Църковно устройство на Великотърновска епархия като юридическо лице — местни поделения, кадрови състав и здраво и социално осигуряване

В списание „Християнство и култура“, брой 3 (100) от 2015 г. е поместена статията "Църковно устройство на Великотърновска епархия като юридическо лице — местни поделения, кадрови състав и здраво и социално осигуряване".

От публикуваната в интернет информация на Синода на БПЦ става ясно, че към средата на 2013 г. Великотърновска епархия разполага с общо 345 храма и манастира, и следва да бъде работодател и осигурител на общо 128 духовни и цивилни лица. В същото време обаче в държавните регистри са вписани само 106 местни поделения като свързани лица с Великотърновска епархия и съответно са налице само 59 здравно и социално осигурени лица.

Някои храмове, енории и духовници изобщо отсъстват както от епархийския списък, така и от държавния регистър, вкл. и от регистъра на НОИ. От началото на 2015 г. неосигуряването на заети лица представлява наказуемо деяние по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, за което е предвидено наказанието лишаване от свобода, придружено от парична глоба - чл. 255б НК*.

Цялото изследване може да прочетете или свалите от тук.

*Наказателен кодекс: 
Чл. 255б. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)
(1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като:
1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;
2. не подаде декларация;
3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;
5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
(5) Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 4, включително и за подбудителство и помагачество.

Държавата осъди Великотърновска митрополия във ВКС

С Решение №25/27.02.2015 г. по дело 5326/2014 г. на състав на ГК на ВКС (делото за собствеността на петте средновековни църкви в с. Арбанаси) ВКС осъди Великотърновска митрополия да заплати  на Българската държава сумата 10895.12лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 12ст./, представляваща направените по делото разноски, отмени въззивното решение на Великотърновския окръжен съд и отхвърли исковете за право на собственост на митрополията и предаване на владението върху храмовете - паметници на културата.

Пълният текст на решението

Извлечение от решението:

Р Е Ш Е Н И Е № 25

София, 27.02. 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
 ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
 Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора

[...]

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 28.05.2014г. по в.гр.д.№ 293/2014г. и вместо това 

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Великотърновската Митрополия на Българската Православна Църква-Българска Патриаршия,
представлявана от Великотърновския Митрополит Григорий срещу Българската Държава, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, искове за признаване по реда на чл.108 ЗС правото на собственост и предаване на владението върху църква “Св.Димитър”, с.Арбанаси, застроен парцел – 6196кв.м., стара църква със застроена площ от 190кв.м., едноетажна, масивна, каменни стени, състояща се от пет помещения, сграда-килия със застроена площ от 48кв.м., едноетажна, паянтова, състояща се от две помещения, находящи се в кв.23, парцел Х-114 по регулационния план на с.Арбанаси, при граници на имота:
от изток-улица, от запад.парцел ХІІІ в кв.23, от север-парцел ХІ-80 в кв.23, парцел ХІІ-81 в кв.23, от юг-парцел ХІІ, парцел ХІХ-117, парцел ХХ-116,
парцел ХХ-115, парцел ХІІ в кв.23; църква “Св.Георги”, с.Арбанаси, застроен парцел от 2843кв.м., сграда-църква със застроена площ от 220кв.м., едноетажна, масивна-каменни стени, състояща се от четири помещения, сграда-килия със застроена площ от 30кв.м., полумасивна, каменни стени, състояща се от изба и четири помещения на етажа, находящи се в парцел ІІ-192, кв.1 по плана на с.Арбанаси, при граници на имота: от изток-парцели VІ-190, VІІ-189, VІІ-190 в кв.1, от запад-парцели ІІІ-193, VІІІ-194, ІV-195, V-196, от север- улица, парцел І-191, от юг-улица; църква “Св.Архангели Михаил и Гавраил”, с.Арбанаси, застроен парцел 8045кв.м., сграда-църква със застроена площ от 230кв.м., масивна, стени-каменна зидария, едноетажна, състояща се от пет помещения, сграда-килия със застроена площ от 40кв.м., едноетажна, полумасивна със зимник и четири помещения, находящи се в кв.43, парцел V-132 по регулационния план на с.Арбанаси, при граници на имота: от изток-улица, от запад-парцел ІІІ-120, парцел VІІІ-136 в кв.43, от север-парцел ІV в кв.43, от юг-парцели VІ-133, VІІ-134, 135 в кв.43; църква “Рождество Христово”, с.Арбанаси, застроен парцел от 2648кв.м., сграда-църква със застроена площ от 190кв.м., едноетажна, масивна, с каменни стени, състояща се от пет помещения, находящи се в парцел ІІ-139, кв.37 по плана на с.Арбанаси, при граници на имота: от изток-улица, от запад-улица, парцел V-242 в кв.37, от север-улица, от юг-парцели VІ-238, ІV-241, ІІІ-240; църква “Св.Атанасий”, с.Арбанаси, застроен парцел от 4872кв.м., сграда- църква със застроена площ от 190кв.м., едноетажна, масивна, състояща се от четири помещения, сграда-килия със застроена плок от 28 кв.м., двуетажна с приземен етаж-каменна цзидария, с една маза, първи етаж-паянтов, талпени стени, две помещения, находящи се в парцел ІІІ-19, кв.14 по регулационния план на с.Арбанаси, при граници на имота: от изток-парцел ІV-269, парцел V-18 в кв.14, от запад-парцел І-20, парцел ХІІ-10 в кв.14, от север-парцел VІ в кв.14, от юг-улица.

