ЗАБРАНА ЗА ЗАБУЛВАНЕ НА ЛИЦЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

На второ четене беше приета забраната за забулване или носене на забрадки и забрадкоподобни покривала на лицето на обществени места в България чрез Закона за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.

Повече информация по въпроса директно от извора - ТУК

ГЕРБОВЕТЕ В БПЦ-БП - СВЕТО ПРЕДАНИЕ ИЛИ КАТОЛИЧЕСКА МОДА?!?

 Някои от гербовете на епархиите на Българската православна църква са съвсем нескопосани и нямат нищо общо с хералдически принципи и правила. Те като че ли отразяват и нивото на богословието, което се проповядва из епархията. 

Трябва да се отбележи, че гербове и знамена на епархии са характерни най-вече за римо-католическата църква в Западна Европа. Странно е, как тази мода без особен контрол се е просмукала в иначе най-чистата по вяра Българска православна църква.

Дали в рамките на един хипотетичен Църковен събор на БПЦ-БП - някога в следващите петилетки ще може да се разгледа въпроса за забраната на вредни католически влияния и отмяната на всякакви епархийски знамена и гербове, понеже тези са еретическа мода? :-)

Преценете сами. Тук са представени само част от епархийските гербове из БПЦ-БП.

      

    Варненска епархия                     Видинска епархия                          Софийска епархия

   

        

Неврокопска епархия                           Доростолска епархия                Сливенска епархия

   

Русенска епархия                     Пловдивска епархия

БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА СПОРЕД УЧЕНИЕТО НА СТЕФАН ЦАНКОВ

През изминалия месец излезе от печат юбилейният сборник по повод 80-тата годишнина на проф. Ханс-Дитер Дьопман, съдържащ доклади, изнесени преди две години в Хумболтовия университет в Берлин. Издатели на сборника са проф. Хелмут Шалер (Марбург) и проф. Румяна Златанова (Хайделберг). Книгата е озаглавена:

Symbolae Ecclesiasticae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstages von Hans-Dieter Döpmann.

В нея се съдържа и един доклад на немски език, имащ отношение към църковното право в България, носещ заглавието - БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА СПОРЕД УЧЕНИЕТО НА СТЕФАН ЦАНКОВ. 

Пълната му библиография е: 

H. P. Berov, Bulgarische Rechtsverhältnisse zwischen Staat und Kirche nach der Lehre von Stefan Cankov, - in: H. Schaler/R. Zlatanova (Hrsg.) Symbolae Ecclesiasticae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstag von Hans-Dieter Döpmann, Otto Sagner Verlag München-Berlin 2011, S. 46- 60.

ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОКОЛО ИКОНОГРАФСКИ ПЛАГИАТСТВАНИЯ

В българското държавно авторско право не е изрично и изчерпателно уредено правното положение на авторството в сферата на религиозните общности.

Две са споменаванията в Закона за авторското право и сродните му права констелации, които са свързани с дейности на вероизповедния.

Едното положение е в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5, която допуска без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.

Второто положение се намира в предписанието на чл. 24, ал. 1, т. 14, според което е допустимо без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт.

Въпроси, които в други държави и техни религиозни общности са възниквали преди столетия, като напр. във връзка с творчество на иконографи, скулптури, музикални произведения и т.н. просто в България не са били задавани.

Не поради липса на творци или липса на художествени и др. произведения във България, а просто поради липса на достатъчно правна култура у субектите на българското държавно и религиозно право. Дефицитът на усещането за право и справедливост у голяма част от държавното и църковното ръководство несъмнено води началото си от дефицита в домашното възпитание да се уважават усилията на ближния да твори и липсата на респекта и възхищението от резултатите на неговия труд.Всъщност особено симптоматичното положение в българското общество да не се ценят постиженията на ближния е предначертание и характеристика на населението, залегнало сериозно и в народното творчество. Не само шопското.

Затова плагиатството в България не само се приема за нормално поведение, то просто не може да ангажира обществеността в онази нормативност, която има силата на закон в държавата. Защото българското общество се е развило по различен от западната европейска цивилизация начин. Най-вече след 1945 г.

