Разни / Misc.

ИНТЕРЕСНО ЧЕТИВО

:: music by Antaeus ::

:: Бойко Борисов бил продължител на делото на княз Борис I
:: В класификатора на професиите свещениците са заедно с компаньонките
:: "Чисти ръце" зад олтара
:: Правителството отпуска 383 000 лева за ремонти и строителни дейности в православни храмове
:: Точка 22 - Гербовото правителство относно субсидии за църквата
:: Пред „Труд”: От свещи църквата вади 12 млн. лв.
:: За обществената роля на православната църква - след 20-та минута на предаването.
:: ПРАВО И ДРУГИ НОРМАТИВНИ РЕГУЛАТОРИ. ПРАВО И ОБИЧАЙ. ПРАВО И РЕЛИГИЯ...
:: Как законопроектът става закон - pro bono
:: Юлиански календар, "алтернатива на БПЦ", Синдикат на свещениците - TV7
:: Ролята на църквата като институция
:: Rutgers Journal of Law & Religion
:: Преврат в Главно мюфтийство - video
:: Защо църквата иска държавата да и свърши работата
:: Анелия Димитрова, Бог е любов, но служителите му го цензурират
:: Иван Симеонов, Проблемът с календарната реформа
:: Комисията за защита от дискриминация осъди епископ Теодосий
:: Свещеник с канабис за 8-и път в ареста 
:: Бившият шеф на имотите на Софийската митрополия Христо Латинов
:: Митрополит Николай „подари“ 300 декара на Георги Гергов
:: ТАЙНИТЕ НА ЦЪРКОВНАТА МАФИЯ!
:: Бедна ли е църквата
:: За задължителното вероучение и още нещо
:: Кой пречи на Църквата?
:: ВЕРОУЧЕНИЕ ЛИ?
:: Религията - само в черквите! 
:: ГЕРБ съветник открива Неделно училище, прави социална кухня
:: Българската православна църква между вярата и политическата религия
:: ЕГН като обект на свободата и религиозния светоглед
:: Да не експериментираме с децата, преди да изясним какво искаме
:: Три съвременни мита за религиозното образование
:: Задължителната религия – сезон 2010
:: Трябва ли задължително да се изучава "религия-православие" в училище?
:: ВЕРОУЧЕНИЕТО ще върнеобществото ни към добродетелите
:: Православната църква и комунистическият режим в България
:: Насилствено християнство
:: Михаил Поснов, История на Християнската Църква
:: Михаил Поснов, Отношение на Християнската Църква към външния свят. Църква и държава
:: Михаил Поснов, Римският папа
:: Николай Бердяев, Господар, Роб и Свободен
:: Николай Бердяев, За църковната свобода и религиозната свобода
:: Протойерей Георги Флоровски: „Социалният проблем в Православната църква”
:: Татяна Ваксберг, Религията, Патриарха и Мутрите
:: Раду Карп, Време за християндемокрация?
:: Яцек Жаковски, Време за реформация
:: Православната инквизиция
:: Кой съветва депутатите по религиозните дела?
:: Поредната загадка: Кой е истинският главен мюфтия?

:: Й. Грозев, Религията в образованието – конституционните гаранции, Политики, бр. 3/2008. [http://is.gd/cXUxv]

:: Билбиотеката на Павел Б. Николов 

- За Библията;

- Преводът му от руски на александърменовия Човешки син; 

Въпроси и отговори върху Преходните и заключителни разпоредби на УБПЦ-БП;
Разпети петък - 2010г.: http://goo.gl/TDv1

Принципът на безпринципност между БПЦ и държавата

П. Живкова, Брокери в храма
П. Тонков, Сектите и новите религиозни движения в България през ХХ век
Г. Горанова, ПРАВО, МОРАЛ И РЕЛИГИЯ
БХК-2009, Свобода на съвестта и религията
Заб­рад­ки­те - фа­на­ти­чен кап­риз или ре­ли­гиоз­но пра­во
В. Даков, Трябва ли да се изучава религията в училище?
Религията - задължителен предмет в държавното училище?
Ретроспективен анализ на българския религиозен закон - защо законът за вероизповеданията е ненужен
С. Мелек, Преминаването от Исляма в някоя друга религия
Religious Freedom Monitor

Предаване Сеизмограф - 03.07.2010 г. (за забрадките след 20-тата минута)
Н. Бердяев, За фанатизма, ортодоксията и истината

––––––––––«»––––––––––

Във връзка с продължаващото от известно време нефункциониране на интернет-страницата http://rellaw.wordpress.com, част от материалите от нея, които съставителят на "Право и религия в България" е успял своевременно да архивира, ще бъдат поместени тук. Това са предимно извадки и факсимилета от важни исторически документи.

