Сравнителна таблица на юридическите лица ex lege за последните 15 години: от 2009 до 2026

19.07.2026

Правният статус на Българската православна църква (БПЦ) и развитието на субектите ex lege в българското законодателство от 2009 до 2026

_

Въпросът за правосубектността на Българската православна църква (БПЦ) заема твърде специфично място в българската правна доктрина. Съгласно чл. 10 от Закона за вероизповеданията, БПЦ е призната за юридическо лице по силата на самия закон (ex lege) – нормативно решение, което и до днес остава обект на сериозни теоретични дискусии, понеже е въпрос на дълга верига от компромиси.

Институционалното създаване на юридически лица директно чрез законова разпоредба има дълга история в българската правна система. Държавата традиционно вменява това качество на определени структури с оглед на държавния и понякога на обществения интерес. 

Към 2009 г. този модел обхващаше 60 институции, регулирани чрез Конституцията от 1991 г. и 39 отделни закона. Динамиката на законодателните реформи до 2026 г. обаче промени тази картина. Чрез закриването на остарели структури и приемането на нови нормативни актове (като Закона за публичните предприятия от 2019 г. и конституционните промени от 2023 г.), общият брой на  юридически лица ex lege към 2026 г. нарасна на 61.

В този контекст изпъква съществен правов и доктринален въпрос: доколко БПЦ, разглеждана през призмата на нейната автентична християнска еклисиология, има допирни точки с останалите 61 юридически лица? В по-голямата си част тези субекти представляват одържавени структури или административни органи, натоварени с преки функции на държавно управление и публична власт.

И ако държавната власт е толкова благосклонна към статуса на Църквата, защо все още нямаме учебен предмет Вероучение, защо нямаме официално и законово институт на капеланството във Въоръжените сили или в местата за излежаване на наказанието "лишаване от свобода"? 

Или защо държавата не може да приеме факта, че православните младоженци, първо ще се венчаят и тогава ще покажат своето венчално свидетелство? Та нали източното православие има актуално значение за държавния живот - чл. 10 от Закона за вероизповеданията? Би следвало значи държавата да се доверява на Църквата, нали? 

На практика се получава, че Църквата е винаги майка на държавата, Екзархията предхожда последната българска държава, но държавата понякога е повече от мащеха за Църквата. Така е, особено в края на една пост-травматична ера, когато европейската цивилизация се сгромолясва бавно, но сигурно. 

Историческият преглед показва, че в последните десетилетия намесата на светската (в голяма степен религиозно необременена до напълно некомпетента в това отношение) политическа държавна власт не винаги беше водена от безкористна загриженост за Църквата. Както знаем и пътят към ада е покрит с добри намерения. 

Търсенето на прилики между БПЦ и останалите чисто административни структури в списъка на юридическите лица ex lege разкрива малък, но тенденциозен часовников механизъм за потенциално напрежение между светското юридическо нормотворчество и специфичната необходимост от църковна свобода за по-силно самоуправление на родната ни църква като нейна изконна духовна същност. 

Единствената добра новина е, че имаме надеждата, Светият Дух тихо да дава добър разум на архиереите, бистър разсъдък на политиците и да спира богоборческите страсти и стихии на "вълците в овчи кожи". 

§

§

::

Сравнителна таблица на юридическите лица ex lege за последните 15 години - от 2009 г. спрямо 2026 г.