Един интересен казус, който така или иначе ще остане неразрешен, но който поставя резонен въпрос, върху които юристите и църковните правници в България ще трябва един ден да разрешават представлява иконографията на баташките мъченици. По-долу, под иконографското сравнение е и изложението на проблематиката от старостилния предстоятел в България, който се жалва за плагиатство.

  


_



Един друг много интересен феномен, който също заслужава внимание, но по който проблем като цяло се мълчи и ще продължи да се мълчи,  представлява откопирането на църковни символи, икони и т.н. в държавната хералдика или номизматика.

Например върху еднолевовата банкнота – икона от 1789 г. на св. Иван Рилски от църквата „Успение на Пресвета Богородица“ до Рилския манастир. Има много такива примери, които засега оставяме без коментари.

  

vgw20

АГЕНТ ГОЦЕ (т. нар. президент Първанов) СЕ САМОКАНОНИЗИРА КАРИКАТУРНО

Трудно е да се повярва, че е истина, но сайтът http://georgiparvanov.bg/ не е шега, която някой младеж е спретнал на отиващия си тази година от заемащия президентски пост Първанов.

Обезпокояващото в този сайт е основното изображение, с което се идентифицира Първанов като карикатуризира себе си (в което няма нищо лошо), за сметка обаче на св. Георги Победоносец, чието успение  се празнува не само от християните на 6-ти май, но представлява и национален празник  за държавата република България.

В българската правна система след  българските политически събития, последвали Втората световна война, вече не съществува наказателен състав, осъждащ бласфемията или светотатството.

Достатъчно обаче е да се знае как и доколко изпълняващият функции на държавен глава Първанов "има" усет за християнско целомъдрие, уважение към църковни образи и въобще религиозна сензитивност. Изводите всеки може да направи сам за себе си.

По-интересно е нещо друго - на фона на последната канонизация, извършена в БПЦ, би могло да се приеме, че заявка и амбиция в подобна посока индицира и Първанов сам за себе си. Известно е, че в църковната история множество хора, изпълнявали длъжността на държавен глава са били обявявани за светци. :-)) Някои заслужено, други не толкова.

Интересно е също, дали синодалното ръководство на БПЦ, която смята св. Георги Победоносец за свой закрилник ще реагира и ще порицае Първанов за неуместното, достигащо до присмехулно поведение по спекулация с църковни образи и символи.

Твърде вероятно - съвсем НЕ. Казано е, че по делата им ще се познаят. Важи и за едните и за другите. Всъщност наглостта по заиграването с религия и религиозни символи и действия  в България надхвърли поносимото.

21 януари 2003 г., Москва, храм „Христос Спасител“. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори връчва на Георги Първанов наградата „За изключителна дейност по укрепване единството на православните народи“ на стойност 20 хил. долара.

19 януари 2002 г., Народно събрание. Полагане на клетва от Георги Първанов и Ангел Марин като президент и вицепрезидент на Република България

и т.н. и т.н. 

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ?

На литийното шествие на десетте хиляди радетели за въвеждане на задължително вероучение в държавните училища, проведено на 24-ти септември  2010 г. в София, се наблюдаваха много интересни лозунги, плакати, неаргументирани твърдения, достигащи агресивен популизъм, изписани върху плат, знаменца от хартия, и т.н. манифестационни атрибути, точно както преди 1989 г. по Първи май или Девети септември.

_

След внимателен преглед на част от тези лозунги и плакати, няма начин един* от тях да не привлече вниманието на наблюдателя, занимаващ се с църковно право. Плакатът има за лого отличителен знак на Варненска и Великопреславска митрополия, без това да е от съществено значение, и твърди, че църква плюс държава било равно на златен век**.
 
Дали обаче това е така? Има ли изобщо някакъв резон в това твърдение?

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ ЗЛАТЕН ВЕК, най-малкото, защото Господ сам каза, че Неговото царство не е от този свят. А едвам ли има съмнения, че държавата е само от този свят. Иисус Христос не е дошъл на земята, за да създава национални държави, „национални“ църкви, да се занимава със златни векове и други там историко-теоретически измишльотини, служещи за манипулация на някакво народонаселение, което да смята душеспасителната функция на църквата за пазач и бранител на национална идентичност. 

Христос дойде преди две хилядолетия, за да даде Нов Завет най-вече в две заповеди, съдържащи думата любов и за да изкупи греховете на човечеството. Същото онова човечество, което със своите държави нито обичаше Бога, нито ближния.