––––––––––«»––––––––––

I. Патриарх Максим – изборът в 1971 г.

Текст по Янко Димов, Максим, „Патриарх Български“, С., 1991, с. 74-77; съдържанието на документа е публикувано и в: Хр. Събев, Светлина за България, Абагар-В. Търново, 1994, с. 159-164.

ПАТРИАРХ МАКСИМ И ИЗБИРАТЕЛСТВОТО В БПЦ

На 1 април 1971 г. се провежда заседание на Св. Синод в пълен състав под председателството на наместник-председателя на Св. Синод – Ловчанския митрополит Максим, с дневен ред: Избор на нов патриарх на Българската православна църква на мястото на починалия Патриарх Кирил. Разискванията са продължителни, об­съжданията сериозни, но като рядко изключение до единодушие не се стига. Трима епархийски архиереи, членове на Св. Синод, остават на особено мнение по крайното решение на Св. Синод за избор на нов патриарх на Българската православна църква. Това особено мнение е вярно, но не пълно изчерпателно по конюнктурни или тактически съображения, но е многозначимо.
Въпросното особено мнение има по принцип и същност място в нашето кратко изложение и ние го предаваме почти изцяло и текстуално с изключение най-вече на онова, което се отнася до Патриарх Кирил.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО РЕШЕНИЕТО НА СВ. СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОРА НА НОВ ПАТРИАРХ, ВЗЕТО В ЗАСЕДАНИЕТО МУ НА  1.І/. 1971 г.

Врачански митрополит Паисий, Варненски и Преславски митрополит Йосиф и Неврокопски митрополит Пимен – оставаме на особено мнение. Основанията ни за това са следните:

1. Изборът за новия патриарх, ако бъде произведен според взетото решение, ще бъде нередовен, защото не ще бъде спазено най-същественото изискване както на основния закон на Църквата, надлежно одобрен от народната власт, така и на свещените канони на Вселенската църква.

2. Най-същественото изискване за този събор е да бъде дадена възможност на сегашните православни християни да вземат участие в избора. А участието на християните се осъществява чрез Изборите на църковни настоятелства, които чрез свои представители избират епархийските избиратели, които избират патри­аршеските избиратели, а последните самия патриарх.

3. Основата /т.е. църковните настоятели/ на тази избирателна пирамида трябва да бъде редовна и здрава, за да бъдат редов­ни и законни следващите степени на пирамидата. Тази именно основа в момента е нередна, откъдето произтича и нередността и незаконността на следващото избирателно тяло – епархийските избиратели, които трябва да изберат патриаршеските избиратели, а те самия патриарх.

4. Нередна е основата, защото мандатът на църковните настоятели, според устава, не може да бъде по-дълъг от четири години, освен през време на форсмажорни обстоятелства /война, метежи, бедствия и др./. Този четиригодишен мандат на църковните настоятели, които участвуваха в избора на блаженопочиналия Патриарх Кирил, е изтекъл преди 16 години. Мандатът и на епархийските избиратели също е четиригодишен. И той е изтекъл отпреди 16 години. Същото е и с мандата на Църковно-народния събор.

5. Мандатът на църковните настоятели и на епархийските избиратели е продължаван чрез синодални наредби. А синодалните наредби нямат законодателна сила. Само каноническите наредби имат такава сила. Чл. 238 от устава гласи: Каноническа наредба е законоположение на Църковно-народен събор по устройството и управлението на Българската православна църква“. Чл. 126. т. 2 изяснява: „Църковно-народният събор установява, допълва, изменя и отменя църковните законоположения, наречени канонически наредби. Независимо от това обаче нито една от издадените синодални наредби през дългия период от 20 години не е разглеждана по установения ред от редовно свикан църковно-народен събор. А щом като не е бил свикван четири години църковно-народен събор, за да бъдат разглеждани своевременно синодалните наредби, те са изгубили своята валидност.

6. Ако предстоящият избор на патриарх бъде произведен от избирателни тела, чийто мандат е изтекъл преди 16 години, естествено е. че самият избор ще бъде нереден, а избраното лице ще се счита, че заема най-високия и най-отговорен пост по нереден начин…

7. Не виждаме съществена разлика между нашите /на тримата старши митрополити/ разбирания по спазване не повеленията на основния закон на Църквата и разбиранията на останалите четирима митрополити. Убедени сме, че и те не желаят да бъде нарушаван основният закон на Църквата. Според нас единствената разлика между тях и нас е в това, че според тях нямало условия за произвеждане на избори за църковни настоятелства Те обаче не посочват конкретни вътрешни църковни причини. Това обяснение за липса на условия е неоснователно…

8. Големият престиж на Патриарха се дължи в голяма степен и на обстоятелството, че Патриархът е избран с участието на православния клир и народ и че по такъв начин са изпълнени повелите на свещените канони на Вселенската църква.

