РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ 2018 г.

РЕШЕНИЕ № 754 ОТ 8 ДЕКЕМВРИ 2017 г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДНИТЕ ЗА РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНОТО, ПРЕЗ 2018 г.



Обн. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г.


На основание чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ:

Определя следните дни от 2018 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, за които се ползва платен или неплатен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 57, ал. 5 от Закона за държавния служител:

1. За Католическата църква в България:
а) вторият ден на Великден - 2 април;
б) "Св. Апостоли Петър и Павел" - 29 юни;
в) "Всички Светии" - 1 ноември;
г) Непорочното зачатие на Св. Богородица - 8 декември.

2. За мюсюлманското вероизповедание:
а) Рамазан байрам - 14 и 15 юни;
б) Курбан байрам - 20, 21 и 22 август;
в) Рождението на Мохамед - 19 ноември.

3. За Религиозната общност на евреите в България:
а) Песах - 31 март;
б) Рош Ашана - 10 септември;
в) Йом Кипур - 19 септември;
г) Сукот - 24 септември;
д) Шавуот - 20 и 21 май.

4. За Арменската апостолическа православна църква:
а) Рождество Христово - 6 януари;
б) Сретение Господне - 14 февруари;
в) Цветница - 25 март;
г) Възкресение Христово - 1 април;
д) Кръстовден - 16 септември;
е) Преображение Господне - 8 юли.

5. За общество "Бяло братство":
а) Ден на пролетното равноденствие - 22 март;
б) рождението на Учителя Петър Дънов - 12 юли;
в) Съборни дни - 19, 20 и 21 август;
г) Денят на кончината на Учителя - 27 декември.

6. За църквите на адвентистите от седмия ден - шест съботни дни, ако според трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят в тези дни.

7. За Общество за Кришна съзнание:
а) Гаура Пурнима - 1 март;
б) Рама Навами - 25 март;
в) Нарасимха Чатурдаши - 28 април;
г) Ратха Ятра - 16 септември;
д) Кришна Джанмаштами - 3 септември.

8. За Диамантен път на будизма - България - Весак (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни) - 29 май.

9. За Свидетели на Йехова в България:
а) Възпоминанието за смъртта на Исус Христос - 31 март;
б) Конгресни дни - 5, 6, 7 и 8 юли.

10. За евангелските църкви - ден на Реформацията - 31 октомври.

11. За Будистката общност в България:
а) Денят на Буда (Весак) - 29 май;
б) Будистка Нова година - 31 януари;
в) Денят Дхарма - 27 юли;
г) Денят Бодхи - 8 декември.

12. За Бахайската общност в България:
а) Ноу-Руз - 21 март;
б) Резван - 21 април;
в) Декларацията на Баб - 25 май;
г) Възнесението на Бахаулла - 29 май;
д) Мъченическата смърт на Баб - 10 юни;
е) Рождението на Бахаулла - 10 ноември.

РЕШЕНИЕ № 1077 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДНИТЕ ЗА РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНОТО, ПРЕЗ 2017 г.

Обн. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.

На основание чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ:

Определя следните дни от 2017 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, за които се ползва платен или неплатен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 57, ал. 5 от Закона за държавния служител:

1. За Католическата църква в България:
а) Вторият ден на Великден - 17 април;
б) "Свети апостоли Петър и Павел" - 29 юни;
в) "Всички Светии" - 1 ноември;
г) Непорочното зачатие на Света Богородица - 8 декември.

2. За мюсюлманското вероизповедание:
а) Рамазан байрам - 26 и 27 юни;
б) Курбан байрам - 1 и 4 септември;
в) Рождението на Мохамед - 29 ноември.

3. За Религиозната общност на евреите в България:
а) Песах - 11 април;
б) Рош Ашана - 21 септември;
в) Йом Кипур - 30 септември;
г) Сукот - 5 октомври.

4. За Арменска апостолическа православна църква:
а) Рождество Христово - 6 януари;
б) Сретение Господне - 14 февруари;
в) Свети Вартан - 23 февруари;
г) Възкресение Христово - 16 април;
д) Кръстовден - 17 септември;
е) Свети Будители Сахак и Месроп - 14 октомври.

5. За общество "Бяло братство":
а) Ден на пролетното равноденствие - 22 март;
б) рождението на Учителя Петър Дънов - 12 юли;
в) Съборни дни - 19, 20 и 21 август;
г) Денят на кончината на Учителя - 27 декември.