Затова:

ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА ≠ УЧЕНИЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС;

Или още по-ясно:


ДЪРЖАВА + ЦЪРКВА = ПОЛИТИКО-КЛЕРИКАЛЕН ПРОИЗВОЛ, който е съществувал в една по-различна форма от златовековната българска и по времето на Христос, и който Той Сам неуморно е изобличавал, както се съдържа в св. Писание. Защото е ясно, че държавата не е църква и църквата не е държава.


Същото са изобличавали и апостолите и съборните отци на Църквата. Достатъчно е да се прочетат Апостолски правила: 6-то; 81-во; 83-то; както 7-ми канон на IV-ти Вселенски събор; канон 10-ти на VII-ми Вселенски събор; 11-ти канон на Константинополски поместен събор от 861 г. Друг е въпросът, че именно сливанията на държавна власт и църковна йерархия, съпътствали църковната история, винаги са довеждали до крайно нещастни последствия за истинските вярващи християни. От всички конфесии, без изключение. Не, не става дума за инквицията, а за първата клада, на която са горяли еретици - именно в Константинопол, именно под егидата на кесар и патриарх.

И ако голямата част на ръководството на сегашната православна църква  си е същото, макар и по-слабо грамотно, като клира преди хиляда години, то сегашната държава има много по-малко общо със „златовековната“ средновековна България, поради причини, коренящи се най-вече в развитието на човешката мисъл относно теории за устройство на държавността. Човешка, а не Богочовешка.

Затова е интересно да зададем няколко въпроса около този плакат:

1. Дали по времето на Златния век е имало вероучение в държавното училище?
2. По-точно, имало ли е държавно училище, достъпно за всички от тогавашното население?
3. Или – имало ли е някакво друго, невероучително училище след закриването на Атинската академия от страна на Юстиниан?
4. Кой е имал достъп до училище и до ограмотителен процес въобще по времето на златновековието?
5. Защо първите държавни училища в епохата на и след Възраждането са всъщност продължения на църковните?
6. Какво*** се е случвало с хората, които не са били последователи на задължителната вероучителна доктрина по времето на златовековието?

Eдва ли някой от носачите на плакатите са си задавали въпроси около съдържанието на това, което носят.
_________________
* Срв. http://www.dveri.bg/images/stories1/INA1/x/y/z/1/lit2/ .

** „Златен век“ е наименованието на онзи период от историята на българска държава – IX-X в., което е установено извън контекста неговия хронотоп. Т.е. Опитват се някои историци, от гледната точка на съвременността да измерват миналото. Онова време е безвъзвратно отминало. И няма да се върне никога във формата на онова, което е било. И слава Богу, че е така! Във всяко едно отношение.
Ако след няколко века някой историк опита да намери наименованието на века, в който живеем ще му бъде трудно. Ако го интересува критерия териториален обхват на РБ сигурно ще го нарече дървен век. Ако обаче го интересуват възможностите, които обикновения жител на България от 21-ви век има като свободен избор на съвестта си, избор да участва в обществения живот, да се ограмотява, изобщо да чете... включително и св. Писание,  да общува, да пътува, да не гладува, да не измръзва през зимата и т.н. въпроси на елементарна екзистенция, тогава може би би било най-малко сребърен век. А по отношение на присъединяването на РБ към ЕС – това си е направо диамантен. Макар не за всички да е така.
*** Срв. титул 1-ви от Закона за съдене на людете (ЗСЛ). Той е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България. Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Борис І (Михаил) или Симеон І. В него са реципирани и избирателно новелирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога.
Титул 1-ви. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите. 

ЧЕТИРИ КАЗУСА ОКОЛО РЪКОВОДСТВОТО НА БПЦ-БП ОТ НОЕМВРИ 2010 г.

Месец Ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.

На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път бе осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (=КЗД) de iure et de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията и се обжалват пред Върховния административен съд (=ВАС). Впрочем, самата констатация на КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка 110/2009 и е излязла с Решение №259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата, след влизането му в сила, т.е., ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС) е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини. Извини, т.е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото, все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото разбира се го употребява като чете Евангелията. 

