Отношенията между държава и църква във Византия през VІ-ти век са белязани от разбирането на император Юстиниан І (527–565) за т.нар. „обща симфония”.Предговор към VI. Новела:
„Има два велики дара, които Бог, поради Своята любов към хората, е дал свише: свещенството и императорското достойнство. Първото служи на божествените неща, докато второто насочва и управлява човешките дела; но и двете произхождат от един и същ източник и украсяват живота на хората. Ето защо, нищо не трябва да бъде извор на грижа за императорите така, както достойнството на свещениците, тъй като за тяхното [императорското] благополучие те постоянно се молят на Бога. Защото, ако свещенството е по всякакъв начин свободно от вина и притежава достъп до Бога и ако императорите управляват справедливо и благоразумно държавата, поверена на тяхната грижа, резултат ще бъде обща симфония (συμφωνία) и което е полезно, ще бъде дарено на човешкия род".
0 Kommentare:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.