Политически инат: Законът за вероизповеданията и Съветът на Европа


Един колега зададе преди известно време бърз, но много резонен въпрос:
-Кога и как можеше да се избегне осъдителна присъда от Страсбург по казуса БПЦ?
Отговорих му:
-Когато и ако вместо политически инат, съществуваше вяра и разум!

Всъщност елементарно, ако се познаваше историята и истерията на работата на българския парламент: Че щеше да се стигне до осъдителната присъда при тези обстоятелства се знаеше много добре отдавна, още от края на 2002 г. Ако не беше заинатената истеричност на определени политици, може би нещата щяха да изглеждат другояче. Може би. Но не би! Не би, защото инатът, да наложиш мнението си над другия, без да се съобразиш с правилата на нещото, в което "искаш" да членуваш, а на всяка цена, "с огън и меч" да вървиш срещу него, или да полит-интригантстваш пазарлъшката*, само и само за да прогласуваш някакви текстове, та да направиш не себе си, а държавата за посмешиште на първокурсници юристи и да пропагандираш публично антиновозаветна полит-еклезиологична митология и партийно шаманство (напр., че задача на църквата били: от Екзархия да създава държава или от езически племена да създава нация) с която популистки и по ленинско-димитровски да обдумваш некатехизирани и некръстени, само "по произход" (от трета степен по права линия) "православни" с възпитание на горди атеисти, надделя над вярата и над разума.
Политически инат на отделни арогантни и кресливи полит-митолози сега стои в основата на болно-самочувствената идея, тласкаща вместо към църковен мир, към кверулантска какафоничност.

При все, че всичко е ясно като по буквар с картинки за първолак, нека стане още по-ясно:

I. СТЕНОГРАМА ОТ:
ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, събота, 14 декември 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: ...
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.


[...]


За второ процедурно предложение има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за вероизповеданията е един от основополагащите закони в Република България, гарантиращ основните права и свободи на гражданите.
Съгласно Резолюция 1211 и ангажиментите, които България е поела като страна, членка на Съвета на Европа, в т. 4, подточка 2 е записано да се вземат в по-голяма степен предвид европейските стандарти и становищата на експерти от Съвета на Европа при изготвянето на законопроектите. Още по-категоричен е текстът, който е записан от тримата експерти на Съвета на Европа преди по-малко от две години, на 5 февруари 2001 г., когато в становище по тогава представения закон заявяват, че препоръчват законопроектът - както е казано тук конкретно - за религиозните свободи и религиозните общности - при нас това е Закон за вероизповеданията - да бъде изработен в сътрудничество със Съвета на Европа. Отчитайки тези становища и препоръки и имайки предвид важността на закона, предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване в съответствие с правилника - чл. 45, ал. 4, отлагане на разискванията по законопроекта за второ четене до получаване на становище от Съвета на Европа по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Цеков, заповядайте за противно процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Категорично възразявам срещу това предложение. Тук бяха цитирани препоръки, текстове и т. н. Има експертиза на Съвета на Европа, която във всички нейни съществени моменти е взета предвид в този обединен законопроект, който по същество като принципи, като философия не се отличава от основния проект, който беше разглеждан в миналия парламент и по който ние имаме препоръките. Пак казвам - отчетени в обединения законопроект, гласуван от Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Тридесет и деветото Народно събрание.
Аз разбирам желанието на СДС, което вече десет години води непримирима агресия срещу Българската православна църква, обслужвайки така наречените разколници, които явно пълнят партийните им каси с имотите, които са заграбили. И вие отново днес се опитвате да блокирате този закон, който ще даде ясни правила за всички вероизповедания в страната, включително ще сложи край на хаоса в Българската православна църква. Номерът няма да мине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред. Гласували 189 народни представители: за 38, против 150, въздържал се 1.
Процедурното предложение не се приема.
Моля, господин Тошев, да не губим повече време, заповядайте да докладвате.