Решението на КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще постави за пореден път кадрови въпроси пред ръководството на БПЦ-БП, които както се вижда, няма да се решат и през 2010 г. Но по Решение КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще коментираме, когато то влезе в сила и бъде официално оповестено.

На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. Оборище 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едвам ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всички 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път. 
Каноните, които се отнасят до врачанския случай са толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос  може да се състои просто от няколко цифри и букви: 

35-ти канон на Картагенския събор, във връзка с 12-ти канон на VII-ми Вселенски събор, във връзка с 15-ти канон на Анкирския събор и т.н и т.н. по тълкуванията...;

чл. 229-ти, чл. 135-ти, т. 14, чл. 121, т. 9, и най-накрая чл. 190, т. 6 и т.н. и т.н. от Устава на БПЦ-БП от 2009 г.

Врачанският казус е толкова очеизваден, че просто по-скоро заслужава коментар идващото с неизвестна скорост, ако изобщо някога пристигне, синодално решение с което ще бъдат приложени горните разпоредби спрямо лицата, които не са ги уважили. 

На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд, наречена от самия него Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия - 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes - т.е. обвързваща и самия ВКС. 
Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно. 

Но като цяло Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.

На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена тук. Каквото и да се каже по този въпрос все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т.н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем  по-задълбочено внимание в скоро време. Дотогава коментарите по въпроса остават до тук. 

ХРАМОСТРОИТЕЛСТВО В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Едвам ли, за последните десетилетия, а защо не и столетие е имало българско правителство или управляващо мнозинство, което е вложило толкова неистови усилия в своето религиозно декориране и  опити за възкачване по скалата на религиозната ритуалност и церемониалност. Раздаване на частици от Христовия кръст, откриване, промотиране, размяна и разнасяне на мощи, в страната и зад граница, вкл. фото-кампания чрез мощи за привличане на руски туристи. Допълнително - религиозно-обвързани рекламни клипове за евроизбори, посещения и финансиране на манастирски комплекси и манастирско строителство също са документирани факти; сходно е положението и в парламента, където от самото си начало, 41-то НС има освен всичко друго и официален синодален представител, макар и без конкретно правно основание.
Единственото, което може би остава като последна перла в короната на правителството по религиозни политики е устрояване на собствен църковно-министерски храм. 
По този начин би могло направо предстоящият Църковен събор през 2012 г. да се проведе директно в сградата на Министерския съвет, както това е правено преди хиляди години с поместни и вселенски събори по императорските дворци на Византия. А защо не и самият събор да  не се свика от Министерския съвет и МС да подпомогне работата на Църковния събор през 2012 г.?

––––––––––«»––––––––––

В едно от решенията на Св. Синод на БПЦ от 9-ти ноември 2010 г. се казва следното:

+++

След като разгледа Писмо на Софийска св. митрополия с приложено писмо на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов с молба за изграждане на православен параклис в чест на св. Йоан Рилски в непосредствена близост до гранитната зала на Министерския съвет,

Светият Синод РЕШИ:

Дава благословение да бъде изграден параклис на св. Йоан Рилски в сградата на Министерския съвет.

Софийска св. митрополия да бъде консултант по въпросите, свързани с изграждането и установяването на параклиса.

+++

Въпросите, които възникват около това синодално решение са много. Твърде много, за да могат да бъдат отговорени в сто или двеста думи. Например, дали е само така елементарно, само със синодално решение всичко по строежа на параклис в самия Министерски съвет? Какви други въпроси възникват според каноническото право? А каква е юридическата (в чисто държавно-правно отношение) страна на въпроса?


Засега насочваме вниманието на читателя само към следните разпоредби от Устава на БПЦ: Чл. 95, т. 8 УБПЦ-БП във вр. с чл. 140, т. 8 УБПЦ-БП; а също и към разпоредбите на Конституцията: Чл. 13, ал. 2 и 4 К; както и на Закона за вероизповеданията - чл. 4, чл. 7, ал. 2 и най-вече чл. 12 от Закона за вероизповеданията. Съществуват обаче толкова много църковни канони и постановки на държавна юриспруденция, вкл. и Решение на Конституционния съд №2/1998 г. т. 16, буква д, изр. 1-во), които проблематизират в голяма степен решеното вече синодално храмостроителство в рамките на сградата на Министерския съвет, че за изписването им би било необходимо много, ама много мастило. На това място бихме се ограничили само да обобщим със следния извод:
 

