В българското държавно авторско право не е изрично и изчерпателно уредено правното положение на авторството в сферата на религиозните общности.
Две са споменаванията в Закона за авторското право и сродните му права констелации, които са свързани с дейности на вероизповедния.
Едното положение е в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5, която допуска без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.
Второто положение се намира в предписанието на чл. 24, ал. 1, т. 14, според което е допустимо без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт.
Въпроси, които в други държави и техни религиозни общности са възниквали преди столетия, като напр. във връзка с творчество на иконографи, скулптури, музикални произведения и т.н. просто в България не са били задавани.
Не поради липса на творци или липса на художествени и др. произведения във България, а просто поради липса на достатъчно правна култура у субектите на българското държавно и религиозно право. Дефицитът на усещането за право и справедливост у голяма част от държавното и църковното ръководство несъмнено води началото си от дефицита в домашното възпитание да се уважават усилията на ближния да твори и липсата на респекта и възхищението от резултатите на неговия труд.Всъщност особено симптоматичното положение в българското общество да не се ценят постиженията на ближния е предначертание и характеристика на населението, залегнало сериозно и в народното творчество. Не само шопското.
Затова плагиатството в България не само се приема за нормално поведение, то просто не може да ангажира обществеността в онази нормативност, която има силата на закон в държавата. Защото българското общество се е развило по различен от западната европейска цивилизация начин. Най-вече след 1945 г.
Един интересен казус, който така или иначе ще остане неразрешен, но който поставя резонен въпрос, върху които юристите и църковните правници в България ще трябва един ден да разрешават представлява иконографията на баташките мъченици. По-долу, под иконографското сравнение е и изложението на проблематиката от старостилния предстоятел в България, който се жалва за плагиатство.
_
Един друг много интересен феномен, който също заслужава внимание, но по който проблем като цяло се мълчи и ще продължи да се мълчи, представлява откопирането на църковни символи, икони и т.н. в държавната хералдика или номизматика.
Например върху еднолевовата банкнота – икона от 1789 г. на св. Иван Рилски от църквата „Успение на Пресвета Богородица“ до Рилския манастир. Има много такива примери, които засега оставяме без коментари.
vgw20
