Българското православно монашество, в началото на третото хилядолетие от Христа, е в изключително окаяно състояние .
Това е положението във всякакви аспекти, в почти всички манастири на територията на България, а и извън нея. Без особено значение е видът на църковната юрисдикция на отшелническите общности - били те ставропигиални или епархийски.
За окаяното състояние на българския монашески клир има много причини - разнообразни и многопластови.
За окаяното състояние на българския монашески клир има много причини - разнообразни и многопластови.
По-интересното е, че това положение не е от вчера, не е и от завчера. Още в началото на миналото столетие - след средата на първата четвърт на 20-ти век започва тенденцията за намаляването на броя на българските подвижници-отшелници и спад на нивото на образованост на кадрите.
В днешно време все повече срещаме по-слабо начетени монашестващи из България, за сметка на увеличаващите се монаси - изпълняващи занимания на говедари, биволари, свещолеяри и др. непросвети и недуховни дейности, без да споменаваме бисери от перманентно повтарящите се скандални казуси, започващи от стрелба с огнестрелни оръжия и достигащи до отявлена пряка дискриминация по отношение на поставени в неравностойно положение лица.
Т.е. повечето манастири в България стават животновъдно-селскостопански и свещопроизводствени центрове, сцени за обществени скандали, отколкото духовно-книжовни и богословски просветни средища. Но пак припомняме, че това не е от вчера, нито от завчера.
Всъщност най-драматичното за БПЦ от всичко казано дотук е, че РЪКОВОДСТВОТО ѝ се излъчва именно от МОНАШЕСКИТЕ СРЕДИ. Т.е. каквото е монашеството сега, такова ще бъде и ръководството на поместната Православна църква. Въпреки, че би следвало веднага да се напомни, че само единици от сегашните епископи и митрополити изобщо са били монашески братя в общежителниците, а по-скоро са само формални отшелници. Което от своя страна може би е по-добре, макар от друга гледна точка да е на ръба, вкл. извън устройствените правила на църквата.
При това положение, почти застрашителен е фактът, че в "новия" Устав на БПЦ-БП от 2009 г. е предвидено, как епископът трябва да е живял най-малко три години в манастир чл. 83, ал. 2, т. 3, т.е. да се е занимавал със споменатите по-горе недуховни дейности в продължение на три години.
Съвсем отделен, много важен, въпрос е доколко епископите и митрополитите на служение извън монашеските общежития продължават да водят живот, съобразен с подвижническите обети. Но за това някой друг път.
Относно състоянието на монашеството и положението на манастирските братства през миналия век пише Ст. Цанков, Българската православна църква отъ освобождението до настояще време, ГБФ т. XVI, 6, 1938/39 г., с.258-265.
IV. Общества и сдружения ). Монастири
Въ България презъ 1936 г. има 101 епархийски монастири — 76 мѫжки и 25 женски съ 26 монаси и 208 монахини, а именно:
въ видинската епархия — 2 женски (съ 9 монахини) и 4 мѫжки (съ 3 монаси); врачанската епарх. — 6 мѫжки (съ 5 монаси);
ловченската епархия — 2 женски (съ 10 монахини) и 4 мѫжки (съ 1 монахъ); неврокопската епархия — 3 мѫжки (безъ монаси);
пловдивската епархия 2 женски (съ 12 монахини) и 11 мѫжки (съ 2 монаси); сливенската епархия — 3 женски (съ 13 монахини) и 3 мѫжки (безъ монаси); софийската епархия — 7 женски (съ 81 монахини), и 35 мѫжки (съ 1 монахъ); старозагорската епархия — 2 женски (съ 23 монахини) и 1 мѫжки (безъ монаси); търновската епархия 7 женски (съ 60 монахини) и 9 мѫжки (съ 14 монаси), варнопреславската и русенската епархии сѫ безъ монастири.
Презъ 1934 год. е имало въ тия монастири 34 монаси и 175 монахини;
презъ 1935 г. — 37 монаси и 177 монахини; презъ 1936 г. 26 монаси и 208 монахини.
