Много често се чува, че българският народ е толерантен, добър съсед, гостоприемен и т.н. Явно тези твърдения напоследък започват да бъдат сериозно оборвани от някои парламентарно представени политически сили. По емпиричен начин, чрез побоища над вярващи, принадлежащи към други етнически групи.
Българският народ по принцип не разбира от религиозна свобода. От свобода той принципно не желае да разбира, защото свободата не се яде и не се пие, нито се продава, а от религия напоследък също разбира малко, за да не кажем, че ако тенденцията продължава, просто след две поколения само някакво малцинство ще има представа за този феномен.
Българският народ не уважава държавността си. В повечето случаи той има право. Защото тази държавност не работи за него, а за други. Това води до резултати, че българският народ не спазва нормативни актове, такива като Конституция, закони, международни договори и конвенции.
Затова имаме вече първите резултати от количествени и качествени натрупвания. Тенденциите са обезпокояващи:
ДЕФИЦИТЪТ В РАЗБИРАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ И ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ.
Интересен коментар, макар и не по този въпрос, е написала Силвия Николова:
Българският народ може и да е християнски по свето кръщение, но трудно може да се каже, че е народ от вярващи в религиозния смисъл на думата. Ако не се броят сватбите и погребенията, за които по традиция нашенецът вика поп, влиза в черква само когато ножът съвсем опре о кокал. Тук не броим паленето на свещи махмурлийската след коледната нощ или традиционното лазене „под масата” на Разпети петък. Нашенецът, независимо че се припознава за православен, трудно уцелва посоките, дори да се прекръсти. Но пък използва православната си принадлежност да хули и обвинява на инославие и чужда вяра всичко, което не разбира. По една единствена причина – сам не проумява какво е вяра, още по-малко че да си християнин не е само въпрос на изповедна принадлежност, но и въпрос на мироглед, тоест – начин на живот.
Не е жалко, а е опасно, когато обикновени полуграмотни ксенофоби се идентифицират с някакво вероизповедание и започват да го използват за свои цели. Още по-опасно е, когато въпросното вероизповедание просто нищо не казва по този въпрос. Особено, когато отлично се знае, че нито национализмът, нито някоя друга политическа идеология има нещо общо с християнството или с която и да е друга световна религия.
vgw20