Поредните две осъдителни присъди на ЕСПЧ срещу България на основание на чл. 9 ЕКЗПЧОС (нарушена религиозна свобода)

През месец Февруари 2015 г. Европейският съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) постанови поредните две (девета и десета) осъдителни присъди срещу българската държава на основание нарушение на религиозни права по чл. 9 от Конвенцията* за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), която Конвенция, след ратификацията си в българското Народно събрание по чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от българското право - ДВ бр. 80/1992 г.

Първата присъда е по делото:
CASE OF DIMITROVA v. BULGARIA (Application no. 15452/07) Judgment - 10th of February 2015

Повече по случая може и следва да се прочете също в Свобода за всеки.

Втората присъда е постановена по делото:
CASE OF KARAAHMED v. BULGARIA (Application no. 30587/13) Judgment - 24th of February 2015

С тези две осъдителни присъди по нарушение на чл. 9 от Конвенцията ЕСПЧ в Страсбург за пореден път констатира, че лицата които заемат функции в държавни ръководни органи в България не са в състояние да осъзнаят, че религиозната свобода е основно човешко право и не може да бъде нарушавано безнаказано, а напротив - държавата е длъжна да защитава гражданите, ако тяхното право на вероизповедание се накърнява.

За периода от 2000-та до 2015 г., т.е. за 15-годишен период българската държава е била осъдена общо 10 пъти за нарушаване на религиозни права и свободи от ЕСПЧ. Статистически и правно-емпирически погледнато дори приемането на България в ЕС не е променило абсолютно нищо в подхода на държавни служители към правото на гражданите да изповядват своята вяра. 

Предходните осем осъдителни присъди по български дела на основание на чл. 9 от Конвенцията могат да се прочетат на английски език в EIGHT BULGARIAN JUDGMENTS on Art 9 ECHR & European Court of Human Rights in Strassbourg. 

На български език решенията са достъпни в Правосъдие и вероизповедания.

___

     *Чл. 9 ЕКЗПЧОС
     Свобода на мисълта, съвестта и религията
     
     1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
     
     2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

ПЛОВДИВСКОТО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО АГЕНТУРНОТО МИНАЛО НА КЛИРА НА БПЦ-БП

Една много добра новина от ръководството на Пловдивска митрополия изненада през изминалите няколко дни, именно решението на Епархийската свещеническа конференция клирът на Пловдивска епархия да подаде молби до Комисията по досиетата, с които да изиска разкриването на зависимите от бившия атеистичен режим свещенослужители. 


В съобщението се казва, че "утре, 27.09.2011 г., в София, Митрополит Николай лично ще депозира пред председателя на Комисията по досиетата официалното искане за разкриване на агентурна принадлежност на свещениците от Пловдивска епархия, с подписаните от тях лични декларации за съгласие. Митрополит Николай се надява, че Комисията ще откликне на искането без забавяния и съображения."


От края на месец юли стана известно, че до края на 2011 г., най-вероятно малко преди Рождество Христово досиетата на висшия клир на БПЦ-БП ще бъдат отворени и предоставени на публичен достъп.


Новината от Пловдивска епархия поставя на дневен ред две групи от въпроси, които и след разкриването на въпросните документи за обществеността ще бъдат съществени за още поне едно десетилетие.


1. Законът за за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия предвижда по силата на разпоредбата си в чл. 3, ал. 2, т. 6 да бъдат обявени и сътрудниците на Държавна сигурност, които са  ръководители и членовете на управителните органи на религиозни общности. Свещенослужителите на Пловдивска епархия по принцип бидейки предстоятели на църковните настоятелства ex stato (по силата на статута на енориите и енорийските храмове съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 141), би следвало да са ръководители по смисъла на закона, понеже имат ръководна функция в енорийската общност, която е религиозна и вероизповедна общност. Такива общности са и манастирите, на които тук няма да се спираме.


Остава обаче въпросът с останалите членове на управителни органи на религиозната общност -  именно тези, които са цивилни лица и не принадлежат в клира, както и църковните служители - миряни, защото на много места именно цивилните лица поставят клира в зависимост от различни държавни или други организации. На епархийско ниво това са Епархийски съвет, на енорийско ниво църковните настоятели заедно с църковни служители, които имат достъп до поверителна информация и понякога са изключително важни материално-отговорни лица.


2. Зависимостта на БПЦ-БП от структурите на ДС е била факт не сама по себе си, т.е. неедностранчиво. Политиката на ДС е била упражнявана чрез специализиран държавен орган. Най-ясната и най-голямата по рода си зависимост е упражнявана чрез т.нар. Дирекция "Вероизповедания" към МС на РБ. По всичко досега публикувано се доказва, че всички лица, заемали длъжността ръководители на Дирекцията, също са били причислени като сътрудници  на ДС. Затова за изчистването на въпроса около зависимости на БПЦ-БП към ДС, към съвременния момент е също наложително проверяването на всички служители на Дирекция "Вероизповедания".


Само по този начин ще могат да се изяснят част от взаимовръзките, които са текли и влиянията, които продължават да текат и в момента. 


Като цяло обаче, новината от Пловдивска епархия е неочаквано положителна и обнадеждаваща, че все пак клирът на поне една епархия желае яснота по този болезнен за редица вярващи въпрос, преди да е приключила проверката на Комисията по досиетата до няколко месеца.

ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА ДО ОСВЕТЛЯВАНЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ, СЛУЖИЛИ НА АТЕИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Докладът за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г., приет на заседание на Парламентарната вътрешна комисия с протокол №175 от 20 юли 2011 г. предвижда в заключителната си част следните задачи за предстоящата отчетна половин година.

Цитат:

Предстои проверка:

 по чл. 26, ал. 1, т. 1 – лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници;

 по чл. 3, ал. 1, т. 28 – лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Североатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;

 по чл. 3, ал. 2, т. 3 – ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;

 по чл. 3, ал. 2, т. 4 – управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст;

 по чл. 3, ал. 2, т. 5 – председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел;

 по чл. 3, ал. 2, т. 6 – ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности.

Това би следвало да означава, че ако Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия спази своя план-график - в периода най-късно до 20 декември 2011 г. ще трябва бъдат обявени имената на служилите на комунистическата Държавна сигурност лидери, ръководители, висши клирици и т.н. служители на религиозни общности в България.

Ако се наблюдава внимателно отчетността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия става ясно, че нейните доклади обхващат периоди между 20-ти юли и 20-ти декември, съответно между 20-ти декември и 20-ти юли. Оттук следва да се направи дори заключението, че малко преди Рождество Христово имената на служилите на атеистическия режим ще станат известни на религиозните общности.

Все още има време за покаяние от срам пред хората!

А за покаяние от страх пред Господа - това е друга дълга и предълга тема!

vgw1

КАНОНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ

Едно преинтересно излъчване, наименовано: 

"Българската църква по време на тоталитарния режим" 

по тематиката на канони и тяхното приложение по време на комунистическия режим - вкл. и перспективата и последиците от това състояние в нашата съвременост може да се гледа на интернет-страницата на Българската национална телевизия - Вяра и общество.

http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/15420/vjara_i_obshtestvo_2_uli_2011


:: Един от документите, за които става въпрос в предаването може да се види и прочете тук.

Едно интересно интервю относно Българската православна църква и Държавна сигурност

в. Гласове, 30.06.2011 г.


Доц. Дилян Николчев: Разколът в Църквата беше активно мероприятие на бившите тайни служби

Димитрина Чернева: Макар Комисията по досиетата все още да не е осветила досиетата на висшия клир на Българската православна църква, днес разполагаме със значително повече информация за сътрудничеството между някои представители на Църквата и комунистическите тайни служби, в сравнение с времето на разкола преди 20 години. На базата на тази информация каква преоценка правите на реакциите и поведението си през 1991–1992 г.?

Доц. Дилян Николчев: За сериозните наблюдатели на всички процеси и събития, свързани с Държавна сигурност преди промените през 1989 г., тази информация не е изненада, въпреки дългото отлагане вече повече от 20 години на разсекретяването на досиетата. За съжаление трябва да кажем, че някаква част от висшия клир на Българската православна църква (БПЦ), както и висши представители на богословската наука и на църковната администрация в своето минало са всъщност хора, които са направили своята кариера и са се издигнали професионално благодарение на ДС. Тези скрити или явни канали на ДС се чувстваха твърде осезаемо още преди промените през 1989 г. За тези, които познаваха живота в БПЦ, беше ясно, че ДС е проникнала много дълбоко в структурите на Църквата и това е съвсем разбираемо с оглед на идеологическата борба на тогавашната тоталитарна система максимално да ограничи въздействието на религията и същевременно да използва БПЦ за свои цели...
Цялото интервю продължава  --> ТУК

ДЕФИЦИТЪТ В РАЗБИРАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ВОДИ ДО НАПРЕЖЕНИЯ

Много често се чува, че българският народ е толерантен, добър съсед, гостоприемен и т.н. Явно тези твърдения напоследък започват да бъдат сериозно оборвани от някои парламентарно представени политически сили. По емпиричен начин, чрез побоища над вярващи, принадлежащи към други етнически групи.


Българският народ по принцип не разбира от религиозна свобода. От свобода той принципно не желае да разбира, защото свободата не се яде и не се пие, нито се продава, а от религия напоследък също разбира малко, за да не кажем, че ако тенденцията продължава, просто след две поколения само някакво малцинство ще има представа за този феномен.


Българският народ не уважава държавността си. В повечето случаи той има право. Защото тази държавност не работи за него, а за други. Това води до резултати, че българският народ не спазва нормативни актове, такива като Конституция, закони, международни договори и конвенции.


Затова имаме вече първите резултати от количествени и качествени натрупвания. Тенденциите са обезпокояващи:


ДЕФИЦИТЪТ В РАЗБИРАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ И ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ.


Интересен коментар, макар и не по този въпрос, е написала Силвия Николова:

Българският народ може и да е християнски по свето кръщение, но трудно може да се каже, че е народ от вярващи в религиозния смисъл на думата. Ако не се броят сватбите и погребенията, за които по традиция нашенецът вика поп, влиза в черква само когато ножът съвсем опре о кокал. Тук не броим паленето на свещи махмурлийската след коледната нощ или традиционното лазене „под масата” на Разпети петък. Нашенецът, независимо че се припознава за православен, трудно уцелва посоките, дори да се прекръсти. Но пък използва православната си принадлежност да хули и обвинява на инославие и чужда вяра всичко, което не разбира. По една единствена причина – сам не проумява какво е вяра, още по-малко че да си християнин не е само въпрос на изповедна принадлежност, но и въпрос на мироглед, тоест – начин на живот.

Не е жалко, а е опасно, когато обикновени полуграмотни ксенофоби се идентифицират с някакво вероизповедание и започват да го използват за свои цели. Още по-опасно е, когато въпросното вероизповедание просто нищо не казва по този въпрос. Особено, когато отлично се знае, че нито национализмът, нито някоя друга политическа идеология има нещо общо с християнството или с която и да е друга световна религия.

vgw20

А СПЕЦСЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА?

Темата за специализираните съдилища е много важна и в своя вероизповеден аспект, защото правото на вероизповедание, религиозната свобода и правото на църковно самоуправление са основни човешки права, които трябва да се защитават a priori от държавата.

...
В България от 4 януари вече има правно основание за създаване на т.нар. специализиран наказателен съд - паралелна съдебна структура, която по своя смисъл и съдържание... 

e
... Нищо друго освен символ на изначално неуспяло и неуспяващо правосъдие.

Повече по този въпрос може да се прочете в следната публикация:

Хр. П. Беров, Време е за спецсъд за правата на гражданите, в. Дневник от 28.II.2011, с. 6.

- online: ТУК

- в PDF-формат: ТУК

 

Поредно осъдително решение от Страсбург по казус за вероизповедна свобода

vgw17

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) за пореден път e осъдил България за нарушаване на правото на вероизповедание и свободен религиозен светоглед. Делото: Бойчев и др. срещу България.

Напоследък все по-ясно се вижда, че България се превръща в една от държавите, срещу които съдът в Страсбург е издал най-много присъди за нарушени човешки права след Турция и Русия. По този начин се утвърждава и като една от държавите, плащащи най-много обезщетения за нарушени човешки права. За миналата и по-миналата година например са платени 1.778 млн. евро по над 150 дела. Огромната сума е за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за разноски по процесите на жалбоподателите. От 1992 г. досега България е платила общо над 5 млн. евро за обезщетения по дела в Страсбург, въпреки липсата на официална обобщена статистика.

Списък на делата, по които България е осъдена поради нарушаване на основото право на религиозна свобода може да се разгледа тук.

Делото Бойчев и др. срещу България във френски оригинал може да се прочете тук. С това осъдително решение българската държава включва сред рецидивите си осмото дело от подобен характер.

Кратка анотация:

На 27-ми януари 2011 г. съдът е постановил своето решение по делото "Бойчев и други срещу България", което се отнася до казус, засягащ нахлуване на 6-ти април 1997 г. от страна на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на вероизповедна сбирка на последователи на т. нар. "преподобен" Муун. Към онзи момент тази религиозна общност е нерегистрирана в България, което обстоятелство, според съвременните стандарти за човешки права не е от значение. Събирания по повод богослужебни и ритуални действия в необществени места не подлежат на ригистрационни предпоставки. По време на нахлуването полицията иззела голямо количество книги, документи и видеоматериали. Според прокуратурата, която е разрешила нахлуването, жалбоподателите е следвало да бъдат предпазени от извършване на "тежко престъпление".

ЕСПЧ постановява, че акцията на полицията е напълно лишена от законова основа, тъй като правната рамка, която я регулира, е прекалено неясна и дава на полицията широки възможности, достигащи до произвол.

Съдът, за пореден път посочва, че законодателството в България не създава дължимата яснота за възможността - нерегистрирани религиозни общности да провеждат необезпокоявани събрания, а административната практика често интерпретира такива събрания като незаконни.

По тези причини не е изненадващо, че ЕСПЧ намира в този казус нарушение на член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

ПРЕБРОЯВАНЕТО НА ВЯРВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г.

Наближава преброяването на населението и жилфонда. Това събитие засяга в известна степен и вярващите и религиозните общности, както и атеистите и техните организации. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г., обн. ДВ. бр.39 от 26 Май 2009г., изм. ДВ. бр. 100 от 21 Декември 2010 г. дава основната рамка по преброяването и на вярващите в България:

Кога и как ще се преброяват вярващите? 

Според чл. 3, ал. 1-ва, преброяването преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. започва в 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. и приключва в 20,00 ч. на 28 февруари 2011 г. Алинея 2-ра на същата разпоредба предвижда, че от 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. до 24,00 ч. на 9 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва по интернет чрез попълване на електронен формуляр. Този метод ще бъде употребен в България за първи път.

Алинея 3-та на чл. 3 разпорежда, че от 8,00 ч. на 10 февруари 2011 г. до 20,00 часа на 28 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата. Според последната алинея на предписанието на чл. 3 от Закона за преброяване през 2011 г. критичният момент на преброяването е 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. Данните за населението, сградите и жилищата, събрани по време на преброяването, се отнасят към този момент, т.е. информацията, която ще бъде събрана, обработена и публикувана като официална статистика ще бъде актуална към нула часа на 1-ви февруари 2011 г.

Задължително ли е преброяването на вярващите?

Чл. 6. (1) т. 12 предвижда, че за лицата - обект на наблюдение по време на преброяването, се събират данни относно вероизповеданието. Същевременно, обаче разпоредбата на ал. 3-та на същия чл. 6 нормира, че данни на лицата, такива като имена, етническа група, вероизповедание, майчин език и степен на загуба на работоспособност се предоставят доброволно, именно съгласно правилата на чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката.

Следователно, посочването на данни за вярата, както и принадлежност към религиозна общност не е задължително. Преброяваният вярващ може да откаже да предостави тези данни.

За кого е важно да се знае колко са вярващите в България и колко от тях принадлежат към дадена религиозна общност?

Всъщност за много тесен кръг от хора, най-вече специалисти - статистици и научни работници, които така или иначе имат своята представа. Защото резултатите от тези преброявания досега е нямала почти никакво практическо приложение, нито за предоставянето на определен статут на дадена религиозна общност - в Закона за вероизповеданията няма изискване за членска маса за регистрация на вероизповедания в централния регистър в СГС, нито за разпределението на субсидиите за вероизповеданията в Закона за държавния бюджет - напр. Католическата църква в България не получава субсидия, но на твърде по-малката иудейска общност се осигуряват държавни средства.

В резултат на всичко това, всеки вярващ би следвало да може свободно и отговорно, пред собствената си съвест да прецени, дали и какви данни да даде за своята вяра и религиозна принадлежност към своето вероизповедание. 

Манипулации и неточности не са изключени. Но е възможно да се сигнализират органите на преброяването по чл. 14-ти от Закона за преброяването:

1. Националният статистически институт;

2. Централната комисия по преброяването;

3. териториалните статистически бюра;

4. областните преброителни комисии;

5. общинските преброителни комисии;

6. контрольорите и преброителите.

vgw13

КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ПРАВО НА ЦЪРКВАТА

Трудовото право на църквата е неин специфичен правен отрасъл. С много напластявания, с много разнообразни и често противоречиви разпоредби, защото последните всъщност са микстури от държавно-църковно законодателство, което по принцип се спазва избирателно от църковното ръководство. Причините за това не са от днес, нито от вчера. Фактът, че свещениците - презвитерите на църквата - са винаги между чук и наковалня се знае добре. Те много често биват упреквани от църковния народ, че не изпълняват правилно задълженията си, същевременно висшият клир очаква от тях да изнесат цялата тежест по разпространението на Христовото благовестие и духовно обгрижване на въцърковените, най-вече чрез продажба на свещи. Това състояние се поизостри в последното десетилетие. Последицата: Свещенически синдикат. Няколко интересни гледни точки бяха изказани в долуцитираното предаване. Въпреки всичко, въпросът е много чувствителен и изключително важен. Важно е най-вече да се артикулират тези наболяли въпроси, защото те както се вижда, търсят отчаяно пътища за своето разрешение. 

Цитати 

Професията свещеник не е достатъчно уважавана

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 1

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: СИНДИКАТ НА СВЕЩЕНИЦИТЕ Е НАПЪЛНО ЗАКОНЕН, КАКТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ, ТАКА И ПО МЕЖДУНАРОДНИТЕ ЗАКОНИ 

"Не сме ние инициатори. Иницатори са хората, които са създали организацията. В това, че са се обърнали към, нас няма нищо неестствено", каза д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа", в "Гореща точка" днес по въпроса за новия синдикат на свещенослужителите.

Целита на организацията лежат върху законите. Законът за вероизповеданията в своя Член 29 гласи, че трудовите взаимотношения на свещенослужителите се уреждат съгласно устава на религиозните институции и съгласно трудовото и социално законодателство, уточни д-р Тренчев. 

Той допълни, че условията на работа и трудовите права, както и самите трудови договори на голяма част от свещениците у нас не са справедливи в момента и че това е една класа у нас, която прогресивно намалява. За момента всички хора, занимаващи се с религия професионално от патриарха надолу в Българската православна църква са около 1100, като над 50% от тях са на възраст над 65 години, каза още д-р Тренчев. "Това са всичките социални работи. Ние не спорим за йерархията в църквата, не спорим по реглигиозни въпроси. Поставяме чисто социалните въпроси на тази все по-намаляваща категория хора", допълни той. "Също така има и международно законодатвлство по въпроса, което им разрешава, щом са преценили, че имат проблеми и са решили да обединят усилията си, да го направят".

Д-р Тренчев каза, че един от основните проблеми е, че свещенослужителите у нас работят в унизителни условия и тяхната професия не е достатъчно уважавана. Това е и една от причините да бъде изчезваща професия и да не привлича млади хора. В класификатора на професиите, допълни д-р Тренчев, свещениците са под номер 510, което ги слава в групата на барманите и компаньонките.

Синдикат за справедливост?

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 2

ПРОТОЙЕРЕЙ МАРИО НАЙДЕНОВ: СИНДИКАТЪТ Е СЪЗДАДЕН, ЗА ДА НАРУШИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ДА СЪЗДАДЕ ПРАВДА 

"Ако е въпросът да говорим по Библията само в социален аспект, искам да ви кажа, че там също пише, че работникът трябва да получи своята плата. С други думи за един труд трябва да се заплаща достойно, а не да се хвърли на някой един кашон свещи и да му се каже, продай ги и каквото е за тебе. А ако не купуват, да му се каже, ми яж тогава свещи. Не искам да вадя такива пикантни истории като отношение, но за съжаление това е тъжната истина", каза д-р Константин Тренчев.

Д-р Тренчев каза, че ще бъде поискана проверка от съответните институции. Ще се проверят трудовите договори, дали се плащат здравни и пенсионни осигуровки и как стои въпросът с отпуските. Който и да е в тази държава следва да спазва законите на държавата, няма хора, които са извън закона, допълни д-р Тренчев. "Дали Светият синод възприема идеята или не, това лично не ме интересува, защото всеки трябва да спазва закона. Ако говорят, че това е нарушение на канона, нека посочат канона", каза д-р Тренчев. "Ние искаме държавата да проконтролира спазва ли се законът, който тя е посочила, нищо повече"

Протойерей Марио Найденов, секретар на синдиката на свещениците, каза че новият синдикат не се основава, за да руши нещо в църквата. "По-скоро да наруши несправедливостта, да създаде истина, да създаде правда, справедливост и, разбира се, да се бори за отстояване достойнството на свещенослужителите като цяло", каза още той. Според него трябва да се коригира отношението към свещенослужителите в обществото, което отношение е до голяма степен наследено от комунистическо време.

Свещеничеството - призвание, не професия

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 3

ЙЕРОМОНАХ НИКАНОР: БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИМАТ ВИСЯЩИ ЗА УРЕЖДАНЕ ОТНОШЕНИЯ ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ

Включихме се на живо от манастир "Св. Св. Козма и Дамян", където Йеромонах Никанор изрази мнението си по въпроса за новия свещенически синдикат. Той каза за "Гореща точка", че самата идея за свещенически синдикат звучи страннo и че свещеничеството е призвание, не професия.

"Разбира се, тези хора трябва да имат своето право по някакъв начин, когато от страна на йерархията, волно или неволно, не са добре съблюдавани, да могат да си помагат колективно, да се организират, да подсещат началниците, така да се каже, за себе си", допълни той. 

Що се отнася до трудовите договори на свещенослужителите, йеромонах Никанор каза, че от 20 години насам има висящи за уреждане отношения между българската държава и Българската православна църква. "Вече 20 години не може Българската православна църква да седне на масата с българското правителство и да видим как този организъм йерархически, който си има своите канони и правила, да се впише в новите реалности", каза йеромонах Никанор. Той добави, че с новия синдикат е възможно да се получат усложнения, понеже той е част от друга организация, която не е към църквата.

Светият синод и синдикатът

"Гореща точка" на 15.12.2010 г. - Част 4

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: НИКОЙ НЯМА ДА СЕ МЕСИ В ДЕЛАТА НА ЦЪРКВАТА

Д-р Константин Тренчев се съгласи с Йеромонах Никанор, че отношенията между църквата и държавата не са достатъчно тясни, за да има добра комуникация. Д-р Тренчев уточни, че синдикатите в конфедерацията са автономни и никой няма право да се намесва в тяхната дейност. От тази гледна точка няма причина за притеснения за външна намеса в делата на църквата, каза д-р Тренчев. "Изцяло акцентът е на социална тематика, никой не намесва другата тема, никой не оспорва йерархията. Въпросът е правата да бъдат ползвани в тяхната цялост, да има кой да ги поставя организирано", допълни той.

За свещеническите съюзи преди и след 10-ти ноември и за това защо чрез синдиката се търси алтернатива на тях, чуйте думите на Протойерей Марио Найденов. Той също каза: "Аз приех да участвам в този синдикат, именно за да не допусна по никакъв начин да има разделение на църквата. В него са само свещеници и свещенослужители от признатия Свети синод", каза той.

Йеромонах Никанор коментира, че идеите са добри и разбираеми, но че пътят на основаване на синдиката, може би е трябвало да мине през малко повече диалог със Светия синод.

ЕГН КАТО ОБЕКТ НА СВОБОДАТА НА РЕЛИГИОЗЕН СВЕТОГЛЕД

ЕГН = Eдинен граждански  номер

Един - от многото - много сериозни въпроси на българската юриспруденция, лежащ в сферата на правото на религията и правото религиозните общности в България беше повдигнат напоследък в интересен контекст. Всъщност, по най-краткия начин описът на проблематиката се свежда - на първо място до свободата на човешкия светоглед (религиозна свобода) и на второ - до постулата от общата теория на позитивното право: Lex dubia non obligat [Спорната разпоредба не (може да) задължава]. Когато не се обърне достатъчно внимание на споменатия правно-теоретичен принцип следват практически последици, изразяващи се най-видно чрез юридическия принцип на безпринципност или до неприложимост по отношение на част от лицата. Проблемът явно не може да се сведе единствено до конституционната разпоредба на чл. 58, ал. 2, който казва, че религиозните убеждения не са основания за неспазване на законите на страната. Проблемът за хората, които мислят върху граничните области на позитивното право и Божието право - ius divinum е много по-сериозен. Той е въпрос за припознаването на авторитета на властта, на която човек би пожелал да се подчини според собствената свободна воля. Отделен парадокс е, че номерирането с ЕГН дълго време не е почивало на правната основа на закон по смисъла на Закона за нормативните актове, а на постановление на МС от 1977 г. Така е било в онези години. 


В момента правното основание за картониране и номериране на населението се намира в Закона за гражданската регистрация - чл. 25. Повече по въпроса може да се прочете в следната студийка: М. Иванова, ЕСГРАОН като източник на информация за населението, сп. Общество и право, 2009 г., бр. 8, стр. 65 - 67.


Казусът Велинова versus ЕГН: 


Съдия по вписванията - Здравка Велинова - е завела безпрецедентно, от седемдесетте години на миналия век досега, дело срещу задължително присвоявания на всеки български гражданин номер - ЕГН.

Съдия Велинова се самоопределя като вярваща православна християнка и вижда в насилственото номериране сериозно посегателство срещу Божия закон, в който тя вярва и който следва. Напоследък и други вярващи правели неуспешни опити чрез административни процедури да се отказват от своето ЕГН. Едни пишели до омбудсмана, други до патриарха.

В декларация от  1-ви март 2010 г. до ГД ГРАО, тъжителката Велинова обосновава вижданията си:

"Отказвам се от присвоения ми от вашата служба единен граждански номер и не желая по никакъв начин той да се свързва с моята личност. Подчертавам, че не се отказвам от реалната информация, вписана в регистрите за мен, а именно: Име: Здравка Дамянова Велинова. Родена на 1 юни 1957 г. в София.
...
Номерирането на личността ми уронва честта и достойнството ми, гарантирани и провъзгласени в конституцията (чл.6 ал. 1, чл. 29 ал. 1 и  чл. 32 ал. 1.) Намирам присвояването на номер на човешко същество за унижаващо действие.
...
Като юрист се заех да издиря нормативната база, по силата на която на всеки гражданин на Република България задължително се присвоява ЕГН. Оказа се, че дори не със закон, а с постановление №75 на МС от 1977 г. атеистичната комунистическа власт е наложила номерирането на българските граждани доста след Хитлер, но с не по-малка студенина и безразличие..."

Богословски аргумент против номерирането от една Софийска енория:

Формулата за образуване на ЕГН изобразява числото на звяра от "Откровение на Йоан" (или "Апокалипсис"), 13-а глава, като подпис на войнстващия атеизъм на тоталитаризма. Това е и най-важната причина на вярващата християнка категорично да отхвърля този номер.

Според богословските си разбирания, съдия Велинова декларира:

"При изговарянето му - ЕГЕНЕ, три пъти изричаме буквата Е, която е номер 6 в азбуката ни, т.е. се получава числото на дявола 666. Излиза, че т.нар. генериране на ЕГН е по правилата на сатанинската нумерология и е зловещият портал, през който минава "новопокръстения". Тук са заложени три групи, като чрез номера на групата и броя на цифрите се изписва 666, при това с грозното пожелание броят на ражданията в България да се сведат до 000."

На 13-ти октомври 2010 г. е насрочено заседанието на ВАС за гледане на жалбата на съдия Велинова. Изходът на този казус остава поне засега отворен, най-малкото, защото разбирането на повечето български граждани е като това на началника на отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Община Велико Търново. Именно:

ЕГН-то се отнемало или променяло, а опцията да се откажем от него не съществувала. Или също, че български гражданин без единен граждански номер не можел да бъде обслужван и дори да пребивавал в страната...

В заключение

Разбира се, съвсем отделен въпрос е, дали човекът - български гражданин - изобщо би желал да служи или да бъде обслужван от държавата България... Но по този въпрос администрацията на последната не си и не може да задава въпроси, защото за държавата България могат да съществуват само граждани, а не хора - като човеци в библейския смисъл на думата. Всъщност това е едно от най-големите доказателства за факта, че държавата България не е и не може да бъде християнска, както предпоставя конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3. Изобщо християнската държава е феномен на юридическата теория, който винаги буди сериозен размисъл и de facto не съществува без уговорки, вкл. и по отношение на най-малката държава в света. 

СИНОДАЛНИЯТ (в намален състав) КАЗУС от 2010 г. по чл. 187 УБПЦ

УБПЦ от 2008 г.:

Чл. 187. (1) Постановените решения на църковните съдилища за низвержение и отлъчване от Църквата  влизат в сила след утвърждаването им от Светия.

Това е точно текстът, който е обнародван в извънредния брой на Църковен вестник от 9-ти януари 2009 г.

Още в самото начало на това изложение се налага да направим две неизбежни уговорки:
Първата е, че не съществуват никакви наши интереси по отношение на нито едно от лицата в казуса - не съществуват никакви обвръзки или конфликти на интереси с тях. Нито познаваме двамата наказани духовници, нито имаме желание да ги познаваме. 
Втората уговорка е, че освен голямата болка за трудностите по нормалното функциониране или изобщо функционирането на институцията Св. Синод на БПЦ, поредното разочарование и отчаяние, оставаме благодарни, че Главата на Църквата - Господ Иисус Христос направлява тези, които са Го допуснали в сърцето си да постъпват, според както са напълно уверени в ума си (Рим. 14:5).

На 4-ти октомври 2010 в 15:40 часа на интернет-страницата на Св. Синод на БПЦ е отпечатано едно съобщение, което малко след списването на този  настоящ текст вече е премахнато. Но hardcopy от него се намира тук.

На пръв поглед, за много хора една "банална" история за низвержение на двама духовници от Врачанска епархия. Въпреки това обаче, смятаме  важността на въпроса за кадрите на БПЦ, чиято численост се топи като вощеници, за невероятно важен.

В този казус, много по-показателно за състоянието на институцията Св. Синод, подчертаваме институцията Св. Синод, а не Църквата, не Църквата, чийто единствен и непреходен Глава е Господ Иисус Христос (чл. 1, ал. 1 УБПЦ) е обаче нещо друго.

Всеки средно-грамотен, не само в църковно отношение, член на БПЦ би следвало да е попрочел Устава на БПЦ, защото Уставът на БПЦ е онзи нормативен документ, който е в основата на устройството и управлението на БПЦ - вменява задължения, дава правомощия и регулира църковния живот на нейните членове.

Разбира се, немалко вярващи си задават въпроси в публичното пространство, които в течение на времето сме си отбелязвали:

1. Какво ни интересува Устава на БПЦ, след като сме прочели Светото писание, Апостолските правила и Свода на каноните на Светата православна църква?
2. Защо да спазваме Устава на БПЦ, след като не сме съгласни с  негови текстове, защото смятаме, че част от тях противоречат на Светото писание, Апостолските правила и Свода на Каноните на Светата правослвна църква?
3. Защо да ни интересува Устава на БПЦ, след като негови предписания противоречат на норми от държавното законодателство, а ние като български граждани познаваме задълженията си и знаем, че ръководството на БПЦ никога не е възразявало срещу чл. 58, ал. 2 от Конституцията, който казва, че религиозните убеждения не са основания за неспазване на законите на страната?

Отговорът на тези задавани ни вече въпроси е комплексен, но би могъл да се субсумира до следните няколко реда:

Членовете на всяка организация (вкл. и на Институцията Църква) спазват основния неин нормативен документ. На това място, можем да направим екскурса, колкото и да е гротесков той, че представителите на ръководния орган на БПЦ знаят много добре, как ако член на футболен клуб не зачита неговия устав, последният (член) просто може да бъде изключен или следва сам да прекрати членството си.

Какво обаче означават случате, когато ръководният орган на институцията БПЦ сам не спазва Устава на БПЦ?

Затова, нека да се върнем на синодалния казус по 187 УБПЦ. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 има един текстов недостатък. Последната дума от него липсва. Така е промулгиран в Църковен вестник, брой извънреден от 9-ти Януари 2009 г. В текста на цялото обнародване съществуват и други парадокси, но не им е мястото тук. Отговорността за подобни печатни, граматични и смислови грешки е в сферата на действие на тези пет лица, които са подписали промулгацията - намират се на страница 16 от споменатия брой на Църковен вестник. 

В случая на 187, ал. 1 се подразбира, че изпуснатата дума на страница 12, средна колонка най-долу е "Синод". Така впрочем вече е коригиран текста на 187 УБПЦ на синодалния сайт.

Следователно, когато се чете съобщението за низвержение на духовниците хикс и игрег се касае, че техните низвержения трябва да бъдат потвърждавани не от Светия, а от Светия Синод. Допълнителната разпоредба в УБПЦ - §1 - страница 16, средна колонка по средата на цитирания вестник предвижда, че по смисъла на този Устав "Светият Синод" е Светият Синод в пълен състав. Подчертаваме - в пълен състав.

Този пропуск в промулгацията на уставния текст е сериозен. Много сериозен. Както вече споменахме, не е единственото място, където има неясноти. В случая липсва една дума, но както се знае една дума е достатъчна за много неща.  

Дали подразбирането на тази дума е достатъчно? А какво би станало, ако Църковният събор е имал предвид не само Синод, а Синод в намален състав? Кой следва да каже? Кой следва да не загуби доверие в работата на отговорните в Църковния събор? Кой не е догледал текста в промулгацията, преди да го подпише? Кой ще поднесе извинение за несвършената работа и ще носи отговорността пред общността на БПЦ?

Съобщението за низвержение, обаче е категорично, че е заседавал намален състав на Св. Синод, който потвърдил решенията на хиксовия епархийски съд. И следва оповестяването на съобщението в печатния официоз Църковен вестник, след което потвърждаването влиза в сила. Без значение е, дали наистина е заседавал Синод в пълен състав, а в информацията е отбелязано, че съставът му е бил непълен, защото порочността на този църковен административен акт не може да бъде санирана по този начин. Освен това, ако не е обърнато достатъчно внимание на точността на информацията, която се дава за оповестяване - става пределно ясно, че някой в администрацията на инститцията БПЦ си е свършил работата през пръсти. Точно както си е свършил работата и отговорния за обнародването на уставния текст. Симптоматиката е същата.

Какви действия бяха предприети по отстраняването на противоуставността на съобщението и пропуските на синодалната администрация  засега:

От проведените разговори с представител на редакцията на синодалния сайт - разбираме, че редакцията съзнава какво е публикувала, но публикува информация, която е получила (и която явно не коментира). Насочиха ни обаче към ГлавСека. Главният секретар на Св. Синод отсъства от страната или не може да бъде намерен. Никой от хората, които могат да бъдат намерени в сградата на Св. Синод не може да се ангажира да знае кои са членовете на намаления състав на Св. Синод, поради ротационния му принцип. 

Разговорите със секретарите на три митрополии в страната довеждат до резултата, че те - секретарите - разбират за какво става въпрос и се ангажират да съобщят незабавно на митрополитите си. Единият дори е похвално добронамерен, обажда се на гл. секретар на Св. Синод, който му казва, че ще проучи въпроса. Минава втория ден от интернет-публикацията. Нищо повече не се раздвижва. Всъщност няма и нужда, защото просто никой от отговорните лица не се интересува от това.

А няма и нужда да се интересува, защото това съобщение, от гледна точна на църковното право е просто нищо. Едно нищо - правно ирелевантно събитие, порочно по смисъла на църковно-административното и църковно-наказателното право. Дори и да се обнародва в Църковен вестник, потвърждението за низверженията на духовниците хикс и игрек, просто е нищожно, защото противоречи на императивна разпоредба от устава.

Обаче в богословски смисъл, това е изкушение на вярващите. Изкушение, наистина да престанат да имат и последното останало доверие в ръководния орган на тяхната църква. Изводите  всеки вярващ прави сам за себе си.

Отново дебело подчертаваме, че спорни, неясни или противоречиви разпоредби не могат да задължават лицата, не само по презумпция, но и на практика. Тези постулати са били предмет още на юриспруденцията в древното римско право. 

Не е останало изрично закрепено в Свода на Каноните на Светата православна църква, понеже не е било необходимо във времето на съборите, поради симфоничността между светско и църковно право. Разбира се, действало е едва до тогава, докогато римското право престава да се употребява от държавата, поради ликвидирането на православните балкански страни - най-вече Византия. Принципът, който остава на изток в тези случаи е: "както реши правоправещият". Западът ще може много трудно да догони изтока, след няколко столетия и то само с въвеждането на непогрешимостта...

На Запад обаче, на постулата за безспорност на разпоредбите, е отделено по-голямо внимание, може би именно поради липсата на практическата симфоничност между държавна и църковна институция - т.е. преливането от държавно в църковно право и обратно. 

Затова и принципът Lex dubia non obligat [Спорните закони (разпоредби) не задължават] е залегнал в can. 14 CIC 1983 на католическата църква. Но, нека на това място не нажежаваме обстановката с отношението на БПЦ към инославни. Затова няма да споменем и нормирането на същия принцип в някои протестантски деноминации... Да не би случайно йерархическата администрация на Св. Синод да се окаля в нещо инославно..., да не би Синодът да престане да свЕти.

В православната църква, където Съборността е онзи неизбежен за нея елемент, не само може да търпи, но и следва да се спазва принципа, че спорната, неизяснената норма не може да задължава. В противен случай, ако Църквата (в лицето на нейните членове) изгубят доверието, че ръководството на институцията спазва правилата и задълженията си, обществото от вярващи се превръща от съборна общност в Господа, в клуб по лобизъм и други занимателни интереси, основан на принципа на произвол от недобре работеща йерархия към всеки верен последовател. Превръща се в пасмина расоносни игноранти, които се делят по интереси, най-често финансови, но може и други, за да бълват спорни разпоредби (legi dubii).

Като християни, остава ни засега неотменимата надежда, че Главата на Църквата - Господ Иисус Христос, доколкото е останал в сърцата на част от йерерсите на БПЦ, ще противодейства на подобни недоразумения и слабочовешки безотговорности, противни на Божиите повели.

В заключение може да се отбележи, че просто е въпрос на време юридическият конструкт на Устава на БПЦ да се сгромоляса. Може би ще остане време преди това да се изложи един критичен преглед на ортографията, противоречията в съдържанието към Евангелията и държавното законодателство, макар това вече да няма голямо значение.

По-важният въпрос обаче е: Кой ще поеме отговорността да излезе пред вярващия народ и да помоли за прошка, да сподели деликатно, че не е в състояние, поради слабостта на своята подготвеност да изпълнява задачите, които са му поставени?

Единственото положително събитие в цялата тази плачевна история по чл. 187 УБПЦ е, че няколко секретари на митрополии интензивираха работата си с текста на УБПЦ и може би вече търсят грешки, недостатъци, пропуски и противоречия. Сигурно не, за да изобличават отговорните, а да отстраняват грешките.

На тях ще кажем: Дерзайте братя в Господа и питайте! Има малко, но все пак хора, които още не са загубили доверие във Вас!  .