ОСЪЖДА Великотърновската Митрополия на Българската Православна Църква-Българска Патриаршия на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Българската държава сумата 10895.12лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 12ст./, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/
Членове: 1. /п/

 2. /п/ /о.м./

Следва особено мнение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Геника Михайлова

към решението по гр. д. № 5326/ 2014 г. по описа на ВКС, ГК, І-во ГО

Виж също: Решения на ВКС по дела с изключителна значимост и интерес 

Поредните две осъдителни присъди на ЕСПЧ срещу България на основание на чл. 9 ЕКЗПЧОС (нарушена религиозна свобода)

През месец Февруари 2015 г. Европейският съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) постанови поредните две (девета и десета) осъдителни присъди срещу българската държава на основание нарушение на религиозни права по чл. 9 от Конвенцията* за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), която Конвенция, след ратификацията си в българското Народно събрание по чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от българското право - ДВ бр. 80/1992 г.

Първата присъда е по делото:
CASE OF DIMITROVA v. BULGARIA (Application no. 15452/07) Judgment - 10th of February 2015

Повече по случая може и следва да се прочете също в Свобода за всеки.

Втората присъда е постановена по делото:
CASE OF KARAAHMED v. BULGARIA (Application no. 30587/13) Judgment - 24th of February 2015

С тези две осъдителни присъди по нарушение на чл. 9 от Конвенцията ЕСПЧ в Страсбург за пореден път констатира, че лицата които заемат функции в държавни ръководни органи в България не са в състояние да осъзнаят, че религиозната свобода е основно човешко право и не може да бъде нарушавано безнаказано, а напротив - държавата е длъжна да защитава гражданите, ако тяхното право на вероизповедание се накърнява.

За периода от 2000-та до 2015 г., т.е. за 15-годишен период българската държава е била осъдена общо 10 пъти за нарушаване на религиозни права и свободи от ЕСПЧ. Статистически и правно-емпирически погледнато дори приемането на България в ЕС не е променило абсолютно нищо в подхода на държавни служители към правото на гражданите да изповядват своята вяра. 

Предходните осем осъдителни присъди по български дела на основание на чл. 9 от Конвенцията могат да се прочетат на английски език в EIGHT BULGARIAN JUDGMENTS on Art 9 ECHR & European Court of Human Rights in Strassbourg. 

На български език решенията са достъпни в Правосъдие и вероизповедания.

___

     *Чл. 9 ЕКЗПЧОС
     Свобода на мисълта, съвестта и религията
     
     1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
     
     2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Скоро ще се навърши една безрезултатна година от църковното разследване на т.нар. "епископ Борис Агатоникийски"

--

http://www.varnalive.bg/nqkolko-neizbeleli-spomena-za-skandalniq-boris-bachkovski-1084.html

След по-малко от три седмици ще се навърши една година от завеждането на църковно-наказателно дело "за непристойно поведение" срещу т.нар. "епископ Борис Агатоникийски".

Развитие по въпросното дело не е известно да има за време от почти една година.

Официалната информация по взетото решение за отпочване на църковно-наказателно дело се намира на интернет-страницата на БПЦ-БП, именно: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=132560

Решение на Св. Синод от 19. 02. 2014 г. относно Агатоникийски епископ Борис (обновено)

19 февруари 2014 19:25, Българска Патриаршия

На редовното си заседание на 19 февруари 2014 г. Св. Синод в пълен състав разгледа въпроси, свързани с поведението на игумена на Бачковския манастир Агатоникийски епископ Борис. След като в предишно свое заседание Св. Синод му бе постановил забрана да служи, днес върховното ръководство на БПЦ РЕШИ:

Заради непристойни за сана на епископ Борис действия освобождава Агатоникийски епископ Борис от длъжността "игумен" на Бачковския манастир, считано от днешния ден - 19.02.2014 г.

Завежда църковно-наказателно дело срещу него.

Считано от 19.02.2014 г. определя Агатоникийски епископ Борис да пребивава на послушание в Рилския манастир до второ нареждане.

За и.д. игумен на Бачковския манастир назначава, считано от 19.02.2014 г., Негово Високопреподобие архимандрит Симон - брат на обителта от 1993 г.

Всъщност, събирането на доказателства, че лицето "Агатоникийски епископ Борис" не живее като монах и напълно и системно е занемарило обетите си според чл. 161, ал. 1 УБПЦ-БП е достатъчно ясно от видеоматериалите по-долу, които вече почти една година освен че съблазняват вярващите по целия свят, служат за потвърждение на пълната работна неспособност и вероятно искреното нежелание на синода, обвиняемият по църковно-наказателното дело да бъде наказан и отстранен от клира на църквата.

:: Отделно от това, в НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, Глава втора "
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА" Раздел VIII 
"Разврат" се намира предписанието на чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.
В случая само се цитира текстът на предписанието, разследващите и обвинителни органи са компетентни по него.

ЗЛАТЕН СКУНКС ЗА ДЯДО БОРИС - НЕЦЕНЗУРИРАНА ВЕРСИЯ!

-

ОТЕЦ ОТ КЛАСА

--

Екскурс: Подобни залитания от страна на монаси и тяхното частично или пълно отклоняване от обетите за целомъдрие (девственост), нестежание (отричане от собственост) и послушание (към Бога) може да се намерят стотици навсякъде в интернет. Тези видеоклипове не служат за оскверняване на Христовата църква, която е неосквернима, а дават ясни сигнали за опитите на определени хора, които не желаят да спазват църковни правила, канони и устав, да определят себе си като църквата и да налагат неадекватните си мнения върху цялата християнска общност. 

Разбира се, че в крайна сметка видеоклиповете изобличават човешката природа на залитналия и че подобни хора имат място в църквата, но не в ръководството, а сред каящите се.

и още:

И Траянополски епископ Киприян с луксозен мерцедес!

Пловдивската митрополия в коли за 300 000 лв!

Църквата към възмутените: Не ставайте жалки!

Делата в Страсбург срещу България са над средното за Европа

от Медиапул: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180888&srcpos=13 Председателят на ЕСПЧ Жан-Пол Коста: Делата в Страсбург срещу България са над средното за Европа  17 Юни 2011 Имаме много дела срещу България в Страсбург – над средния брой за Европа, каза в петък в София председателят на Европейския съд по правата на човека Жан-Пол Коста на кръгла маса на тема "Субсидиарност и споделена компетентност между ЕСПЧ и националните съдилища. Пилотни решения за мерки за ускоряване на съдебното производство”. Визитата на Коста е по покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев. В рамките й той се срещна с президента Георги Първанов, а в графика на посещението му бяха предвидени срещи и с председателя на парламента Цецка Цачева и с Комисията по правата на човека, както и с министрите на правосъдието Маргарита Попова и на външните работи Николай Младенов. В лекцията си председателят на ЕСПЧ каза, че не става въпрос само за продължителността на делата у нас, но и за правата в областта на вероизповеданията, като делото за Светия синод. Според него важен момент са и тежките условия в затвора и сроковете на задържане. Без ефикасно правосъдие другите права ще се превърнат в илюзорни права, смята Коста. "Съдиите трябва да са независими. Трябва правосъдието да бъде безпристрастно, публично, прозрачно и да бъде под погледите на гражданите", каза още председателят на ЕСПЧ. Според него е необходимо правосъдието да спазва равнопоставеността на пледиращите. В наказателното производство трябва да се спазва презумпцията за невинност, каза съдия Коста. По повод субсидиарност и споделена компетентност между ЕСПЧ и националните съдилища той обясни, че националните съдилища отговарят за правата и свободите, гарантирани на техните граждани, но има висш контрол, упражняван от 47 страни на европейско равнище. ЕСПЧ не променя пряко решенията, постановени от националните съдилища. Съдът може да сметне, че гарантираните права не са добре опазени.

Поредно осъдително решение от Страсбург по казус за вероизповедна свобода

vgw17

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) за пореден път e осъдил България за нарушаване на правото на вероизповедание и свободен религиозен светоглед. Делото: Бойчев и др. срещу България.

Напоследък все по-ясно се вижда, че България се превръща в една от държавите, срещу които съдът в Страсбург е издал най-много присъди за нарушени човешки права след Турция и Русия. По този начин се утвърждава и като една от държавите, плащащи най-много обезщетения за нарушени човешки права. За миналата и по-миналата година например са платени 1.778 млн. евро по над 150 дела. Огромната сума е за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за разноски по процесите на жалбоподателите. От 1992 г. досега България е платила общо над 5 млн. евро за обезщетения по дела в Страсбург, въпреки липсата на официална обобщена статистика.

Списък на делата, по които България е осъдена поради нарушаване на основото право на религиозна свобода може да се разгледа тук.

Делото Бойчев и др. срещу България във френски оригинал може да се прочете тук. С това осъдително решение българската държава включва сред рецидивите си осмото дело от подобен характер.

Кратка анотация:

На 27-ми януари 2011 г. съдът е постановил своето решение по делото "Бойчев и други срещу България", което се отнася до казус, засягащ нахлуване на 6-ти април 1997 г. от страна на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на вероизповедна сбирка на последователи на т. нар. "преподобен" Муун. Към онзи момент тази религиозна общност е нерегистрирана в България, което обстоятелство, според съвременните стандарти за човешки права не е от значение. Събирания по повод богослужебни и ритуални действия в необществени места не подлежат на ригистрационни предпоставки. По време на нахлуването полицията иззела голямо количество книги, документи и видеоматериали. Според прокуратурата, която е разрешила нахлуването, жалбоподателите е следвало да бъдат предпазени от извършване на "тежко престъпление".

ЕСПЧ постановява, че акцията на полицията е напълно лишена от законова основа, тъй като правната рамка, която я регулира, е прекалено неясна и дава на полицията широки възможности, достигащи до произвол.

Съдът, за пореден път посочва, че законодателството в България не създава дължимата яснота за възможността - нерегистрирани религиозни общности да провеждат необезпокоявани събрания, а административната практика често интерпретира такива събрания като незаконни.

По тези причини не е изненадващо, че ЕСПЧ намира в този казус нарушение на член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

ЧЕТИРИ КАЗУСА ОКОЛО РЪКОВОДСТВОТО НА БПЦ-БП ОТ НОЕМВРИ 2010 г.

Месец Ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.

На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път бе осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (=КЗД) de iure et de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията и се обжалват пред Върховния административен съд (=ВАС). Впрочем, самата констатация на КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка 110/2009 и е излязла с Решение №259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата, след влизането му в сила, т.е., ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС) е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини. Извини, т.е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото, все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото разбира се го употребява като чете Евангелията. 

Решението на КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще постави за пореден път кадрови въпроси пред ръководството на БПЦ-БП, които както се вижда, няма да се решат и през 2010 г. Но по Решение КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще коментираме, когато то влезе в сила и бъде официално оповестено.

На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. Оборище 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едвам ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всички 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път. 
Каноните, които се отнасят до врачанския случай са толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос  може да се състои просто от няколко цифри и букви: 

35-ти канон на Картагенския събор, във връзка с 12-ти канон на VII-ми Вселенски събор, във връзка с 15-ти канон на Анкирския събор и т.н и т.н. по тълкуванията...;

чл. 229-ти, чл. 135-ти, т. 14, чл. 121, т. 9, и най-накрая чл. 190, т. 6 и т.н. и т.н. от Устава на БПЦ-БП от 2009 г.

Врачанският казус е толкова очеизваден, че просто по-скоро заслужава коментар идващото с неизвестна скорост, ако изобщо някога пристигне, синодално решение с което ще бъдат приложени горните разпоредби спрямо лицата, които не са ги уважили. 

На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд, наречена от самия него Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия - 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes - т.е. обвързваща и самия ВКС. 
Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно. 

Но като цяло Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.

На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена тук. Каквото и да се каже по този въпрос все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т.н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем  по-задълбочено внимание в скоро време. Дотогава коментарите по въпроса остават до тук. 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1 от 2010 г. НА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ОТНОСНО ВПИСВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В ПУБЛИЧНИТЕ РЕГИСТРИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1
гр. София, 23 ноември 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, в съдебно заседание на 16.11.2010 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
Таня Райковска

 

ЧЛЕНОВЕ:

Любка Илиева	Мария Славчева
Никола Хитров	Елеонора Чаначева
Росица Ковачева	Емил Марков
Лидия Иванова	Камелия Ефремова
Ваня Алексиева	Тотка Калчева
Дария Проданова	Емилия Василева
Радостина Караколева

при участието на  секретаря Красимира Атанасова

постави на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2010 год. на ОСТК, докладвано от съдия Дария Проданова

Върховният касационен съд – Търговска колегия е сезиран по реда на чл.125 вр.чл.124 ал.1 т.1 ЗСВ от Министъра на правосъдието на Република България с искане за произнасяне по въпроса:

„Необходимо ли е вписване на БПЦ в публичния регистър на вероизповеданията, който се води в СГС, съгласно чл.18 ЗВ, както и вписване на нейни местни поделения, съгласно чл.20 ЗВ и пререгистрацията им по §2 ал.4 ЗВ с оглед доказване на тяхната правосубектност и представителна власт?”

Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Със Закона за вероизповеданията (ЗВ) от 2002 год. е предвиден съдебен ред за регистрацията на религиозните общности като юридически лица – чл.15 ЗВ. Вписване в публичния регистър по чл.18 ЗВ е предвидено както за нововъзникнали религиозни общности с оглед придобиване статута им на ЮЛ – чл.14 ЗВ, така и за вероизповедания, регистрирани по чл.6 от отменения Закон за изповеданията (ЗИ), запазващи статута си на юридически лица.

С чл.10 ал.2 ЗВ и § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ, изрично е изключена Българската православна църква (БПЦ) от реда за регистрация, предвиден в Глава ІІІ на Закона.

Съгласно чл.124 ал.1 ЗСВ, приемането на тълкувателно решение е обусловено от наличието на неправилна или противоречива практика по прилагането на закона. По отношение на вписването в публичния регистър по чл.18 ЗВ на традиционното източноправославно вероизповедание в Република България, чийто изразител е Българската православна църква, липсва каквато и да е съдебна практика. Никъде в практиката на съдилищата не се е поставял въпроса за необходимост от вписването на БПЦ в регистъра по чл.18 ЗВ нито като нововъзникнало - чл.15 във вр.чл.14 ЗВ, нито като заварено, по смисъла на § 2 ал.1 ПЗР на ЗВ, вероизповедание с оглед придобиване или запазване статута й на юридическо лице. В публичния регистър на вероизповеданията, воден от Софийски градски съд, Българската православна църква не е вписвана и за нея няма открита партида за вписване на обстоятелствата по чл.18 ЗВ.

Поради липсата на предпоставките на чл.124 ал.1 ЗСВ по отношение необходимостта от вписване на Българската православна църква в регистъра на вероизповеданията, който се води от Софийски градски съд съгласно чл.18 ЗВ, искането на Министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по същество по този въпрос следва да бъде отклонено.

С чл.20 ЗВ е предвиден съдебен ред за начална регистрация като юридически лица на нововъзникнали местни поделения на вписаните в регистъра по чл.18 ЗВ вероизповедания. Сезирането на съответния окръжен съд е по преценка на централното ръководство на вероизповеданието, което може, съобразно устава си, да поиска негово местно поделение да бъде вписано като ЮЛ. Изхождайки от разбирането, че местните му поделения са изключени от обсега на чл.20 ЗВ, Централното ръководство на източноправославното вероизповедание, чийто изразител е Българската православна църква, не е сезирало съдилищата с такива искания, поради което и по този въпрос не са налице предпоставките на чл.124 ал.1 ЗСВ и искането на Министъра на правосъдието за произнасяне по същество по него следва да бъде отклонено.

Приетият през 1949 год. Закон за изповеданията (отм.) не предвижда съдебна регистрация нито за вероизповеданията, нито за техните местни поделения. Съгласно чл.6 ЗИ (отм.), вероизповеданията придобиват качеството на юридическо лице от момента на утвърждаване устава им от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет. От този момент качество на ЮЛ добиват и местните поделения на вероизповеданието.

След приемането на ЗВ през 2002 год. заварените местни поделения, които са ЮЛ, подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, запазвайки този си статут съгласно въведения с § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ред.

Противоречивата съдебна практика е в резултат на различното тълкуване от съдилищата на приложимостта на този ред по отношение на заварените местни поделения на Българската православна църква. Съдебните актове, съдържащи противоречивото тълкуване на закона, са постановени както по повод регистърни производства по чл.500 ГПК (отм.), така и при проверка по чл.25 ГПК (отм.) на правосубектност на страна в исково производство.

Едното от застъпените становища е, че заварените местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ, следва да бъдат вписани в регистрите на съответните окръжни съдилища по реда на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, тъй като законът не е изключил приложимостта на охранителното производство по отношение на тях, както е сторил това с вероизповеданието по чл.10 ЗВ - § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ.

Другата, застъпена в съдебната практика теза е, че заварените от ЗВ местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ, не следва да бъдат вписвани в регистрите на съответните окръжни съдилища, тъй като макар законът да не ги е изключил изрично, по отношение на тях се простира изключението по ал.3 на § 2 от ПЗР на ЗВ, доколкото се касае за поделения на вероизповедание за което този режим не се прилага.

По въпроса за приложимостта на процесуалния ред по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ е налице противоречива съдебна практика, обуславяща прилагането на чл.124 ал.1 ЗСВ по отношение на него, поради което ВКС-Търговска колегия дължи произнасяне по същество по този въпрос

Общото събрание на Търговска колегия на ВКС приема за правилно второто от посочените становища.

Легална дефиниция на понятието „местни поделения” в ЗВ липсва. Такава липсва и в отменения с него ЗИ, който с чл.6 ал.1 предл.2 във вр. предл.1 само определя реда за придобиване качеството ЮЛ на местните поделения на изповеданията. Уставът на БПЦ, утвърден през 1949 год., е съобразен със ЗИ. Този Устав не съдържа понятието „местни поделения”. Препращане към чл.6 ЗИ (отм) се съдържа в чл.13 на Устава и според него, „Българската патриаршия и нейните съставни части и учреждения, а също и църковните фондации, институти, сдружения и просветни заведения, които имат утвърдени от Св.Синод устави и се намират под върховното ръководство и надзор на Църквата, са юридически лица (чл.6 от Закона за изповеданията)”.

С приетият през 2009 год. нов Устав на Българска православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) е въведена дефиниция на понятието „местни поделения”. С чл.13 ал.1 на новоприетия Устав, като местни поделения – ЮЛ са посочени митрополиите, църквите и манастирите. Противоречивата съдебна практика по прилагането на § 2 ал.4 ЗВ предхожда приемането на Устава на БПЦ през 2009 год., но доколкото произнасянето на съдилищата е по казуси, свързани с необходимостта от регистрацията и доказването на правосубектността на църкви и манастири, то няма пречка за нуждите на тълкуването по чл.124 ал.1 ЗСВ по настоящето дело, съдът да ползва дефиницията за местни поделения, въведена с този Устав, изключвайки от обсега на произнасяне останалите ЮЛ по чл.13 от отменения Устав. А и както бе посочено, съдебна практика по прилагането на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ по отношение на тях няма.