№	Организация по наименование от 2009 г.	Сегашно състояние към 2026 г. (Наименование / Статут)	№
1	Агенция за хората с увреждания	✓ Агенция за хората с увреждания	1
2	Агенция по вписванията	✓ Агенция по вписванията	2
3	Агенцията [Агенция за ядрено регулиране]	✓ Агенция за ядрено регулиране	3
4	Агенцията [Българска агенция за инвестиции]	✓ Българска агенция за инвестиции	4
5	Агенцията за приватизация	Слята и преобразувана в Агенция за публичните предприятия и контрол	-
6	Агенцията за следприватизационен контрол	Слята и преобразувана в Агенция за публичните предприятия и контрол	-
7	Агенцията по геодезия, картография и кадастър	✓ Агенция по геодезия, картография и кадастър	5
8	Адвокатската колегия	✓ Адвокатска колегия	6
9	Адвокатското дружество	✓ Адвокатско дружество	7
10	Българската академия на науките	✓ Българска академия на науките	8
11	Българската народна банка	✓ Българска народна банка	9
12	Българският Червен кръст	✓ Български Червен кръст	10
13	Висшето училище	✓ Държавно висше училище	11
14	Висшият адвокатски съвет	✓ Висш адвокатски съвет	12
15	Висшият съдебен съвет	✓ Висш съдебен съвет	13
16	Главна дирекция "Охрана"	✓ Главна дирекция "Охрана"	14
17	Доброволно обединение на всички потребители на топлинна енергия в сграда	Отпаднало (Няма статут на юридическо лице)	-
18	ДР "Енергийно предприятие"	Закрита категория	-
19	Държавна комисия по хазарта	Закрита (Функциите са прехвърлени към Националната агенция за приходите)	-
20	Държавната агенция	✓ Държавна агенция	15
21	Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"	✓ Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"	16
22	Държавната агенция за закрила на детето	✓ Държавна агенция за закрила на детето	17
23	Държавната комисия	✓ Държавна комисия	18
24	Европейско обединение по икономически интереси...	✓ Европейско обединение по икономически интереси	19
25	Жилищностроителната кооперация	✓ Жилищностроителна кооперация	20
26	Изпълнителна агенция "Медицински инспекторат"	Слята и преобразувана в Изпълнителна агенция "Медицински надзор"	-
27	Изпълнителната агенция	✓ Изпълнителна агенция	21
28	Изпълнителната агенция по околна среда	✓ Изпълнителна агенция по околна среда	22
29	Изпълнителната агенция по трансплантация	Слята и преобразувана в Изпълнителна агенция "Медицински надзор"	-
30	Икономически и социален съвет	✓ Икономически и социален съвет	23
31	Инспекторатът към Висшия съдебен съвет	✓ Инспекторат към Висшия съдебен съвет	24
32	Институтът на дипломираните експерт-счетоводители	✓ Институт на дипломираните експерт-счетоводители	25
33	Комисията [Държавна комисия по стоковите борси и тържищата]	✓ Държавна комисия по стоковите борси и тържищата	26
34	Комисията [Комисията за финансов надзор]	✓ Комисия за финансов надзор	27
35	Кооперативният съюз	✓ Кооперативен съюз	28
36	Кооперацията	✓ Кооперация	29
37	Министерството	✓ Министерство	30
38	Национална компания "Обществено цифрово радиоразпръскване"	Закрита	-
39	Nationalnata agentsiya za otsenyavane i akreditatsiya	✓ Национална агенция за оценяване и акредитация	31
40	Националната гвардейска част	✓ Национална гвардейска част	32
41	Националната експертна лекарска комисия	✓ Национална експертна лекарска комисия	33
42	Националната занаятчийска камара	✓ Национална занаятчийска камара	34
43	Националната компания "Железопътна инфраструктура"	✓ Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура"	35
44	Националният военноисторически музей	✓ Национален военноисторически музей	36
45	Националният дарителски фонд "13 века България"	✓ Национален дарителски фонд "13 века България"	37
46	Националният институт за помирение и арбитраж	✓ Национален институт за помирение и арбитраж	38
47	Националният институт на правосъдието	✓ Национален институт на правосъдието	39
48	Националният съвет за българите, живеещи извън РБ	Закрит	-
49	Националното представителство на студентските съвети	✓ Национално представителство на студентските съвети	40
50	Нотариалната камара	✓ Нотариална камара	41
51	Областната администрация	✓ Областна администрация	42
52	Общественият доставчик на природен газ	✓ "Булгаргаз" ЕАД	43
53	Общината	✓ Община	44
54	предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда	✓ Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда	45
55	Предприятието [Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци"]	✓ Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци"	46
56	Прокуратурата	✓ Прокуратура на Република България	47
57	Сметната палата	✓ Сметна палата на Република България	48
58	Съветът за електронни медии	✓ Съвет за електронни медии	49
59	Фонд "Условия на труд"	✓ Фонд "Условия на труд"	50
60	Фонд за гарантиране на влоговете в банките	✓ Фонд за гарантиране на влоговете в банките	51
61	-	Нова структура: Висш прокуровски съвет (Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, 2023 г.)	52
62	-	Нов закон: Комисия за противодействие на корупцията (Закон за противодействие на корупцията, 2023 г.)	53
63	-	Нов закон: Агенция за публичните предприятия и контрол (Закон за публичните предприятия, 2019 г.)	54
64	-	Нова структура: Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (Закон за лечебните заведения, преобразувана през 2019 г.)	55
65	-	Нова структура: Министерство на електронното управление (Закон за електронното управление, създадено през 2021 г.)	56
66	-	Нова структура: Министерство на иновациите и растежа (Закон за администрацията, създадено през 2021 г.)	57
67	-	Нов закон: Фискален съвет (Закон за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми, 2015 г.)	58
68	-	Нов закон: Асоциации по водоснабдяване и канализация (Закон за водите, изменение от 2015 г.)	59
69	-	Нов закон: Регионални сдружения за управление на отпадъците (Закон за управление на отпадъците, 2012 г.)	60
70	-	Нов закон: Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, 2018 г.)	61

