Russische Präambel im Bulgarischen Religionsgesetz 2002

en: Russian preamble in the Bulgarian Law on religious denominations

rus: Русская преамбула в болгарском законе о вероисповеданиях

srb: Руска преамбула на бугарском закону о вероисповести од 2002

_______

Das Bulgarische Gesetz über die Glaubensbekenntnisse aus dem Jahr 2002 (Закон за вероизповеданията) enthält einen Präambeltext, der vom Russischen Religionsgesetz von 1997 (Закон о свободе совести и о религиозных объединениях) wörtlich übersetzt und buchstäblich abkopiert ist. Dieses Manöver wurde als geheimer Kompromiss durch Lyutvi Mestan (Agent der Staatssicherheit unter dem Namen Paul* seit 1979) unter dem Nachdruck der muslimischen Religionsgemeinschaft Bulgariens vorgeschlagen. Die letztere Religionsgesellschaft war nicht einverstanden, dass lediglich die Bulgarische Orthodoxe Kirche den Status eines Kraft Gesetzes (ex lege) registrierten Glaubensbekenntnis erhält. Der erwähnte Status der BOK war wichtig für die Lösung der Teilungsproblematik in der Bulgarisch-Orthodoxe Kirche zu Gunsten der einen Partei (die mit dem Panorthodoxen Konzil von 1998 für kanonisch erklärt wurde).
In einer Internet-Diskussion zwischen dem bulgarischen Philosophen Herr Angel Grancharov und dem Gesetzeseinbringer - Borislav Tsekov wurde zweifellos klargestellt, dass der letztere sehr wohl über die Herkunft des Vorschlags von Lyutvi Mestan wusste. Allerdings wurde diese Tatsache bis jetzt nie öffentlich von den beiden Parlamentsabgeordneten bekanntgegeben.
Die kuriose Präambelgeschichte ist aufgrund eines Verstoßes gegen Art. 26 des Gesetzes über die normativen Akten deswegen problematisch, weil dadurch die Einhaltung von Klarheit- und Transparenzprinzipien bei der Ausarbeitung solcher Gesetzesentwüffe eine zwingenderforderliche Voraussetzung darstellt. Darüber hinaus wurde das russische Religionsgesetz auch mehrmalig seit 1997 in Straßburg kritisiert. Bulgarien war ebenso noch vor dem Jahr 2002 selbstverpflichtet seine Gesetzgebung mit Europäischem, anstatt mit russischem Recht anzugleichen.

_____________

* Реш.№14/04.09.2007 г. на Комисия за разкриване…, с. 47-48 http://www.comdos.bg/images/stories/reshenia/14.pdf

Vergleich - hier:

Канонични теми: "...Не се смятам и за специалист, но... "

Самооценка на вносителя на Закона за вероизповеданията от 2002 г. в RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:42 ч. (българско време).

Кой и как може да отстрани кръстовете от училищата?

Отговор: В момента никой...

_

Говори се, че няма противоречия между членовете на правителството по законопроект, с който да се въвежда забрана за носене на религиозни символи в училищата...

- "Да, да, ама не!" - Преди това трябва да се измени, ако не Конституцията (в глава десета), то поне Закона за герб на република България.

Защото:

Чл. 2, ал. 1 Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона... ...

С пет кръста и отделно кръст..., впрочем от двата се виждат само половинки, но и един само да имаше на герба, пак нямаше как да се извади от държавните училища.

Не стои ли държавният герб върху дипломите, върху бележниците, върху... личните карти на учениците..., които носят религиозни символи със себе си всеки ден?

А чл. 4, ал.1, изр. 1 казва, че вероизповеданията са равнопоставени.... Значи ли това герб срещу забрадка?

_

Познати са усилията на въпросния министър да атеизира напълно и това, което изобщо е останало от религиозно самосъзнание, вкл. и с провеждане на матури в неделя, пък и с религиознанието...

_

Но, вече няма как да стане с герба. Ако искаха да стане така,  от  парламента трябваше да го сменят в началото на мандата  със сърп и чук...

Русская преамбула в болгарском законе о вероисповеданиях

de: Russische Präambel im Bulgarischen Religionsgesetz 2002

en: Russian preamble in the Bulgarian Law on religious denominations

srb: Руска преамбула на бугарском закону о вероисповести од 2002

______________

Болгарский закон о вероисповеданиях (Закон за вероизповеданията) с 2002 года содержит преамбулу, котороя является копией дословный перевод русского аналога – Закон о свободе совести и о религиозных объединениях. Этот маневр производился путем тайного компромисса, предложенный Лютви Местана (агентом государственной безопасности под именем Павла* с 1979 г.), после давления со стороны мусульманского вероисповедания в Болгарии. Оно было несогласно, что только Болгарская православная церковь получит статус регистрации этим законом (ex lege). Такой статус имел очень важно значение для решения проблемы разделения Болгарской православной церкви в пользу одной из ее сторон, (названой канонической) на Всеправославном соборе 1998. В Интернет-дискуссию между болгарским философом г-н Ангел Грънчаров и автором этого закона - Борислав Цеков уточняется, что происхождение предложения Лютви Местана было хорошо известно Цекову. Тем не менее, они не публично объявили этот факт. Проблема этого текста в связана с нарушением ст. 26 Закона о нормативных актов (Закон за нормативните актове), которые требуют соблюдения ясности и прозрачности в подготовке таких проектов. Кроме того, русский аналог с 1997 неоднократно критиковали в Страсбурге, а в Болгарии еще до 2002 г. должно было принимать европейское, а не российское законодательство.

___________
* Реш.№14/04.09.2007 г. на Комисия за разкриване…, с. 47-48 http://www.comdos.bg/images/stories/reshenia/14.pdf




Сравнение - здесь:

Политически инат: Законът за вероизповеданията и Съветът на Европа

Един колега зададе преди известно време бърз, но много резонен въпрос:

-Кога и как можеше да се избегне осъдителна присъда от Страсбург по казуса БПЦ?

Отговорих му:

-Когато и ако вместо политически инат, съществуваше вяра и разум!

Всъщност елементарно, ако се познаваше историята и истерията на работата на българския парламент: Че щеше да се стигне до осъдителната присъда при тези обстоятелства се знаеше много добре отдавна, още от края на 2002 г. Ако не беше заинатената истеричност на определени политици, може би нещата щяха да изглеждат другояче. Може би. Но не би! Не би, защото инатът, да наложиш мнението си над другия, без да се съобразиш с правилата на нещото, в което "искаш" да членуваш, а на всяка цена, "с огън и меч" да вървиш срещу него, или да полит-интригантстваш пазарлъшката*, само и само за да прогласуваш някакви текстове, та да направиш не себе си, а държавата за посмешиште на първокурсници юристи и да пропагандираш публично антиновозаветна полит-еклезиологична митология и партийно шаманство (напр., че задача на църквата били: от Екзархия да създава държава или от езически племена да създава нация) с която популистки и по ленинско-димитровски да обдумваш некатехизирани и некръстени, само "по произход" (от трета степен по права линия) "православни" с възпитание на горди атеисти, надделя над вярата и над разума.

Политически инат на отделни арогантни и кресливи полит-митолози сега стои в основата на болно-самочувствената идея, тласкаща вместо към църковен мир, към кверулантска какафоничност.

При все, че всичко е ясно като по буквар с картинки за първолак, нека стане още по-ясно:

I. СТЕНОГРАМА ОТ:

ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, събота, 14 декември 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: ...
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

[...]

За второ процедурно предложение има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за вероизповеданията е един от основополагащите закони в Република България, гарантиращ основните права и свободи на гражданите. Съгласно Резолюция 1211 и ангажиментите, които България е поела като страна, членка на Съвета на Европа, в т. 4, подточка 2 е записано да се вземат в по-голяма степен предвид европейските стандарти и становищата на експерти от Съвета на Европа при изготвянето на законопроектите. Още по-категоричен е текстът, който е записан от тримата експерти на Съвета на Европа преди по-малко от две години, на 5 февруари 2001 г., когато в становище по тогава представения закон заявяват, че препоръчват законопроектът - както е казано тук конкретно - за религиозните свободи и религиозните общности - при нас това е Закон за вероизповеданията - да бъде изработен в сътрудничество със Съвета на Европа. Отчитайки тези становища и препоръки и имайки предвид важността на закона, предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване в съответствие с правилника - чл. 45, ал. 4, отлагане на разискванията по законопроекта за второ четене до получаване на становище от Съвета на Европа по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Цеков, заповядайте за противно процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Категорично възразявам срещу това предложение. Тук бяха цитирани препоръки, текстове и т. н. Има експертиза на Съвета на Европа, която във всички нейни съществени моменти е взета предвид в този обединен законопроект, който по същество като принципи, като философия не се отличава от основния проект, който беше разглеждан в миналия парламент и по който ние имаме препоръките. Пак казвам - отчетени в обединения законопроект, гласуван от Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Тридесет и деветото Народно събрание.
Аз разбирам желанието на СДС, което вече десет години води непримирима агресия срещу Българската православна църква, обслужвайки така наречените разколници, които явно пълнят партийните им каси с имотите, които са заграбили. И вие отново днес се опитвате да блокирате този закон, който ще даде ясни правила за всички вероизповедания в страната, включително ще сложи край на хаоса в Българската православна църква. Номерът няма да мине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред. Гласували 189 народни представители: за 38, против 150, въздържал се 1.

Процедурното предложение не се приема.

Моля, господин Тошев, да не губим повече време, заповядайте да докладвате.


[…]

За "съобразеността" на Закона за вероизповеданията с резолюциите - нека черпим директно от извора:

II. РЕЗОЛЮЦИЯ ПАСЕ 1390 (2004)

от 7-ми Септември 2004 г. относноНовия български закон за религиите,известен като Закон за вероизповеданията 2002

I. Резолюция

1. Новият български Закон за религиите, известен като Закон за вероизповеданията, влезе в сила на 1 януари 2003, замествайки Закона за вероизповеданията от 1949 година…
2. Законът за вероизповеданията от 2002 година представлява важна крачка напред в сравнение със Закона за изповеданията от 1949 година….
3. Но въпреки това, Законът за вероизповеданията създаде повод за известни критики от страна на много религиозни общности – с изключение на официалната Българска православна църква, оглавявана от Патриарх Максим и на еврейската общност [**]...
4. Много религиозни общности са разочаровани от клаузите...
5. Недобрата формулировка на Закона поражда известно объркване и тревога сред много религиозни групи....
6. Формулировката на ограниченията, наложени върху религиозните свободи в Член 7 от Закона също буди тревога....
7. Най-голямо съмнение поражда допусканата и дори пряко регламентираната от Закона за вероизповеданията от 2002 година намеса на държавата във вътрешните дела на религиозните общности....
8. Вземайки предвид съдебната практика на Европейския съд за човешки права в тази област, развита по-специално в решенията му по случаите Хасан и Чауш срещу България....

