Споровете около участието и неучастието на Българската православна църква - Българска патриаршия на т.нар. „Велик и свят събор“ на о. Крит от 19.06. до 26.06.2016 г. отвориха и дискусии по всякакви теми, свързани с дълго затаявани и замитани под килима въпроси и проблеми на БПЦ. На фона на всичко това обаче се проявява един особен феномен, който показва, че във Българската православна църква - Българска патриаршия на първо място действа принципът на безпринципност:
- Може да се обещае, да се подпише, после да се откаже и да се оттегли подпис. Важното е времето да мине и да се забрави проблемът. Понякога това работи доста ефективно - напр. много от хората вече забравиха за проблема около порнографските изпълнения на т.нар. „Агатоникийски епископ“ Борис. След това се активира принципът на „едноличното решаване на проблеми“: - Показателна е липсата от необходимост за свикване на редовни събори в БПЦ-БП. Свикват се само свещенически конференции, които по-скоро са оперативки в трудовоправния смисъл на думата. Останалите въпроси изясняват отделни лица - самодейци, които мислят, че имат директен мандат от Господа да представляват съборно Българската православна църква, а последните са всъщност просто редови свещено- или църковни служители.
Наблюдаваният феномен обяснява и тенденциите за развитието на БПЦ-БП в бъдеще: безотговорна себеправедностна голямата част от синода и заклеймяване на всеки и всичко, който/което поставя под въпрос собствения самодостатъчен, но облечен в „църковност“ произвол от отделни (нещо като дежурни) свещено- или църковни служители. Всичко това се вижда много ясно и открито в дискусията, която може да се проследи по-долу. И ако не беше трагично и жалко но много сериозно, може би щеше да бъде смешно, за да му се обръща внимание. Проф. Калин Янакиев КРАТКО КАНОНИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ Прот. Михаил Ковачев ЗА ДОГМАТИЧНИТЕ ИЗВОДИ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ: КРАТКО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ. Д-р Десислава Панайотова „Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата" - за природата и статута на ересите
Откъс от предаването на БНТ - Вяра и общество от 25.05.2013 г.* [http://bnt.bg/predavanyia/vyara-i-obshhestvo/vyara-i-obshtestvo-25-maj-2013] от минута 47:15 до минута 50:15 /Цитира се със знанието на водещия на предаването - г-н Горан Благоев/. За техническата подкрепа на настоящата публикация (пост) се изказва особена и специална благодарност на г-н Иван Стаменов. Откъсът от видеото в текстови вариант:
[...] и когато говорим за истината, искаме да Ви покажем един материал, който заснехме скоро след кончината на патриарх Максим, материал който има проекции към темата, за която си говорим в момента, но този материал решихме, че не бива да излъчваме докато не се навърши половин година от неговата кончина. Тъй като тази половин година отмина, мисля че със чиста съвест можем да Ви споделим нашето разкритие, за това как покойният патриарх Максим, който също като монах е давал редица обети. Един от тях е да няма собственост. Всъщонст е имал доста собственост в София, при това във време, когато обикновеният българин не можеше да си позволи повече от един имот.
„Патриарх Максим завеща всичко на църквата.“ Такива заглавия преобладаваха в пресата, ден след неговата кончина. Убеждаваха ни, че живял скромно, че имал само една стара пишеща машина и часовник от съветско време. Какво наследство остави на църквата блаженопочившият български патриарх още официално не е известно. Но документите сочат, че далеч не всичко от това, което е притежавал остава църковна собственост.
Като апартаментът на ул. „Архитект Йордан Миланов“ №20 в столичния квартал Лозенец. Става въпрос за жилище от близо 62 кв. м. и таванско помещение от 16 квадрата. На пощенската кутия още стои табелката със светското и църковното име на покойния патриарх: „Марин Максим Минков“.
Водещият Горан Благоев: Чие е това име на табелата?
Съседът А. Александров: Това е на патриарха името. Патриарх Максим.
Водещият Горан Благоев:Т.е. той е имел апартамент в този блок, така ли?
Съседът А. Александров:Да, имел е по-рано апартамент.
Водещият Горан Благоев: А сега, от кого се стопанисва?
Съседът А. Александров:Не знам, право да Ви кажа.
Собствеността върху апартамента на ул. „Архитект Йордан Миланов“ е придобита през 1967 г., когато Максим е ловчански митрополит и все още не е бил патриарх. Както всеки православен архиерей, така и той е монах и за него би следвало да бъде в сила църковният канон, който не позволява на монасите да притежават имущество. Или ако имат такова, то трябва да е наследено от църквата. От нотариалния акт обаче се вижда, че през 2009 г. патриарх Максим дарява апартамента на племенницата си и на нейния син. Данъчната оценка на имота възлиза на малко повече от 92 хиляди лева.
Из църковните среди се говори и за още един негов апартамент в столицата, на ул. Оборище №21, но нотариалният акт показва, че от октомври 1975-та този апартамент е собственост на неговия брат, понастоящем също покойник. По това време Максим вече е имал четири години служение като патриарх.
[...]
* Цитат от описанието на предаването:
Два апартамента в София и мними дарения за детски домове – или какво патриарх Максим не завеща на Църквата. Това е една от бележките в описанието на предаването Вяра и общество от 25 май 2013 г. В рамките на три минути с показани документи и факти беше развенчан митът за непорочното и абсолютно праведно „светителстване“ на Максим (Марин Найденов Минков) по отношение на отстъпване от обета за нестежание и нарушаване на правилата за наследодаване на църквата от страна на монашестващи и клирици от черното духовенство.
Решение на Св. Синод от 19. 02. 2014 г. относно Агатоникийски епископ Борис (обновено)
19 февруари 2014 19:25, Българска Патриаршия
На редовното си заседание на 19 февруари 2014 г. Св. Синод в пълен състав разгледа въпроси, свързани с поведението на игумена на Бачковския манастир Агатоникийски епископ Борис. След като в предишно свое заседание Св. Синод му бе постановил забрана да служи, днес върховното ръководство на БПЦ РЕШИ:
Заради непристойни за сана на епископ Борис действия освобождава Агатоникийски епископ Борис от длъжността "игумен" на Бачковския манастир, считано от днешния ден - 19.02.2014 г.
Завежда църковно-наказателно дело срещу него.
Считано от 19.02.2014 г. определя Агатоникийски епископ Борис да пребивава на послушание в Рилския манастир до второ нареждане.
За и.д. игумен на Бачковския манастир назначава, считано от 19.02.2014 г., Негово Високопреподобие архимандрит Симон - брат на обителта от 1993 г.
Всъщност, събирането на доказателства, че лицето "Агатоникийски епископ Борис" не живее като монах и напълно и системно е занемарило обетите си според чл. 161, ал. 1 УБПЦ-БП е достатъчно ясно от видеоматериалите по-долу, които вече почти една година освен че съблазняват вярващите по целия свят, служат за потвърждение на пълната работна неспособност и вероятно искреното нежелание на синода, обвиняемият по църковно-наказателното дело да бъде наказан и отстранен от клира на църквата. :: Отделно от това, в НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, Глава втора " ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА" Раздел VIII "Разврат" се намира предписанието на чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години. В случая само се цитира текстът на предписанието, разследващите и обвинителни органи са компетентни по него.
Екскурс: Подобни залитания от страна на монаси и тяхното частично или пълно отклоняване от обетите за целомъдрие (девственост), нестежание (отричане от собственост) и послушание (към Бога) може да се намерят стотици навсякъде в интернет. Тези видеоклипове не служат за оскверняване на Христовата църква, която е неосквернима, а дават ясни сигнали за опитите на определени хора, които не желаят да спазват църковни правила, канони и устав, да определят себе си като църквата и да налагат неадекватните си мнения върху цялата християнска общност.
Разбира се, че в крайна сметка видеоклиповете изобличават човешката природа на залитналия и че подобни хора имат място в църквата, но не в ръководството, а сред каящите се.
Без коментар: Скандални, недопустими и неканонични търговски сделки в Българската православна църква - Българска патриаршия през 2012 г., на принципа: "ако мине номерът". (видео)
От скоро във виртуалното интернет-пространство се намира и страницата на доц. Дилян Николчев, който е доайенът на българската църковноправна наука. Доц. Николчев се отличава с особено висока степен на откровеност в изказа си при обговаряне на институционалните проблеми на Българската право-славна църква и сериозна обективност в своята научна дейност, които качества правят блога много интересен и важен за изследователите на религиозните общности и тяхната правна система.
Информацията е сортирана много добре,блогъте изключително оформен и ще бъде от помощ както на студентите, така и на изследователи и читатели с интерес към теми, свързани с каноничното, църковното право и най-новата история на църквата.
На страницата се намират източници на правото на Православната църква, научни трудове и други материали, включително и видеофилми.
Отделено е сериозно внимание на личността и служението на Василий, неговата езикова, богословска, юридическа и каноническа подготовка, както и личностните му качества като първопастир на тогавашната българска църква, макар по множество и различни причини прикриван и неспоменаван от историците на новото време.
Основният въпрос, който задълбочената студия, с оглед на каноничното право, изследва е:
"Дали архиепископ Василий не е действителният съставител на търновския ръкописен прототип на първата пачатна 'Кормчая' книга?".
Изследването е от особена важност за историята на българското канонично право и изобщо за църковната ни история и е прекрасен академичен принос на автора за живота на един български висш духовник, ангажиран с българското средновековно канонично право, разпространило се извън границите на Българската православна църква и българската държава.
Изключително интересно и поучително четиво.
_________________ Поптодоров, Р., Търновският архиепископ Василий (1185-1234) - неизвестен и непознат, Вини-1837, С. 2012 г.
"Българската църква по време на тоталитарния режим"
по тематиката на канони и тяхното приложение по време на комунистическия режим - вкл. и перспективата и последиците от това състояние в нашата съвременост може да се гледа на интернет-страницата на Българската национална телевизия - Вяра и общество.
Трудно е да се повярва, че е истина, но сайтът http://georgiparvanov.bg/ не е шега, която някой младеж е спретнал на отиващия си тази година от заемащия президентски пост Първанов.
Обезпокояващото в този сайт е основното изображение, с което се идентифицира Първанов като карикатуризира себе си (в което няма нищо лошо), за сметка обаче на св. Георги Победоносец, чието успение се празнува не само от християните на 6-ти май, но представлява и национален празник за държавата република България.
В българската правна система след българските политически събития, последвали Втората световна война, вече не съществува наказателен състав, осъждащ бласфемията или светотатството.
Достатъчно обаче е да се знае как и доколко изпълняващият функции на държавен глава Първанов "има" усет за християнско целомъдрие, уважение към църковни образи и въобще религиозна сензитивност. Изводите всеки може да направи сам за себе си.
По-интересно е нещо друго - на фона на последната канонизация, извършена в БПЦ, би могло да се приеме, че заявка и амбиция в подобна посока индицира и Първанов сам за себе си. Известно е, че в църковната история множество хора, изпълнявали длъжността на държавен глава са били обявявани за светци. :-)) Някои заслужено, други не толкова.
Интересно е също, дали синодалното ръководство на БПЦ, която смята св. Георги Победоносец за свой закрилник ще реагира и ще порицае Първанов за неуместното, достигащо до присмехулно поведение по спекулация с църковни образи и символи.
Твърде вероятно - съвсем НЕ. Казано е, че по делата им ще се познаят. Важи и за едните и за другите. Всъщност наглостта по заиграването с религия и религиозни символи и действия в България надхвърли поносимото.
21 януари 2003 г., Москва, храм „Христос Спасител“. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори връчва на Георги Първанов наградата „За изключителна дейност по укрепване единството на православните народи“ на стойност 20 хил. долара.
19 януари 2002 г., Народно събрание. Полагане на клетва от Георги Първанов и Ангел Марин като президент и вицепрезидент на Република България
Месец Ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.
На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път бе осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (=КЗД) de iure et de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията и се обжалват пред Върховния административен съд (=ВАС). Впрочем, самата констатация на КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка 110/2009 и е излязла с Решение №259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата, след влизането му в сила, т.е., ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС) е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини. Извини, т.е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото, все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото разбира се го употребява като чете Евангелията.
Решението на КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще постави за пореден път кадрови въпроси пред ръководството на БПЦ-БП, които както се вижда, няма да се решат и през 2010 г. Но по Решение КЗД №259 от 23.11.2010 г. ще коментираме, когато то влезе в сила и бъде официално оповестено.
На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. Оборище 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едвам ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всички 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път. Каноните, които се отнасят до врачанския случайса толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос може да се състои просто от няколко цифри и букви:
35-ти канон на Картагенския събор, във връзка с 12-ти канон на VII-ми Вселенски събор, във връзка с 15-ти канон на Анкирския събор и т.н и т.н. по тълкуванията...;
чл. 229-ти, чл. 135-ти, т. 14, чл. 121, т. 9, и най-накрая чл. 190, т. 6 и т.н. и т.н. от Устава на БПЦ-БП от 2009 г.
Врачанският казус е толкова очеизваден, че просто по-скоро заслужава коментар идващото с неизвестна скорост, ако изобщо някога пристигне, синодално решение с което ще бъдат приложени горните разпоредби спрямо лицата, които не са ги уважили.
На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд, наречена от самия него Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия - 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes - т.е. обвързваща и самия ВКС. Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно.
Но като цяло Тълкувателно решение №1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.
На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена тук. Каквото и да се каже по този въпрос все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т.н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем по-задълбочено внимание в скоро време. Дотогава коментарите по въпроса остават до тук.
Католическата църква и монархисти водели спор за "погребението на цар Фердинанд". Това изявление е доста преувеличено, защото няма как да има спор по нещо, по което една от страните не познава правилата, а другата си ги знае и ги спазва. Фердинанд, въпреки всичко, което е известно за неговия живот в религиозно отношение, и въпреки някои спорни моменти, е бил католик. В момента, всъщност от 62 години, трупът му се намира в непогребан саркофаг в криптата на църквата “Св. Августин” в Кобург. Приживе бил изявил желание да го погребват в България. Затова отскоро (заради юбилей от рождението му) някакви т.нар. монархисти искат да набутат торса на Сакскобурготския монарх в някой български храм и явно пробват да го издокарат в Пловдивската католическа катедрала. Монархистите, впрочем, са от някакъв т.нар. "Инициативен комитет по връщането на тленните останки" на династа в България [1]. Някакви опити за надприказване по въпроса от страна на "експерти" се намират в една медия. Според друга, свещеници от Пловдивска католическа енория били съобщили във връзка с идеята фердинандовите тленни остатъци да бъдат поместени в някой католически храм, че: "Никой освен диоцезният епископ не може да бъде погребан в римокатолическата катедрала на Софийско-пловдивската епархия "Свети Лудвиг". Католическите свещенослужители са прави, като не дават повече разясния на журналистите, дали поводът е папската анатема към Сакскобургготски или нещо друго. Прави са, защото казусът, от гледна точка на Codex iuris canonici - Кодексът на каноническото право, промулгиран на 25.01.1983 от папа Йоан Павел II. с апостолическата конституция Sacrae Disciplinae Leges (=CIC 1983) е пределно ясен. Но не биха били прави, че само диоцезният епископ може да бъде погребван в католически храм. Този лапсус явно е медийно недоразумение и журналистическа неточност, защото правната уредба, която католическите свещеници отлично познават на това правно основание е следната:
Can. 1242 In ecclesiis cadavera ne sepeliantur, nisi agatur de Romano Pontifice aut Cardinalibus vel Episcopis dioecesanis etiam emeritis in propria ecclesia sepeliendis.
Can. 1242 В църквите* не могат да се погребват тленни останки, освен ако не се отнася до погребение на папата, кардиналите или на диоцезни епископи, също на емеритирани**, в своите собствени църкви.
Твърде е вероятно династическите трупоостанки на Кобурга да бъдат прибавени към колекцията, която един министър (без портфейл) вече е посъбрал в един православен храм, който скоро може да изпълнява функции на египетска пирамида музей, а не на нормален храм за богослужения. Не е изключено обаче да има немалко разправии между зилотстващи правоверни и православни атеисти по въпроса за допустимостта инославни трупове да се намират в ортодоксални базилики. Вероятно може и затова Батенберг, който е протестант, да си стои в неговия отделен мавзолей и да не е изместен в търновската трупоколекция. ________________ [1] При все това смешно е, направо е трагикомично, че един от главните организатори за цялата работа е бивш баш-отечественофронтовец, от тези, които изгонваха монарсите, понастоящем абсолютен монаршески поддръжник, т.нар. "човекът парламент" и подвизаващ се като омбудсманин Гиньо Гочев Ганев, който скоро ще се наложи да опразни службата си, макар че вече от 20 години е навършил пенсионна възраст, защото вече има приети правила за избор на нов омбудсман.
* Дефиницията на църква по can. 1242 се намира в предписанието на: Can. 1214 Ecclesiae nomine intellegitur aedes sacra divino cultui destinata, ad quam fidelibus ius est adeundi ad divinum cultum praesertim publice exercendum.
Can. 1214 Под църква се разбира една света сграда, определена за богослужение, до която вярващите имат право на свободен достъп, за да изпълняват предимно публично богослужение.
** Заслужили (поради църковна длъжност); емеритус по CIC 1983 се дефинира по разпоредбите на:
Can. 185 Ei, qui ob impletam aetatem aut renuntiationem acceptatam officium amittit, titulus emeriti conferri potest.
Can. 185 На тези, които поради достигане на възразстовата граница или на основание приемането на оставка от служение, може да се присъди титлата емеритус.
Can. 402 §1 Episcopus, cuius renuntiatio ab officio acceptata fuerit, titulum emeriti suae dioecesis retinet, atque habitationis sedem, si id exoptet, in ipsa dioecesi servare potest, nisi certis in casibus ob specialia adiuncta ab Apostolica Sede aliter provideatur.
Can. 402 §1 Епископът, чийто оставка от служение бъде приета получава титлата емеритус на своя диоцес и може, ако пожелае да запази местоживеенето в този диоцез, ако от Апостолическия престол в определени случаи поради особени обстоятелства не бъде предвидено нещо друго.