 

ЦЪРКОВНОТО САМОДЕЙСТВО БПЦ-БП

Споровете около участието и неучастието на Българската православна църква - Българска патриаршия на т.нар. „Велик и свят събор“ на о. Крит от 19.06. до 26.06.2016 г. отвориха и дискусии по всякакви теми, свързани с дълго затаявани и замитани под килима въпроси и проблеми на БПЦ. 

На фона на всичко това обаче се проявява един особен феномен, който показва, че във Българската православна църква - Българска патриаршия на първо място действа принципът на безпринципност:

- Може да се обещае, да се подпише, после да се откаже и да се оттегли подпис. Важното е времето да мине и да се забрави проблемът. Понякога това работи доста ефективно - напр. много от хората вече забравиха за проблема около порнографските изпълнения на т.нар. „Агатоникийски епископ“ Борис. 

След това се активира принципът на „едноличното решаване на проблеми“: 

 - Показателна е липсата от необходимост за свикване на редовни събори в БПЦ-БП. Свикват се само свещенически конференции, които по-скоро са оперативки в трудовоправния смисъл на думата. Останалите въпроси изясняват отделни лица - самодейци, които мислят, че имат директен мандат от Господа да представляват съборно Българската православна църква, а последните са всъщност просто редови свещено- или църковни служители.  

Наблюдаваният феномен обяснява и тенденциите за развитието на БПЦ-БП в бъдеще: безотговорна себеправедност на голямата част от синода и заклеймяване на всеки и всичко, който/което поставя под въпрос собствения самодостатъчен, но облечен в „църковност“ произвол от отделни (нещо като дежурни) свещено- или църковни служители. 

Всичко това се вижда много ясно и открито в дискусията, която може да се проследи по-долу. И ако не беше трагично и жалко но много сериозно, може би щеше да бъде смешно, за да му се обръща внимание. 

Проф. Калин Янакиев КРАТКО КАНОНИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ  

Прот. Михаил Ковачев ЗА ДОГМАТИЧНИТЕ ИЗВОДИ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ: КРАТКО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ. 

Д-р Десислава Панайотова „Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата" - за природата и статута на ересите 

БПЦ И МЕЖДУКОНФЕСИОНАЛНИТЕ БРАКОВЕ

Един отличен и много задълбочен анализ по проблемите на Българската православна църква във връзка с междуконфесионалните бракове може да се прочете ТУК:

Протойерей д-р Добромир Димитров, Възможен ли е бракът с инославни? - Православие.бг (от 11/02/2016)

Парламентарен контрол относно състоянието на източноправославните храмове в Република България

СТЕНОГРАМА ОТ СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМОТО ЗАСЕДАНИЕ на 43-ТОТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ - София, петък, 15 януари 2016 г.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/5476 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно състояние на източноправославните храмове в Република България. Имате думата, господин Хайтов.

ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Традиционната религия в Република България е източноправославната. Това е посочено изрично и в чл. 13 на Конституцията на Република България. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър-председател, е: какво е функционалното състояние на източноправославните храмове на територията на Република България – катедрали, църкви, манастири, базилики, ротонди, многопрестолни църкви и параклиси? Какви средства бяха заделени за ремонт, поддръжка и възстановяване на най-нуждаещите се църкви и манастири през изминалата 2015 г.? Какви средства предвиждате и за кои храмове ще бъдат заделени за ремонт и поддръжка и привеждането им в състояние за извършване на християнските обреди през 2016 г.? Какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди и при останалите вероизповедания, които функционират на територията на нашата страна? И последният въпрос в тази група въпроси, които съм си позволил да отправя към Вас, е: по какъв начин следите за…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате право на един въпрос в парламентарен контрол.

ЯВОР ХАЙТОВ: Да, Вие сте го допуснали, госпожо Председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте направили седем-осем. Давайте и следващите.

