ΣΥΜΦΩΝIΑ ET CONSONANTIA IUSTINIANA

Вече стана въпрос за Учението относно "симфонията" на Юстиниан Първи.
Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”. Това учение в различна степен е маркирало и отношението на държавните управници към православните църкви, както и обратното правоотношение - от ръководствата на православните църкви към правителствата в държавите, където споменатите вероизповедания са най-големи религиозни общности в съвременността.
В латинския текст, който е представен тук, думата симфония е употребена като consonantia. 

Българският превод* не е буквален, а пресъздаден така, че да запази максимално смисъла на предговора към VI-та Новела на Юстиниан Първи.
Съвсем отделен въпрос е, доколко и как изобщо Учението относно "симфонията" би могло да бъде приложимо днес в България. За това ще говорим някой друг път.

Maxima quidem in hominibus sunt dona dei a superna collata clementia sacerdotium et imperium, illud quidem divinis ministrans, hoc autem humanis praesidens ac diligentiam exhibens;  ex uno eodemque principio utraque procedentia humanam exornant vitam. Ideoque nihil sic erit studiosum imperatoribus, sicut sacerdotum honestas, cum utique et pro illis ipsis semper deo supplicent. Nam si hoc quidem inculpabile sit undique et apud deum fiducia plenum, imperium autem recte et competenter exornet traditam sibi rempublicam, erit consonantia quaedam bona, omne quicquid utile est humano conferens generi. [...]

Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство, като първото служи на божественото, а второто насочва и управлява човешките дела;  но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората. Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното  благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род. [...]

~  NOV. VI  ~ QUOMODO OPORTEAT EPISCOPOS ET RELIQUOS CLERICOS AD ORDINATIONEM DEDUCI, ET DE EXPENSIS ECCLESIARUM.( AD 535 ) Latin text of Schoell and Kroll's edition, Berlin, 1954. http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Corpus/Nov06.htm.

* Срв. превода в Ал. Омарчевски,  Религиозната политика на император Юстиниан I (527-565), С., 2004, с. 3.