ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ?

На литийното шествие на десетте хиляди радетели за въвеждане на задължително вероучение в държавните училища, проведено на 24-ти септември  2010 г. в София, се наблюдаваха много интересни лозунги, плакати, неаргументирани твърдения, достигащи агресивен популизъм, изписани върху плат, знаменца от хартия, и т.н. манифестационни атрибути, точно както преди 1989 г. по Първи май или Девети септември.

_

След внимателен преглед на част от тези лозунги и плакати, няма начин един* от тях да не привлече вниманието на наблюдателя, занимаващ се с църковно право. Плакатът има за лого отличителен знак на Варненска и Великопреславска митрополия, без това да е от съществено значение, и твърди, че църква плюс държава било равно на златен век**.
 
Дали обаче това е така? Има ли изобщо някакъв резон в това твърдение?

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ ЗЛАТЕН ВЕК, най-малкото, защото Господ сам каза, че Неговото царство не е от този свят. А едвам ли има съмнения, че държавата е само от този свят. Иисус Христос не е дошъл на земята, за да създава национални държави, „национални“ църкви, да се занимава със златни векове и други там историко-теоретически измишльотини, служещи за манипулация на някакво народонаселение, което да смята душеспасителната функция на църквата за пазач и бранител на национална идентичност. 

Христос дойде преди две хилядолетия, за да даде Нов Завет най-вече в две заповеди, съдържащи думата любов и за да изкупи греховете на човечеството. Същото онова човечество, което със своите държави нито обичаше Бога, нито ближния.

Затова:

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ УЧЕНИЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС;

Или още по-ясно:


ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ПОЛИТИКО-КЛЕРИКАЛЕН ПРОИЗВОЛ, който е съществувал в една по-различна форма от златовековната българска и по времето на Христос, и който Той Сам неуморно е изобличавал, както се съдържа в св. Писание. Защото е ясно, че държавата не е църква и църквата не е държава.


Същото са изобличавали и апостолите и съборните отци на Църквата. Достатъчно е да се прочетат Апостолски правила: 6-то; 81-во; 83-то; както 7-ми канон на IV-ти Вселенски събор; канон 10-ти на VII-ми Вселенски събор; 11-ти канон на Константинополски поместен събор от 861 г. Друг е въпросът, че именно сливанията на държавна власт и църковна йерархия, съпътствали църковната история, винаги са довеждали до крайно нещастни последствия за истинските вярващи християни. От всички конфесии, без изключение. Не, не става дума за инквицията, а за първата клада, на която са горяли еретици - именно в Константинопол, именно под егидата на кесар и патриарх.

И ако голямата част на ръководството на сегашната православна църква  си е същото, макар и по-слабо грамотно, като клира преди хиляда години, то сегашната държава има много по-малко общо със „златовековната“ средновековна България, поради причини, коренящи се най-вече в развитието на човешката мисъл относно теории за устройство на държавността. Човешка, а не Богочовешка.

Затова е интересно да зададем няколко въпроса около този плакат:

1. Дали по времето на Златния век е имало вероучение в държавното училище?
2. По-точно, имало ли е държавно училище, достъпно за всички от тогавашното население?
3. Или – имало ли е някакво друго, невероучително училище след закриването на Атинската академия от страна на Юстиниан?
4. Кой е имал достъп до училище и до ограмотителен процес въобще по времето на златновековието?
5. Защо първите държавни училища в епохата на и след Възраждането са всъщност продължения на църковните?
6. Какво*** се е случвало с хората, които не са били последователи на задължителната вероучителна доктрина по времето на златовековието?

Eдва ли някой от носачите на плакатите са си задавали въпроси около съдържанието на това, което носят.
_________________
* Срв. http://www.dveri.bg/images/stories1/INA1/x/y/z/1/lit2/ .

** „Златен век“ е наименованието на онзи период от историята на българска държава – IX-X в., което е установено извън контекста неговия хронотоп. Т.е. Опитват се някои историци, от гледната точка на съвременността да измерват миналото. Онова време е безвъзвратно отминало. И няма да се върне никога във формата на онова, което е било. И слава Богу, че е така! Във всяко едно отношение.
Ако след няколко века някой историк опита да намери наименованието на века, в който живеем ще му бъде трудно. Ако го интересува критерия териториален обхват на РБ сигурно ще го нарече дървен век. Ако обаче го интересуват възможностите, които обикновения жител на България от 21-ви век има като свободен избор на съвестта си, избор да участва в обществения живот, да се ограмотява, изобщо да чете... включително и св. Писание,  да общува, да пътува, да не гладува, да не измръзва през зимата и т.н. въпроси на елементарна екзистенция, тогава може би би било най-малко сребърен век. А по отношение на присъединяването на РБ към ЕС – това си е направо диамантен. Макар не за всички да е така.
*** Срв. титул 1-ви от Закона за съдене на людете (ЗСЛ). Той е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България. Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Борис І (Михаил) или Симеон І. В него са реципирани и избирателно новелирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога.
Титул 1-ви. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.