9. Особена поука за нас трябва да бъде фактът, че продължава­нето на мандата на изборните тела в Държавата не може да бъде за повече от шест месеца или една година. Важен е чл. 69 от Конституцията, ал. 1-ва: „Пълномощията на Народното събрание се прекратяват с изтичане на срока, за който е избрано.“ При този конституционен принцип как може да се твърди, че нашите избирателни тела имат валидни пълномощия за един период от 16 години, когато са избрани само за четиригодишен период?! Чл. 93 от устава гласи: „Служебният период на епархийските избиратели е четиригодишен“, а чл. 59 повелява: „Три месеца преди да изтече служебният период на епархийските избиратели, Св. Синод, като уведоми правителството, приканва епархийските на­чалства да разпоредят за нови избори.“ Чл. 38 от Устава гласи: „Служебният период на членовете на църковно-народния събор е четиригодишен…“

10. Чл. 238 от устава гласи: „Синодалната наредба е висш акт на Църковното управление, издаден от Св. Синод в пълен състав“, а чл. 108, т. 8 изяснява: „Св. Синод в пълен състав издава синодални наредби по устройство и управление на Църквата в случай на неотложни нужди и ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им църковно-народен събор.“

Понеже не е имало неотложни, форсмажорни причини за издаване на посочените наредби, нито пък форсмажорни причини за несвикване на църковно-народен събор и понеже тия наредби не са разглеждани, т.е. одобрени от Църковно-народен събор, те не могат да оправдаят извършената от Св. Синод нередност.

11. Преценявайки днешните условия, при които трябва да бъдат произведени избори за църковни настоятели и епархийски избиратели, не виждаме да са налице вътрешноцърковни непреодолими, т.е. форсмажорни причини, които да изискват отлагането на изборите.

12. Вярно е, че интелектуалните данни, с които разполага личността на Патриарха, са от извънредно значение за извоюване на личен и международен престиж, но от не по-малко значение е и убеждението, че личността заема високия и отговорен пост по пътя на закона и канона…

Подписи:

Врачански митрополит Паисий

Варненски и Преславски митрополит Йосиф

Неврокопски митрополит Пимен„

Това особено мнение, написано и подписано от тримата най-старши членове на Св. Синод, фактически, както личи и от съдържанието му, се споделя и от още четирима митрополити, членове на Св. Синод в пълен състав, но те не се решават на твърда позиция на становището на наместник-председателя на СВ. Синод. Ловчански митрополит Максим, който се подкрепя само от двама души. Съотношението на гласовете в Св. Синод първоначално по отношение на реда на избора на новия патриарх фактически е седем на три в полза на становището на тримата най-старши митрополити в Св. Синод, подписали по-късно взето­то решение при особено мнение. При безспорна и непреодолима намеса на БКП съотношението на гласовете се променя точно обратно – седем на три в полза на становището на наместник-председателя на Св. Синод Ловчанския митрополит Максим -страха ради иудейскаго /Йоан 20:19/, и канонът и законът са потъпкани. Неправомерността и принудата са в ход.

Формата е спазена. Решението на Св. Синод за избора на новия патриарх е налице. То е взето с болшинство. Патриарх Максим пристъпва към изпълнението на това решение. Стъкмява се патриаршески избирателен събор. Той се председателствува от Ловчанския митрополит Максим. Той провежда и „избора“ за нов Български патриарх на 4 юли 1971 г. Той обявява и резултата от „избора“, „избран“ е предопределеният, единствено възможният да бъде избран – Ловчанският митрополит Максим. Изненада няма, но възмущението и неодобрението са безмерни, трайни, неотменни.

––––––––––«»––––––––––

Патриарх Максим за избора си, за БКП и за Тодор Живков (на руски)

По видеоматериал от БНТ за документалния филм „Моето служение“, посветен на 90-ия му рожден ден. Автори на филма Г. Благоев и операторът Цв. Недков.

Патриарх Болгарский Максим: „Возможно, я и допускал ошибки, но компромиссов во вред Церкви – никогда“

…

- Вы были избраны патриархом в 1971 году, в разгар атеистического режима. Вам не было дискомфортно на этом посту?