Къмъ горнитѣ, монастири трѣбна да се добавятъ четирите ставропигиялни (подведомствени направо на св. Синодь) монастири:
рилскиятъ съ 39 монаси (отъ тѣхъ 22 клирици) и 5 послушници;
бачковскиятъ съ 21 монаси (отъ тѣхъ 9 клирици) и 2 послушници;
и троянскиятъ съ 13 монаси (отъ които 10 клирици) и 10 послушници
и куриловското женско монаст. братство „Бѣлъ кръстъ" съ 4 монахини и 1 послушница.
Значи, презъ 1936 год. има всичко 105 монастири съ 99 монаси и 212 монахини, общо 311.
Презъ 1890 г. е имало 184 монаси и 346 монахини, всичко 530.
Презъ 1918 г. — 147 монаси и 109 монахини, всичко 256.
Презъ 1924 г. – 143 монаси (съ послушницитѣ) и 153 монахини (съ послушничкитѣ), всичко 296.
Съ други думи, като се изключи по-голѣмиятъ брой отъ 1890 г., броятъ на монаситѣ и монахинитѣ се движи (за ок. 100 монастира) все около 300, като въ последно време монахини има повече; а срѣдно на всѣки монастиръ се падатъ по трима монаси (или монахини).
Вече това обстоятелство достатъчно говори за запустяването на монастиритѣ и за голѣмото западане на монашеството у насъ. Епархийскитѣ началства постоянно се жалятъ и общо отъ всички се забелѣзва, че въ следосвободителната епоха желаещи да приематъ монашество или изобщо нѣма, или тѣзи, които се явяватъ да станатъ (и ставатъ) монаси сѫ обикновено хора неграмотни (или полуграмотни), безъ благочестие и вѫтрешно влѣчение къмъ монашеския (аскетически) животъ, хора, които се движатъ отъ грубата житейска полза. Вече скоро подир освобождението една печална картина представлява монашеската община дори на историческата светиня Рилския монастиръ:
братята на тая община сѫ пълна противоположность на всѣкакъвъ аскетизъмъ и водятъ животъ, който е по-скоро отрицание на духовенъ (религиозенъ и мораленъ) животъ.
Такива сѫ и такъвъ животъ водятъ и монахинитѣ въ с. Рила, особено въ връзка съ монаситѣ на близкия на с. Рила - рилски монастиръ.
Пълният текст:
В днешно време все повече срещаме по-слабо начетени монашестващи из България, за сметка на увеличаващите се монаси - изпълняващи занимания на говедари, биволари, свещолеяри и др. непросвети и недуховни дейности, без да споменаваме бисери от перманентно повтарящите се скандални казуси, започващи от стрелба с огнестрелни оръжия и достигащи до отявлена пряка дискриминация по отношение на поставени в неравностойно положение лица.
Т.е. повечето манастири в България стават животновъдно-селскостопански и свещопроизводствени центрове, сцени за обществени скандали, отколкото духовно-книжовни и богословски просветни средища. Но пак припомняме, че това не е от вчера, нито от завчера.
Всъщност най-драматичното за БПЦ от всичко казано дотук е, че РЪКОВОДСТВОТО ѝ се излъчва именно от МОНАШЕСКИТЕ СРЕДИ. Т.е. каквото е монашеството сега, такова ще бъде и ръководството на поместната Православна църква. Въпреки, че би следвало веднага да се напомни, че само единици от сегашните епископи и митрополити изобщо са били монашески братя в общежителниците, а по-скоро са само формални отшелници. Което от своя страна може би е по-добре, макар от друга гледна точка да е на ръба, вкл. извън устройствените правила на църквата.
При това положение, почти застрашителен е фактът, че в "новия" Устав на БПЦ-БП от 2009 г. е предвидено, как епископът трябва да е живял най-малко три години в манастир чл. 83, ал. 2, т. 3, т.е. да се е занимавал със споменатите по-горе недуховни дейности в продължение на три години.
Съвсем отделен, много важен, въпрос е доколко епископите и митрополитите на служение извън монашеските общежития продължават да водят живот, съобразен с подвижническите обети. Но за това някой друг път.
Относно състоянието на монашеството и положението на манастирските братства през миналия век пише Ст. Цанков, Българската православна църква отъ освобождението до настояще време, ГБФ т. XVI, 6, 1938/39 г., с.258-265.
IV. Общества и сдружения ). Монастири
Въ България презъ 1936 г. има 101 епархийски монастири — 76 мѫжки и 25 женски съ 26 монаси и 208 монахини, а именно:
въ видинската епархия — 2 женски (съ 9 монахини) и 4 мѫжки (съ 3 монаси); врачанската епарх. — 6 мѫжки (съ 5 монаси);
ловченската епархия — 2 женски (съ 10 монахини) и 4 мѫжки (съ 1 монахъ); неврокопската епархия — 3 мѫжки (безъ монаси);
пловдивската епархия 2 женски (съ 12 монахини) и 11 мѫжки (съ 2 монаси); сливенската епархия — 3 женски (съ 13 монахини) и 3 мѫжки (безъ монаси); софийската епархия — 7 женски (съ 81 монахини), и 35 мѫжки (съ 1 монахъ); старозагорската епархия — 2 женски (съ 23 монахини) и 1 мѫжки (безъ монаси); търновската епархия 7 женски (съ 60 монахини) и 9 мѫжки (съ 14 монаси), варнопреславската и русенската епархии сѫ безъ монастири.
Презъ 1934 год. е имало въ тия монастири 34 монаси и 175 монахини;
презъ 1935 г. — 37 монаси и 177 монахини; презъ 1936 г. 26 монаси и 208 монахини.
Къмъ горнитѣ, монастири трѣбна да се добавятъ четирите ставропигиялни (подведомствени направо на св. Синодь) монастири:
рилскиятъ съ 39 монаси (отъ тѣхъ 22 клирици) и 5 послушници;
бачковскиятъ съ 21 монаси (отъ тѣхъ 9 клирици) и 2 послушници;
и троянскиятъ съ 13 монаси (отъ които 10 клирици) и 10 послушници
и куриловското женско монаст. братство „Бѣлъ кръстъ" съ 4 монахини и 1 послушница.
Значи, презъ 1936 год. има всичко 105 монастири съ 99 монаси и 212 монахини, общо 311.
Презъ 1890 г. е имало 184 монаси и 346 монахини, всичко 530.
Презъ 1918 г. — 147 монаси и 109 монахини, всичко 256.
Презъ 1924 г. – 143 монаси (съ послушницитѣ) и 153 монахини (съ послушничкитѣ), всичко 296.
Съ други думи, като се изключи по-голѣмиятъ брой отъ 1890 г., броятъ на монаситѣ и монахинитѣ се движи (за ок. 100 монастира) все около 300, като въ последно време монахини има повече; а срѣдно на всѣки монастиръ се падатъ по трима монаси (или монахини).
Вече това обстоятелство достатъчно говори за запустяването на монастиритѣ и за голѣмото западане на монашеството у насъ. Епархийскитѣ началства постоянно се жалятъ и общо отъ всички се забелѣзва, че въ следосвободителната епоха желаещи да приематъ монашество или изобщо нѣма, или тѣзи, които се явяватъ да станатъ (и ставатъ) монаси сѫ обикновено хора неграмотни (или полуграмотни), безъ благочестие и вѫтрешно влѣчение къмъ монашеския (аскетически) животъ, хора, които се движатъ отъ грубата житейска полза. Вече скоро подир освобождението една печална картина представлява монашеската община дори на историческата светиня Рилския монастиръ:
братята на тая община сѫ пълна противоположность на всѣкакъвъ аскетизъмъ и водятъ животъ, който е по-скоро отрицание на духовенъ (религиозенъ и мораленъ) животъ.
Такива сѫ и такъвъ животъ водятъ и монахинитѣ въ с. Рила, особено въ връзка съ монаситѣ на близкия на с. Рила - рилски монастиръ.
Пълният текст:
vgw 15