Синодът на БПЦ не може, а и не може да желае да реши поставения въпрос от министър-председателя по друг начин. Синодът си има цитираното по-горе решение и вече е изразявал дори становище, прокарано на IV-ти Църковно-народен събор от 1997 г., че "БПЦ трябва да бъде официална църква според Конституцията на РБ" (Реш. 13, изр. 4.). Така се саморазбират архиереите на БПЦ - канонични (в смисъл на правилни) ръководители на държавно учреждение - напр. държавна църква.  
За ръководството на БПЦ явно нямат значение нито Основен закон, нито каквото и да е друго законодателство на държавата. Прилагането на църковния устав също няма значение. Защото за църковната йерархия - по самото "църковно предание" просто няма явление като правова държава, а съществува абсолютен монархически институт, на чело на който на времето заставал "божий" наместник на земята, който обикновено, както знаем от историята се оказвал в повечето случаи пълен безбожник. Устави по онова средновековно време почти е нямало. Важала е предимно йерархическата воля, преоблечена по-късно в одеждата на светоотечески канони, за да остане невидоизменена до днес. За да може всичко, извън одеждата на йерархическата църковна власт да бъде обявявано за еретизъм и да бъде преследвано от държавата.
Ясно е, че след като последният вселенски канонотворчески светоотечески събор е проведен преди около 14 столетия, да няма нещо по-различно от това, което е било тогава и което наблюдаваме и днес. 
Независимо от времето и пространството, в което се намира днес институцията Синод на БПЦ, тя вижда нещата единствено от онзи ъгъл -  симфонично -- във времето от шести век, в пространството Византия. Ако случайно пък, както напоследък из православния свят съвсем няма монарх - институцията Синод ще види в лицето на този или онзи управител самодържеца, който и е необходим, за да издържа финансово архиерейската йерархия и да осъществява църковни задачи. Проблемът на днешното време е, че държавата, тази съвременната просто не е онази, която е изпълнявала църковни задачи. И няма как да стане управникът да финансира църковни йерархии, без това да не бъде санкционирано от данъкоплатеца - т.е. от вярващия, който иска данъците му да отиват там, където е и неговото доверие. Както напоследък се вижда, то не е в  достатъчна степен в ръководството на БПЦ.
Затова синодалното решение за храмостроителство в МС не  е нищо изненадващо, просто е пореден ясен пример от днешно време за проблемите от догматизирането на канони, вследствие на канонизирането на догматика.  И разбира се тяхното неспазване. Защото Главата на Църквата - Господ Иисус Христос НЕ дойде да строи храмове по министерски съвети...

Министерската храмостроителна идея не е  толкова стара, но не е и много нова. Нейната предистория датира от преди началото на 2010 г., когато е отразена и в масовата преса [1]. 
Според съобщенията имало два варианта какво да е името на храма в МС - „Св. Борис" или „Свети Иван Рилски". С реализацията бил натоварен съветникът на премиера Св. С. По-нататък научаваме, че според министъра без портфейл, храмът тряб­вало да се казва „Свети Борис", за­щото това бил покръстителят на нацията и бил неин защитник. Други близки до премиера на­стоявали името да е „Свети Иван Рилски", защото той бил духовен покровител на българите и затова трябвало да е патрон на правител­ствения храм.

Един от основните мотиви на премиерския съветник Св. С. за построяване на храм в МС е, че  архитектът, който проектирал сградата - Коста Николов, е вмъкнал фрагменти от Рилския манастир. Имало це­ли ансамблови части от облика на манастира - сводове и колони, керамични плочки, орнаменти, каменна облицовка, арки. Те били срещу кабинета на премиера. Освен това: Според съветника Св. С.,  много  обществени сгради имали собствени църкви. [1]

От януари се чакало разрешение, както е публикувано в пресата, защото за всяко строи­телство на параклис, църквата да­вала разрешение. Според запознати възможно е Бойко Борисов да по­иска патриархът лично да освети храма. Правителството щяло да помоли църквата да помогне да се пренесат и мощи на светци в па­раклиса към Министерския съвет.  [2]

Въпреки въпросите, които би следвало да си зададат и МС и Синод на БПЦ, вече всичко е канализирано - има молба до Св. синод, има решение от последния и изглежда, че само трябва да се изпълни намерението на министър-председателя: Министрите, които искат да прокарат важно решение през правителството, скоро ще могат да палят свещ и да се молят на св. Иван Рилски преди заседание.