[...]

4) законът, постановяващ ограничения на човешките свободи, трябва да отговаря на стандартите за яснота и да предвижда възможност, произтичаща от принципа за върховенство на закона....
5) в демократичните общества не е необходимо държавата да взема мерки за гарантиране оставането или обединяването на религиозните общности под единно ръководство…. Ролята на властта в такива обстоятелства е не да премахне причината за
напрежението, елиминирайки плурализма, а да гарантира толерантно отношение на конкурентните групи една спрямо друга....

[...]

III. ПОСЛЕДНИ ДВА ОПИТА ЗА МИРНО РЕШАВАНЕ НА СПОРА

1. Общ изглед на опитите

2. Законопроект от 29.9.2004 г. (срв. мотивите му под графиката)

М О Т И В И


С Резолюция 1390/2004 г Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа отправя препоръки към България за корекции в Закона за вероизповеданията. Предлаганият законопроект дава възможност на Народното събрание да проведе обсъждане по тези препоръки и да вземе своето решение. В законопроекта са отразени и някои от забележките на независими експерти на Съвета на Европа – д-р Р.А. Лоусън и Малкълм А. Еванс . При текста на чл.10, ал.2, който беше предмет на спорове при приемането на Закона, е предпочетен вариант за запазване на този текст, както и запазване особения статут на Българската православна църква и нейната регистрация като юридическо лице по закон, но се предлага промяна на §2, ал.3, с което се създава възможност за охранително производство при избора на ръководство на Българската православна църква, без намеса от страна на изпълнителната власт, което да гарантира, че ръководството е легитимно съгласно православното канонично право.
[...]
С предлаганите промени се цели да се улесни дейността на вероизповеданията, които често имат сериозни финансови затруднения, както и се дава възможност на Народното събрание да проведе дискусия по препоръките на ПАСЕ по отношение на Закона за вероизповеданията, така че той по-пълно да съответства на европейските стандарти.
[...]
Лъчезар Тошев

3. Законопроект от 14.10.2004 г. (срв. мотивите му под графиката)

М О Т И В И

Приетият през 2002 г. Закон за вероизповеданията беше обект на множество критики, както от вероизповеданията така и от редица неправителствени организации. Той беше атакуван и в Конституционния съд през 2003г. Критиките станаха причина ПАСЕ да излъчи специален докладчик по този въпрос. В резултат на доклада ПАСЕ прие Резолюция 1390/2004г., в която се отправят редица препоръки по текстове от закона.
[...]
Практиката на прилагане на закона в почти двугодишния период след приемането му показа, че редица текстове се неясни и създават затруднения на вероизповеданията. Предлаганият Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията има за цел да се отразят в закона някои от препоръките в Резолюция 1390/2004 на ПАСЕ.
[...]

Вносители: Иван Иванов и група н.п.

ІV. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ остава горчивият размисъл за отговорността! Не само политическата, която всъщност винаги остава безоговорната, а онази личната отговорност, която се поема от собствената съвест (ако разбира се я има).

Кой ще я носи в правната история - видяхме пределно ясно.

___________________

* Срв. Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията.

** Припомняме, че предстоятелят на еврейската общност е бил информиран за преписания преамбюл на Закона за вероизповеданията от руския му аналог - според цитат на вносителя на Закона за вероизповеданията: "...Лютви Местан, воден от намерението, да се намери съгласие и ДПС да оттеглят тези идеи, предложи въпросният преамбюл, който е заимствал от руския закон. Той каза и официално откъде го е заимствал със съответните адаптации. След като анализирахме текста, видяхме, че в него няма нищо лошо. В него се изтъква уважение и към другите основни религии в страната и след като консултирахме и с главния равин и с другите основни вероизповедания го приехме..." . Срв. Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията.

Стенограма от обсъждане на преамбюла от Закона за вероизповеданията

Стенограма от обсъжданията на проектите на Закон за вероизповеданията (№ 154-01-1 от 05.07.2001 г., № 254-01-31 от 26.04.2002 г. и № 254-01-32 от 26.04.2002 г.)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, събота, 14 декември 2002 г.

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

[…]