Становището на ВКС-Търговска колегия, че местните поделения на БПЦ-БП са изключени от режима по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, произтича от следното тълкуване на Закона за вероизповеданията:

Регламентирайки особения статут на БПЦ-БП, с чл.10 от Гл.ІІ законът е изключил традиционното вероизповедание на Република България от режима на регистрацията на вероизповеданията, въведен с Глава ІІІ - чл.14-20 ЗВ. Местните поделения могат да имат статута на ЮЛ или не, като в първия случай те подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, а във втория – в регистъра на съответната община – чл.19 ЗВ. От обсега на питането са изключени тези местни поделения на БПЦ-БП, които не са юридически лица. Редът по чл.20 ЗВ за нововъзникналите местни поделения - ЮЛ е сходен с предвидения в § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ред за заварените такива. Следователно, за заварените ЮЛ - вероизповедания и техни местни поделения е приложим обхватът и процесуалният ред за вписване в съответния съдебен регистър като за нововъзникналите такива – чл.596-607 ГПК. Българската православна църква е изключена от обхвата на Гл.ІІІ ЗВ, както бе посочено по-горе, и изрично е изключена от реда за пререгистрация с § 2 ал.3 от ПЗР на ЗВ. Текстът на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ не прави разграничение относно това, редът за заварените поделения на кои вероизповедания регламентира. Правната логика сочи, че след като регистърният режим е изключен за вероизповеданието, то този режим не се прилага и за неговите местни поделения. Аргумент в полза на такова тълкуване е и разпоредбата на чл.10 ал.2 предл.2 ЗВ, придаваща нормативна сила на Устава на БПЦ, който определя нейното устройство. Местните поделения – съставни части на БПЦ-БП, и техният правен статут като ЮЛ се определят от чл.13 на Устава - заварения от ЗВ Устав от 1949 год. и сега действащия Устав от 2009 год. Процесуалният ред по § 2 ал.4 предл.3 от ПЗР на ЗВ включва и задължителното представяне на документ, обусловен от вписването на вероизповеданието в регистъра по чл.18 ЗВ, какъвто БПЦ-БП не може да представи, тъй като не подлежи на вписване в този регистър.

Поради изложените съображения, Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд приема, че процедурата по § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ не се прилага за заварените местни поделения на Българската православна църква – Българска патриаршия.

Произнасянето по въпроса за доказването на правосубектността и представителната власт е обусловено от произнасянето по предходните, поставени от Министъра, въпроси. Правосубектността на БПЦ-БП е предмет на пряко уреждане от закона – чл.10 ал.2 предл.1 ЗВ, поради което тя не подлежи на доказване по реда на чл.27 ГПК. Представителната власт по отношение на БПЦ-БП, също е уредена в закона – чл.10 ал.1 предл.4 ЗВ във вр. чл.30 ал.1 ГПК, като легитимиращ документ е Актът за избор на Българския патриарх – чл.47 ал.4 от Устава на БПЦ-БП.

Местни поделения на Българската православна църква – Българска патриаршия със статут на юридически лица са митрополиите, църквите и манастирите – чл.13 от Устава на БПЦ-БП във вр.чл.10 ал.2 предл.2 ЗВ. Техните законни представители по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК се легитимират като такива с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили: чл.96 ал.3 от Устава - за митрополиите: чл.140 ал.4 от Устава - за църквите и чл.161 ал.3 и ал.4 от Устава - за манастирите.

По изложените съображения, Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд

 

Р Е Ш И:

ОТКЛОНЯВА искането на Министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Необходимо ли е вписване на БПЦ в публичния регистър на вероизповеданията, който се води в СГС, съгласно чл.18 ЗВ, както и вписване на нейни местни поделения, съгласно чл.20 ЗВ?”.

МЕСТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ на Българската православна църква – Българска патриаршия не подлежат на пререгистрация по реда на §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ. Правосубектността на Българската православна църква – Българска патриаршия и на нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от закона – чл.10 ал.2 ЗВ. Представителна власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили.                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:  

Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ:

Любка Илиева

Никола Хитров

Росица Ковачева

Лидия Иванова

Ваня Алексиева

Дария Проданова

Радостина Караколева

Мария Славчева

Елеонора Чаначева

Емил Марков

Камелия Ефремова

Тотка Калчева

Емилия Василева

http://www.vks.bg/vks_p10_81.htm 

ЕГН КАТО ОБЕКТ НА СВОБОДАТА НА РЕЛИГИОЗЕН СВЕТОГЛЕД

ЕГН = Eдинен граждански  номер

Един - от многото - много сериозни въпроси на българската юриспруденция, лежащ в сферата на правото на религията и правото религиозните общности в България беше повдигнат напоследък в интересен контекст. Всъщност, по най-краткия начин описът на проблематиката се свежда - на първо място до свободата на човешкия светоглед (религиозна свобода) и на второ - до постулата от общата теория на позитивното право: Lex dubia non obligat [Спорната разпоредба не (може да) задължава]. Когато не се обърне достатъчно внимание на споменатия правно-теоретичен принцип следват практически последици, изразяващи се най-видно чрез юридическия принцип на безпринципност или до неприложимост по отношение на част от лицата. Проблемът явно не може да се сведе единствено до конституционната разпоредба на чл. 58, ал. 2, който казва, че религиозните убеждения не са основания за неспазване на законите на страната. Проблемът за хората, които мислят върху граничните области на позитивното право и Божието право - ius divinum е много по-сериозен. Той е въпрос за припознаването на авторитета на властта, на която човек би пожелал да се подчини според собствената свободна воля. Отделен парадокс е, че номерирането с ЕГН дълго време не е почивало на правната основа на закон по смисъла на Закона за нормативните актове, а на постановление на МС от 1977 г. Така е било в онези години. 


