ΣΥΜΦΩΝIΑ ET CONSONANTIA IUSTINIANA

Вече стана въпрос за Учението относно "симфонията" на Юстиниан Първи.
Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”. Това учение в различна степен е маркирало и отношението на държавните управници към православните църкви, както и обратното правоотношение - от ръководствата на православните църкви към правителствата в държавите, където споменатите вероизповедания са най-големи религиозни общности в съвременността.
В латинския текст, който е представен тук, думата симфония е употребена като consonantia. 

Българският превод* не е буквален, а пресъздаден така, че да запази максимално смисъла на предговора към VI-та Новела на Юстиниан Първи.
Съвсем отделен въпрос е, доколко и как изобщо Учението относно "симфонията" би могло да бъде приложимо днес в България. За това ще говорим някой друг път.

Maxima quidem in hominibus sunt dona dei a superna collata clementia sacerdotium et imperium, illud quidem divinis ministrans, hoc autem humanis praesidens ac diligentiam exhibens;  ex uno eodemque principio utraque procedentia humanam exornant vitam. Ideoque nihil sic erit studiosum imperatoribus, sicut sacerdotum honestas, cum utique et pro illis ipsis semper deo supplicent. Nam si hoc quidem inculpabile sit undique et apud deum fiducia plenum, imperium autem recte et competenter exornet traditam sibi rempublicam, erit consonantia quaedam bona, omne quicquid utile est humano conferens generi. [...]

Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство, като първото служи на божественото, а второто насочва и управлява човешките дела;  но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората. Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното  благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род. [...]

~  NOV. VI  ~ QUOMODO OPORTEAT EPISCOPOS ET RELIQUOS CLERICOS AD ORDINATIONEM DEDUCI, ET DE EXPENSIS ECCLESIARUM.( AD 535 ) Latin text of Schoell and Kroll's edition, Berlin, 1954. http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Corpus/Nov06.htm.

* Срв. превода в Ал. Омарчевски,  Религиозната политика на император Юстиниан I (527-565), С., 2004, с. 3.

Фердинандовото погребение и Codex Iuris Canonici

Католическата църква и монархисти водели спор за "погребението на цар Фердинанд". 
Това изявление е доста преувеличено, защото няма как да има спор по нещо, по което една от страните не познава правилата, а другата си ги знае и ги спазва. Фердинанд, въпреки всичко, което е известно за неговия живот в религиозно отношение, и въпреки някои спорни моменти, е бил католик. В момента, всъщност от 62 години, трупът му се намира в непогребан саркофаг в криптата на църквата “Св. Августин” в Кобург. Приживе бил изявил желание да го погребват в България.
Затова отскоро (заради юбилей от рождението му) някакви т.нар. монархисти искат да набутат торса на Сакскобурготския монарх в някой български храм и явно пробват да го издокарат в Пловдивската католическа катедрала.
Монархистите, впрочем, са от някакъв т.нар. "Инициативен комитет по връщането на тленните останки" на династа в България [1]. 
Някакви опити за надприказване по въпроса от страна на "експерти" се намират в една медия.
Според друга, свещеници от Пловдивска католическа енория били съобщили във връзка с идеята фердинандовите тленни остатъци да бъдат поместени в някой католически храм, че:
 
"Никой освен диоцезният епископ не може да бъде погребан в римокатолическата катедрала на Софийско-пловдивската епархия "Свети Лудвиг".
Католическите свещенослужители са прави, като не дават повече разясния на журналистите, дали поводът е папската анатема към Сакскобургготски или нещо друго.
 
Прави са, защото казусът, от гледна точка на Codex iuris canonici - Кодексът на каноническото право,  промулгиран на 25.01.1983 от папа Йоан Павел II. с апостолическата конституция Sacrae Disciplinae Leges (=CIC 1983) е пределно ясен. Но не биха били прави, че само диоцезният епископ може да бъде погребван в католически храм. Този лапсус явно е медийно недоразумение и журналистическа неточност, защото правната уредба, която католическите свещеници отлично познават  на това правно основание е следната:

Can. 1242 In ecclesiis cadavera ne sepeliantur, nisi agatur de Romano Pontifice aut Cardinalibus vel Episcopis dioecesanis etiam emeritis in propria ecclesia sepeliendis.

Can. 1242 В църквите* не могат да се погребват тленни останки, освен ако не се отнася до погребение на папата, кардиналите или на диоцезни епископи, също на емеритирани**, в своите собствени църкви.

Твърде е вероятно династическите трупоостанки на Кобурга да бъдат прибавени към колекцията, която един министър (без портфейл) вече е посъбрал в един православен храм, който скоро може да изпълнява функции на египетска пирамида музей, а не на нормален храм за богослужения. 
Не е изключено обаче да има немалко разправии между зилотстващи правоверни и православни атеисти по въпроса за допустимостта инославни трупове да се намират в ортодоксални базилики. 
Вероятно може и затова Батенберг, който е протестант, да  си стои в неговия отделен мавзолей и да не е изместен в търновската трупоколекция.

________________
[1] При все това смешно е, направо е трагикомично, че един от главните организатори за цялата работа е бивш  баш-отечественофронтовец, от тези, които изгонваха монарсите, понастоящем  абсолютен монаршески поддръжник, т.нар. "човекът парламент"  и подвизаващ се като омбудсманин Гиньо Гочев Ганев, който скоро ще се наложи да опразни службата си, макар че вече от 20 години е навършил пенсионна възраст, защото вече има приети правила за избор на нов омбудсман.

* Дефиницията на църква по can. 1242 се намира в  предписанието на: 
Can. 1214 Ecclesiae nomine intellegitur aedes sacra divino cultui destinata, ad quam fidelibus ius est adeundi ad divinum cultum praesertim publice exercendum.

Can. 1214 Под църква се разбира една света сграда, определена за богослужение, до която вярващите имат право на свободен достъп, за да изпълняват предимно публично богослужение.

** Заслужили (поради църковна длъжност); емеритус по CIC 1983 се дефинира по разпоредбите на: 

Can. 185 Ei, qui ob impletam aetatem aut renuntiationem acceptatam officium amittit, titulus emeriti conferri potest.

Can. 185 На тези, които поради достигане на възразстовата граница или на основание приемането на оставка от служение, може да се присъди титлата емеритус.

Can. 402 §1  Episcopus, cuius renuntiatio ab officio acceptata fuerit, titulum emeriti suae dioecesis retinet, atque habitationis sedem, si id exoptet, in ipsa dioecesi servare potest, nisi certis in casibus ob specialia adiuncta ab Apostolica Sede aliter provideatur.

Can. 402 §1 Епископът, чийто оставка от служение бъде приета получава титлата емеритус на своя диоцес и може, ако пожелае да запази местоживеенето в този диоцез, ако от Апостолическия престол в определени случаи поради особени обстоятелства не бъде предвидено нещо друго.



 

Учението за "симфонията" на Юстиниан Първи

Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”.

Предговор към VI. Новела:

„Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство. Първото служи на божествените неща, докато второто насочва и управлява човешките дела; но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората. Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното [императорското] благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род".