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заглавието на законопроекта е "Закон за вероизповеданията".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Ще докладвам обаче и предложението на господин Местан, в което се съдържа предложение за алтернативно заглавие. Предложението на господин Местан гласи:
"Законът да има преамбюл със следното съдържание:
"Народното събрание на Република България, препотвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения, изхождайки от факта, че Република България е светска държава, признавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдеизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната, вярвайки във важността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този Закон за религиозните права и религиозното сдружаване."
Становището на комисията е, че не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, по същество аз правя две предложения чрез този преамбюл и затова възниква един проблем с колко време разполагам. Първото ми предложение се отнася до наименованието на законопроекта и второто е за преамбюлна част от този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но е направено като едно предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, явно е, че имам ограничение от 5 мин., с което ще се съобразя, госпожо председател.
Съображенията ни да предложим законопроектът да има наименование "Закон за религиозните права и религиозното сдружаване" аз изложих още при приемането на първо четене на трите законопроекта, въз основа на които е изработен този консолидиран текст. Аз считам, че нашето предложение е по-коректно, защото, както показа и работата по изготвянето на консолидирания проект, фактът, че с една и съща дума - вероизповедание, ние се опитваме да обозначим различни съдържания, различни факти поражда определени проблеми. Защото, от една страна, "вероизповедание" е вярата като вяра, а, от друга страна, явно имаме предвид и организациите на религиозна основа. И това ще продължава да поражда проблеми. Но се чуха предложения, че това е термин, който е заложен в Конституцията и затова ние не драматизираме този проблем и, без да оттеглям предложението си, заявявам, че също така няма да драматизираме проблема. Все пак искам да благодаря на един правист с достатъчно дълъг опит и в съда в Страсбург - господин Арабаджиев, който в изказването си заяви тук, в пленарната зла, че от гледна точка и на практиката на съда в Страсбург това наименование изглежда по-коректно.
Що се отнася до преамбюлната част, уважаеми колеги, внасяйки този проект, аз имах ясното съзнание, че в България няма практика да се приемат закони с преамбюлна част. Има такава практика по отношение на ратификации на важни международни договори, с които България се задължава. Независимо от това ние считаме, че религиозните права, свободата на мисълта и съвестта са ценности от висш порядък и струва ми се няма формални пречки, включително и такива в Закона за нормативните актове, които изрично да правят невъзможно приемането на закони с преамбюлна част.
Считам, че е добре, приемайки един толкова важен законопроект, ние да гласуваме и преамбюл, в който още веднъж да заявим, че България е страна на търпимостта, че българският парламент уважава различията, основани на вяра, без това да застрашава по какъвто и да е начин териториалната цялост, държавния суверенитет и националните интереси на Република България.
Разбира се, ние сме открити за определени редакционни поправки по своето предложение, като например изречението: "Изхождайки от факта, че Република България е светска държава." Може би това е излишно, защото това се гарантира от българската Конституция.
Другата редакционна поправка, която бих направил, за да не взимам думата втори път, е вместо "Признавайки особената и традиционната роля на Българската православна църква", да заменим деепричастието "признавайки" с "подчертавайки", защото няма защо един безспорен факт да се признава. Този факт може само да се подчертае.
Понеже съм на този абзац, искам да заявя, че другият ни мотив, който не е скрит, а явен, да предложим преамбюлна част към този законопроект е отговорът ни за не малко спекулации, които се появиха и в средствата за масово осведомяване, че, видите ли, Движението за права и свободи по някакъв начин е против изписването в нарочен текст на признанието за традиционната роля и значение на Българската православна църква както за формиране на българската държавност, така и за нейната духовност и култура. Тъкмо обратното, ние ясно съзнаваме, че Българската православна църква има заслуги, които никой не може да отрече.
С тези съображения, понеже за съжаление времето ми свърши, аз приключвам и ви моля още веднъж да преосмислите решението си. Считам, че предложението ни за преамбюл ще бъде едно украшение към този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, очевидно преамбюлът е интересен текст. Тъй като говоря за редакционните бележки, на мен ми се струва, че в предпоследният абзац: "Като изразява уважение към християнството, исляма, юдеизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната" спокойно може да отпадне изразът "съставляващи неделима част от историческото наследство на страната". Първо, защото едва ли е толкова важен и, второ, защото в различните етапи на историята по различен начин те са били неделима част от наследството ни.
Затова аз смятам, че ако в преамбюла, предложен от господин Местан, изразим уважение към историческите религии в България и другите религии, ще бъде напълно достатъчно като текст, ако господин Местан не възразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Не е въпросът до редакцията, уважаема госпожо председател. Преамбюлът е една несъществуваща практика в последното законодателство у нас. Имаше времена, в които се злоупотребяваше пък с така наречения преамбюл - например навремето се приемаше Закон за кооперациите с преамбюл. Трябва да видим дали тук уреждаме нещо кой знае какво колосално или пък един обикновен Закон по вероизповеданията, който има материя ненамесата на държавата и няколко други идеи.
Освен това, ако видите съдържанието на предложения преамбюл, то се вижда доразвито в много от текстовете на закона след това.
Затова моето предложение е да изоставим идеята за преамбюла сега и да се върнем към нея след като гласуваме съдържанието на закона. Тогава ще видим дали например има текстове, които по същия начин си служат със същата лексика - уважението, равноправието и т. н. и да преценим идеята за преамбюла след разглеждането на целия закон.
Формално предложение: да отложим разглеждането на преамбюла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
Постъпило е процедурно предложение, направено от господин Ганев, да се отложи разискването на преамбюла.
Има ли други изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта - "Закон за вероизповеданията", така както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 157, против 6, въздържали се 13.
Заглавието се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ганев - да се отложи разискването на преамбюла.
Гласували 188 народни представители: за 150, против 37, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.

[…]

СТО ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 20 декември 2002 г.