В момента правното основание за картониране и номериране на населението се намира в Закона за гражданската регистрация - чл. 25. Повече по въпроса може да се прочете в следната студийка: М. Иванова, ЕСГРАОН като източник на информация за населението, сп. Общество и право, 2009 г., бр. 8, стр. 65 - 67.


Казусът Велинова versus ЕГН: 


Съдия по вписванията - Здравка Велинова - е завела безпрецедентно, от седемдесетте години на миналия век досега, дело срещу задължително присвоявания на всеки български гражданин номер - ЕГН.

Съдия Велинова се самоопределя като вярваща православна християнка и вижда в насилственото номериране сериозно посегателство срещу Божия закон, в който тя вярва и който следва. Напоследък и други вярващи правели неуспешни опити чрез административни процедури да се отказват от своето ЕГН. Едни пишели до омбудсмана, други до патриарха.

В декларация от  1-ви март 2010 г. до ГД ГРАО, тъжителката Велинова обосновава вижданията си:

"Отказвам се от присвоения ми от вашата служба единен граждански номер и не желая по никакъв начин той да се свързва с моята личност. Подчертавам, че не се отказвам от реалната информация, вписана в регистрите за мен, а именно: Име: Здравка Дамянова Велинова. Родена на 1 юни 1957 г. в София.
...
Номерирането на личността ми уронва честта и достойнството ми, гарантирани и провъзгласени в конституцията (чл.6 ал. 1, чл. 29 ал. 1 и  чл. 32 ал. 1.) Намирам присвояването на номер на човешко същество за унижаващо действие.
...
Като юрист се заех да издиря нормативната база, по силата на която на всеки гражданин на Република България задължително се присвоява ЕГН. Оказа се, че дори не със закон, а с постановление №75 на МС от 1977 г. атеистичната комунистическа власт е наложила номерирането на българските граждани доста след Хитлер, но с не по-малка студенина и безразличие..."

Богословски аргумент против номерирането от една Софийска енория:

Формулата за образуване на ЕГН изобразява числото на звяра от "Откровение на Йоан" (или "Апокалипсис"), 13-а глава, като подпис на войнстващия атеизъм на тоталитаризма. Това е и най-важната причина на вярващата християнка категорично да отхвърля този номер.

Според богословските си разбирания, съдия Велинова декларира:

"При изговарянето му - ЕГЕНЕ, три пъти изричаме буквата Е, която е номер 6 в азбуката ни, т.е. се получава числото на дявола 666. Излиза, че т.нар. генериране на ЕГН е по правилата на сатанинската нумерология и е зловещият портал, през който минава "новопокръстения". Тук са заложени три групи, като чрез номера на групата и броя на цифрите се изписва 666, при това с грозното пожелание броят на ражданията в България да се сведат до 000."

На 13-ти октомври 2010 г. е насрочено заседанието на ВАС за гледане на жалбата на съдия Велинова. Изходът на този казус остава поне засега отворен, най-малкото, защото разбирането на повечето български граждани е като това на началника на отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Община Велико Търново. Именно:

ЕГН-то се отнемало или променяло, а опцията да се откажем от него не съществувала. Или също, че български гражданин без единен граждански номер не можел да бъде обслужван и дори да пребивавал в страната...

В заключение

Разбира се, съвсем отделен въпрос е, дали човекът - български гражданин - изобщо би желал да служи или да бъде обслужван от държавата България... Но по този въпрос администрацията на последната не си и не може да задава въпроси, защото за държавата България могат да съществуват само граждани, а не хора - като човеци в библейския смисъл на думата. Всъщност това е едно от най-големите доказателства за факта, че държавата България не е и не може да бъде християнска, както предпоставя конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3. Изобщо християнската държава е феномен на юридическата теория, който винаги буди сериозен размисъл и de facto не съществува без уговорки, вкл. и по отношение на най-малката държава в света. 

ДПС като страна в спора на българските мюсюлмани за легитимно ръководство на изповеданието

Пределно е ясно, че неспазването на чл. 13, ал. 4 от Конституцията от 1991 г. не е преставало да бъде константен факт, резониращ с различен интензитет, независимо от управляващите партии и останалите обстоятелства в РБ за последните 19 години. Едвам ли скоро ще може да престане. Въпрос на поколения от духовници, политици и вярващи.

Като част от обществения живот, религиозните общности в лицето на техни изявени или по-неизвестни представители понякога  доста явно взаимодействат на различни нива с политически партии и учения. 

Обратната релация също е налице. Обикновено нещата видимо излизат извън контрол, когато активисти на религиозните общности (или по-скоро части от тях)  и  представители на политическите партии попрекалят с лобирането на едни в други - двупосочно. 

Поместената по-долу Декларация на ДПС от 24.09.2010 г. носи в себе си интересни моменти и отразява съвременната българска специфика на трудността за прилагането на гореспоменатото конституционно предписание. 