6. За църквите на адвентистите от седмия ден - шест съботни дни, ако според трудовия договор или акта за назначението им са задължени да работят в тези дни.

7. За Общество за Кришна съзнание:
а) Гаура Пурнима - 12 март;
б) Рама Навами - 5 април;
в) Нарасимха Чатурдаши - 9 май;
г) Ратха Ятра - 25 юни;
д) Кришна Джанмаштами - 15 август.

8. За Диамантен път на будизма - България:
Весак (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни) - 9 юни.

9. За Свидетели на Йехова в България:
а) Възпоминанието за смъртта на Исус Христос - 11 април;
б) Конгресни дни - 27, 28, 29 и 30 юли.

10. За евангелските църкви:
Ден на Реформацията - 31 октомври.

11. За Будистката общност в България:
а) Денят на Буда (Весак) - 10 май;
б) Будистка Нова година - 27 февруари;
в) Денят Дхарма - 7 август;
г) Денят Бодхи - 8 декември.

АГЕНТ ГОЦЕ (т. нар. президент Първанов) СЕ САМОКАНОНИЗИРА КАРИКАТУРНО

Трудно е да се повярва, че е истина, но сайтът http://georgiparvanov.bg/ не е шега, която някой младеж е спретнал на отиващия си тази година от заемащия президентски пост Първанов.

Обезпокояващото в този сайт е основното изображение, с което се идентифицира Първанов като карикатуризира себе си (в което няма нищо лошо), за сметка обаче на св. Георги Победоносец, чието успение  се празнува не само от християните на 6-ти май, но представлява и национален празник  за държавата република България.

В българската правна система след  българските политически събития, последвали Втората световна война, вече не съществува наказателен състав, осъждащ бласфемията или светотатството.

Достатъчно обаче е да се знае как и доколко изпълняващият функции на държавен глава Първанов "има" усет за християнско целомъдрие, уважение към църковни образи и въобще религиозна сензитивност. Изводите всеки може да направи сам за себе си.

По-интересно е нещо друго - на фона на последната канонизация, извършена в БПЦ, би могло да се приеме, че заявка и амбиция в подобна посока индицира и Първанов сам за себе си. Известно е, че в църковната история множество хора, изпълнявали длъжността на държавен глава са били обявявани за светци. :-)) Някои заслужено, други не толкова.

Интересно е също, дали синодалното ръководство на БПЦ, която смята св. Георги Победоносец за свой закрилник ще реагира и ще порицае Първанов за неуместното, достигащо до присмехулно поведение по спекулация с църковни образи и символи.

Твърде вероятно - съвсем НЕ. Казано е, че по делата им ще се познаят. Важи и за едните и за другите. Всъщност наглостта по заиграването с религия и религиозни символи и действия  в България надхвърли поносимото.

21 януари 2003 г., Москва, храм „Христос Спасител“. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори връчва на Георги Първанов наградата „За изключителна дейност по укрепване единството на православните народи“ на стойност 20 хил. долара.

19 януари 2002 г., Народно събрание. Полагане на клетва от Георги Първанов и Ангел Марин като президент и вицепрезидент на Република България

и т.н. и т.н. 

Религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието

На 23 Декември 2010 г. Министерският съвет на РБ е разгледал в заседанието си и приел списък с религиозните празници през 2011 г.  за вероизповеданията, различни от православието.

Документът има следното съдържание:

Утвърдени са датите на религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието
 

23 Декември 2010

По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2011 г. на вероизповеданията, различни от православието. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците от тези вероизповедания могат да ползват по свой избор част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са 25 април – вторият ден от Великден, 29 юни – „Св. Апостоли Петър и Павел”, 1 ноември – „Вси Светии”, и 8 декември – Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува деня на рождението на Пророка Мохамед на 14 февруари, Рамазан байрам на 30 и 31 август и Курбан байрам на 7 и 8 ноември.
За религиозната общност на евреите празниците са на 19 април – Песах, 29 септември - Рош Ашана, 8 октомври - Йом Кипур, и Сукот - на 13 октомври.
Арменската апостолическа православна църква ще празнува Бъдни вечер и Рождество Христово на 5 и 6 януари, Св. Вартананк на 3 март, Великата събота и Великден на 23 и 24 април.
Празничните и почивните дни за обществото „Бяло братство” са 22 март - Ден на пролетното равноденствие, Съборните дни - 12 юли и 19 август, и Денят на кончината на Учителя - 27 декември.
Последователите на Църквите на адвентистите от Седмия ден имат на разположение четири съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Празници за Бахайската общност са 21 март – „Ноу-Руз” (Бахайска Нова година), „Резван” на 21 април, Обявяване мисията на Баб на 23 май и Рождението на Бахаулла - на 12 ноември.
Обществото Кришна съзнание отбелязва Гаура Пурнима на 19 март, Нарасимха Чатурдаши на 16 май, Ратха Ятра на 3 юли и Кришна Джанмащами на 22 август.
Последователите на Диамантен път на будизма - България, ще празнуват на 17 май - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда). 

Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоминанието за смъртта на Исус Христос на 17 април.
Евангелските църкви отбелязват 31 октомври като Ден на Реформацията, Будистката общност в България – 17 май, Денят на Буда, 5 март - Нова година, 15 юли - Денят Дхарма, и 8 декември - Денят Бодхи.

vgw12

2010 г.: Задължителната матура извън неделен ден

През 2008 г. се проведоха матури в Неделен ден.

Същото явление последва и през 2009 г.

Основните матури за 2010 г. през майската сесия за зрелостните изпити (с най-масова посещаемост) са предвидени за петък и понеделник.

-

 Български език и литература - 14 май 2010 г., начало 08.00 часа.
Втори ДЗИ по избор - 17 май 2010 г., начало 08.00 часа.

 -
Единствените неделни матури, останали в Заповедта за организацията и провеждането на ДЗИ за 2009–2010 г. са:

ДЗИ по желание на ученика, както следва:

...

Руски език – 23 май 2010 г.
Немски език – 23 май 2010 г.

...

:: Изводите са два:

1.  Все пак, макар и малко хора, министерски чиновници, четящи анализи в електронните медии и блогове показват чувствителност и реагират.
2. 2. Въпреки всичко, нивото на чувствителност относно неработни, празнични дни, в които вярващите могат да се отдадат на вярата си е уникално ниско. При това не само у матуриентите, учителите-квестори и т.н., но и у ръководствата на религиозните общности в България, решени почти с цената на всичко да въвеждат вероучение в държавни училища.  

Разпети петък - официално неработен ден в България

Оставяме настрана полемиката, какво точно означава празник - веселие, пируване или нещо по-различно. От гледна точка на съдържанието на последната дума - за много от хората в България "празненството по празника" се състои от елементи, които по същество са несъвместими с църковни празници.
Разпети петък има безспорно изцяло сериозно религиозно съдържание. То е изключително траурно, защото на този ден се отбелязва осъждането и изпълнението на смъртната присъда срещу Христос. Страданията на Невинния няма как да бъдат повод за празник. Затова този ден според Християнството едвам ли би могъл да бъде празник, а много повече траур. Това е и денят, на който Църквата не отслужва литургия, пости се най-строго (не се яде и пие нищо).


От тази гледна точка законодателната терминология "велики петък - официален празник" е неточна. Разпети петък, денят, в който е разпнат Божият Син е ден на траур, на обмисляне на страданията му от християните, неговите последователи и вярващи, именно точно затова този ден не може да бъде работен. Тъгата, траурът и размисълът по събитията, които са се случили преди две хилядолетия го правят важен неработен ден за християните, а не празник, още по-малко ден на тържества и т.н. събития и начин на празнично поведение.


Следователно много по-точна редакция на разпоредбата би била, че Разпети петък е официален неработен ден, за ралика от Възкресениеофициален празник. (според законодателя Великден), който е ден на радост, празнично тържество и


Въпреки неточната редакция, все пак похвално е, че след две десетилетия, този ден може  по-безпроблемно да се ползва от християните в България (тази година - 2010 - от всички християни заедно) за неработен.


* Интересно ще бъде, дали през 2010 г., след като вече разпети петък е официален неработен ден, матурите ще продължат да се провеждат (за трети пореден път)в неделен ден, който по начало е предвиден за седмична почивка в чл. 153, ал. 1 Кодекс на труда?





----------------------

Извлечение от промулгацията на промените в Кодекса на труда:

Държавен вестник брой: 15. от 23.02.2010 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ, стр. 5
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда


УКАЗ № 31
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 10 февруари 2010 г.
Издаден в София на 16 февруари 2010 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Маргарита Попова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г. и бр. 35, 41 и 103 от 2009 г.)

[...]

§ 7. В чл. 154 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Великден - два дни (неделя и понеделник)“ се заменят с „Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник“.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.“

[...]