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

[…]


Връщаме се към съдържанието на преамбюла, предложен в законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, по преамбюла бяха направени предложения от господин Местан: да отпадне текстът "Изхождайки от факта, че Република България е светска държава", а от следващия абзац думата "признавайки" да стане "подчертавайки".
Господин Ганев предложи текста "съставляващи неделима част от историческото наследство на страната" да отпадне.
До момента това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мисля, че господин Кошлуков предложи това на предишното заседание.
Господин Милчев, заповядайте за изказване.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа народни представители! Когато комисията разглеждаше на второ четене текста за преамбюла, тя гласува той да отпадне.
След като чухме аргументацията на господин Лютви Местан и след като се видя, че духът на този закон е да даде равноправие на всички вероизповедания и да изтъкне тяхната неделима част от историческото наследство на страната, то ние сме съгласни този преамбюл да намери своето място, така както бяха дадени поправките. Подкрепям в такъв вид преамбюла, който ще даде началото на този закон, слагащ едно ново начало след 53 години, през което ние нямахме Закон за вероизповеданията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на господин Милчев за това изказване. Искам от името на моите колеги и на господин Местан, също да ви призова да подкрепите в този вариант този преамбюл, тъй като неговото гласуване и приемане би внесло известен баланс в това, което се получи като цяло със закона и специално с чл. 11. Смятам, че с един такъв преамбюл законът би станал по-добър и за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли желаещи за други изказвания по преамбюла? Няма.
Законът има преамбюл със следното съдържание: "Народното събрание на Република България, препотвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения (отпада следващото изречение), подчертавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии, вярвайки във възможността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този Закон за вероизповеданията."
Заповядайте за редакционна бележка, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Струва ми се, че уточняването включваше и това да го няма този глагол "препотвърждавайки", защото не сме някаква административна инстанция, а конституционно трябва да кажем "потвърждавайки правото". Не "препотвърждавайки", спрямо кого? Това беше уточнено вчера. Смятам, че с тези корекции така прочетеният преамбюл е добре да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
Има ли други редакционни предложения по текста? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения за редакционни поправки.
Първото предложение по хронологичен ред е на господин Ганев - думата "препотвърждавайки" да се замени с думата "потвърждавайки".
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 170, против 8, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Местан изречението "Изхождайки от факта, че Република България е светска държава" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Местан думата "признавайки" да се замени с думата "подчертавайки".
Гласували 167 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението в предпоследния абзац на преамбюла, направено от господин Кошлуков - думите "съставляващи неделима част от историческото наследство на страната" да отпаднат.
Гласували 162 народни представители: за 144, против 9, въздържали се 9.
Предложението се приема.
В преамбюла "Закон за религиозните права и религиозното сдружаване" автоматично се заменя с гласуваното ново наименование "Закон за вероизповеданията".
Подлагам на гласуване преамбюла на закона с току-що гласуваните в залата редакционни поправки.
Гласували 178 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 9.
Преамбюлът е приет, а с това и целият закон.

(Ръкопляскания от блоковете на НДСВ, ДПС и КБ.)

Преамбюлна развръзка ІІ-ра част

:: КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ НА ПРЕАМБЮЛНАТА РАЗВРЪЗКА

V. Въпреки добитата вече почти окончателна яснотата по разбуления преамбюлен въпрос, налага се на това място да бъде отделено графично внимание на текстовете (един граматичско-семантичен поглед), който в три графики да представи стъпките по "заимстване"-то и "адаптация"-та на руския преамбюл в българския Закон за вероизповеданията. Графиките са изработени преди доста време, по молба на заинтересовани езиковеди, желаещи да отделят внимание на проблеми и куриози в текстове, продукт на законодателство.

.

:: Стъпка първа - сравнение на първоизточниците

.

.

:: Стъпка втора - "узряване" на преамбюлния текст при български условия

.

.

:: Стъпка трета - сравнение на преамбюлни текстове, които са със законова сила

.

.

VІ. За по-нагледно опосредяване на развръзката, предлага се запис от Стенограмата на пленарните заседания, в които текстът е бил обсъждан. Абсолютно видно е, че нито един народен представител не е бил информиран за произхода на текста: http://hpberov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html

.

Както обещахме в първата част на този текст, завършваме с откъс от едно телевизионно предаване, без каквато и да е нужда от коментар.




RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:42 ч. (българско време)

:: КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ НА ПРЕАМБЮЛНАТА РАЗВРЪЗКА

_

:: КЪМ СТЕНОГРАМАТА ОТНОСНО ПРЕАМБЮЛА

Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията

От средата на 2007 г. много хора в България и извън нея узнаха, че преамбюлният текст на Закона за вероизповеданията от 2002 г. е преписан от руския му аналог. Лютви Местан е народният представител привел това "реципиране" в действие: http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=153
На много хора се искаше да вярват, че тази преамбюлна история се дължи по-скоро не на умисъл, а на небрежност.
Въпросът, дали и кой точно от "отговорните играчи" в тогавашния парламент е знаел, не променя по никакъв начин самия факт на рецепцията, който всъщност резултат е многозначителен (в много отношения) за българската законодателна работа. Въпреки това, към самия процес на "реципиране" на чуждестранни разпоредби в толкова знаков закон, интерес проявиха немалко хора. Затова възникна необходимостта от настоящата публикация.

Благодарение на философа, г-н Ангел Грънчаров*, който задавайки няколко полемични въпроса в публичното интернет-пространство на вносителя на Законопроекта за вероизповеданията - г-н Борислав Цеков, получи два емоционално пропитите отговора**, в които последният даде възможност за окончателното изчистване на най-големите въпросителни от самия процес на приемането на руската рецепция.

I. Настоящият текст ще бъде разделен на две части, първата от които ще започне с един откъс от телевизионно участие, а втората ще завърши със същото. Те няма да бъдат коментирани, защото сами говорят за себе си.





RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:50 ч. (българско време)

ІІ. Полемиката, която се е разиграла на страниците на т.нар. социална мрежа Homo politicus показа по несъмнен начин няколко неща, най-важното от които е, че г-н Борислав Цеков съвършено добре е знаел както за предложението на Лютви Местан, така и за произхода на този злополучен текст. Няма да се спираме на разликите между политически компромис и пазарлъка (примерно на т.нар. Четвъртък пазар, находящ се до бул. "Руски" в Пловдив).

Би могло да се обобщи, че руският преамбюл е бил залогът за превръщането на една оспорена в пленарната зала постановка от законопроекта в законово предписание. При това с пълното знание и съзнание на определени депутати, несподелили го публично в пленарната зала.

ІІІ. Самата полемика и резултатите от нея

Г-н Ангел Грънчаров задава следния въпрос като коментар под публикацията на г-н Цеков (видна от графиката по-долу). Цитат***:

" [...] каквото и да се усуква, резилът е пълен и БПЦ е в такава унизителна
криза, в каквато никога не е била. Кашата забърка тъкмо Симеон, и то само защото тодорживковия партиарх лицемерно на няколко пъти му рече "Ваше Величество". Срам и резил! Да си му берат срама тия, дето са виновни за него! Европейският съд даде присъдата си и тя трябва да бъде изпълнена.Г-н Цеков, към Вас лично един въпрос: Вие лично знаете ли, че сега действащият закон за вероизповеданията е просто преписан от... руския такъв закон? Ето и доказателството. Интересно ми е какво ще речете по повод на този унизителен акт... "

Отговорите-коментари на г-н Цеков са два (срв. графиката горе). Първият е със следното съдържание - Цитат:

" Г-н Грънчаров, действищият закон съм го писал аз в голяма та му част, така че
прекрасно знам какво пише в него! Глупостите на въпросния Берков никак не ме вълнуват. Този човек е дълбоко некомпетентен, а освен това няма и най-малка представа как се пише и приема закон в един парламент. Това не е някакво кабинетно творение, а изисква съчетаването на множество мнения, интереси, намерения и прочие. И ето какво ще ви кажа за въпросния преамбюл. Когато се стигна до обсъждането на член 10 относно статута на БПЦ, от страна на ДПС и главното мюфтийство се отправи настойчиво искане, ислямът да бъде също вписан като вероизповедание, което се признава за юридическо лице ex lege. Естествено се противопоставих остро на тази идея, защото законовият стату на БПЦ има своето конституционно основание в текста, който определя източното православие за традиционно за България. А ислямът и всички останали не са такива! Тогава Лютви Местан, воден от намерението, да се намери съгласие и ДПС да оттеглят тези идеи, предложи въпросният преамбюл, който е заимствал от руския закон. Той каза и официално откъде го е заимствал със съответните адаптации.След като анализирахме текста, видяхме, че в него няма нищо лошо. В него се изтъква уважение и към другите основни религии в страната и след като консултирахме и с главиня равин и с другите основни вероизповедания го приехме. Така че това са били публично известни неща и някой днес неграмотник да ги представя като "разкрития" е толкова комично, че говори просто за степента на неговата осведеменост. Но най-важното е - бихте ли ми казал какво точно има, което да не сте съгласен във въпросния преамбюл. Посочете ми една идея, един ред, една дума. Силно се съмнявам, че ще посочите такива - защото в него се прокламират общочовешки и демократични идеи. Така, че хайде стига с простотиите на този или онзи. Ето го и текста на преамбюла за справка:"[...]"СРЕЩУ КАКВО ОТ ТОЗИ ТЕКСТ СТЕ ПРОТИВ, ЧЕ ДА МИ ЦИТИРАТЕ МНЕНИЕТО НА РАЗНИ
НЕГРАМОТНИЦИ?????????????????????????????

Вторият отговор е (срв. графиката горе). Цитат:

" И не пишете глупости, че законът бил преписан от руския. Защото лично с двете си ръце съм го писал на личния си компютър!!!Съжалявам, че с приказките си срещу Църквата се съпричастявате към цялата мръсна паплач, която се опита да направи преврат в църквата и да се направи "синя църква", започваща с филип димитров, фори светулката, татарев, соколов и целия седесариат; към антибългарската клика, наречена "български хелзинкски комитет", която освен агресията към Църквата си измисли и "македонско малцинство" в България...Казвам ви обаче едно: опитът за преврат в Църквата беше веднъж и завинаги осуетен. Точка. "

Отговорът на г-н Грънчаров***** към горецитираниете коментари на Цеков са наситени с автентична емоционалност, която обаче при всички случаи е строго показателна за разбираемото възмущение от подобни отговори на публично-ангажирани с политиката личности.

ІV. Коментарите на вносителя на законопроекта поставят много въпроси**** и най-вече въпроса за осведомеността на обикновения адресат на закона по произхода на текстове. Бихме могли да обобщим прочетеното като елементарна липса от необходимост на определени "отговорни" фигури да споделят открито пред мандатодателите си за подобни казуси. Т.е. форма на безотчетност. Явление, добре познато от близкото минало. В по-далечни времена характерно за абсолютните монарси.

Важен е обаче и въпросът за искреността на политика. Съществуват достатъчно доказателства (най-вече писмени), които безсъмнено свитедетелстват, че множество хора, професионално свързани с въпросите на вероизповеданията (най-вече държавни служители, но и духовници) които не са знаели факта на преписването. Но това е страничен подвъпрос, на който няма да се спираме.

Ще припомним само, че са налице достатъчно възражения и спорни моменти относно стойността и безпроблемността на преамбюлния текст, разгледани по-обстойно през лятото на 2008 г.: http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=153

В обобщение би могло да се направи извода, че чл. 26 от Закона за нормативните актове, който изисква, при изготвяне на законопроекти, да се съблюдават принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, което пък предпоставя да се цитира точно кое откъде е преписано, не е бил спазен.

:: КЪМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - ВТОРА И ПОСЛЕДНА ЧАСТ НА РАЗВРЪЗКАТА


_____________



* Ангел Грънчаров е български философ, човек с особено силно усещане за откритост, справедливост и взискателност към отговорните за управлението на страната. Популярен е с множество издания, предимно на философски теми, особено важното от които е историко-философско-саморефлектиращо "Страстите и бесовете български", изд. 2008. Той е първият български видео-блогър и изключително активен в интернет пространството с "медийната си империя", както сам я нарича. Основната му интернет-странция е: http://aig-humanus.blogspot.com/

** Б. Цеков е отстранил всички коментари от дискусията, като секцията е била затворена в нощта м/у 14. и 15.03.09, възстановяването би могло да стане чрез кеш-а на следния интернет адрес: http://bgpolitics.ning.com/profiles/blog/show?id=2367308%3ABlogPost%3A4241&page=1#comment-2367308_Comment_4323

*** Срв. http://aig-humanus.blogspot.com/2009/03/blog-post_15.html

**** Между тях и въпросът за инфантилността на подобно поведение, с което се "слага точка" по въпроси, по които хората се интересуват издават достатъчно индиции за степента на "зрялост и толерантност". Съвсем отделен е въпросът, дали едно подобно поведение отговаря на длъжностната характеристика на "главния секретар на омбудсмана".

***** Срв. http://aig-humanus.blogspot.com/2009/03/blog-post_15.html

"Препис-компилацията" на глава I-ва от Закона за вероизповеданията

Резолюция ПАСЕ 1390 (2004)

Парламентарна асамблея на Съвета на Европа
Резолюция 1390 (2004)
по проект от 9-ти и 25-ти Февруари 2004 г.,

окончателно приета на 7-ми Септември 2004 г. относно
Новия български закон за религиите,
известен като Закон за вероизповеданията 2002



I. Резолюция


1. Новият български Закон за религиите, известен като Закон за вероизповеданията, влезе в сила на 1 януари 2003, замествайки Закона за вероизповеданията от 1949 година, който даваше възможност за неограничена намеса на правителството във вътрешните дела на всички религиозни общности. Законът за вероизповеданията беше приет след дългогодишно обсъждане на различни проекти в края на м.декември 2002 година.


2. Законът за вероизповеданията от 2002 година представлява важна крачка напред в сравнение със Закона за изповеданията от 1949 година. Той признава религиозните свободи като основно право, обявява че всички религии са свободни и равни и постановява отделянето на Църквата от Държавата. В същото време той дава възможност на държавата и на местните общности да подкрепят религиозните дейности, в това число и с данъчни облекчения и предоставяне на места за извършване на богослужения. И накрая, той внася важна промяна в ролята на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет на България, превръщайки я от ръководен и контролиращ орган в предимно консултативен орган, чиято основна задача е да следи за спазването на религиозните свободи.


3. Но въпреки това, Законът за вероизповеданията създаде повод за известни критики от страна на много религиозни общности – с изключение на официалната Българска православна църква, оглавявана от Патриарх Максим и на еврейската общност – както и от страна на някои НПО-та, като Българския комитет от Хелзинки.


4. Много религиозни общности са разочаровани от клаузите – и по-специално от Член 10, който отрежда специална роля на Българската православна църква и я освобождава от изискването за регистрация, предвидено от Закона като задължително условие за юридическите лица. Те се опасяват от психологическия ефект на тази клауза, която може да доведе до дискриминация спрямо други религии на различни нива от държавната администрация. Вече са налице и някои конкретни проблеми във връзка с допуснатото фактическо неравенство по отношение на данъчното третиране на източниците на доходи на различните религиозни общности, достъпа до религиозно обучение и забавянето на разглеждането на молбите за регистрация.


5. Недобрата формулировка на Закона поражда известно объркване и тревога сред много религиозни групи. В основните клаузи, регулиращи регистрацията на религиозните институции, степента, в която се налага пререгистрация на вече съществуващи институции (на централно и/или на местно равнище) действително има неясноти. В Закона не са ясно указани нито процедурата (забавяне, обжалване, противоречив характер, точната роля на Дирекцията по вероизповеданията), нито действителните критерии за регистрация. Освен това, той не признава изрично свободата на мисълта (например, правото да не бъдеш вярващ) и не разяснява правата на вярващите от нерегистрираните религиозни общности.


6. Формулировката на ограниченията, наложени върху религиозните свободи в Член 7 от Закона също буди тревога. По-специално, забраната да се използва религията за “политически цели” заедно с наказателните разпоредби от Закона може да доведе до ефикасното изключване на религиозните общности от важни политически дебати в гражданското общество по въпроси, като аборта, евтаназията, клонирането, семейната и социалната политика, които са пряко свързани със защитаваните от тях ценности.