- Мое избрание патриархом БПЦ вызвало у меня большое волнение. Потому что в то время было легко умереть, но сложнее было понять и оценить, как жить и как выполнять свои обязанности главы Святой нашей Церкви. Эти волнения я пережил. Я, конечно, имел в виду и положительное отношение Святого Синода, духовенства, церковной общественности, к моему возможному избранию патриархом. Высокое свидетельство в этом отношении выразила городская церковная общественность в лице акад. Михаила Арнаудова, что очень помогло моему решению принять это ответственное перед Церковью, народом и Родиной служение. Я был знаком с академиком Арнаудовым еще с того времени, когда я был гражданским чиновником в Русенской митрополии. С течением лет мы стали близки. Накануне выборов в патриархи я случайно встретился с ним в саду перед Военным клубом в Софии. Арнаудов до этого как-то узнал, что я воздерживаюсь от выдвижения своей кандидатуры, но он со всем свом авторитетом мне посоветовал и убедил не отказываться от участия на выборах.

- И все-таки Вы приняли пост патриарха во время коммунистического режима…

- Такая была обстановка. Атеистический режим делал все, чтобы ослабить значение Болгарской Православной Церкви, веру в нее и в Бога, которую она исповедует и проповедует. Я был на службе по поводу Великого Четверга в столичной церкви „Св. Седьмочисленники“, когда ко мне пришли соответствующие люди и сказали, что правительство требует, чтобы я дал священникам распоряжение не обходить принятым каноническим способом церкви с литиями и не бить в колокола. Я категорически отказал, несмотря на то, откуда происходило это требование. А оно происходило от одного из самых высоких мест тогдашней власти. Я остался в церкви и продолжил службу чтением 12-ти Евангелий. Меня очень терзали всеобщие ограничения посещения богослужений и особенно ограничения ученикам, молодым людям и детям. Я делал все возможное, чтобы преодолеть все это в основном через Комитет по вероисповеданиям и его председателя Михаила Кючукова – моего одноклассника. Мы учились в семинарии с первого до шестого класса, он сидел за партой передо мной. Атеистический период нанес большой урон жизни Святой Болгарской Православной Церкви. Начальные годы атеистического режима были очень суровыми. Потом это ожесточенное отношение немного затихло, но не остановилось, потому что атеистическая идеология выполнялась разными людьми с разной степенью ожесточения и озлобления к Церкви. Но никогда не отвергалось значение Церкви как институции. Было очевидно, что никто не может отвергнуть ее значение для болгарского народа, несмотря на отношение к Вере. Отвержение Церкви равносильно отвержению болгарской истории.

- Вы говорите, что атеистический режим не отвергал Церковь, но хотел ее обессилить. Я, однако, вспоминаю свои школьные годы, что 24 мая Вы были на трибуне мавзолея (Георгия Димитрова  – прим. пер.) вместе с Тодором Живковым (бывший генсек ЦК БКП – прим. пер.). Не было ли это сотрудничеством Церкви с коммунистическим режимом?

- Я был и ближе с Тодором Живковым (смеется). Конечно, сотрудничества Церкви и личного моего сотрудничества с гражданской властью для проведения ее мероприятий никогда не было. И если иногда и было некоторое сходство со стороны Церкви и государства в добрых начинаниях, то Церковь принимала подобающее ее положению участие. По вопросу мира в мире Церковь принимала участие, но в такой степени и в такой форме, что это было участие Церкви как Церкви со своими Евангельскими принципами в пользе мира на земле. <….>

У меня всегда и над всем были интересы Церкви, даже и при исполнении своих гражданских обязанностей. В этом отношении я не делал никаких компромиссов. У меня были очень тяжелые переживания, но я их переносил, прежде всего, в собственном огорчении. И мое присутствие на трибуне было не по моему желанию, а как исполнение моих гражданских обязанностей. Один раз при встрече с Живковым он потребовал от меня, чтобы поместные архиереи стали и председателями организаций Отечественного фронта (ОФ).  Архиерейские наместники тоже должны были возглавить местные организации ОФ. Я ему ответил, что это ни в коем случае нельзя допустить, потому что БКП атеистическая партия. Нельзя допустить, чтобы архиерей стал председателем организации ОФ, потому что эта организация руководствуется коммунистической партией. Живков сказал: „Ну да, так-то оно так, но сделайте все необходимое, чтобы было объединение народа“. Я ему ответил: „Церковь всегда ратовала за объединение народа и сейчас ратует и в будущем будет ратовать, но путем привлечения других к себе, а не будет принимать чуждые ее идеологии принципы“. Вот такой вот у нас был разговор.

