Едвам ли личното безхаберие може да е голям грях. То обаче може да се превърне в изкушение - освен да изложиш себе си, също да омаскариш хората, които са ти гласували доверие. Като капак на всичко, пълното невежество по определени теми може да доведе дотам, че работата да се свърши точно така, както не трябва...Не е ясно, дали някъде по света има състезание за изричането на най-абсурдни неща в най-кратко време, но ако имаше, българският депутат от групата на социалистите в Европарламента - Маруся Иванова ЛЮБЧЕВА
(срв.http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=BG&partNumber=1&id=37524&language=BG) можеше да бъде лауреат на наградата по дисциплината "Абсурдни изказвания по Църковно право". При това с право!
В края на едноминутно изказване в Европарламента
доц. д-р Любчева заявява следното - цитат:
_
"Законът за вероиповеданията определя БПЦ като традиционна за България и неподлежаща на регистрация. Изборът на Патриарх и Състав на Св. Синод не са обекти и субекти на правото, а подвластни на църковните канони".
От този цитат възникват няколко въпроса, на които евродепутатът от Бургас, или някой от осемте и сътрудници (http://www.bs-ml.eu/team.html) сигурно може да даде отговор, поне за себе си. Ако пък не може, има най-малко две възможности - спешно да споходи до някой свещенослужител - има и в Брюксел и в Страсбург енории на Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, или пък да консултира някого в Бургас или където е приходяща депутатът-социалистка, ако изобщо е приходяща (по вътрешни партизански съображения). В противен случай може да е време да си припомни поговорката за мълчанието и златото.
Въпросите:
_
1. "Регистрирана" ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?
1. "Регистрирана" ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?
_
2. Подзаконов нормативен акт ли е Уставът на БПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за нормативните актове?
_
3. След като Законът за вероизповеданията регламентира нещо свързано с БПЦ, не е ли тя негов обект? А не е ли тя субект на правото? Как тогава може тя да има имущество, напр.?
_
4. Ако чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията вменява на БПЦ качеството и на юридическо лице - може ли тя да не бъде субект на правото? А за какво става въпрос в категоричния чл. 44, ал. 3 от Конституцията?
_
5. Български гражданин ли е нег. свет. патриархът? А членовете на Св. Синод? Като такива, трябва ли да се съобразяват с българското право - независимо от религиозните си убеждения? Каква е ролята на чл. 58, ал. 2 от Конституцията?
_
6. Светска (религиозно-неутрална) държава ли е България? Какви са мотивите на Конституционния съд в точка 16 на Решение №2 от 1998 г.?
_
7. Изключва ли светската държава вменяването на религиозни норми държавноправен характер? Трябва ли светската държава да се съобразява с религиозни норми?
_
8. Може ли "подвластието на Св. Канони" да "освободят" духовника от вроденото му качество по конституция - субект на българското право? (вж. въпрос 5-ти).
_
_
9. Може ли един себеуважаващ евродепутат да се изказва "за доброто на Синода" в пълен противовес с неговите постановки:
1. с Решение № 13, абз. 4, на IV-ти ЦНС (срв. ЦВ 15/1997) и
2. точка 2 от официалните писма от V-ти ЦНС (срв. изв. бр. ЦВ януари 2002)?
Едноминутното изказване на доц. д-р Любчева в Европейския парламент достойно се нарежда до изявлението на проф. Герджиков, че "Католиците са протестанти" (http://www.sedembg.com/137/page21.htm) и изказванията на върховен съдия Пенчев (http://hpberov.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html).
Интересно, кой ли е следващият ПОЛИТЕКСПЕРТ по Църковно право? Скоро се очаква отговорът на политици от ДПС, които да обяснят защо трябваше да преписват преамбюла на руския Закон за вероизповедания в нашия
0 Kommentare:
Публикуване на коментар