7. Най-голямо съмнение поражда допусканата и дори пряко регламентираната от Закона за вероизповеданията от 2002 година намеса на държавата във вътрешните дела на религиозните общности. Това се отнася по-специално до спора за ръководство между двата български православни синода, оглавявани съответно от патриарх Максим и митрополит Инокентий, който оспорва легитимността на Максим като патриарх. Признанието ex lege на Българската православна църква, дефинирано педантично в Член 10 (1), освобождаващо тази институция от обичайната процедура на регистрация, която включва и проверка на легитимността на ръководството, се смята за целящо да реши спора между Максим и Инокентий в полза на първия. На практика, забраната за регистрация на друга институция със същото име и седалище и наказателните разпоредби оправомощаващи Дирекцията по вероизповеданията да санкционира “неупълномощените представители” налагат забрана за регистрация на алтернативния синод като нова религиозна институция.
.

8. Вземайки предвид съдебната практика на Европейския съд за човешки права в тази област, развита по-специално в решенията му по случаите Хасан и Чауш срещу България, Митрополитската църква на Бесарабия и други срещу Молдова, Шериф срещу Гърция и Кокинакис срещу Гърция, Асамблеята смята, че:


1) свободата на мисълта, съзнанието и религията е една от основите на “демократичното общество” по смисъла на Европейската конвенция за човешки права;


2) ролята на държавата е да бъде неутрален и безпристрастен организатор на изповядването на различни вероизповедания, религиозни вярвания и убеждения;


3) религиозните общности не могат да бъдат дискриминирани в сравнение с другите участници в гражданското общество; техните дейности “трябва да бъдат обект само на ограниченията, предписани от закона, които са необходими на демократичното общество за защита на обществената безопасност, обществения ред, здраве и морал, или за защита на правата и свободите на други” (виж Член 9, параграф 2 от Европейската конвенция за човешки права);


4) законът, постановяващ ограничения на човешките свободи, трябва да отговаря на стандартите за яснота и да предвижда възможност, произтичаща от принципа за върховенство на закона, да се избегне предоставянето на неограничени права на изпълнителната власт за намеса в религиозните дела;


5) в демократичните общества не е необходимо държавата да взема мерки за гарантиране оставането или обединяването на религиозните общности под единно ръководство. Напрежението, възникващо в резултат от разцепването на една религиозна общност, е неизбежно следствие на плурализма. Ролята на властта в такива обстоятелства е не да премахне причината за напрежението, елиминирайки плурализма, а да гарантира толерантно отношение на конкурентните групи една спрямо друга.


9. Затова Асамблеята препоръчва на българските власти:


1) по отношение на Член 10:


а. Член 10 (1) и (3) (специално признаване на източното православие и на принципа за липса на дискриминация): признавайки че формулировката на тези клаузи не буди възражения per se, да се гарантира, че специалното признание, оказано на българското православие, не води до дискриминация на другите религии по практически въпроси, като държавна и общинска подкрепа, реституция на имуществото, данъчна политика, религиозно обучение и др.;


б. Член 10 (2) (признаване ex lege на Българската православна църква): или напълно да се зачеркне тази клауза, с което Българската православна църква да се подложи на същите изисквания за регистрация, като останалите религиозни общности; или да се гарантира по друг начин, без намеса от страна на изпълнителната власт, че ръководството на Българската православна църква е легитимно съгласно православните канонични закони.


2) по отношение на Член 15 (2) (забрана за регистрация на идентична религиозна общност): или да се зачеркне тази клауза, или да се гарантира че тя ще тълкува по такъв начин, че регистрацията на отцепила се група ще се изключва само при буквално съвпадение на имената и седалищата.


3) по отношение на Член 14 и следващите (регистрация на религиозните общности):


а. по отношение на действителните критерии за регистрация: или да се добави изрично пояснение, че Софийският градски съд и Дирекцията по вероизповеданията не могат да дават оценка на стойността на религиозните убеждения и правила, или да се гарантира, че тези клаузи ще се прилагат по начин, гарантиращ регистрацията на всички религиозни общности, представили информацията, предвидена в Член 17, чието име и седалище не съвпадат дословно с тези на друга религиозна общност, подала заявление за регистрация преди тях, и които не нарушават Член 7 със съответните му изменения и тълкувания съгласно Член 9 от Европейската конвенция за човешки права.


б. по отношение на процедурата на регистрация: да се поясни незадължителния характер на мненията на Дирекцията по вероизповеданията; да се избегнат противоречията в процедурата на регистрация, като се гарантира свободен достъп до информацията, справедливо разглеждане на молбата на кандидата и състоятелна мотивация на решенията.


4) по отношение на Член 7 (ограничаване на религиозните свободи): или да се промени формулировката му, така че да отрази формулировката на Член 9, параграф 2 от Европейската конвенция за човешки права, или да се гарантира тясното му тълкувание и прилагането му съгласно Европейската конвенция за човешки права, по-специално, по отношение на законното участие на религиозните общности в обществено-политическите дебати.


5) по отношение на Член 36 (наказателни клаузи): да се заложи в текста на Закона или да се гарантира чрез тълкуванието му, че прилаганата процедура за налагане на наказания и за разглеждане на подадените срещу тях жалби ще отговаря на изискванията за справедлив съдебен процес при зачитане на върховенството на закона.

*

Официалният английски текст:

http://assembly.coe.int/Mainf.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta04/ERES1390.htm