ЯВОР ХАЙТОВ: Те са една група въпроси, темата е една и съща.
И така: по какъв начин следите за недопускане на проповядване на религии, които насаждат верска омраза, радикализъм и форми на насилие? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, на въпроса Ви: какви средства бяха заделени за ремонт, поддръжка и възстановяване на най-нуждаещите се църкви и манастири през 2015 г., Ви уведомявам, че за ремонт на храма на българските православни църковни общини зад граница дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет е разпределила от държавната субсидия, предвидена в Закона за държавния бюджет за 2015 г., както следва: за Българската православна църква в Хамбург – 20 хил. евро; в Манхайм – 4 хил. евро; в Загреб – 2 хил. евро; в Берлин – 94 хил. евро; в Хага – 12 хил. евро; във Виена – 3 хил. евро; в Истанбул – 60 хил. евро; в село Стеблево, Албания – 9 хил. евро; Димитровград, Сърбия – 5 хил. евро; в Претория, Южна Африка – 20 хил. евро за строителство на нов храм. 
За строителството и ремонт на православни храмове и манастири от държавната субсидия, предназначена за Българската православна църква, са усвоени 2 млн. 360 хил. лв. С тях са подпомогнати строително-ремонтни дейности над 350 обекта, от които 321 църкви и 29 манастира. Бенефициентите на средствата могат да се видят в представените и утвърдени от главния секретар на Министерския съвет списъци и дирекция „Бюджет и финанси” на Министерския съвет.
На въпроса Ви какви са заделените средства за функциониране на храмове, които не спадат в обсега в традиционната източна правна религия:
За католическата църква в България са разпределени 50 хил. лв., преведени на католическата Никополска епархия за ремонт на католическата църква в град Велико Търново. 
Държавна субсидия, предназначена за арменската Апостолическа православна църква в размер на 50 хил. лв., е преведена за ремонт на арменския храм в Русе и довършване строителните дейности на новата арменска църква в София.
За мюсюлманското изповедание към 31.12.2015 г. от държавната субсидия за вероизповедания са разпределени 360 хил. лв. С тях са подпомогнати частично строителните и ремонтно-възстановителни работи на 49 джамии. 
Държавната субсидия, предназначена за религиозната общност на евреите в България, в размер на 50 хил. лв. е преведена по сметка на вероизповеданието за ремонт и строителство на молитвени домове и частично покриване на разходи по издръжка на вероизповеданието. 
От държавната субсидия, предназначена за други регистрирани в страната вероизповедания, към 31.12.2015 г. са разпределени и усвоени 80 хил. лв. за ремонт и строителство на молитвени домове на осем вероизповедания: евангелистка, методистка, епископална църква, еврейски център „Хабат Любавич”, българско Дзен общество „Кен Дзен Шо”, Будистка общност в България, Божия църква в България, Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, църква на Бога, Съюз на евангелистки съборни църкви.
От държавната субсидия, предназначена за ремонт на църковни сгради с национално значение към 31.12.2015 г. са разпределени 450 хил. лв. за подпомагане на строително-ремонтни дейности в църквите „Св. София” в София и „Успение Богородично” в Созопол, а също и на сградния фонд на Рилския, Бачковския, Троянския, Басарбовския, Мулдавския, Голямобуковския, Курилския, Дряновския манастир, както и на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита” в Асеновград.
Извън средствата в Приложение № 1, чл. 6 от Закона за държавния бюджет за 2015 г. с Постановление на Министерския съвет са отделени общо 2 млн. 125 хил. лв. за ремонтни дейности в Троянския, Басарбовския и средновековния Кърджалийски манастири, също и за църквите в Ахтопол и Владая. 
Одобрени са и допълнителни разходи в бюджета на Министерския съвет общо в размер на 850 хил. лв. за Църногорския и Мулдавския манастир за ремонт на катедралния храм на западно и средноевропейската епархия в Берлин.
Освен за ремонти и строителни дейности за нуждите на Българската православна църква са изразходвани 383 хил. лв. за подпомагане дейността на българските свещенослужители в чужбина. На Българската православна църква е дадена възможността да е бенефициент по мярка 3.2.2. от Програмата за развитие на селските райони и 104 обекта са се възползвали от тази възможност. 
На въпроса какви средства се предвиждат и за кои храмове ще бъдат заделени за ремонт, поддръжка и привеждането им в състояние за извършване на християнски обреди през 2016 г.: 
Съгласно Закона за държавния бюджет, гласуван в Четиридесет и третото народно събрание, държавната субсидия за регистрираните вероизповедания в Република България за 2016 г. е в размер на 4 млн. 500 хил. лв. Нейното разпределение по бенефициенти може да се види в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4 от Закона за държавния бюджет. Разпределението за тези средства ще бъде извършено тази година, съобразно получените заявления за нужните средства от страна на вероизповеданията и след представянето на съответните количествено-стойностни сметки, които удостоверяват тези нужди. 
На въпроса Ви какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди на вероизповедания, във връзка с разпоредбата на чл. 6, Приложение № 1, т. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет беше възложена задачата да се изработи картотека и регистър на религиозните храмове на всички религиозни институции, регистрирани в страната от Софийския градски съд – 145 бр. към 30 октомври. Изготвените картотека и електронен регистър обхващат всички регистрирани от Софийски градски съд религиозни институции към този момент. Православните храмове… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще се възползвам от репликата да довърша.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много са въпросите, разбирам Ви, господин Премиер. Няма как в рамките на 3 минути, вече са 6, да отговорите на всичките въпроси, които са зададени. 
Реплика, господин Хайтов.

ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Ще си позволя да взема тази реплика само и единствено, за да Ви дам възможност да доразвиете своя отговор. За мен това е изключително важно, защото нека да сме наясно, че става въпрос за над 6 млн. българи, които спадат към традиционното българско вероизповедание – източноправославни християни. Посоченото от Вас за мен звучи обнадеждаващо, за това че правителството обгрижва източноправославната религия, особено това, което заявихте по мярка 3 на Държавен фонд „Земеделие”, което дава възможност за ремонт и поддръжка на източноправославните храмове. Благодаря Ви, госпожо Председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! 
Уважаеми господин Хайтов, на въпроса Ви какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди, продължавам нататък: 
Православните храмове в страната – манастири, църкви и параклиси са 8000; католическите храмове, манастири, църкви и параклиси са 103; мюсюлманските джамии, месчиди и текета са около 1400; синагогите са 10, но само в две от тях – в градовете Бургас и София, се извършват религиозни служби; храмовете на арменската Апостолическа православна църква са 19, от тях 6 параклиса; храмовете на протестантските деноминации са около 250, а храмовете на Съюза на църквите на адвентистите от Седмия ден са 118.
Това, което е тревожно и за което имаме готовност, разбира се, и сме водили разговор с многоуважаемия наш Патриарх, със Светия Синод, е църквата „Александър Невски”. Знаете, че – или който не знае, тя е в доста тежко състояние. От това, което в момента МРРБ и експертите проверяват, там ще трябват някъде около20 млн. лв., за да я приведем във вид, какъвто трябва, защото са компрометирани много от носещите й устои и течовете, които имат там, увреждат и самата църква. Разговаряли сме, поели сме ангажимент, имаме готовност и мисля, че никой от този парламент няма да има против, когато станем готови с проекта за реконструкция и укрепване, да заделим и тези финансови средства. Обещали сме го на Светия Синод, просто искаме действително, понеже е голям ремонтът, да бъде направен по всички правила. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и отговорите на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова. 
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Светослав Белемезов относно ефективност и компетентност на териториалните сектори в борба с организираната престъпност при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Слушаме Ви, господин Белемезов.

Църковно устройство на Великотърновска епархия като юридическо лице — местни поделения, кадрови състав и здраво и социално осигуряване

В списание „Християнство и култура“, брой 3 (100) от 2015 г. е поместена статията "Църковно устройство на Великотърновска епархия като юридическо лице — местни поделения, кадрови състав и здраво и социално осигуряване".

От публикуваната в интернет информация на Синода на БПЦ става ясно, че към средата на 2013 г. Великотърновска епархия разполага с общо 345 храма и манастира, и следва да бъде работодател и осигурител на общо 128 духовни и цивилни лица. В същото време обаче в държавните регистри са вписани само 106 местни поделения като свързани лица с Великотърновска епархия и съответно са налице само 59 здравно и социално осигурени лица.

Някои храмове, енории и духовници изобщо отсъстват както от епархийския списък, така и от държавния регистър, вкл. и от регистъра на НОИ. От началото на 2015 г. неосигуряването на заети лица представлява наказуемо деяние по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, за което е предвидено наказанието лишаване от свобода, придружено от парична глоба - чл. 255б НК*.

Цялото изследване може да прочетете или свалите от тук.

*Наказателен кодекс: 
Чл. 255б. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)
(1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като:
1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;
2. не подаде декларация;
3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;
5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
(5) Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 4, включително и за подбудителство и помагачество.