Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) за пореден път e осъдил България за нарушаване на правото на вероизповедание и свободен религиозен светоглед. Делото: Бойчев и др. срещу България.Напоследък все по-ясно се вижда, че България се превръща в една от държавите, срещу които съдът в Страсбург е издал най-много присъди за нарушени човешки права след Турция и Русия. По този начин се утвърждава и като една от държавите, плащащи най-много обезщетения за нарушени човешки права. За миналата и по-миналата година например са платени 1.778 млн. евро по над 150 дела. Огромната сума е за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за разноски по процесите на жалбоподателите. От 1992 г. досега България е платила общо над 5 млн. евро за обезщетения по дела в Страсбург, въпреки липсата на официална обобщена статистика.
Списък на делата, по които България е осъдена поради нарушаване на основото право на религиозна свобода може да се разгледа тук.
Делото Бойчев и др. срещу България във френски оригинал може да се прочете тук. С това осъдително решение българската държава включва сред рецидивите си осмото дело от подобен характер.
Кратка анотация:
На 27-ми януари 2011 г. съдът е постановил своето решение по делото "Бойчев и други срещу България", което се отнася до казус, засягащ нахлуване на 6-ти април 1997 г. от страна на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на вероизповедна сбирка на последователи на т. нар. "преподобен" Муун. Към онзи момент тази религиозна общност е нерегистрирана в България, което обстоятелство, според съвременните стандарти за човешки права не е от значение. Събирания по повод богослужебни и ритуални действия в необществени места не подлежат на ригистрационни предпоставки. По време на нахлуването полицията иззела голямо количество книги, документи и видеоматериали. Според прокуратурата, която е разрешила нахлуването, жалбоподателите е следвало да бъдат предпазени от извършване на "тежко престъпление".
ЕСПЧ постановява, че акцията на полицията е напълно лишена от законова основа, тъй като правната рамка, която я регулира, е прекалено неясна и дава на полицията широки възможности, достигащи до произвол.
Съдът, за пореден път посочва, че законодателството в България не създава дължимата яснота за възможността - нерегистрирани религиозни общности да провеждат необезпокоявани събрания, а административната практика често интерпретира такива събрания като незаконни.
По тези причини не е изненадващо, че ЕСПЧ намира в този казус нарушение на член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.