::

СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ 

София, петък, 24 септември 2010 г. 

Открито в 11,06 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.

От името на парламентарна група има думата народният представител Алиосман Имамов.

 

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Упълномощен съм от Парламентарната група на Движението за права и свободи да направя следната 

„ДЕКЛАРАЦИЯ

В края на м. юли т.г. в София се проведе протест, в който взеха участие хиляди представители на мюсюлманската общност в Република България. Този протест беше предшестван от множество регионални протестни действия в цялата страна. Поводът за тези масови протестни действия е един изключително тревожен и ескалиращ проблем, който засяга болезнено над 1 милион вярващи, принадлежащи към втората по големина религиозна общност в Република България.

В деня на националния протест бяха връчени писма до всички български институции, в това число и в Народното събрание. Протестните писма бяха съпроводени със събрани за кратко време над 213 хил. подписа в защита на легитимното ръководство, избрано на последната Ислямска конференция. Вече втори месец институциите не реагират на тези писма и напрежението в общността расте. Проблемът, който стои в основата на това напрежение, се отнася до гарантиране на формално уреденото в Закона за вероизповеданията право на вярващите да избират свободно своите религиозни водачи. На практика спрямо мюсюлманите в Република България това право е нарушено, защото компетентните български институции отказват да регистрират резултатите от седем национални мюсюлмански конференции, проведени в периода от 1996 г. до 2009 г.
Все още няма решение за регистрация и на резултатите от последната конференция, проведена в края на м. октомври миналата година, на която бяха избрани членове на Висшия духовен мюсюлмански съвет и господин Мустафа Хаджи за главен мюфтия на религиозната общност. Вместо това, след цели 14 години, за легитимни се признават резултатите от конференция, проведена в далечната 1996 г. и, забележете, това се случва при мандат от три години за всяко новоизбрано ръководство, съгласно устава, и при липса на каквато и да е представителност на този форум.
Мюсюлманската общност в Република България приема този акт, първо, като груба външна намеса във вътрешните дела на изповеданието и като откровена гавра с религиозните им чувства. Особено силно са засегнати тези чувства от факта, че за ръководители на изповеданието се натрапват безспорно компрометирани персони, извадени от нафталина на едно мрачно и заклеймено от съвременното демократично българско общество време.
Едва ли има представител на мюсюлманската общност в България, който да не знае, че господин Генджев е служебно назначен за главен мюфтия от комунистическия режим в годините на тоталитарната власт и има личен принос в асимилаторската политика на режима по време на така наречения възродителен процес. Този всеизвестен факт от
тъмното минало на господин Генджев изцяло обяснява крайното възмущение на над 1 милион мюсюлмани, изразено в многохилядните протести в цялата страна, включително и в столицата. В момента се правят предизвикателни опити за узурпиране от страна на хората на Недим Генджев на административните структури на вероизповеданието от Главното мюфтийство до джамийските настоятелства в стотиците български села и градове, където живеят мюсюлмани. Вместо да се съобразят с основния протест на общността и да предприемат действия за трайно и справедливо решение на изкуствено създадения проблем, компетентните държавни институции с отказа си да регистрират легитимното ръководство, на практика оказват мълчаливо съдействие и окуражават узурпаторите. Има много тревожни доказателства за ескалация на напрежението.
На 3 септември 2010 г., преди петъчната молитва, бе осъществен опит за силово завладяване на административната сграда на Главното мюфтийство от специално наети за целта въоръжени охранители. В продължение на близо седмица Главното мюфтийство беше практически блокирано.
На 14 септември 2010 г. политическата намеса във вътрешните дела на мюсюлманското вероизповедание придоби съвършено ярък израз. В сградата на Областното мюфтийство в Разград – втората по компактност с мюсюлманско население област в страната, бе атакувана с взлом от въоръжени служители на охранителна фирма „Нерон”. Собственикът на тази фирма е Георги Димитров Георгиев – областен координатор на парламентарно представената и съуправляваща националистическа партия „Атака”. Господин Георгиев, под предлог че представлява охранителната фирма, насилствено прибира ключовете на мюсюлманския храм като властно оповестява на събралото се множество възмутени вярващи, че той ще реши кого да допусне в джамията.
Фактът, че областният координатор на Партия „Атака”, която определено не е известна в страната и в чужбина със своята толерантност към малцинствата, може да контролира един мюсюлмански храм, е достатъчен, за да се оцени ситуацията като особено тревожна и да се предприемат решителни мерки за недопускане на ескалация на напрежението.
Мълчанието и бездействието от страна на компетентните институции не е решение на проблема, защото това не е проблем само на религиозната общност. Eто защо, като отговорни политици, демократи и патриоти, ние не можем да мълчим!
Парламентарната група на ДПС вече информира и поиска да бъдат ангажирани с решаването на този проблем Европейският парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и комисарят по правосъдие, основни права и гражданство госпожа Вивиан Рединг. Смятаме за необходимо да продължим активния диалог и с други международни организации, имащи пряко отношение към този проблем в името на
социалния мир и икономически просперитет на Република България. Благодаря.

(Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.