––––––––––«»––––––––––

С няколко думи би могло да се обобщи, че управляващото държавата политическо мнозинство, избрано през юли 2009 г., има своя ясна церемониал-майсторска и църковно-историческа представа, която като тенденция продължава от предишни правителства. 
По-новото е, че тук вече става въпрос не само за водене на някаква религиозна политика,  но  за себеукраса с църковноподобни декори и сакрализирано вкопаване в подсъзнанието на хората с църковнополезна активност, така, както почти никое друго правителство в България досега.  

__________________

[1] Срв. С. Владимирова, Параклис „Св.Борис” градят в МС, в. 168 часа - 29.01-04.02.2010 г., с. 6-7; Срв. също Г. Ганева, Интервю с Знеполски епископ Йоан, викарий на патриарх Максим: Не сме получили молба от премиера 168 часа от 29.01-04.02.2010 г., с. 7.
[2] Пак там.

Двата католически паметника на пловдивската "Главна"

В центъра на Пловдив - в най-южната част на "Главната" (пешеходна зона), на отстояние от около 150 м. един от друг, се намират два паметника, които напомнят за датата, на която предпоследният (към момента) римски понтифекс е посетил втория по големина български град и е богослужил там. Преди известно време, доколкото стана известно от сигурен софийски източник са се случвали няколко, макар не толкова известни приключения на поне едната от въпросните паметни плочи. През месец август на 2010 г. и двата паметника стоят невредими и безприключенски (наблюдавани от Гюро Михайлов, чийто паметник ги включва в полезрението си) по местата си, за което свидетелстват снимките - приложени най-долу. И двата мемориала са гравирани с текстове, еднакви по съдържание, което на български гласи:

На 26 Май 2002 година - неделя на пл. "Централен" в гр. Пловдив бе отслужена понтификална тържествена литургия от негово светейшество папа Йоан Павел ІІ.

Латинският текст също е идентичен на двете плочи.

Всъщност, ако пловдивчани се замислят, ще установят, че в града има много други важни католически паметници, (не на последно място поради факта, че в Пловдив и неговите околности винаги е имало компактно католическо население) присвоени по един или друг начин от различни лица с различни намерения. Ще споменем само два от тях: Сградата на ректората на Пловдивския университет и тази на т.нар. Военна болница. Първата е била католически колеж, а втората - католическа болница св. Йосиф.

ПП. Не задаваме въпроса, защо на такова кратко отстояние има две плочи с едвакво съдържание на текста. По-запознати читатели могат да се досетят, а незапознатите да се заинтересуват.

Канонични теми: "...Не се смятам и за специалист, но... "

Самооценка на вносителя на Закона за вероизповеданията от 2002 г. в RE: TV - предаване "Булевард България" от 12.03.2009 г., 19:42 ч. (българско време).

Кой и как може да отстрани кръстовете от училищата?

Отговор: В момента никой...

_

Говори се, че няма противоречия между членовете на правителството по законопроект, с който да се въвежда забрана за носене на религиозни символи в училищата...

- "Да, да, ама не!" - Преди това трябва да се измени, ако не Конституцията (в глава десета), то поне Закона за герб на република България.

Защото:

Чл. 2, ал. 1 Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона... ...

С пет кръста и отделно кръст..., впрочем от двата се виждат само половинки, но и един само да имаше на герба, пак нямаше как да се извади от държавните училища.

Не стои ли държавният герб върху дипломите, върху бележниците, върху... личните карти на учениците..., които носят религиозни символи със себе си всеки ден?

А чл. 4, ал.1, изр. 1 казва, че вероизповеданията са равнопоставени.... Значи ли това герб срещу забрадка?

_

Познати са усилията на въпросния министър да атеизира напълно и това, което изобщо е останало от религиозно самосъзнание, вкл. и с провеждане на матури в неделя, пък и с религиознанието...

_

Но, вече няма как да стане с герба. Ако искаха да стане така,  от  парламента трябваше да го сменят в началото на мандата  със сърп и чук...