- Каковы были Ваши отношения с Живковым? Вас обвиняют в том, что Вы пользовались его поддержкой?

- Моя первая встреча с Тодором Живковым была представительной в качестве новоизбранного патриарха. В то время было уже принято решение Совета Министров (СМ) разрушить церковь „Св. Спас“ в центре Софии. В минуты перед встречей я сказал Кючукову, что поставлю вопрос о церкви. Кючуков попытался меня разубедить, мол, уже есть решение СМ. После протокольного разговора с Живковым, я ему сказал о церкви – что она памятник Средневековья, что люди ее чтят, и что ее необходимо сохранить. Он сказал: „Возможно, уже решение СМ есть, но раз доклад по этому случаю неправильный, значит, возможно, само решение о разрушении тоже неправильное. Решить вопрос“. И тогда вопрос действительно решился…

У меня были 4 официальные встречи с Живковым…

Личных контактов с Живковым у меня не было.

- Бог нас учит, что нет безгрешного человека. Есть ли грехи у Болгарского Патриарха?

- Неужели я могу сказать, что я не согрешил, что у меня нет греха? Такое я не только не могу сказать, но и моя совесть мне не допустит пойти против слов Святого Писания, что нет человека, живущего даже один день, без согрешения. Возможно, я допускал ошибки, но компромиссов во вред Церкви – никогда, даже не позволял себе думать, что могу допустить компромисс. Случайные ошибки в оценке того, что было бы лучше для Церкви, я допускал. Я предпочитал всегда то, что будет на пользу Церкви, но не как позорный компромисс перед кем бы то ни было, перед властью. В случаях, когда мне надо было выбирать, я выбирал то, что будет полезно Церкви, а не мне. Я, возможно, воспринимал это болезненно, но всегда было важно, чтобы это было на пользу Церкви, а не в мою угоду.

Часть документального фильма Болгарского национального телевидения „Мое служение“.

––––––––––«»––––––––––

Документ: Централен партиен архив, ф.1., опис 35, арх. единица 040 

РЕШЕНИЕ „А“ № 145 НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП от 08.03.1971 г.

За глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешкия митрополит Максим.

Възлага на председателя на Комисията по църковните въпроси при Министерството на външните работи др. Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване избора на митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква.

(п)

 Документът е сканиран и оповестен в интернет от НБУ: http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t9/f1bop35ae2040.pdf

––––––––––«»––––––––––

 

Св. Синод: Послание 9-ти Септ. 1984 г.

От rellaw

Църковен вестник от 1-ви Септември 1984 г.

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ДО КЛИРА И ВЯРВАЩИТЕ

Възлюбени чеда на светата ни Църква,
След всенародно достолепно отпразнувания светъл юбилей – 1300 години от основаването на българската държава, целокупният български народ е отново честит да изживее още една радост – 40 ГОДИНИ от деня на обновена България -Девети септември, 40 ГОДИНИ всенароден възход. Ходът на родната история, премъдро ръководен и промислително насочван от Бога, Господаря на времената (Дан. 2:20-21), отмери още една благоуспеища юбилейна годишнина. Четири десетилетия вече ни делят от историческия-прелом през 1944 г., когато с жертвената помощна братския руски народ демократичните и патриотични сили у нас установиха народна власт на Отечествения фронт и отправиха стъпките на трудолюбивия ни народ към светлите хоризонти на всестранен подем. Това вменява на нас вярващите църковния и патриотичен дълг да насочим вниманието и.размислите си към изминатия път и да дадем достойна оценка на историческите явления и на „личбите на времената“ (Мат. 16:3), свидетели на които по Божи промисъл сме всички ние…

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ.СИНОД
+ МАКСИМ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ и Митрополит Софийски

ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД

+ Варненски и Преславски митрополит ЙОСИФ
+ Неврокопски митрополит ПИМЕН
+ Великотърновски митрополит СТЕФАН
+ Доростолски и Червенски митрополит СОФРОНИЙ
+ Старозагорски митрополит ПАНКРАТИЙ
+ Пловдивски митрополит ВАРЛАМ
+ Видински митрополит ФИЛАРЕТ
+ Ловчански митрополит ГРИГОРИЙ
+ Нюйоркски митрополит ЙОСИФ
+ Врачански митрополит КАЛЕНИК
+ Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
+ Велички епископ ЙОСИФ, управляващ Акронска епархия

––––––––––«»––––––––––

Религиозните водачи на мавзолейната трибуна по първомайските манифестации през 1987 г.

––––––––––«»––––––––––