Последна редакция - цялостен текст:

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)  

Официални празници са:

1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.

-------------------------------

Déjà-vu: Матури в НЕДЕЛЯ...

През 2008 г. зрелостни изпити се проведоха в НЕДЕЛЕН ДЕН (http://hpberov.blogspot.com/2008/05/blog-post_31.html).

На този проблем не се обърна почти никакво внимание.


През тази година, Министерството на образованието и науката също е организирало провеждане на изпитите в НЕДЕЛЕН ДЕН
(http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/documents/frontpage/09-05-13_info_maturi.html).



Тези факти, а и фактът, че нито един християнин, а и нито една християнска деноминация не реагира, може да се тълкува в много и различни посоки. Една от тях е, че правовата държавност в България съвсем не е факт. Другата е, че във България няма християни сред матуриентите и учителите им, които да държат на неделното богослужение. А няма и църкви, които също да държат на присъствие. Няма и държавни омбудсманстващи правозащитници, които да се самосезират и да поставят граница на това явление. Интересно какво ли ще кажат „борците за православието” от Европейския парламент, ако ги попитаме, дали във Брюксел или в Страсбург провеждането на абитура е възможно в неделя. В някои страни подобни изпити и конкурси не се провеждат в ПЕТЪК (заради мюсюлманите), в СЪБОТА (заради юдеите) и в НЕДЕЛЯ (заради християните).


Няма как да не се направи изводът, че България е традиционно-атеистична държава с историческо-православни елементи, мутирали в магесническо суеверие, перфектно употребявано за политически цели. Така че, не е тайна как чл. 13 от Конституцията и чл. 10 от Закона за вероизповеданията са просто измишльотини с елементи на политическо размишление.

Бих се радвал на контрааргументи в посока, че България е християнска страна. Очаквам ги както с фактическа подплънка, така и с голямо удоволствие. С действия на християнски деноминации (независимо от степента на традиционност).


За министерските правонарушения във връзка с провеждането на матури в НЕДЕЛЯ може да се направи справка тук:

http://hpberov.blogspot.com/2008/05/blog-post_31.html

Das bulgarische Bildungsministerium gegen die Christen*

Über 75 tausend bulgarische Schüler schreiben Abitur am Sonntag.

_

Този текст на български е тук.

- Hristo P. Berov -

_

Im Jahre 2008 - 19 Jahre nach der südosteuropäischen politischen Wende, während der erste "in der Freiheit geborene“ Jahrgang Bulgariens sein Abitur absolviert, ist in der Tat schwierig oder fast unmöglich zu behaupten, dass die bulgarischen Christen problemlos und ungestört ihre religiösen Bedürfnisse für ein normales Kirchenleben nachgehen können. Nach zahlreichen Anzeichen in den Jahren diesbezüglich, wurde der letzte unumstrittene Beweis am 1. Juni dieses Jahres - Sechster (orthodoxer) Sonntag nach dem Passahfest "präsentiert".

_

Mit dem Beschluss № RD 09-1129 / 14.09.2007 des bulgarischen Bildungsministers Daniel Valtschev wurden die Abiturtermine für die sog. „staatlichen Matura–Prüfungen“ für den schulischen Abschluss der 12. Klasse und den sog. „Diplomerwerb“ am SONNTAG festgesetzt.

_

Der Beschluss vom Minister Daniel Valchev - auszuführen vom stellvertretenden Minister Kirtscho Atanassow - schuf die Voraussetzungen, dass das bulgarische Bildungsministerium eine konkrete und „praktische“ Hindernis für alle bulgarischen Christen - das vierte Gebot Gottes zu erfüllen (für Katholiken und Lutheraner das dritte Gebot): "Gedenke, dass du den Sabbat heiligst. Sechs Tage darfst du schaffen und jede Arbeit tun. Der siebte Tag ist ein Ruhetag, dem Herrn, deinem Gott, geweiht. An ihm darfst du keine Arbeit tun: du, dein Sohn und deine Tochter… “.

_

Natürlich ist damit für die bulgarischen Christen die Möglichkeit für eine Teilnahme am Sonntagsgottesdienst des sechsten Sonntags nach Passah nicht gegeben. Der Beschluss betrifft alle bulgarische Christen: Abiturienten, Quästuren-Lehrer, Polizeibeamte, zuständig für die Sicherheit, Unterstützungsmitarbeiter auf dem Gebiet der ganzen Republik Bulgarien ÜBERALL und für ALLE, wo es Schulen gibt.

_

Das ist eine der massivsten und größten Verletzungen der kollektiven und der individuellen Recht auf Religionsfreiheit durch ministerielle Anordnung in der jüngsten bulgarischen Geschichte. Alle Christen, die den Beschluss befolgen mussten - Abiturienten, Lehrer, Angestellten und Dienstpersonal sind unter einem indirekten Druck gestellt worden, gezwungen durch das Bildungsministerium, gegen die eigenen religiösen Überzeugungen zu handeln: Die ersten müssen für die Wahl zwischen der eigenen Religionsfreiheit und dem Schulabschluss, die Anderen - zwischen der Religionsfreiheit und der Disziplinarstrafe "gerade stehen".

_

Welche Rechtsvorschriften sind vom Bildungsminister grob missachtet worden?

_

Erstens Art 37 (1) der bulgarischen Verfassung: „Freiheit des Gewissens, der Freiheit des Denkens und der Wahl der Religion und der religiösen oder atheistischen Ansichten sind unverletzlich“. Darüber hinaus ist nachder Vorschrift von Art. 57 (3) der Verfassung, dass auch während eines Kriegszustandes, militärischen oder anderen Notfällen Art. 37 der Verfassung auch durch Spezialgesetz nicht einzuschränken. Bildungsminister Valtschev hat es mit seinem Beschluss geschafft.

_

Missachtet ist die Norm des Art. 4 (3) des bulgarischen Religionsgesetzes (Gesetz über die Glaubensbekenntnisse): „Der Staat stellt Bedingungen für freie und ungehinderte Ausübung des Rechts der Religion…“ u. a. Bestimmungen.

_

Missbraucht sind Normen des Völkerrechts, welche die Republik Bulgarien ratifiziert hat: Art. 18 des Paktes über bürgerliche und politische Rechte, UNO-Pakt, Art. 9 der Europäischen Konvention zum Schutze der Menschenrechte und Art.. 10 der Charta der Menschenrechte von Nizza.

_

Es wurde noch gegen die Vorschriften über die „Traditionalität der östlichen Orthodoxie“ in Bulgarien gehandelt - Art. 13 (3) der Verfassung: "Die traditionelle Religion in der Republik Bulgarien ist das östlich-orthodoxe Glaubensbekenntnis sowie Art. 10 (1) Ziff. 1 des Religionsgesetzes, nach welchem "… das traditionelle Glaubensbekenntnis in der Republik Bulgarien die östliche Orthodoxie ist“. Nach der Stellungnahme des Verfassungsgerichts in der Auslegungsentscheidung - VerfGE 2 / 1998, Punkt 16 der Motiven, wird betont, dass die Bedeutung von Art. 13 (3) der Verfassung: "… die orthodoxe Traditionalität die kulturelle und historische Rolle für den bulgarischen Staat umfasst sowie ihre Bedeutung und Relevanz für das aktuelle staatliche Leben darstellt und sich vor allem durch das System der offiziellen Feiertage auswirkt - alle SONNTAGE, (sic!) Neujahr, Auferstehung Christi, Geburt Christi)“. Das System der gesetzlichen Feiertage in Bulgarien ist Monopol des Staates. Ein Teil seiner Regelung findet sich im Arbeitsgesetzbuch. In seinem Art. 153 (1) steht: Bei einer füftägigen Arbeitswoche, hat der Arbeitnehmer Anspruch auf eine wöchentliche Ruhezeit von zwei aufeinander folgenden Tagen, von denen der eine in der Regel am Sonntag fällt. Der Gesetzgeber definiert zwar den Sonntag nicht ausdrücklich wie das Verfassungsgericht - er spricht nur "im Prinzip", jedoch trotzdem für den Sonntag als Ruhetag!

_

Der Beschluss verletzt ebenfalls Anti-Diskriminierungsbestimmungen des bulgarischen Antidiskriminisreungsgesetzes usw. Vorschriften des nationalen Rechts.

_

Der Bildungsminister Daniel Valchev ist selbst ein in Bulgarien habilitierter Jurist und sollte daher ganz genau wissen was für eine Normenhierarchie im bulgarischen Recht herrscht sowie, dass die bulgarische Verfassung das Grundgesetz des Landes ist.

_

Sein Beschluss schränkte willkürlich die Ausübung der Religionsfreiheit aller bulgarischen Christen für den Sonntag - 1. Juni 2008 und beleidigte ihre religiösen Gefühle.

_

*Der vorliegende Text ist ein Auszug aus der Publikation: "Traditionell-orthodoxen" Versuchungen am Sonntag: Premierminister Valtschevs Beschluss gegen das Gebot Gottes“.

Министерство на образованието срещу българските християни*

Повече от 75 хиляди ученика пишат матури в Неделя.

_

Eine deutsche Fassung findet sich hier.

- Христо П. Беров -

През 2008 г. – деветнадесет години след политическите промени, когато първото “родено в свободата” поколение абсолвира средното си образование, вече на практика е трудно или почти невъзможно да се съгласим, че България изобщо е страна, в която християнинът може практически и необезпокоявано да осъществява насъщните си потребности за нормален църковен живот. След множеството индикации в тази насока, поредното неопровержимо доказателство ще бъде дадено на 1-ви юни тази година – Шеста Неделя след Пасха.


Със Заповед № РД 09–1129 / 14.09.2007 г. на министъра на образованието и науката са определени датите за Държавните зрелостни изпити за придобиването на средно образование след успешно завършен 12. клас и графикът на дейностите за тяхната организация, провеждане и оценяване.

Чрез възложената от министър Даниел Вълчев на зам. министъра му Кирчо Атанасов заповед се осъществява конкретна практическа пречка за всички християни да спазят четвъртата Божия Заповед: “Помни съботния ден (за християните денят на Христовото Възкресение – т.е. НЕДЕЛЯ), за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е […] на Господа, твоя Бог”.

Разбира се, опропастена е възможността за участие в неделното богослужение на шеста неделя след Пасха.

Засегнатите от Вълчевата заповед са ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ: абитуриенти, учители-квестори, полицейски служители за охрана, помощен персонал по цялата територия на Република България, ПОВСЕМЕСТНО и ПОГОЛОВНО, навсякъде, където ще се проведат матури в неделния ден. Това е едно от най-масовите нарушения на индивидуалното и същевременно колективното право на свобода на вероизповедание чрез министерска заповед в най-новата българска история.

Всички засегнати християни, които ще изпълняват министерската заповед, са поставени и в неравностойно положение – учениците, учителите, служителите и работниците от помощния персонал: първите трябва да избират между религиозната свобода и дипломата, останалите между религиозната свобода и дисциплинарното наказание, принудени от МОН да вървят срещу верските си убеждения.

Кои правни норми се потъпкват най-безцеремонно от министъра на образованието?

На първо място Чл. 37 (1) от Конституцията: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Нещо повече, според чл. 57 (3) от Конституцията дори при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение чл. 37 не може да бъде ограничаван с временен закон. Министърът на образованието успява да го стори със заповедта си.

Погазено е и предписанието на чл. 4 (3) от Закона за вероизповеданията: Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание… и т.н. разпоредби.

Не са отчетени норми на международното право, по което РБ е страна: чл. 18 от Пакта за граждански и политически права на ООН, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и чл. 10 от Хартата за правата на човека от Ница, която е част от законодателството на ЕС.Не е взета предвид правната уредба относно традиционността на източноправославното вероизповедание представляваща предписанията на чл. 13 (3) от Конституцията: “Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание” и чл. 10 (1) изр. 1 от Закона за вероизповеданията: “Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие”, което според мнението на Конституционния съд от Решение на КС 2/1998 г. т. 16, буква “д” от мотивите, а именно че смисълът на чл. 13 (3) се изразява в: “културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот, отразено най-вече в системата на официалните празници - всички НЕДЕЛНИ ДНИ, (sic! - бел. авт.) НОВА ГОДИНА, Възкресение Христово, Рождество Христово)”. Системата на официалните празници е монопол на българската държава. Част от уредбата й се намира в Кодекса на труда. Според неговия чл. 153 (1): при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Законодателят, за разлика от Конституционния съд не определя неделния ден изрично като празник. Той говори макар само “по начало”, въпреки това за неделя!

Погазени са също и редица антидискриминационни разпоредби от Закона за защита срещу дискриминацията и т.н. и т.н.

Със заповедта си, министърът на образованието Д. Вълчев, който като хабилитиран юрист добре знае каква йерархия на правните норми съществува в Република България и че Конституцията е Основният закон в страната, ограничи най-безцеремонно свободата на изповядване на религия на всички български християни и потъпка техните религиозни чувства.


____________

*Предлаганият анализ е извлечение от публикацията: “Традиционно-православни” неделни изкушения: Министър-Вълчевата срещу Божията Заповед“.