Един - от многото - много сериозни въпроси на българската юриспруденция, лежащ в сферата на правото на религията и правото религиозните общности в България беше повдигнат напоследък в интересен контекст. Всъщност, по най-краткия начин описът на проблематиката се свежда - на първо място до свободата на човешкия светоглед (религиозна свобода) и на второ - до постулата от общата теория на позитивното право: Lex dubia non obligat [Спорната разпоредба не (може да) задължава]. Когато не се обърне достатъчно внимание на споменатия правно-теоретичен принцип следват практически последици, изразяващи се най-видно чрез юридическия принцип на безпринципност или до неприложимост по отношение на част от лицата. Проблемът явно не може да се сведе единствено до конституционната разпоредба на чл. 58, ал. 2, който казва, че религиозните убеждения не са основания за неспазване на законите на страната. Проблемът за хората, които мислят върху граничните области на позитивното право и Божието право - ius divinum е много по-сериозен. Той е въпрос за припознаването на авторитета на властта, на която човек би пожелал да се подчини според собствената свободна воля. Отделен парадокс е, че номерирането с ЕГН дълго време не е почивало на правната основа на закон по смисъла на Закона за нормативните актове, а на постановление на МС от 1977 г. Така е било в онези години.
В момента правното основание за картониране и номериране на населението се намира в Закона за гражданската регистрация - чл. 25. Повече по въпроса може да се прочете в следната студийка: М. Иванова, ЕСГРАОН като източник на информация за населението, сп. Общество и право, 2009 г., бр. 8, стр. 65 - 67.
Казусът Велинова versus ЕГН:
Съдия по вписванията - Здравка Велинова - е завела безпрецедентно, от седемдесетте години на миналия век досега, дело срещу задължително присвоявания на всеки български гражданин номер - ЕГН.
Съдия Велинова се самоопределя като вярваща православна християнка и вижда в насилственото номериране сериозно посегателство срещу Божия закон, в който тя вярва и който следва. Напоследък и други вярващи правели неуспешни опити чрез административни процедури да се отказват от своето ЕГН. Едни пишели до омбудсмана, други до патриарха.
В декларация от 1-ви март 2010 г. до ГД ГРАО, тъжителката Велинова обосновава вижданията си:
"Отказвам се от присвоения ми от вашата служба единен граждански номер и не желая по никакъв начин той да се свързва с моята личност. Подчертавам, че не се отказвам от реалната информация, вписана в регистрите за мен, а именно: Име: Здравка Дамянова Велинова. Родена на 1 юни 1957 г. в София.
...
Номерирането на личността ми уронва честта и достойнството ми, гарантирани и провъзгласени в конституцията (чл.6 ал. 1, чл. 29 ал. 1 и чл. 32 ал. 1.) Намирам присвояването на номер на човешко същество за унижаващо действие.
...
Като юрист се заех да издиря нормативната база, по силата на която на всеки гражданин на Република България задължително се присвоява ЕГН. Оказа се, че дори не със закон, а с постановление №75 на МС от 1977 г. атеистичната комунистическа власт е наложила номерирането на българските граждани доста след Хитлер, но с не по-малка студенина и безразличие..."
Богословски аргумент против номерирането от една Софийска енория:
Формулата за образуване на ЕГН изобразява числото на звяра от "Откровение на Йоан" (или "Апокалипсис"), 13-а глава, като подпис на войнстващия атеизъм на тоталитаризма. Това е и най-важната причина на вярващата християнка категорично да отхвърля този номер.
Според богословските си разбирания, съдия Велинова декларира:
"При изговарянето му - ЕГЕНЕ, три пъти изричаме буквата Е, която е номер 6 в азбуката ни, т.е. се получава числото на дявола 666. Излиза, че т.нар. генериране на ЕГН е по правилата на сатанинската нумерология и е зловещият портал, през който минава "новопокръстения". Тук са заложени три групи, като чрез номера на групата и броя на цифрите се изписва 666, при това с грозното пожелание броят на ражданията в България да се сведат до 000."
На 13-ти октомври 2010 г. е насрочено заседанието на ВАС за гледане на жалбата на съдия Велинова. Изходът на този казус остава поне засега отворен, най-малкото, защото разбирането на повечето български граждани е като това на началника на отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Община Велико Търново. Именно:
ЕГН-то се отнемало или променяло, а опцията да се откажем от него не съществувала. Или също, че български гражданин без единен граждански номер не можел да бъде обслужван и дори да пребивавал в страната...
В заключение
Разбира се, съвсем отделен въпрос е, дали човекът - български гражданин - изобщо би желал да служи или да бъде обслужван от държавата България... Но по този въпрос администрацията на последната не си и не може да задава въпроси, защото за държавата България могат да съществуват само граждани, а не хора - като човеци в библейския смисъл на думата. Всъщност това е едно от най-големите доказателства за факта, че държавата България не е и не може да бъде християнска, както предпоставя конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3. Изобщо християнската държава е феномен на юридическата теория, който винаги буди сериозен размисъл и de facto не съществува без уговорки, вкл. и по отношение на най-малката държава в света.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар