечена по-късно в одеждата на светоотечески канони, за да остане невидоизменена до днес. За да може всичко, извън одеждата на йерархическата църковна власт да бъде обявявано за еретизъм и да бъде преследвано от държавата.
Ясно е, че след като последният вселенски канонотворчески светоотечески събор е проведен преди около 14 столетия, да няма нещо по-различно от това, което е било тогава и което наблюдаваме и днес. 
Независимо от времето и пространството, в което се намира днес институцията Синод на БПЦ, тя вижда нещата единствено от онзи ъгъл -  симфонично -- във времето от шести век, в пространството Византия. Ако случайно пък, както напоследък из православния свят съвсем няма монарх - институцията Синод ще види в лицето на този или онзи управител самодържеца, който и е необходим, за да издържа финансово архиерейската йерархия и да осъществява църковни задачи. Проблемът на днешното време е, че държавата, тази съвременната просто не е онази, която е изпълнявала църковни задачи. И няма как да стане управникът да финансира църковни йерархии, без това да не бъде санкционирано от данъкоплатеца - т.е. от вярващия, който иска данъците му да отиват там, където е и неговото доверие. Както напоследък се вижда, то не е в  достатъчна степен в ръководството на БПЦ.
Затова синодалното решение за храмостроителство в МС не  е нищо изненадващо, просто е пореден ясен пример от днешно време за проблемите от догматизирането на канони, вследствие на канонизирането на догматика.  И разбира се тяхното неспазване. Защото Главата на Църквата - Господ Иисус Христос НЕ дойде да строи храмове по министерски съвети...

Министерската храмостроителна идея не е  толкова стара, но не е и много нова. Нейната предистория датира от преди началото на 2010 г., когато е отразена и в масовата преса [1]. 
Според съобщенията имало два варианта какво да е името на храма в МС - „Св. Борис" или „Свети Иван Рилски". С реализацията бил натоварен съветникът на премиера Св. С. По-нататък научаваме, че според министъра без портфейл, храмът тряб­вало да се казва „Свети Борис", за­щото това бил покръстителят на нацията и бил неин защитник. Други близки до премиера на­стоявали името да е „Свети Иван Рилски", защото той бил духовен покровител на българите и затова трябвало да е патрон на правител­ствения храм.
Един от основните мотиви на премиерския съветник Св. С. за построяване на храм в МС е, че  архитектът, който проектирал сградата - Коста Николов, е вмъкнал фрагменти от Рилския манастир. Имало це­ли ансамблови части от облика на манастира - сводове и колони, керамични плочки, орнаменти, каменна облицовка, арки. Те били срещу кабинета на премиера. Освен това: Според съветника Св. С.,  много  обществени сгради имали собствени църкви. [1]
От януари се чакало разрешение, както е публикувано в пресата, защото за всяко строи­телство на параклис, църквата да­вала разрешение. Според запознати възможно е Бойко Борисов да по­иска патриархът лично да освети храма. Правителството щяло да помоли църквата да помогне да се пренесат и мощи на светци в па­раклиса към Министерския съвет.  [2]
Въпреки въпросите, които би следвало да си зададат и МС и Синод на БПЦ, вече всичко е канализирано - има молба до Св. синод, има решение от последния и изглежда, че само трябва да се изпълни намерението на министър-председателя: Министрите, които искат да прокарат важно решение през правителството, скоро ще могат да палят свещ и да се молят на св. Иван Рилски преди заседание.

––––––––––«»––––––––––

С няколко думи би могло да се обобщи, че управляващото държавата политическо мнозинство, избрано през юли 2009 г., има своя ясна церемониал-майсторска и църковно-историческа представа, която като тенденция продължава от предишни правителства. 
По-новото е, че тук вече става въпрос не само за водене на някаква религиозна политика,  но  за себеукраса с църковноподобни декори и сакрализирано вкопаване в подсъзнанието на хората с църковнополезна активност, така, както почти никое друго правителство в България досега.  

__________________
[1] Срв. С. Владимирова, Параклис „Св.Борис” градят в МС, в. 168 часа - 29.01-04.02.2010 г., с. 6-7; Срв. също Г. Ганева, Интервю с Знеполски епископ Йоан, викарий на патриарх Максим: Не сме получили молба от премиера 168 часа от 29.01-04.02.2010 г., с. 7.
[2] Пак там.



0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |