ΣΥΜΦΩΝIΑ ET CONSONANTIA IUSTINIANA

Вече стана въпрос за Учението относно "симфонията" на Юстиниан Първи.
Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”. Това учение в различна степен е маркирало и отношението на държавните управници към православните църкви, както и обратното правоотношение - от ръководствата на православните църкви към правителствата в държавите, където споменатите вероизповедания са най-големи религиозни общности в съвременността.
В латинския текст, който е представен тук, думата симфония е употребена като consonantia
Българският превод* не е буквален, а пресъздаден така, че да запази максимално смисъла на предговора към VI-та Новела на Юстиниан Първи.
Съвсем отделен въпрос е, доколко и как изобщо Учението относно "симфонията" би могло да бъде приложимо днес в България. За това ще говорим някой друг път.

Maxima quidem in hominibus sunt dona dei a superna collata clementia sacerdotium et imperium, illud quidem divinis ministrans, hoc autem humanis praesidens ac diligentiam exhibens; 
ex uno eodemque principio utraque procedentia humanam exornant vitam.

Ideoque nihil sic erit studiosum imperatoribus, sicut sacerdotum honestas, cum utique et pro illis ipsis semper deo supplicent. Nam si hoc quidem inculpabile sit undique et apud deum fiducia plenum, imperium autem recte et competenter exornet traditam sibi rempublicam, erit consonantia quaedam bona, omne quicquid utile est humano conferens generi. [...]
Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство, като първото служи на божественото, а второто насочва и управлява човешките дела; 
но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората.

Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното  благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род. [...]


~  NOV. VI  ~ QUOMODO OPORTEAT EPISCOPOS ET RELIQUOS CLERICOS AD ORDINATIONEM DEDUCI, ET DE EXPENSIS ECCLESIARUM.( AD 535 ) Latin text of Schoell and Kroll's edition, Berlin, 1954. http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Corpus/Nov06.htm.
* Срв. превода в Ал. Омарчевски,  Религиозната политика на император Юстиниан I (527-565), С., 2004, с. 3.

0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |