Четохме, че нашият одрински свещеник, презвитер Александър Чакарък, ще бъде на молитвена закуска при американския президент Обама на 5 февруари. Ще се помолят и ще се почерпят със сиренце:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-01-16&article=262932
Четем обаче също и чл. 190, т. 3 от новия Устав на БПЦ от 2008 г.:
[…]
Чл. 190. Църковни провинения са:
[…]
3. молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни;
[…]
От гледна точка на УБПЦ Барак Обама е инославен, следователно отец Чакарък с отиването си на тази закуска би извършил църковно провинение по чл. 190, т. 3 УБПЦ, при това независимо от формата на вината – дали умишлено или по непредпазливост – срв. чл. 189 УБПЦ:
Чл. 189. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата, каноните, правилата на светата Православна църква и настоящия Устав.
Само че точно за одринския свещеник не е толкова просто – важен остава въпросът: Важат ли предписанията на УБПЦ и за одринския презвитер?
В чл. 4 ал. 2 УБПЦ например не се говори за Одрин:
Чл. 4 (2) За православните българи в Турция има Българска църковна община в Истанбул.
Така е, поради официалното споразумение в протокола към Томоса за преодоляване на схизмата от 19.2.1945 г. и най-вече според точка „Д”Хр. Темелски в: сп. Родина, бр. 2/1996, с. 153-167). от него (срв. документа, отпечатан от
Следователно презвитер Александър Чакарък може спокойно да се почерпи със сиренце с Барак Обама, без да го е грижа поне за чл. 190, т. 3 УБПЦ 2008 г.
Но все пак: Защо презвитер Чакарък ще може да иде при американския президент, а отците от юрисдикцията на БПЦ ще могат да се черпят на молитвени закуски при други президенти - в Белград, Букурещ, Атина или Москва (ако има изобщо такива закуски)?
Отговорът на този въпрос се крие в гънките и функцията на нещото, на което се поставя митрата из родния диоцез. Докато Отец-Чакаръковите началници познават добре не само 45. Апостолско правило*, така също и 46. и 64. Апостолски правила и 2. и 4. на ІІІ. Вселенски събор, както и 6., 9., 32., 33., 34. и 37. правила на Лаодикийския и т.н. и т.н. (като канонично основание за реципирането на чл. 190 УБПЦ), те знаят отлично и за субсидиарността и относителността като свойства на каноните, най-малко, защото все би се намерил някой „университетски” делегат из поместните им събори, за да им ги понапомни, ако "случайно" ги позабравят. А субсидиарност и относителност все пак има, най-малкото, за да не ни "утрепе" буквата, а за да може Духът да продължи да животвори…
Новият УБПЦ, по една или друга причина, имаше друга съдба. Затова и свещениците от юрисдикцията на БПЦ ще могат да ходят на молитвени закуски из „традиционно неправославния” свят единствено като мазохисти - предварително ще си знаят, че ще се провиняват църковно и то по силата на конституцията на поместната им църква… може пък и като закусват и да не им присяда…
Поради наслоилите се напоследък общи тенденции из страната, съвсем няма да е изненадващо, ако в близко бъдеще се явят или наложат мнения за реципиране на Еклогата или по-вероятно на Закона за съдене на людете**:
ЗАКОН СУДНЬIЙ ЛЮДЬМ (ХИБ, I, с. 134-139)
1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
[…]
Изводите всеки прави сам за себе си…
_____________________
* Срв. отговора на третия въпрос от интервюто тук:
Четем обаче също и чл. 190, т. 3 от новия Устав на БПЦ от 2008 г.:
[…]
Чл. 190. Църковни провинения са:
[…]
3. молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни;
[…]
От гледна точка на УБПЦ Барак Обама е инославен, следователно отец Чакарък с отиването си на тази закуска би извършил църковно провинение по чл. 190, т. 3 УБПЦ, при това независимо от формата на вината – дали умишлено или по непредпазливост – срв. чл. 189 УБПЦ:
Чл. 189. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата, каноните, правилата на светата Православна църква и настоящия Устав.
Само че точно за одринския свещеник не е толкова просто – важен остава въпросът: Важат ли предписанията на УБПЦ и за одринския презвитер?
В чл. 4 ал. 2 УБПЦ например не се говори за Одрин:
Чл. 4 (2) За православните българи в Турция има Българска църковна община в Истанбул.
Така е, поради официалното споразумение в протокола към Томоса за преодоляване на схизмата от 19.2.1945 г. и най-вече според точка „Д”Хр. Темелски в: сп. Родина, бр. 2/1996, с. 153-167). от него (срв. документа, отпечатан от
Следователно презвитер Александър Чакарък може спокойно да се почерпи със сиренце с Барак Обама, без да го е грижа поне за чл. 190, т. 3 УБПЦ 2008 г.
Но все пак: Защо презвитер Чакарък ще може да иде при американския президент, а отците от юрисдикцията на БПЦ ще могат да се черпят на молитвени закуски при други президенти - в Белград, Букурещ, Атина или Москва (ако има изобщо такива закуски)?
Отговорът на този въпрос се крие в гънките и функцията на нещото, на което се поставя митрата из родния диоцез. Докато Отец-Чакаръковите началници познават добре не само 45. Апостолско правило*, така също и 46. и 64. Апостолски правила и 2. и 4. на ІІІ. Вселенски събор, както и 6., 9., 32., 33., 34. и 37. правила на Лаодикийския и т.н. и т.н. (като канонично основание за реципирането на чл. 190 УБПЦ), те знаят отлично и за субсидиарността и относителността като свойства на каноните, най-малко, защото все би се намерил някой „университетски” делегат из поместните им събори, за да им ги понапомни, ако "случайно" ги позабравят. А субсидиарност и относителност все пак има, най-малкото, за да не ни "утрепе" буквата, а за да може Духът да продължи да животвори…
Новият УБПЦ, по една или друга причина, имаше друга съдба. Затова и свещениците от юрисдикцията на БПЦ ще могат да ходят на молитвени закуски из „традиционно неправославния” свят единствено като мазохисти - предварително ще си знаят, че ще се провиняват църковно и то по силата на конституцията на поместната им църква… може пък и като закусват и да не им присяда…
Поради наслоилите се напоследък общи тенденции из страната, съвсем няма да е изненадващо, ако в близко бъдеще се явят или наложат мнения за реципиране на Еклогата или по-вероятно на Закона за съдене на людете**:
ЗАКОН СУДНЬIЙ ЛЮДЬМ (ХИБ, I, с. 134-139)
1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
[…]
Изводите всеки прави сам за себе си…
_____________________
* Срв. отговора на третия въпрос от интервюто тук:
http://www.sveta-nedelia.org/ocms/opencms/tm/nowini/bg/2008-12-15.html
** Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България. Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Борис І (Михаил) или Симеон І. В него са реципирани и избирателно новелирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога.
** Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България. Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Борис І (Михаил) или Симеон І. В него са реципирани и избирателно новелирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар