За някои "явления" (вкл. в българската юриспруденция) не съществува необходимост да бъдат коментирани, защото ясно говорят сами за себе си... Пореден пример, цитиран дословно:
Според Решение № 699 от 4.10.2007 г. на ВКС по н. д. № 374/2006 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова
отпечатано в: "Адвокатски преглед", бр. 9-10/2007 г., стр. 70 и на основание
чл. 13, ал. 2 КРБ,
чл. 37, ал. 1, т. 6 НК,
чл. 153 3ИН,
чл. 189,
чл. 192 Устав на Българската православна църква (от 1950):
чл. 37, ал. 1, т. 6 НК,
чл. 153 3ИН,
чл. 189,
чл. 192 Устав на Българската православна църква (от 1950):
_____________________________________________________
"Лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК предполага деецът да заема държавна или обществена длъжност. Свещеникът не заема държавна или обществена длъжност. Държавата не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции или да задължава техните органи."
------------------------
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Б. П., чрез защитника си, е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 172 от 9.02.2007 г. по в. н. о. х. д. № 2896/2006 г. на П. окръжен съд, с което по негова жалба е потвърдена присъда № 28/11.09.2006 г., постановена по н. о. х. д. № 171/2006 г. на К. районен съд.
В искането е развит довод единствено за неправилното приложение на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Искането се поддържа пред касационната инстанция.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е основателно.
Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното.
По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Б. П. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - отчетник при Архиерейско наместничество и Синодален склад за свещи - е присвоил чужди пари в размер на 57 283,38 лева, връчени в това му качество да ги управлява - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 и чл. 26 НК. Наложеното наказание е две години и десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
На основание чл. 202, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК подсъдимият Б. П. е лишен от правото да заема длъжността "свещеник" и от правото да упражнява материално-отчетническа дейност за срок от пет години.
Искането е основателно. Неправилно е приложен чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Предходните инстанции пространно са цитирали разпоредбите на УБПЦ (първата включително е дала квалификация и за църковните провинения на подсъдимия), но всъщност не са отговорили на основния въпрос - дали "свещеник" е длъжност - държавна или обществена, по смисъла на закона В тази връзка, неубедително е позоваването на чл. 192 УБПЦ "Когато цьрковното провинение е наказуемо и от гражданските закони, провинените лица остават отговорни и пред гражданските съдилища, независимо от църковния съд...". Безспорно е, че отговорност се носи. Съдът обаче налага наказания, които могат да бъдат изпълнени. Лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК предполага деецът да заема държавна или обществена длъжност, а изричният текст на чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България провъзгласява, че религиозните институции са отделени от държавата. От друга страна, последното означава още, че държавата чрез своите органи не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции или да задължава (за последното виж чл. 153 ЗИН) техните органи. Регулирането на същите се определя от уставите и другите правила на религиозните институции, включително относно изискванията за ръкополагане за свещеник, респективно за основанията, реда, органа, който може да наложи съответните църковни наказания (чл. 189 УБПЦ).
Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено, тъй като законът е приложен неправилно.
Предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд изменя по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение № 172/9.02.2007 г. по в. н. о. х. д. № 2896 от 2006 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 28 от 11.09.2006 г., постановена по н. о. х. д. № 171/2006 г. на К. районен съд, като го отменя в частта, с която на основание чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК подсъдимият Б. П. е лишен от правото да заема длъжността "свещеник".
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Б. П., чрез защитника си, е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 172 от 9.02.2007 г. по в. н. о. х. д. № 2896/2006 г. на П. окръжен съд, с което по негова жалба е потвърдена присъда № 28/11.09.2006 г., постановена по н. о. х. д. № 171/2006 г. на К. районен съд.
В искането е развит довод единствено за неправилното приложение на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Искането се поддържа пред касационната инстанция.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е основателно.
Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното.
По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Б. П. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - отчетник при Архиерейско наместничество и Синодален склад за свещи - е присвоил чужди пари в размер на 57 283,38 лева, връчени в това му качество да ги управлява - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 и чл. 26 НК. Наложеното наказание е две години и десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
На основание чл. 202, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК подсъдимият Б. П. е лишен от правото да заема длъжността "свещеник" и от правото да упражнява материално-отчетническа дейност за срок от пет години.
Искането е основателно. Неправилно е приложен чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Предходните инстанции пространно са цитирали разпоредбите на УБПЦ (първата включително е дала квалификация и за църковните провинения на подсъдимия), но всъщност не са отговорили на основния въпрос - дали "свещеник" е длъжност - държавна или обществена, по смисъла на закона В тази връзка, неубедително е позоваването на чл. 192 УБПЦ "Когато цьрковното провинение е наказуемо и от гражданските закони, провинените лица остават отговорни и пред гражданските съдилища, независимо от църковния съд...". Безспорно е, че отговорност се носи. Съдът обаче налага наказания, които могат да бъдат изпълнени. Лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК предполага деецът да заема държавна или обществена длъжност, а изричният текст на чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България провъзгласява, че религиозните институции са отделени от държавата. От друга страна, последното означава още, че държавата чрез своите органи не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции или да задължава (за последното виж чл. 153 ЗИН) техните органи. Регулирането на същите се определя от уставите и другите правила на религиозните институции, включително относно изискванията за ръкополагане за свещеник, респективно за основанията, реда, органа, който може да наложи съответните църковни наказания (чл. 189 УБПЦ).
Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено, тъй като законът е приложен неправилно.
Предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд изменя по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение № 172/9.02.2007 г. по в. н. о. х. д. № 2896 от 2006 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 28 от 11.09.2006 г., постановена по н. о. х. д. № 171/2006 г. на К. районен съд, като го отменя в частта, с която на основание чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК подсъдимият Б. П. е лишен от правото да заема длъжността "свещеник".
0 Kommentare:
Публикуване на коментар