[…]

За "съобразеността" на Закона за вероизповеданията с резолюциите - нека черпим директно от извора:
от 7-ми Септември 2004 г. относноНовия български закон за религиите,известен като Закон за вероизповеданията 2002
I. Резолюция
1. Новият български Закон за религиите, известен като Закон за вероизповеданията, влезе в сила на 1 януари 2003, замествайки Закона за вероизповеданията от 1949 година…
2. Законът за вероизповеданията от 2002 година представлява важна крачка напред в сравнение със Закона за изповеданията от 1949 година….
3. Но въпреки това, Законът за вероизповеданията създаде повод за известни критики от страна на много религиозни общности – с изключение на официалната Българска православна църква, оглавявана от Патриарх Максим и на еврейската общност [**]...
4. Много религиозни общности са разочаровани от клаузите...
5. Недобрата формулировка на Закона поражда известно объркване и тревога сред много религиозни групи....
6. Формулировката на ограниченията, наложени върху религиозните свободи в Член 7 от Закона също буди тревога....
7. Най-голямо съмнение поражда допусканата и дори пряко регламентираната от Закона за вероизповеданията от 2002 година намеса на държавата във вътрешните дела на религиозните общности....
8. Вземайки предвид съдебната практика на Европейския съд за човешки права в тази област, развита по-специално в решенията му по случаите Хасан и Чауш срещу България....
[...]
4) законът, постановяващ ограничения на човешките свободи, трябва да отговаря на стандартите за яснота и да предвижда възможност, произтичаща от принципа за върховенство на закона....
5) в демократичните общества не е необходимо държавата да взема мерки за гарантиране оставането или обединяването на религиозните общности под единно ръководство…. Ролята на властта в такива обстоятелства е не да премахне причината за
напрежението, елиминирайки плурализма, а да гарантира толерантно отношение на конкурентните групи една спрямо друга....
[...]
III. ПОСЛЕДНИ ДВА ОПИТА ЗА МИРНО РЕШАВАНЕ НА СПОРА
1. Общ изглед на опитите



2. Законопроект от 29.9.2004 г. (срв. мотивите му под графиката)




М О Т И В И


С Резолюция 1390/2004 г Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа отправя препоръки към България за корекции в Закона за вероизповеданията. Предлаганият законопроект дава възможност на Народното събрание да проведе обсъждане по тези препоръки и да вземе своето решение. В законопроекта са отразени и някои от забележките на независими експерти на Съвета на Европа – д-р Р.А. Лоусън и Малкълм А. Еванс . При текста на чл.10, ал.2, който беше предмет на спорове при приемането на Закона, е предпочетен вариант за запазване на този текст, както и запазване особения статут на Българската православна църква и нейната регистрация като юридическо лице по закон, но се предлага промяна на §2, ал.3, с което се създава възможност за охранително производство при избора на ръководство на Българската православна църква, без намеса от страна на изпълнителната власт, което да гарантира, че ръководството е легитимно съгласно православното канонично право.
[...]
С предлаганите промени се цели да се улесни дейността на вероизповеданията, които често имат сериозни финансови затруднения, както и се дава възможност на Народното събрание да проведе дискусия по препоръките на ПАСЕ по отношение на Закона за вероизповеданията, така че той по-пълно да съответства на европейските стандарти.

[...]
Лъчезар Тошев

3. Законопроект от 14.10.2004 г. (срв. мотивите му под графиката)



М О Т И В И
Приетият през 2002 г. Закон за вероизповеданията беше обект на множество критики, както от вероизповеданията така и от редица неправителствени организации. Той беше атакуван и в Конституционния съд през 2003г. Критиките станаха причина ПАСЕ да излъчи специален докладчик по този въпрос. В резултат на доклада ПАСЕ прие Резолюция 1390/2004г., в която се отправят редица препоръки по текстове от закона.
[...]
Практиката на прилагане на закона в почти двугодишния период след приемането му показа, че редица текстове се неясни и създават затруднения на вероизповеданията. Предлаганият Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията има за цел да се отразят в закона някои от препоръките в Резолюция 1390/2004 на ПАСЕ.
[...]
Вносители: Иван Иванов и група н.п.


ІV. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ остава горчивият размисъл за отговорността! Не само политическата, която всъщност винаги остава безоговорната, а онази личната отговорност, която се поема от собствената съвест (ако разбира се я има).
Кой ще я носи в правната история - видяхме пределно ясно.
___________________
** Припомняме, че предстоятелят на еврейската общност е бил информиран за преписания преамбюл на Закона за вероизповеданията от руския му аналог - според цитат на вносителя на Закона за вероизповеданията: "...Лютви Местан, воден от намерението, да се намери съгласие и ДПС да оттеглят тези идеи, предложи въпросният преамбюл, който е заимствал от руския закон. Той каза и официално откъде го е заимствал със съответните адаптации. След като анализирахме текста, видяхме, че в него няма нищо лошо. В него се изтъква уважение и към другите основни религии в страната и след като консултирахме и с главния равин и с другите основни вероизповедания го приехме..." . Срв. Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията.


0 Kommentare:

Публикуване на коментар


Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |